Решение по дело №56634/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17397
Дата: 25 октомври 2023 г. (в сила от 25 октомври 2023 г.)
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20221110156634
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 17397
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110156634 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 и сл ГПК.
Предявен е от „.“ ЕАД, ЕИК . срещу В. П. Д., ЕГН **********, иск за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, следните суми, присъдени в
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ./2022 г.
на PC - София, а именно: сумата от 1000.00 лв. - представляваща платена главница на „."
ЕАД, във връзка с Договор за потребителски кредит № . от 27.06.2019 г.; сумата от 78.65 лв.
- обезщетение за забава, начислено за периода 11.08.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 05.07.2022 г. до окончателното изплащане, с правно основание на иска чл.
422 ГПК вр. чл. 240 и чл.99 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответникът по делото е сключил Договор за
потребителски кредит с № . на 27.06.2019 г. с „." ЕАД, а с ". ответникът е сключил договор
за поръчителство, с оглед обезпечение на вземането по договора за кредит. Поради
непогасяване на задълженията от ответника към „." ЕАД, вземането е било погасено от "..
Ответникът не е възстановил платената сума по договора за заем на поръчителя, поради
което вземането останало дължимо. Твърди, че на 23.08.2021 г. е подписано Приложение 1
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2021 г., сключен
между ". и „." ЕАД, по силата на което вземането на "., произтичащо от договор за
предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г., е прехвърлено в собственост на „." ЕАД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/. от дата 13.09.2021 г., е изпратено с известие
за доставяне от страна на „.“ ЕАД в качеството на пълномощник на цедента. Съгласно
договора за цесия „." ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и
за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което има
изрично пълномощно от цедента ". за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД. Твърди, че на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
1
извършената цесия, от страна на ". с изх. № УПЦ-П-КРС[1]АТ/., от 13.09.2021 г., с известие
за доставяне чрез „Български пощи“ ЕАД и писмото се е върнало в цялост като неполучено.
Към исковата молба е представено копие от уведомлението за извършената цесия от страна
на ". с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/. от 13.09.2021 г. Ищецът по делото е входирал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника. Ищецът моли да му бъдат присъдени разноски.
В срока за отговор на исковата молба такъв не е депозиран, като ответникът е
изгубил възможността да реализира правата по чл. 133 от ГПК.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
На ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията, както и
Разпореждането на съда по чл. 131 от ГПК. В срока, предоставен за отговор не е подаден
такъв. Ответникът не е ангажирал становище по исковата молба, не изпраща представител в
първо съдебно заседание, не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а
депозираното по заповедното производство възражение по чл. 414 от ГПК е бланкетно, без
посочени конкретни основания, поради които лицето счита, че не дължи вземането по
заповедта, поради което настоящия състав счита, че са налице основанията на чл. 238 от
ГПК.
С оглед на представените по делото доказателства и липсата на насрещни такива,
представени от ответника, настоящият състав намира, че иска е вероятно основателен, като
предвид това, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна
на книжа и неявяването в първо с.з., налице са изискванията на чл. 239 ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по същество на спора, като същото не следва да
се мотивира.
Следва исковата претенция да бъде уважена, а на ищеца да бъдат присъдени
направените в двете производства разноски, съобразно представените доказателства, а
именно: в заповедното производство сумата от 77.68 лв. и в исковото производство 25.00 лв.
за държавна такса 100 лв. за юрисконсултскво възнаграждение в исковото производство,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в минимален размер, предвид липсата на
фактическа правна сложност на делото и решаването му в едно открито съдебно заседание,
разгледано в отсъствие на представител на ищеца. Съдът констатира, че ищецът е останал
задължен за част от държавна такса в размер на 2.68 лв., за което следва да бъде осъден по
реда на чл. 77 от ГПК следва да бъде осъден ответника да ги заплати.
С оглед на горното и на основание чл. 238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „.“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ № 25, ет.2, оф.4,
представлявано от . и В. П. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Хиподрума, бл. 115, вх. Б,
ап. 29, че ответникът В. П. Д., ЕГН ********** дължи на ищеца „.“ ЕАД, ЕИК ., на
основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 99 и чл. 240 от ЗЗД, както и чл. 86 от ЗЗД, главница в
размер на 1000.00 лв. (хиляда лева) - представляваща платена главница на „." ЕАД, във
връзка с Договор за потребителски кредит № . от 27.06.2019 г.; сумата от 78.65 лв.
(седемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) - обезщетение за забава, начислено за
2
периода 11.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.07.2022 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Хиподрума, бл. 115, вх. Б, ап.
29, да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Д-Р
ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ № 25, ет.2, оф.4, представлявано от ., сумата от 202.68 лв. (двеста и два
лева и шестдесет и осем стотинки) за разноски в заповедното и исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 2.68 лв. (два лева шестдесет и осем стотинки), на основание чл. 77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на съобщаване на ответната страна с указване на правата и
по чл. 240, ал.1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3