Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 03.07.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на трети април две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10333/2012 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищецът А.У. В Б. – СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ поддържа,
че е собственик на 506/1028 идеални части от поземлен
имот с идентификатор 68134.100.336 в
гр. С., район С., тъй като неговия праводател А.К.Ч. е била собственик на реалната част от този
имот по регулационния план от
1935 год. - пл. № XII-11 с площ 506 кв.м. по регулационен
план на гр. С., кв.
Твърди, че през
Твърди,че правото му на собственост се основава на
наследство по завещание и реституция върху описания имот.
Към момента на подаване на исковата молба ответникът Т.
ЕООД *** владее имота без правно
основание. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да признае правото му на собственост върху
процесния имот и да постанови ответникът да му предаде владението върху него.
Претендира и разноските по делото.
Ответникът Т. ЕООД *** в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131,ал.1 ГПК, оспорва
предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Твърди, че притежава
самостоятелни вещни права върху имота, които изключват твърдяното от ищеца
право на собственост, като оспорва основанието, въз основа на което ищецът твърди, че неговия праводател е
станал собственик на процесния имот . Прави евентуално
възражение за придобивна давност. Прави възражение за нищожност на
представеното с исковата молба саморъчно завещание.Моли съда да отхвърли иска и
да му пирсъди разноските по делото.
Третото лице-помагач «Б.С. АД в отговора на исковата молба оспорва предявения срещу
подпомаганата страна иск като недопустим и неоснователен. Поддържа всички направени от Т. ЕООД възражения.Моли съда да отхвърли иска.
Доказателствата
са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
В Нотариален акт №150/15.03.1919г.
за покупко-продажба на недвижим имот ген. М.А. е продал на К.Ч. следния имот: част от двор на къща, находяща се на ул.”П.” №3,вътрешно
място с вход от
Видно от записка за вписване на нотариален акт за право
на собственост на недвижим имот,придобит по делба от 14.12.1938г. Е. К.Ч.а е
призната за титуляр на право на собственост върху 4800/5000 дяла,а М.Т.Х. получава
200/5000 дяла от описаните в записката имоти,включително от следния недвижим
имот – част от дворно място на къщата на ген.М.А.,находящо се в гр.С. на ул.”П.”
№*,вътрешно място с вход от 5м. на същата улица.
С укази на ц. Б. III №102/10.04.1938г., №100/27.10.1940г. и №58/7.05.1941г. се отчуждава за
държавни нужди целият кв.468. Съгласно заключението на вещото лице по
възложената съдебно-техническа експертиза описаният в Нотариален акт №150/15.03.1919г. имот е част от
отчуждените с представените царски укази имоти.
М.Т.Х. е починал на 06.10.1943г.,като за наследници е
оставил дъщеря-Е. К.Ч.а,починала през 1995г., като за наследници от своя страна
е оставила съответно А.К.Ч. и И.К.Ч.. И.К.Ч. е починал на 11.02.1999г. На
31.10.2001г. А.К.Ч. е изготвила саморъчно завещание,в което посочва като
наследник А.У. в Б. на цялото си имущество освен изрично изброените в документа
блага, сред които процесният имот не се включва. Завещанието е обявено на
24.08.2006г. въз основа на представен пред нотариус препис от смъртен акт. С
решение на СРС от 15.05.2008г. е допуснато приемане по опис на откритото при
смъртта на А.К.Ч. наследство,завещано в полза на А.У. в Б. – сдружение с
нестопанска цел. В наследствената маса фигурира и процесния парцел XII, пл.№
№11, с площ 506 кв.м.,находящ се в кв.468 на ул.”П.” №3а,във вътрешно пространство
с лице от
С АДС №743/08.07.1952г. за държавна собственост е обявен
следният имот: къща,находяща се на ул. .”П.” №3а,застроена на около 100 кв.м. и
незастроено около 200 кв.м. Имотът е предоставен на ССП ”Софжилфонд” със Заповед
№ .../08.07.1952г.,а по-късно с протоколно решение № 48/04.11.1954г. е предаден на Министерство на
транспорта. Съгласно заключението на вещото лице по възложената
съдебно-техническа експертиза имотът по АДС №743/08.07.1952г. е идентичен с
част от процесния имот в размер на около 300 кв.м.
С АОС № 127/18.02.1998г. имот пл. №8 заедно с 3-етажната
сграда,построена в него,е обявена за общинска собственост. Имотът е включен в
капитала на ТД „БКС С.” с решение №1 по
протокол №43/1991г. на ВрИК.
С АОС № 313/15.12.1998г. за общинска собственост е бил
обявен следният имот: паркинг на ул.”К.Ш.”, имот пл. №8 с площ 1580 кв.м. Имотът
е включен в капитала на „БКС С.” ЕАД с решение №27 по протокол № 51/1998г. на
Столичен общински съвет.
С Нотариален акт № 198/05.06.2006г. Б. „С.” АД се
признава за собственик на имотите, описани в АОС № 127/18.02.1998г. и АОС №
313/15.12.1998г., като площта на целия имот по нотариален акт е 1035 кв.м.
