№ 145
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000557 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
„УП България - 14“ ЕООД - гр.София е обжалвало решение №140/
26.05.2021 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.№1190/2020 г., с което е
отхвърлен искът му за присъждане на сумите: 43325.18 лева и 141769.80 лева
– неплатена цена на произведена и доставена ел.енергия за м. ноември и
м.декември 2017 г. и 12347.67 лева и 39341.24 лева – обезщетение за забава
върху всяка от двете главници съответно за периода от 29.12.2017 г. и от
25.01.2018 г. до датата на предявяване на иска., ведно със законната лихва
върху главниците от подаването на иска и съдебните разноски, с молба да
бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което
искът бъде уважен изцяло. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си
представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните
разноски за двете инстанции, като съображения за това излага в писмени
бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
другата страна.
Ответникът по жалбата – „Енерго Про продажби“ АД-гр.Варна моли с
писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване
на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната
инстанция.
Третото лице – помагач – „НЕК“ ЕАД - гр.София е подало писмен
отговор, с който моли за потвърждаване на решението.
„Енерго Про продажби“ АД - гр.Варна обжалва с частна жалба
1
определение №993/05.08.2021 г., с което е оставена без уважение молбата му
по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Основният спорен правен въпрос по делото е може ли след изменението
на чл.31, ал.5 – ЗЕВИ и приемането на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР
ВяЕЦ да попадне последователно в две ценови категории в рамките на
едногодишен период, определени в т.1.7 и 1.8 от същото решение, съответно
произведената от централата електроенергия да подлежи на преференциално
изкупуване от обществения доставчик и от крайните снабдители по т.8 и по
т.9 от Решение №Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР за достигнато нетно специфично
производство на ел.енергия, съответно до 2000 kWh и до 2300 kWh, като едва
след изчерпване и на втория праг за определяне на преференциални цени
изкупуването стане по цени за излишък на балансиращия пазар.
На въпроса следва да се отговори отрицателно. Новата правна уредба
предвижда заплащането на произведена електрическа енергия от възобновяем
източник чрез енергиен обект – ВяЕЦ по преференциални цени да става не
съобразно фактически произведените количества до един от двата прага на
достигнато нетно специфично производство на ел.енергия, а съобразно
технологичната годност за работа на обекта през календарната година до 2250
часа и над 2250 часа съобразно зонирането в две ветрови зони още с Решение
№Ц-13/28.06.2006 г. на ДКЕВР. Целта е не да се ограничава производството
на електрическа енергия от вятърните електроцентрали само до или над 2250
годишни часа, а да се създадат условия да бъдат изкупувани по
преференциални цени само количествата електрическа енергия, които
осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените
преференциални цени със съответните решения на КЕВР – т.е. да се постигне
баланс между заложените в тези цени ценообразуващи елементи и
действителните приходи на производителите от възобновяеми източници,
съгласно мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ /обнародван в ДВ, бр.56/
24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г./, с който е изменена нормата на чл.31,
ал.5 – ЗЕВИ. Доколкото по делото не се спори, а и се установява от чл.18, ал.4
от договор №138 от 20.04.2010 г. за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник, страните са определили, че
технологичната годност за работа на обекта – ВяЕЦ „Пролезки път 4“ през
календарната година е до 2250 часа, следва че е приложима
преференциалната цена за достигнато нетно специфично производство от
2000 kWh годишно – по 188.29 лв/МWh, като произведените над този праг
количества електроенергия се заплащат по цени за излишък на балансиращия
2
пазар. Няма основание и за претендиране на преференциална цена от 188.29
лв/МWh при надхвърлен праг на нетно специфично производство
електроенергия над 2000 kWh и от 172.95 лв/МWh при надхвърляне освен
него и на прага от 2250 ефективни часове, тъй като процесната ВяЕЦ няма
технологична годност за работа повече от 2250 годишни часа и съгласно
чл.18, ал.2 от договора между страните с промяна на преференциалната цена
за изкупуване на електрическата енергия с решение на компетентния орган, в
случая-КЕВР, се преуреждат автоматично отношенията им в тази връзка, без
да е необходимо подписване на допълнително споразумение към договора.
Обжалването на Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР за
установяване на нетното специфично производство на ел.енергия, взето след
отмяна на т.1.7 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. не променя тези изводи, тъй
като съгласно чл.13, ал.9 ЗЕ оспореното по съдебен ред решение е
предварително изпълняемо без оглед на предприетото обжалване. В
правомощията на КЕВР е да постанови нов административен акт, който да
замести отменената уредба по т.1.7 на Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в
случая - с Решение № СП-5/28.03.2019 г. Влизането в сила на решение по
адм.д. №1719/2021 г. на АдмС-София град няма да доведе до възникване на
основание за уважаване на иска. Предвид разпоредбата на чл.31, ал.5, т.1 и т.2
– ЗЕВИ, предвиждаща, че общественият доставчик, съответно крайните
снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми
източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в съответните решения на КЕВР; 2. по цена за излишък на
балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1, и
с оглед на вече стабилизараните административни актове на КЕВР, с които
преференциалните цени на ел.енергия, произведена от ВяЕЦ, са определени
съобразно приетото зониране в две ветрови зони и в две ценови категории,
приложима в случая е тази от тях, съответна на характеристиката на
процесната ВяЕЦ - годност за работа на обекта до 2250 часа годишно. Освен
това при отмяна на административния акт, след като е започнало неговото
изпълнение, чл.301 – АПК предвижда приемане от административния орган
на нарочни възстановителни мерки, ако са увредени права на адресатите по
административния акт. Решението по спора не зависи и не е обусловено от
съдбата на Решение № СП-5/2019 г. на КЕВР, обявено от закона за
предварително изпълняемо, предвид което не се е налагало спиране от ВОС
на производството по делото до приключване на обжалването му. Допускане
касационно обжалване на други решения на АС Варна на това основание е с
оглед служебна проверка за евентуална недопустимост на решенията, без
такава да е констатирана от ВКС с негов окончателен съдебен акт.
Искът за сумите по процесните фактури при заплатена по двете фактури
цена за излишък електрическа енергия на балансиращия пазар от ответника се
явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, ведно с лихви за минало
3
време, законна лихва и разноски. Обжалваното решение е правилно и следва
да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
Частната жалба е неоснователна. По делото минималното
възнаграждение за процесуално представителство следва да се определи
съобразно общия интерес по делото съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г.
на ВАдвС, доколкото с иска са предявени няколко обективно кумулативно
съединени оценяеми искове. Неоснователно се поддържа от частния
жалбоподател, че определяне на възнаграждението следва да стане по всеки
от исковете поотделно. Нормата на чл.2, ал.5 от наредбата има предвид
искове с различни интереси, затова и сочи вид и брой на исковете. При
еднакъв вид и интерес на исковете, каквито са предявените от ищеца
оценяеми осъдителни искове, се дължи възнаграждение върху общия интерес
съгласно чл.7, ал.2, в случая по т.5, от Наредба №1/2004 г. При различен вид
искове – с различен вид интерес: оценяеми и неоценяеми, посочени
неизчерпателно в чл.69, ал.1 – ГПК, в Тарифата за държавните такси и в чл.7,
ал.1 от самата Наредба №1/2004 г., възнаграждението се определя съобразно
вида и броя им, за всеки един от тях поотделно. Не може да се поддържа
едновременно приложение на чл.2, ал.5 и на чл.7, ал.2 от наредбата, като
разграничителният критерий е различният или еднаквият вид и интерес на
предявените искове. Като е отказал да измени по реда на чл.248 ГПК
присъденото на ответника с решението по делото адвокатско възнаграждение,
ВОС е постановил правилно определение и същото следва да се потвърди.
При този изход на спора предвид направеното от защитата на
въззивника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, разноски за
който се претендират от ответника по жалбата, в полза на последния се
присъждат по съображенията по-горе направените съдебни разноски за
въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение,
определено в минимален размер от 6066 лева съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/2004 г. на ВАдвС. Поради неоснователност на частната жалба
разноски за нея не се присъждат на ответника по жалбата.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №140/ 26.05.2021 г. на Окръжен съд
Варна - ТО по т.д.№1190/2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение №993/05.08.2021 г. на Окръжен съд
Варна - ТО по т.д.№1190/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на
„Енерго Про продажби“ АД-гр.Варна по чл.248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА „ УП България - 14“ ЕООД - гр.София, ЕИК *********, да
4
заплати на „Енерго Про продажби“ АД-гр.Варна, ЕИК *********, сумата
6066 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5