Решение по дело №573/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 292
Дата: 12 юни 2022 г. (в сила от 2 юли 2022 г.)
Съдия: Снежана Стоянова
Дело: 20225220200573
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Пазарджик, 12.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220200573 по описа за 2022 година

за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на А.С. И. от гр.Пазарджик, ЕГН: **********,
против Наказателно постановление № 22-1006-000330 от 28.02.2022 год. на
Началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.1, т.1
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лв. /двадесет лева/.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е
материално и процесуално незаконосъобразно, с оглед на което се иска
неговата отмяна. Основното възражение се състои в твърдението, че АУАН е
съставен извън тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, като пледира за отмяна
на НП като процесуално незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата - АНО, не изпраща процесуалния си
представител. От същия е постъпило писмено становище за неоснователност
1
на жалбата. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 29.10.2021 год. в град
Пазарджик управлява МПС – лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ *****, като
движейки се в посока ДЗС към път III-3704, изпреварва лек автомобил
„Мерцедес“ с ДК№ *****, управляван от Владимир Василев Добрев от град
Септември и след като извършва маневрата рязко спира пред него, и по този
начин с поведението си създава опасност и пречки за движението.
С това си деяние жалбоподателят А.И. бил нарушил разпоредбата на
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. По този повод С.Л. – полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция“, на 15.02.2022 год. съставил против жалбоподателя АУАН
бл.№ 109408.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, което било
връчено на наказаното лице на 14.03.2022 год., а жалбата против него била
подадена чрез АНО на 21.03.2022 год.
При така установеното въззивната жалба е процесуално допустима, т.к. е
подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразонст на НП.
Без да разглежда жалбата по същество, съдът намира същата за
основателна по следните съображения:
Атакуваното НП се явява незаконосъобразно, т.к. в административно
наказателното производство отговорността на жалбоподателя е ангажирана
след изтичането на срока по чл.34 ал.1, предл.2 от ЗАНН. С оглед
законосъобразното развитие на производството, същото е следвало да бъде
образувано в рамките на тримесечния срок от откриване на нарушителя,
който е бил посочен в подадения от Владимир Добре сигнал /л.6 в делото/ по
един категоричен начин с три имена, адрес на местоживеене, месторабота и
длъжност. Сигналът е бил входиран в сектор „Пътна полиция“ Пазарджик на
04.11.2022 год. и е бил разпределен за работа на актосъставителя С.Л. на
2
10.11.2021 год., който независимо от подробните данни в него, включително и
за извършителя в продължение на повече от три месеца извършвал проверка и
едва на 15.02.2022 год., извън тримесечния срок, изтекъл най-късно на
10.02.2022 год. , когато сигналът му е бил разпределен за работа, съставил
против жалбоподателя процесния АУАН.
Изводът, който се налага е, че производството е било образувано с надлежен
акт - акт за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентен за това орган, но след изтичане на предвидените в закона
срокове, преклудиращи възможността на административно наказващия орган
законосъобразно да ангажира административно наказателната отговорност на
нарушителя за извършеното от него административно нарушение.
За пълнота следва да се посочи, че тримесечния срок за съставяне на АУАН
от откриване на извършителя игнорира едногодишния такъв, който се брои от
извършване на нарушението. В случая е приложим тримесечния срок, тъй
като, както вече бе посочено, още в сигнала извършителя е бил посочен
пределно ясно и с индивидуализиращи данни в достатъчен обем.
Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за
ангажиране административно наказателната отговорност на нарушителя е
особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на
производството по реализирането й. Законодателното отношение по този
въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН в
закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се
избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи
при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано
положение на несигурност в правния мир. Следователно неспазването на
указаните срокове за иницииране на производството по налагане на
административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено.
Действията по ангажирането на административно наказателна отговорност,
извършени след изтичането на сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН, са винаги
незаконосъобразни, опорочаващи административно наказателното
производство и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
Предвид горното и обстоятелството, че допуснатото нарушение не може да
бъде отстранено в съдебната фаза на производството, то съдът приема, че
3
същото представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Поради наличието на формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП
съдът намира, че е безпредметно обсъждането на правилността на така
издаденото постановление, а именно налице ли е административно
нарушение, как същото следва да се квалифицира и виновно ли е извършено
то от страна на жалбоподателя, съставлява ли маловажен случай по смисъла
на 28 от ЗАНН, правилно ли е било индивидуализирано наказанието и
прочие.
По горните съображения обжалваното НП следва да се отмени.
При този изход от делото – отмяна на НП, който е неблагоприятен за
АНО, не може да бъде уважено искането за присъждане на разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Пазарджик,
направено в писменото становище.
Пак с оглед изхода на делото, относно искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено
своевременно – с въззивната жалба и в проведеното открито съдебно
заседание от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният
има право на такива предвид отмяната на НП и с оглед разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин
лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото
следва да се каже, че същото е основателно. Съобразно разписаното в чл.18,
ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по
административно наказателни производства, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е
приложима нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата, т.к. глобата е до 1000 лева.
В последната цитирана норма е посочено, че при интерес до 1000, както е в
4
настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300
лв., а платения от жалбоподателят адвокатски хонорар е със сто лева повече.
Според съда платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, като се има
предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност, същото бе
разгледано в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели и са събирани
писмени доказателства в малък обем. С оглед на това в полза на
жалбоподателя следва са се присъдят разноски в минималния размер на
адвокатското възнаграждение, които ОД на МВР Пазарджик следва да бъде
осъдена да ги заплати от бюджета си.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РС
– Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1006-000330 от 28.02.2022
год. на Началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с
което на А.С. И. от гр.Пазарджик, ЕГН: **********, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.185 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ
на А.С. И. с ЕГН: ********** адрес: град Пазарджик, ул. „Пловдивска“ № 33,
ет.4, ап.12, разноски в размер на 300 /триста/ лева - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5