РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Пазарджик, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220100399 по описа за 2022 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от "Ти Би Ай банк" ЕАД срещу Б. Н. Б. за
признаване за установено, че съществува вземането на банката по договор за потребителски
кредит от 18.07.2018 г. в размер: 10287,53 лв., от които главница 6830,43 лв., договорна
лихва 1864,51 лв. и лихва за забава 1592,59 лв., предмет на издадена заповед за изпълнение.
В исковата молба се описва договорът, твърди се неизпълнение и предсрочна изискуемост,
обявена на длъжника с изявление, изпратено до неговия адрес.
Подаден е отговор от ответника. Според него исковата молба е нередовна, тъй като в нея се
твърди, че предоставеният кредит е в размер 9721,41 лв., а в същото време крайният размер
на задължението е 14304,42 лв., която сума не става ясно как е била формирана. В исковата
молба се съдържа признание , че ответникът е извършвал плащания, а в същото време
липсва уточнение на плащанията по периоди и размер, което също е нередовност. Освен
това той счита иска за неоснователен - задължението за връщане на предоставения кредит от
7000 лв. е изпълнено. Предсрочна изискуемост липсва според него, тъй като договорът не е
прекратен предсрочно по предвидения в закона ред. Договорът като потребителски попада
под регулацията на ЗПК и съдържа неравноправни клаузи - тези за двете застраховки, които
представляват заобикаляне на закона и оформяне на кредит в по-голям размер от
отпуснатия, като застрахователна премия всъщност не е била плащана. Договорът освен
това съдържа и клаузи, които са неравноправни поради нарушаването на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие на правата на страните. Твърди се
1
нищожност поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК - не е посочен
начинът на изчисляване на ГПР, не са посочени условията за прилагане на уговорения
лихвен процент, а и самата уговорка за лихва е недействителна, оттам - и практически не е
изпълнено условието за посочване на размера на лихвата, а нищожността произтича от
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.
Договорът съдържа и уговорка за такса за оценка на риска в размер 1041,58 лв. - тази клауза
също е неравноправна и заобикаля закона, а представлява и разход по кредита, с който ГПР
би надвишил ограничението на чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Поради изложеното той счита, че дължи
само главницата от 7000 лв., която е изплатена вече от него.
Съдът не счита, че исковата молба съдържа неясноти - ищецът счита за начална дата на
предсрочната изискуемост датата на връчването на изявлението за обявяването и на
длъжника, а двете посочени като разминаващи се суми са стойността на главницата
(получения размер на кредита) и на общото задължение.
В хода на делото и двете страни поддържат становищата си, като предвид това, че се
събират данни за плащане от страна на ответника на сума 5614 лв., той счита, че искът
следва да бъде уважен само за разликата над 5614 лв. до 7000 лв., или 1386 лв.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Между страните е сключен на 18.07.2018 г. договор за потребителски кредит, по силата на
който банката като кредитодател отпускала на ответника като кредитополучател сумата
7000 лв. Сумата му била изплатена.
Договорът съдържал уговорка за сключване на застраховки "живот" и "безработица" за
сметка на кредитополучателя с премия съответно 831,60 лв. и 848,23 лв. и еднократна такса
за оценка на риска в размер 1041,58 лв., както и възнаградителна лихва в размер 27,09%.
Общата сума от 14304,42 лв., включваща главница, лихва, застрахователни премии и
еднократна такса за оценка на кредит следвало да се върне на 36 равни месечни вноски,
всяка по 397,34 лв.
В договора е посочен годишен процент на разходите от 41,66% и възнаградителна лихва от
27,09%.
Била уговорена възможност за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение
от банката при неплащане на три или повече месечни вноски.
Към 25.06.2021 г. ответникът е платил по кредита общо 5614,35 лв., като е престанал да го
обслужва редовно, считано от м. октомври 2019 г.
Само на основание гореизложените факти съдът намира от правна страна, че може да се
направи извод за нищожност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК.
Преди всичко, съдът не споделя възражението на ответника, свързано с лихвения процент
сам по себе си, но е видно, че фактическият годишен процент на разходите по кредита
значително надвишава прага, уреден от чл. 19 от ЗПК. За сума на кредита би следвало да се
2
счита само сумата 7000 лв., която е отпусната на ответника, а не както е посочено в договора
- 9721,41 лв., а всичко останало, дължимо съобразно договора, представлява разход и би
следвало да намери отражение в годишния процент на разходите. Това се отнася както за
възнаградителната лихва, така и за застрахователните премии и за таксата за оценка на
риска. По делото не е била поставяна задача на вещото лице да изчисли годишния процент
на разходите при тези условия, но е приблизително видно дори без изчисления, че при
главница от 7000 лв. и разходи от общо 7304,42 лв. при тригодишен срок и месечни
анюитетни вноски би изменил посочения в договора ГПР от 41,66% и неговият размер би се
оказал над 50%, колкото е бил петкратният размер на законната лихва към 2017 г. В
интернет впрочем са налице и свободно достъпни калпулатори на ГПР по кредити.
Чл. 19 от ЗПК съдържа текстове, според които клаузите, уреждащи по-висок ГПР от
петкратния размер на законната лихва, са нищожни и разликата над прага не се дължи, т.е.
не се говори за нищожност на целия договор само на това основание. Преобладаващата част
от съдебната практика обаче приема, че несъответствието на посочените в договора ГПР и
обща дължима сума с фактически уговорените, така, както са уговорени първоначално,
независимо от недействителността на отделни уговорки, представлява нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, и води до недействителност на целия договор за кредит. Решения в
подобен смисъл има и в практиката на Пазарджишкия районен съд и Пазарджишкия
окръжен съд - решение № 95 от 12.03.2020 г. по в.гр.д № 88/2020 г. на Пазарджишкия
окръжен съд и др. Съдът намира, че следва да се съобрази с преобладаващото в практиката
становище и да приеме, че и в настоящия случай недействителен е целият договор и
кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, или 7000 лв. От
тази сума следва да се приспадне платената от него сума от 5614,35 лв., като искът се уважи
само за остатъка от 1385,65 лв. главница, а се отхвърли за разликата.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът Б. Н. Б., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул.
"***" № ***, дължи на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – гр. София, ул. "Димитър
Хаджикоцев" № 52-54, ЕИК *********, сумата 1385,65 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 18.07.2018 г., сключен между страните,
за която е издадена заповед за изпълнение № 1210/29.06.2021 г. по ч.гр.д. 2232/2021 г. на
Пазарджишкия районен съд, като отхвърля иска за разликата над 1385,65 лв. до пълния
предявен размер от 6830,43 лв., както и за сумите 1864,51 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 25.10.2019 г. до 05.05.2021 г. и 1592,59 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 25.10.2019 г. г. до 08.06.2021 г., и законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 25.06.2021 г., до изплащането на задължението.
Осъжда Б. Н. Б. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата 108,78 лв., представляваща
разноски по исковото производство.
3
Осъжда „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на Б. Н. Б. сумата 778,78 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по исковото производство.
Осъжда Б. Н. Б. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата 48,03 лв., представляваща
разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4