Р Е Ш Е Н И Е
260070/16.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На седми октомври през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №1378 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №523839-F557072/13.07.2020 год. на Директора на Офис за обслужване – Шумен в ТД на
НАП Варна, с което на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ на С.М.С., с ЕГН**********,
със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Владимир Вичев“ №18, ет.2,
ап.4, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за това, че не
е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.50, ал.1,
т.1 от ЗДДФЛ за получените доходи, придобити през 2019 год. в законоустановения
срок по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си
за това в жалбата. В съдебно заседание не
се явява лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител
на ТД на НАП Варна -административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С.М.С. през 2019 год. е реализирал
доходи от извънтрудови правоотношения. В тази връзка е следвало да подаде
годишна данъчна декларация по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, в която да декларира
същите. Такава била подадена от лицето на 27.05.2020 год. По повод подаване на
същата на жалбоподателя била извършена проверка от служители при отдел „Услуги
на клиенти“ към ТД на НАП Варна, офис Шумен, при която било констатирано, че лицето е подала
посочената по-горе ГДД след изтичане на законоустановения за това срок – до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
С покана
изх.№1579/02.06.2020 год., получена на 01.07.2020 год. С. бил поканен да
се яви в 7-дневен срок за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. На 01.07.2020 год. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване
на административно нарушение №F557072/01.07.2020 год., като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.
Актът е бил съставен в присъствие на нарушителя, като последния го е подписал,
без да изложи възражения по него. Впоследствие
се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е
депозирал писмени възражения, в които е обяснил причините за късното изпълнение
на задължението, като изразява становище, че от деянието му не е настъпил
вредоносен резултат, че декларацията е подадена по негова инициатива, преди
констатиране на нарушението и че неизпълнението се дължи на обективни причини,
свързани с обявената в страна пандемия. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и
депозираното възражение е било издадено наказателно постановление №523839-F557072/13.07.2020 год. на
Директора на Офис за обслужване – Шумен в ТД на НАП Варна, с което на основание
чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ на С.М.С., с ЕГН**********, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“Владимир Вичев“ №18, ет.2, ап.4, е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 20 /двадесет/ лева, за това, че не е изпълнил задължението си да
подаде годишна данъчна декларация по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ за получените
доходи, придобити през 2019 год. в законоустановения срок по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя А.П.Д., както и от
присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че показанията на свидетелката А.П.Д.
следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същата лично е извършила
проверката на лицето, въз основа на представените от негова страна писмени
доказателства, и показанията й почиват не нейни преки възприятия на фактите,
които е отразила в издадения акт за установяване на административно
нарушение.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в
наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ Местните физически лица подават годишна данъчна
декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на
облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната
данъчна основа по чл.28, като съгласно
разпоредбата на чл.53, ал.1 от същия закон Годишната данъчна декларация се
подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на
придобиване на дохода.
От материалите по
делото се установява по безспорен начин,
че жалбоподателят през 2019 год. е реализирал доходи от нетрудови
правоотношения, с оглед на което е имал
задължение да декларира същите в подадена от него годишна данъчна декларация в
посочения по-горе срок. Както става ясно от материалите по делото С. не е изпълнил задължението си в срок, като е
подал ГДД след изтичане на срока и по-конкретно на 27.05.2020 год. В подкрепа
на този извод са и събраните в хода на производството гласни доказателства чрез
разпита на свидетелката А.П.Д., а това обстоятелство не се оспорва и от страна
на самия жалбоподател, който в жалбата си обяснява причините, поради които е
извършил нарушението, но не отрича същото.
С оглед на изложеното съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на 53, ал.1 от ЗДДФЛ, във вр. с чл.50,
ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
Съдът намира, че административно-наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната
норма на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, предвиждаща административно наказание „глоба“ в
размер до 500 лева за лице,
което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, ако не подлежи на
по-тежко наказание.
При индивидуализацията на наказанието,
административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени
в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението е наложил
на дружеството минимална санкция в размер на 20 лева.
Съдът не кредитира изложените в жалбата твърдения
за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. В тази връзка съдът установи, че нарушението е
описано пълно и ясно, както от страна на
актосъставителя в акта за установяване на административно нарушение, така също
и от административно-наказващия орган в издаденото по-късно наказателно постановление.
Посочени са дата и място на нарушението и нарушената с деянието правна норма. С
оглед на изложеното съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е
било нарушено, като лицето е било в състояние да разбере какво точно нарушение
се твърди, че е извършил, кога го е извършил, а от тук и да организира защитата
си по един адекватен начин.
Съдът не кредитира и твърденията на жалбоподателя,
че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН с оглед на обявеното в страна извънредно положение, свързано с
пандемията от коронавируса. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
законодателят, отчитайки обявеното в страната извънредно положение, е предприел
мерки за удължавана на редица срокове за изпълнение на конкретни законови и в
частност данъчни задължения, в това число и за подаване на някои видове данъчни
декларации, респективно заплащане на установените с тях данъчни задължения. В
същото време обаче е преценил, че не са налице условията и не се налага
удължаване на посочените в разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ срокове за
подаване на ГДД по чл.50, ал.1 от същия закон от страна на физически лица,
различни от тези по чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ. В подкрепа на този извод е
разпоредбата на §27, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрани от 13.03.2020 год. Посочената разпоредба предвижда, че през 2020 год. срокът за подаване на годишната
данъчна декларация по чл.50
от ЗДДФЛ за 2019 год и за внасяне на дължимия по
декларацията данък върху годишната данъчна основа от лицата по чл.51,
ал.1 от същия закон се удължава до 30 юни, като посочената разпоредба визира единствено
физическите лица по чл.29а от закона, регистрирани като земеделски стопани, какъвто жалбоподателя не е.
С оглед на изложеното
съдът намира, че извършеното от жалбоподателя деяние не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други, подобни случаи на такива
нарушения. Доколкото нарушението е на формално извършване и на жалбоподателят е
наложено наказание за закъсняло изпълнение, то е ирелевантно дали от същото са
настъпили някакви вредни последици, дали лицето е заплатило евентуално
дължимият данък или не /за което е предвидена друг вид санкция/.
В този смисъл съдът напълно споделя изводът, направени
от страна на административно-наказващият орган в тази насока, че деянието не
може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №523839-F557072/13.07.2020 год. на
Директора на Офис за обслужване – Шумен в ТД на НАП Варна, с което на основание
чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ на С.М.С., с ЕГН**********, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“Владимир Вичев“ №18, ет.2, ап.4, е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 20 /двадесет/ лева, за това, че не е изпълнил задължението си да
подаде годишна данъчна декларация по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ за получените
доходи, придобити през 2019 год. в законоустановения срок по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: