№ 41
гр. ***, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
в присъствието на прокурора В. Д. П.
като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600499 по описа за 2021 година
Производството е по въззивно и е по реда чл.313 НПК и сл. НПК
Образувано е по протест на Кюстендилска районна прокуратура срещу присъда №
260038/ 01.07.2021 г., постановена по НОХД № 651/ 2020 г. по описа на Кюстендилски
районен съд, с която подсъдимият М.О.Н., с посочена самоличност, е признат за невиновен
и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2,
т.4 и т.12 вр. с чл.194, ал.1 НК
Във въззивния бланкетен протест се прави оплакване за неправилност, поради
незаконосъобразност на атакуваната присъда. В допълнение към протеста се сочи, че
неправилността и незаконосъобразността в изразеното от КнРС становище и мотиви се
заключава в неправилното тълкуване на фактите и правната обосновка. Твърди се, че съдът
е направил превратен анализ на доказателствата, въз основа на които е постановил
присъдата. Иска се отмяната на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна .
По време на въззивните съдебни прения прокурорът е поддържал протеста и е молил
за уважаването му.
Адв.А., като защитник на подсъдимия, е пледирал за потвърждаване на
оправдателната присъда, като правилна.
Подсъдимият е заявил, че иска да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд (КнОС), след преценка на протеста, становищата на
1
сраните и доказателствата, и след служебна проверка на присъдата в пределите на
правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С протестираната присъда подсъдимият М.О.Н. е признат за НЕВИНОВЕН и го
е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т.4 и т.12 във вр. с чл.
194, ал. 1 от НК, за това, на 06.05.2020 г. в с. ***, общ.***, обл.***, посредством
непълнолетния Д.С.Д.. от с.***, да е отнел чужда движима вещ-МПС, марка „***“ , модел
***, с рама №***, на стойност 400 лв. от владението на собственика му Д.Б.И.. от
гр.***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като открадната вещ
не била под постоянен надзор, и за извършването й е използвано МПС -специален
автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***.
Присъдата е постановена от първоинстанционния съд след провеждане на съдебно
производство по общия, предвиден в НПК ред. Въз основа на събраните от КнРС
доказателства и тези по време на въззивното съдебно следствие доказателства, КнОС приема
за установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимият М.О.Н. е роден на *** г. в с.***, община ***, обл.***, живее в с.
***.Българин е, с българско гражданство, женен, със средно образоване, неосъждан, с ЕГН
**********, кметски наместник от дълги години.
През 2000 г. подсъдимият бил кметски наместник на с.***, община ***. Живеел в
селото.
На 04.05.2020 г. св.Д. (15-годишен) и приятелят му-св.А.М. посетили с. *** с лек
автомобил, м.“***“, управляван от св.М.. В селото св.Д.Д. се срещнал с подсъдимия, който
познавал. Видял пред къщата му стар автомобил, марка „Жигула“, който подсъдимия не
продавал. Попитал го, дали има др. стар автомобил за продажба, тъй като се занимава с
ретро мотори и автомобили и иска да купи.
Подсъдимият знаел, че в с.***, св.Д. И. е паркирал в двора на тъста си стар лек
автомобил, марка „***“, както и че никой не живее там. Рядко св.И. и шурея му
посещавали имота. Подсъдимият знаел, че никой не живее в къщата и че автомобилът на
св. И. е паркиран в двора от години. Казал на св.Д., че има стар автомобил, марка „***“ в
съседното село ***, че собствениците са починали, роднини са му, той им е наследник и
може да го вземе. Съгласил се да му го покаже и с автомобила на св.М., управляван от него
се насочили към селото. двамата се качили в автомобила на св.М.. На едно широко място
в с.***, подсъдимият им казал, че пътят до автомобила е лош и няма смисъл да си чупят
колата. Обяснил на св.Д., че автомобилът е на около 200-300 метра, в двор, с ограда с
зелени метални врати, затворени с тел. Св.Д. и св.М. отишли пеш до автомобила, видели го
и св.Д. решил да го купи. След това върнали подсъдимия в дома му в с.***. Св.Д. попитал
подсъдимия за цената на автомобила, а той му отговорил да му даде 3 литра ракия.
За случилото се св.Д. разказал на баща си-св.С.Д.С.. Последният му казал, че ще даде
ракията лично на кмета. Не искал сина му да прави това, тъй като е непълнолетен, а и
имал намерение да пита подсъдимия за документи на автомобила и оформяне на
2
покупко-продажбата му. Преди да се срещне с подсъдимия, св.Д. организирал превозването
на автомобила от с.*** до с.***.
На следващия ден-05.05.2020 г. св.Д. се обадил на св.*** и го попитал, дали може да
му превози един автомобил от с.*** до Селскостопанския двор в с.*** с управлявания от
него специален автомобил за превоза на автомобили. Св.*** бил със приятеля си-св. А.В. и
двамата тръгнали към св.Д.Д., който ги чакал в село ***. Св.Д. се качил в камиончето и
тримата отпътували за с.***. Стигнали в края на селото, през светлата част на деня, до
двора с автомобила, който бил без губи и обрасъл в трева. Св.*** попитал св.Д., за колко
лева е купил автомобила, а той му отговорил, че се бил разбрал с кмета на селото, да го
вземе за 2-3 литра ракия. Дръпнали автомобила и той паднал от трупчетата, на които бил, но
не успели да го натоварят на платформата на камиона. Тръгнали си и се уточнили на
следващия ден отново да пристигнат с камиончето, като св.Д. вземе гуми с джанти, за да ги
монтира на автомобила, след което да го изтеглят и качат на камиончето с платформа. След
като си тръгнали, покрай имота с автомобила минал шурея на св.И. и видял, че е местен
автомобила. Телефонирал на св.И. и го уведомил за това.
На 06.05.2020 г., отново през светлата част на деня, св.***, който отново бил със
св.А.В., пак закарал св.Д. до автомобила в с.***. За да му помага св.Д. взел и св.Н.Н.. Св.Д.
носел гуми с джанти, монтирал ги на автомобила, след което бил изтеглен и качен на
камиончето с платформа. По искане на св.Д., св.*** закарал автомобила в Селскостопанския
двор на с.*** и там го стоварил. Скоро след това св. И. посетил имота на тъща си и не
намерил автомобила си. Съобщил за липсата му в полицията в гр.*** и поискал да бъде
издирен. Търсенето на автомобила било възложено на свидетелите В., В. и И.-полицейски
служители в РУ на МВР-Кюстендил. Те провели разследване и установили
местонахождението на автомобила в с.***. Извикали св.Д. при автомобила и той им
обяснил, че го е взел от с.***, че му го е дал кмета срещу ракия. Св.Д. телефонирал на баща
си и плачейки му казал, че полицаите ще вземат въпросния автомобил, както и сторили.
Според съдебно-оценителната експертиза, изготвена на съд-п-во от инж. В., която
въззивния съд кредитира като обективно и компетентно изготвена, пазарната стойност на
МПС *** *** с първоначална регистрация 11.11.1967 г. има пазарна стойност към
06.05.2020 г. – 250-300 лв., а стойността му като скрап е между 50-100 лв., като с оглед
годината си на производство, МПС-то може да се счита за ретро-автомобил. Вещото лице е
посочило, че предвид техническото състояние на автомобила не би могъл да има висока
антикварна или колекционерска стойност преди извършването на ремонт, като реалната му
настояща стойност е 400 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св. Д. И. –
собственик на МПС (л. 34, съдебно производство-съд.п-во), св. К. *** (л. 35-36г. и л. 41-очна ставка от
съд. п-во, л. 24 досъд. п-во, прочетени от КнРС, на осн.чл.281, ал.4 НПК ), св. Д.Д. ( л. 36гърба - 38, л. 41
и л. 113 - 166 от съд. п-во; л. 26-27 досъд. п-во и л. 25 гърба от въззивно съд. п-во), св. С.С.
(л. 38 г – 39 г), св. А.М. (л. 39 г – л. 41г, и л. 30 от съд. п-во), св. О. В. – полицая (л. 85 съд п-
во), св. Н.Н. – приятел на св. Д. (Л. 85 г и 86, съд. п-во), св. К. В. – полицай (л. 98 г – 99 съд.
3
п-во), св. А.В. – приятел на св. Д.Д. (л. 99 и л. 121 г, Сд-п-во, обяснения на подсъдимия
М.Н., л. 17 въззивно Сд-п-во и л. 25), св. Е. И. – полицай (л. 103 съд.п-во), св. С.Д. – полицай
(л. 121 съд.п-во) св. М., св.П. (дадени пред първоинстанционния съд), от показанията на
св.С. и обясненията на подсъдимия (дадени пред въззивния съд), от СОЕ и справка за
съдимост.
-Писмени доказателства – протокол за претърсване и изземване, фотоалбум,
характеристична справка, л. 19 досъд. п-во, справка от сектор КАТ.
КнОС дава вяра на показанията на св. *** от досъд-п-во, поддържани от него след
прочитането им по време на съд.п-во, според които на 05.05.2020 г. св.Д.Д. му се обадил
по телефона и го попитал, дали може да прекарат с платформата една кола…. После
отишли в село ***, в края на селото, в един двор имало кола-стар ***….Попитал Д., за
колко лева е купил тази кола, а той му отговорил, че се бил разбрал с кмета на селото да я
вземе за 2-3 л. ракия…..На следващият ден-06.05.2020 г. превозил автомобила от с. *** до
селскостопанския двор на село ***, по молба на св.Д.Д..