С Нотариален акт № 20/18.01.2008г. Б. „С.” АД е продало
на „Т.”
ЕООД имотите по Нотариален акт № 198/05.06.2006г.
Съгласно заключението на вещото лице по възложената
съдебно-техническа експертиза описаните в Нотариален акт №150/15.03.1919г. и в записка за
вписване на нотариален акт за право на собственост на недвижим имот,придобит по
делба от 14.12.1938г. имоти са идентични
и съставляват част от парцел XII-11,кв.468 по кадастралния и регулационен план на С., м.”Ц.”,о добрен със Заповед №
1590/25.06.1935г. Този имот попада върху имот пл.№ 8,кв.468 по плана на гр.С., м.”Ц.”
одобрен през 2008 год. и е идентичен с него в размер на 506 кв.м.
От заключението на вещото лице по възложената
съдебно-почеркова експертиза,което съдът
приема като обективно и професионално,се установи,че саморъчното завещание с дата 31.10.2001г.,н.д. № 21/2006г. на нотариус
с рег. № 302 В.Б. е написано и подписано от А.К.Ч.,от чието име изхожда.
От показанията на св.Русинов се установи,че „Б.С.” АД
владее процесния имот от 1994г., а собсвеността е прехвърлена с Решение на СОС
през 1998г. След този момент процесният имот се използва изключително за
стопанските цели на дружеството.Били направени съответните подобрения на
процесния имот.През 2008г. имотът е бил продаден от „Б.С.” АД на „Т.” ЕООД,като
първият продължил да го ползва,като заплащал наемна цена.Твърди,че не му е
известно някой да е предявявал претенции към процесния имот.
От показанията на св.А. се установи,че през 2008г. „Б.С.”
АД е продал процесния имот на „Т.” ЕООД и от този момент
дружеството-приобретател го владее и ползва.През известен период след
продажбата „Б.С.” АД е ползвал имота срещу заплащане на наемна цена.Твърди,че
не му е известно някой да е предявявал претенции към процесния имот от момента
на придобиване на собствеността от „Т.” ЕООД.
Горното се установява от събраните по делото
доказателства,които са релевантни и относими за правилното решаване на спора.
В процеса не се спори,че „Т.” ЕООД владее процесния имот.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
За успешното провеждане на иска ищецът следва да установи
от една страна правото си на собственост и друга-владението на имота от страна
на ответника,при условие,че последния не докаже,че го владее на някакво годно
правно основание,изключващо това на ищеца.
Липсата на доказателства за тези факти води до прилагане
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
От доказателствата по делото вкл. и заключението на
вещото лице по СТЕ се установява, че процесният имот е
бил отчужден в полза на държавата с укази на Ц.Б. III №102/10.04.1938г., №100/27.10.1940г.
и №58/7.05.1941г. , с които на практика са отчуждени за държавни нужди всички
имоти кв.468 в м.”Ц.” по плана на гр.С. от 1935 год.
При установено отчуждаване в годините
преди 1944 год. процесния имот не попада в кръга на имотите подлежащи на
възстановяване по реда на Закона за възстановяване собствеността върху
одържавени недвижими имоти, тъй като, на реституция по
силата на цитирания закон подлежат имоти отнети без
законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от
общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г.
Ето защо А.К.Ч. не придобила
собствеността на процесния имот по силата на посочения реституционен закон и
следователно не е могла да се разпореди, вкл. и чрез завещание с него в полза
на ищеца А.У. В Б. – СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ.
След като не се установи ищеца да е
собственик на процесния имот предявения ревандикационен иск следва да се
отхвърли,като без значение за изхода на делото е на какво основание ответника
владее имота понастоящем.
при този изход на
делото на ответника „Т.” ЕООД следва да се присъдят направените и поискани
разноски по него- 300 лв. на
помагача му разноски не следва да се присъждат,независимо от доказателствата за
строените такива.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.У. В Б. – СДРУЖЕНИЕ С
НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ гр.Б. , ул.”Г.И.-.М”, №1 с БУЛСТАТ:******** със съдебен
адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” № ***,ет.*,кантори 329-331 чрез адв. П. П. и адв.Д.Г. иск с правно основание чл.108 ЗС против „Т.” ЕООД *** с ЕИК:***********
чрез адв.Б.Ч. за признаване на
собствеността и предаване на владението върху 506/1028 идеални части от поземлен
имот с идентификатор 68134.100.336 в
гр. С., район С. по кадастрална карта одобрена със Заповед № РД-18-33/2010 год., а по
регулационния план на гр.С. от 1935 год. - пл. № XII-11 в
кв. 468 с площ 506 кв.м. като
неоснователен.
ОСЪЖДА А.У. В Б. – СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ гр.Б. да заплати на основание чл.78, ал.2 от ГПК на „Т.” ЕООД *** разноски
по делото в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице-
Б. “С.”
АД - помагач на ответника „Т.“ ЕООД
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
председател: