Мотиви по АНД № 245/2019 г. по описа на
Районен съд – Раднево
Районна прокуратура – Раднево е
внесла за разглеждане досъдебно производство № 327 ЗМ-159/2019 г. по описа на
РУ Раднево при ОД на МВР – Стара Загора с Постановление с предложение за
освобождаване на обвиняемия Д.М.Д.,
ЕГН ********** от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Срещу обвиняемия Д. е повдигнато
обвинение за това, че през периода от 03.11.2017 г. до 06.12.2018 г. в с.
Тихомирово, общ. Раднево, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял
съпружески с М.И.К., ЕГН ********** от гр. Стара Загора, ненавършила 16-годишна
възраст – престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 191, ал.
1 от НК, за което е повдигнато обвинение срещу Д.М.Д., се предвижда наказание
„лишаване от свобода” до две години или „пробация”, както и „обществено
порицание”. Обвиняемият е осъждан - реабилитиран, но не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма от Общата част на
НК, от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което
спрямо процесния случай е приложима разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид това
настоящият съдебен състав разгледа делото по реда на особените правила на глава
двадесет и осма от НПК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа внесеното обвинение, което намира за доказано по несъмнен начин от
събраните по делото доказателствени материали както от обективна, така и от
субективна страна. Обосновава наличието на предпоставките по чл. 78а НК за
освобождаване на обвиняемия Д. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, което предлага на съда да бъде индивидуализирано в
минималния предвиден размер.
Обвиняемият Д.М.Д. заявява, че не
желае защитник и се защитава сам. Дава обяснения, в които посочва, че с М.И.К.
са се запознали преди две години, след което са заживели заедно на семейни
начала и и от съвместното им съжителство имат родено дете. В хода на съдебните
прения заявява, че моли наложеното му наказание да е глоба, а в последната си
дума иска от съда глобата да бъде в минимален размер.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият Д.М.Д., роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, българин, български гражданин, с начално образование, безработен,
съжителства на семейни начала, осъждан - реабилитиран на осн. чл. 88а от НК,
ЕГН: **********.
Обвиняемият Д.М.Д.
и свидетелката М.И.К. се запознали в началото на месец ноември 2017 г. в дома на лелята на обвиняемия
Д. ***. Двамата много се харесали и на третия ден от запознанството си решили
да се „оженят”. На 03 ноември 2017 година, непълнолетната К. „избягала” от дома
си и заедно с обвиняемия Д. отишли при родителите му в с. Тихомирово, общ.
Раднево. Двамата обявили решението си пред родителите на обвиняемия да заживеят
заедно. Още същия ден свидетелката М.Д.А.се обадила на майката на К.,
свидетелката Д.А.Д.. Последната пристигнала веднага в дома на обвиняемия да
прибере дъщеря си, но К. категорично отказала да тръгне с нея. Към онзи момент,
К. била вече на 14 години. От тогава, двамата заживели съпружески в дома на
родителите на обвиняемия Д. ***. От съвместното им съжителство, на 15.05.2019
г. им се родил син З.М.К..
По доказателствата:
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства - самопризнанието
на обвиняемият Д., което се подкрепя от протоколите за разпит на свидетелите М.Д.Б.(лист
4 от досъдебното производство); М.И.К. (лист 9 от досъдебното производство); М.Д.А.(лист
20 от досъдебното производство); Д.А.Д. (лист 22 от досъдебното производство), както и справка за съдимост № 337/27.09.2019
г. на РС гр. Раднево.
Всички
доказателства по делото кореспондират помежду си, като водят към единственият
възможен извод, че обвиняемия е автор и на деянието, за което е предаден на
съд, поради което съдът не счита за необходимо, да коментира всяко едно от
доказателствата поотделно.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема следното от правна страна:
Обвиняемият Д.М.Д. е осъществил
от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 191, ал. 1
от НК.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие,
което е проявено продължително във времето, а именно през периода от
03.11.2017г. до 06.12.2018г.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено, тъй като деецът е съзнавал обществената
опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици, а именно че нарушава обществените отношения, свързани със
съвместното съжителстване и създаването на семейство, и е искал тяхното
настъпване, като е заживял съпружески с ненавършилата 16 г. св. М.И.К.. При
изследване субективната страна на извършеното деяние съдът прие, че обвиняемият
е съзнавал, че М.И.К. не е навършила 16г.
При
определяне на правната квалификация на деянието съдът взе предвид и
систематичното място на нормата на чл.191, ал.1 от НК. Дори от обективна
страна да се установи, че свидетелката М.И.К. е навършила 14-годишна
възраст, когато обвиняемият е извършил противоправното деяние. Събраха се
достатъчно доказателства, че обвиняемият е заживял с К.,
съзнавайки, че същата не е навършила 16-години. Не
може да бъде приложена разпоредбата на чл.191, ал.4 от НК, предвид
обстоятелството, че обвиняемият преди приключване на съдебното следствие не е
сключил граждански брак със св.М.И.К..
При
преценка относно условията за приложение на чл.78а от НК съдът взе предвид
следните обстоятелства: 1/ наказанието, което се
предвижда за за извършеното от обвиняемия престъпление по чл.191,
ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода до две години
или пробация; 2 / чистото съдебно минало на обвиняемия- същият е осъждан за умишлени престъпления от общ
характер, за които е приложен института на реабилитация и не е освобождаван от
наказателна отговорност; 3/ от престъплението няма
настъпили причинени имуществени вреди.
Предвид
наличието на всички кумулативни предпоставки, предвидени в чл.78 а от НК
, съдът освободи от наказателна отговорност обвиняемия Д.М.Д. на
осн. чл.78а от НК, за извършеното от него престъпление по чл.
191, ал.1 от НК , като му наложи административно наказание „глоба”.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното
престъпление по чл.191, ал.1 от НК, съдът е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало, обясненията, изказаното съжаление за
извършеното, младата му възраст.
Съдът
при определяне размера на глобата отчете и имотното състояние и доходите на
обвиняемия /към момента безработен/ не
притежава движими или недвижими вещи/, поради което счита че наказанието следва
да бъде в минималния, предвиден в закона размер, а именно 1000 лв.
Съдът
прецени, че с така наложеното наказание „глоба” е възможно да се постигнат
целите да се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо обществото, както
и превъзпитаващо спрямо самия обвиняем .
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: