Решение по дело №117/2024 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 47
Дата: 27 май 2024 г. (в сила от 27 май 2024 г.)
Съдия: Милена Иванова Хараламбиева
Дело: 20243200600117
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. гр. Д., 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на тридесети април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас М. Каменски
Членове:М.а Ив. Хараламбиева

КА.птен Ибр. А.д
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
в присъствието на прокурора З. В. Т.
като разгледа докладваното от М.а Ив. Хараламбиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243200600117 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №5/23.01.2024г. по н.о.х.д. №25/2023г. Районен съд-гр.Т. е признал
подсъдимия А. Ф. М. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 21.12.2019г., около 14,30
часа в с.О., общ.Т., обл.Д. управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********
/немски образец/ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,8 на
хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 във вр. с
чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца при първоначален общ режим на изтърпяване, както и му наложил кумулативно
наказание глоба в размер на 1000 лв. На основание чл. 59 от НК от изтърпяване на
наказанието приспаднал времето, през което М. е бил задържан. В тежест на подсъдимия
били възложени и сторените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнителни
писмени съображения към нея от адв. М. Я. от АК-гр.Д. в качеството у на процесуален
представител на подс.М.. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на постановения акт. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение,
настоява се също за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и се излагат доводи за
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание защитника
на подсъдимия поддържа жалбата на посочените основания.
1
Представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна и
настоява за потвърждаване на присъдата на РС- гр.Д..
Д.кият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка на
правилността на атакуваната присъда и намери, че в хода на производството пред РС-гр.Т.
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат
отстранени от настоящата инстанция и съставляват основания за отмяна на постановената
присъда.
Въззивният съд прецени, че нА.чните към присъдата мотиви не са изготвени
съобразно предписанието на чл.305, ал.3 от НПК. На първо място, първостепенният съд е
нарушил задължението при изготвяне на мотивите да посочи възприетата от него
фактическа обстановка, т.е. да пресъздаде конкретно приетите от него за безспорно доказани
факти и обстоятелства, въз основа на които обосновава решаващия си извод за виновността
на подсъдимия. В значителната си част нА.чното в мотивите на РС-гр.Т. описание на
фактическа обстановка дословно преповтаря обстоятелствената част на обвинителния акт,
като само фигурата обвиняем е заменена с качеството подсъдим. Идентичност има не само в
съдържанието на приетата от прокурора и съда фактическа обстановка, но е нА.це също
буквално съвпадение, еднаквост в лексиката, в последователността на изложението и
хронологията на описанието. Констатираната смислова, стилова и пунктуационна сходност
между обстоятелствената част на обвинителния акт и възприетата в мотивите фактическа
обстановка, неминуемо води до извод, че текста от прокурорския акт е бил механично
пренесен в мотивите на съда. Подобен подход, съставлява недопустимо и грубо
незаконосъобразие, което пък е обусловило липса на собствена обосновка от страна на
решаващия съд, водеща до невъзможност да се провери вътрешното му убеждение.
На следващо място мотивите на проверявания акт страдат и от друг порок - не
съдържат дължимия обстоен анА.з и оценка на доказателствената съвкупност. При
изготвяне на мотивите съдът следва да формира вътрешното си убеждение въз основа на
всички приети по делото и възможни за събиране по реда на НПК доказателства. Съдебната
практика е неотклонна, че мотивировката на всяка присъда следва да съдържа конкретно
установени фактически обстоятелства и съответния им доказателствен анА.з. Във всички
случаи липсата на подробен доказателствен анА.з и подмяната му с декларации е
съществено нарушение на процесуалните предписания. В случая съдът декларативно е
изброил събраните по делото доказателства, без изобщо да ги обсъди, провери и оцени,
като при това изложи подробни съображения кои и защо следва да бъдат приети или
отхвърлени.
Освен липсата на дължимото обсъждане на доказателствената маса, въззивният съд
констатира незаконосъобразие и в дейността на решаващия съд по приобщаването и
проверката на гласните доказателствата, което от своя страна е ограничило правата на
страните и като последица е обусловило липса на мотиви на проверявания акт. За да
обоснове приетата фактическа обстановка, районният съд се е позовал на свидетелските
показания, депозирани по делото, включително и на тези приобщени по реда на чл. 281, ал.4
2
от НПК. Разпитът на св.Г.Д. не е сторен по предвидения процесуален ред, което респ.
дискредитира годността на неговите показания. В проведеното на 14.06.2023г. съдебно
заседание св. Д. е заявил , че не се сеща точно за случая и направил искане да се запознае с
показанията си, депозирани в хода на досъдебното производство. При подобен развой
/изявление за липса на спомени у свидетеля/ за съда единствено е съществувала
възможността за прочитане на показанията му. Доколкото този свидетел не е бил разпитван
по реда на чл. 223 от НПК в хода на досъдебното производство, то безусловно спрямо него
не са били нА.це условията на чл. 281, ал.1 от НПК, нито пък са били нА.чни и
предпоставките на чл. 281, ал. 3 от НПК. При това положение и след изявлението му, че
няма спомен, съдът е следвало да подходи съобразно предвидения в чл. 281, ал.4 от НПК
процесуален ред и да пристъпи към прочитане на отразеното в съответния протокол за
разпит на свидетел от досъдебното производство, а не изцяло незаконосъобразно да му
предявява показанията му от досъдебната фаза. Важно е да се спомене, че систематичното
място на ал. 4 на чл. 281 от НПК /предхождаща ал. 5 на същия член/, само по себе си не
изключва необходимостта от проверка за съществуваща възможност свидетелските
показания да бъдат прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК и то преди се приеме
нА.чност на предпоставките по чл. 281, ал.4 от НПК. Доколкото обаче производството пред
РС-гр.Т. е протекло в отсъствие на подсъдимия, поради което е било невъзможно същият да
изрази съгласие по смисъла на чл. 281, ал. 5 от НПК, респ. и е нямало как да му бъде
разяснено, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата /
чл. 281, ал. 7 от НПК/, то единствената възможност за приобщаване показанията на св.Д. е
била посредством прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. По сходен начин
първоинстанционинят съд е процедирал и по време на разпита на св. Красен Кулев в
съдебното заседание от 28.09.2023г. След изявление на свидетеля, че не се сеща за какво
става въпрос, РС-гр.Т. му предявил писмено доказателство – АУАН, без да прояви
процесуална активност и да пристъпи към прочитане на показанията му.
В заключение, приемайки фактите така, както са били поднесени в обвинителния акт,
без да стори изискващия се детайлен и пълен анА.з на доказателствената съвкупност и без
да изложи собствените си виждания по тези въпроси, РС-гр.Т. е нарушил един от основните
принципи на наказателния процес, залегнал в нормата на чл. 14, ал.1 от НПК, повеляващ
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
С оглед на гореизложеното и като намери, че при постановяване на присъдата от
районния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да се
отстранят от въззивната инстанция, а същевременно са отстраними, окръжният съд счита, че
следва да отмени присъдата и върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав
на съда.
Предвид изложеното, и на основание чл. 335, ал. 2 от НПК Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 5/23.01.2024г. по н.о.х.д. № 25/2023г. по описа на РС-
гр.Т. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от нов състав от стадия на
разпоредително заседание.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4