№ 2305
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110133749
по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответниците И. К. Х., М. Г. Х. и Г. Г. Хараламбиев, в качеството им на наследници на Г.
Х. В., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., с аб. № ....,
като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най[1]старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Допълва, че ответниците не са
погасили процесните вземания, поради което претендира при условията на разделност
сумите, както следва: 1 108,48 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 18,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г.; 11,80 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., както и 1,26 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
19.06.2023 г. до окончателното им заплащане, като от всеки един от тях претендира по 1/3 от
тях, а именно: 369,49 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г.; 6,30 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г.; 3,93 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 0,42
1
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г. до
окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците И. К. Х., М. Г. Х. и Г. Г. Хараламбиев са
подали отговор на исковата молба, с който признават исковете суми. Молят да не се
допускат исканите експертизи. Изразяват готовност за заплащане в полза на ищеца на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.
В открито съдебно заседание на 08.02.2024 г. процесуалният представител на ищеца –
... заявява, че ответниците надлежно са изпълнили споразумението от 02.08.2023 г., поради
което всички суми, предмет на делото, както и дължимата държавна такса, са били погасени
изцяло, като неплатено е останало единствено юрисконсултското възнаграждение, което
претендира в минимален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка)
на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, с оглед плащането на процесните задължения (което представлява
конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание) съдът счита
за безспорно установени всички елементи от фактическите състави на процесните вземания
за главница и лихва (включително и качеството на ответниците И. К. Х., М. Г. Х. и Г. Г.
Хараламбиев на потребители на топлинна енергия за битови нужди през процесния период
по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ......, както и основанието да
отговарят за тях при посочените в исковата молба квоти – по 1/3 всеки).
По делото е безспорно, че ответниците са заплатили процесните вземания в хода на
процеса – на 02.02.2024 г., доколкото това е последната падежна дата, предвидена в
споразумението от 02.08.2023 г., а освен това изрично се признава от ищеца в открито
съдебно заседание на 08.02.2023 г., в което процесуалният му представител е заявил, че
всички задължения са били погасени, като неплатено е останало единствено
юрисконсултското възнаграждение, което претендира в минимален размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноските.
Към момента на завеждане на делото – 19.06.2023 г. ответниците са били в забава на
плащането, доколкото не оспорват по основание и размер вземанията на ищеца,
включително и тези за обезщетение за забава. Установява се, че окончателно те са били
2
погасени в хода на процеса, поради което с поведението си те са станали повод за завеждане
на делото срещу тях и на ищеца се дължи своевременно поисканото от него юрисконсултско
възнаграждение, което единствено е останало незаплатено, а именно: сумата от 100 лв.,
определена в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.),
вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, процесуалното поведение на ответниците, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....,
срещу И. К. Х., ЕГН **********, с адрес: ...., осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
369,49 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ......, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 6,30 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г.; 3,93 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 0,42 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г. до окончателното им заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....,
срещу М. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: ....2, осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
369,49 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ......, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 6,30 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г.; 3,93 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 0,42 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г. до окончателното им заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....,
срещу Г. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: ...., осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
369,49 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ......, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 6,30 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г.; 3,93 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 0,42 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 19.06.2023 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА И. К. Х., ЕГН **********, с адрес: ...., М. Г. Х., ЕГН **********, с адрес:
....2 и Г. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00
лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
3
ищеца .... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4