Р Е Ш Е Н И Е
№352 05.11.2019 год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета год. в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА
ДАРИНА ДРАГНЕВА
при секретаря Ива
Атанасова
с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева КАН дело №322 по описа
за 2019
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара
Загора против Решение №335/10.06.2019г, постановено по АНД №475/19г. по описа
на РС Стара Загора, с което е отменен
Електронен фиш серия К №2483296, издаден от ОД МВР Стара Загора с
наложена на М.А.А. глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДвП
във връзка с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП. Посредством АТСС – мобилна радарна
система TFR1-M 544 е
установено, че на 18.12.2018г в 09.53ч, в област Стара Загора, АМ Тракия,
км.190 управлява в посока към гр. Бургас при ограничение на скоростта от
90км/ч, въведено с пътен знак В26, собствения си лек автомобил **** с рег. №***, с което е извършено
нарушение за скорост: установена стойност на скоростта 138км/ч, разрешена
стойност на скоростта 90км/ч, превишена стойност на скоростта 48км/ч.
Ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В26 е установено съгласно
Заповед на АПИ №РД-11-913 от 27.09.2018г.
РС Стара
Загора е приел, че от представените по делото доказателства се установява
въведено ограничение на скоростта от 90км/ч в процесния пътен участък от АМ
Тракия, съгласно одобрен проект за ВОБД, според който същото е следвало да бъде
сигнализирано със съответния пътен знак. Въпреки това, дори да се приеме че към
датата на нарушението заповедта на АПИ е влязла в сила с оглед на визираното в
нея условие за това – протоколът по т.2 да се представи в АПИ, то с описаното в
ЕФ деяние жалбоподателя не би могъл да извърши нарушение на чл.21 ал.2 вр. с
ал.1 от ЗДвП, тъй като разпоредбата въвежда ограничение на скоростта за
движение по Автомагистрала за ППС от категорията на конкретно управляваното от
140 км/ч, а в случая е измерена скорост на движение от 138км/ч. Ограничението
от 90 км/ч, дори да е било въведено към датата на нарушението, би обусловило
извод за извършено нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП. По тези съображения за
неправилна правна квалификация електронния фиш е отменен.
С
касационната жалба се оспорва извода на съда за допуснато противоречие между
съставомерните факти и тяхната правна квалификация, като се твърди, че
основанието на което е отменен електронния фиш сочи на неправилно приложение на
материалния закон при постановяване на обжалваното въззивно съдебно решение.
Цитиран е текста на чл.20 ал.2 от ЗДвП, който изисква от водачите да
съобразяват скоростта на движение с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В
процесния случай обаче е нарушение на въведено ограничение на скоростта при
управление на МПС-во, което сочи на неспазване на изискванията на чл.21 ал.2
вр. с ал.1 от ЗДвП, според които разпоредби скоростта не следва превишава
установени от закона стойности – ал.1, а когато скоростта, която не следва да
се превишава е с различна от законово установената стойност, това се
сигнализира с пътен знак. Такъв е и процесния
случай като разрешената от чл.21 ал.1 от ЗДвП скорост по АМ е 140 км/ч, но за
процесната дата и час на нарушението е въведено ограничение от 90км/ч,
сигнализирано с пътен знак В26, което обстоятелство се установява от
приложената Заповед на АПИ. Сектор Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора следи
за спазване на въведените ограничения на скоростния режим с поставените пътни
знаци. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се
постанови друго, с което да се потвърди електронния фиш.
Ответника М.А.А.
представя отговор против касационната жалба, в който твърди, че обжалвания фиш
е издаден на лице, което не е извършило твърдяното нарушение, приложена е
неправилна процедура по ЗДвП, тъй като не е поканен по реда на чл.186 ал.4 от ЗДвП, преди да му бъде издаден ЕФ, невъзможно е да се установи кой орган е
наложил административното наказание, нито конкретното техническо средство, с
което е извършено измерването на скоростта, липсва дата на издаване, а освен
това не е доказано, че в района на 190км от АМ Тракия е било въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 90км/ч. Иска от съда да бъде
оставено в сила въззивното съдебно решение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Стара Загора дава заключение за неправилност на съдебното решение като изцяло
споделя изложените аргументи в касационна жалба.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.
Районен съд Стара Загора е приложил неправилно
материалния закон – чл.21 от ЗДвП, който регулира установените посредством АТСС
факти, представляващи състав на административно нарушение по чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП – за превишение на скоростта извън населено място от 41км/ч до 50 км/ч се
налага глоба в размер на 400лв. Извода
на РС Стара Загора, че към фактите е приложима разпоредбата на чл.20 от ЗДвП е
в противоречие със съдържанието на разпоредбата и установеното с техническо
средство нарушение. Спазването на ограниченията на скоростта, въведени с чл.21
ал.1, съответно с пътен знак на основание ал.2 от ЗДвП е отделно, самостоятелно
за изпълнение задължение от изискването на чл.20 ал.2 от ЗДвП за избор на
скоростта на движение съобразно визираните обстоятелства. Нарушение на чл.20
ал.2 от ЗДвП се извършва в условията на субсидиарност, тогава когато въпреки
спазване на ограниченията по чл.21 от ЗДвП, скоростта се явява несъобразена с
посочените от чл.20 ал.2 от ЗДвП обстоятелства. При избор на скорост на
движение се съобразяват на първо място, въведените от закона или с пътен знак
ограничения, а в техните рамки се избира онази скорост, която съответства на
посочените в чл.20 ал.2 от ЗДвП, така че да е възможно спирането пред всяко
предвидимо препятствие. При превишение на максимална допустимата от закона или
въведената с пътен знак скорост, се осъществява нарушение на чл.21 от ЗДвП, за
което са предвидени конкретни административно наказателни състави с
разпоредбата на чл.182 от ЗДвП. Разпоредбите на чл.20 и на чл.21 от ЗДвП
въвеждат различни по своето съдържание правни понятия, а именно разрешена и
съобразена скорост, като втората е винаги в рамките на разрешената, поради
което и нарушаването на правилата за избор на скоростта е винаги субсидиарен
състав спрямо този за не спазване на въведените от закона или с пътен знак
скоростни ограничения.
РС Стара Загора не е обсъдил събраните по делото
доказателства, за даде отговор на въпроса за съществуване на съставомерните
факти, нито е установил, че по делото е представен протокол №5769/19.12.2018г.
за използване на 18.12.2018г. АТСС TFR1-М №544 на 190 км. от АМ Тракия, поставен пътен знак за
ограничение от 90км/ч, на който е осъществен контрол в посока на движение от
запад към изток в стационарен режим на движение за времето от 09.15ч до 11.00ч
на 18.12.2018г. като са изготвени и
свалени 12 броя видеозаписи от технически изправно и одобрено като тип АТСС.
Протокола има доказателствено значение, наред с цитираната в ЕФ Заповед №
РД-11-913/27.09.2019г. на АПИ за въвеждане на временно ограничение на скоростта
на посочения пътен участък. Тази заповед на АПИ липсва по делото, но протокола по
чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата като официален документ удостоверява поставянето на пътния
знак В26, с който съгласно ЗДвП – чл.21 ал.2 се въвежда ограничение на
скоростта. След като закона е посочил, че ограничението се въвежда с пътен
знак, но в ЕФ и вписано, че същият е поставен по силата на конкретна заповед на
АПИ и с въззивната жалба е релевиран спор по правния въпрос дали този знак е
следвало да бъде поставен на процесната дата, то съда е имал задължението по
силата на пълното служебно начало да изиска протокола за приемане на временната
организация по чл.81 от Наредба №3 от
16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Съгласно
чл.81 от тази Наредба със заповедта се указва временния режим на движение,
срокът на действие на ВОБД и съставът на
комисията за приемане на временната организация. Съгласно чл. 81 ал.3 от
Наредбата по един екземпляр от заповедта за указване временния режим на
движение се съхранява на обекта и се предоставя при необходимост на контролните
органи. Съдът трябва да изиска удостоверяване на срока на действие на
временната организация на движението за посочения пътен участък, за да се провери
правното действие на въведеното с поставения пътен знак ограничение на
скоростта към процесната дата. В отговор на оплакванията на ответника по
касация, изложени в отговора против касационната жалба следва да се каже, че
разпоредбата на чл.186 ал.4 от ЗДвП е неприложима към хипотезите на чл.189 ал.4
от същия закон каквато е и настоящата. ЕФ се издава на лицата по чл.188 ал.1 от ЗДвП по аргумент от чл.189 ал.5 от закона, а те разполагат с алтернативна
възможност да представят декларация за лицето, което е управлявало собственото
им МПС с прилагане на копие от свидетелството му за правоуправление или да
обжалват ЕФ пред съда. При изпълнение на тези условия ЕФ на собственика се
анулира и се издава друг на посоченото лице. Изискванията на ответника за
съдържание на ЕФ са неоснователни по аргумент от чл.189 ал.4 от ЗДвП.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №335/10.06.2019г. постановено по АНД №475/2019 год.
по описа на Районен съд Стара Загора и връща делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.