КнОС дава вяра и на показанията на св.А.В.-приятел на св.***, дадени пред КнРС,
според които, по молба на св.Д.Д., два пъти с приятеля си ***, с управлявано от него
камионче с платформа (Пътна помощ), пътували до с.***, до къща, при която имало
автомобил „***“, като първия път с тях бил само св.Д., а втория път –с него бил и св.Н.Н.,
когато натоварили автомобила и го превозили до с.***
КнОС дава вяра на показанията на св.Д.Д., дадени пред КнРС, според които
подсъдимият му казал, че в с.*** има стара кола, на негови починали братовчеди, която му
казал, че може да вземе, за което да му даде 2-3 литра ракия и му обяснил
местонахождението, когато стигнали в с.*** с автомобила на св.А.М., управляван от него.
КнОС констатира, че противоречат на показанията на св.Д. от досъд.п-во и от съд.п-
во пред районния съд, както и на част от показанията му пред въззивния съд, обясненията
на подсъдимия, според които не е ходил заедно с Д. в село ***, нищо не му е показвал или
казвал. Във всички показания, дадени от св.Д. по делото е твърдял, че подсъдимия е пътувал
с него и св.М. до с.*** и му е обяснил местоположението на л.а. „***“, който му разрешава
да вземе, като наследник на починалия собственик на автомобила, за което иска да му даде
2-3 или 5 литра ракия. Това непълнолетния свидетел Д. е разказал и на баща си-св.С., и на
останалите свидетели по делото. От показанията на разпитаните свидетели и очните ставки
между част от тях се установява, че никой друг освен св.Д. не е чул тази уговорка между
двамата. За съществуването й св.Д. е бил категоричен по време на всичките си разпити.
Липсват данни, навеждащи на извод за лъжесвидетелстване от страна на св.Д. относно този
факт. Предприетите действия по превозването на автомобила и твърденията му пред
останалите свидетели за уговорката му с кмета относно автомобила, сочат на извод, че
свидетелят Д. е считал, че има разрешение за взимане на автомобила и че нищо нередно не
би сторил с превозването му от местоположението му в с.*** до с.***. Така приема съдът
предвид превозването на автомобила през светлата част на деня, в присъствие на няколко
лица, оставянето му на открито място в Селскостопанския двор на с.***, на което може да
4
бъде видян от всеки и е намерен от свидетелите св.В., св. В. и И., пред които св.Д. заявил,
че му е даден от кмета срещу ракия. Съдът не може да цени като доказателство, доколкото е
направено като свидетел на досъд.п-во, признанието на подсъдимия, по време на разпита му
като свидетел на 08.05.2020 г. на досъд.п-во, според което един ден е казал на момчето,
което взело „***а“ , че в с.*** има един „***“ и ако иска да го вземе, като на майтап му
казал да почерпи 2-3 л.ракия. И без същото, обаче, предвид гореизложените доказателства,
според КнОС по-логично е твърдението на св.Д., за това, че има разрешение от подсъдимия
да вземе процесния „***“ от с.***, отколкото обяснението на подсъдимия пред въззивния
съд, че няма обяснение, защо го свързва св.Д. с този автомобил и категоричния му отказ да
е говорил с него автомобила и да му го е показвал.
КнОС не дава вяра на показанията на св.Д. от 04.09.2020 г., дадени пред КнРС,
според които с К. (св.***) и А. (св. А.М.) казали на кмета (подсъдимия), че отиват да дърпат
автомобила (заявени на л.37 от съд.п-во). Не дава вяра и на показанията му, според които,
когато пътувал със св.*** към с.***, спрели в село Долни Кортен, и ходил до дома на кмета
(подсъдимия)-срвн.л.38гърба, за да му каже, че ще взима автомобила, както и на тези,
според които на 05.05.2020 г. бил със св.А.М., когато отишли със св.*** да натоварят
автомобила на камиона с платформа.
КнОС дава вяра на показанията на св. С.С. от 04.09.2020 г., дадени пред КнРС, (л.39
съд.п-во), според които синът му –св.Д.Д. му казал, че е намерил „***“ за ракия и че го
купува от М.-кмета на с.Кортен за 3 л. ракия.; че казал на сина си, че лично ще му даде
ракията, защото той е непълнолетен и че ще му даде 5 л., която приготвил, но докато му я
предаде, синът му докарал автомобила в Стопанския двор, където и го видял; че след 2 дни
синът му му телефонирал и плачейки му казал, че полицаите ще вземат автомобила
КнОС дава вяра на показанията на св.А.М., дадени на 04.09.2020 г. пред КнРС,
според които със св.Д. отишли в с. Долни Кортен при кмета; до там стигнали с
управлявания от него л.а.“***“; в един момент кмета се качил в автомобила и тримата
тръгнали към с.***; от разговора между двамата разбрал, че отиват за някаква кола в с.***;
стигнали в село *** до широко място и кмета казал, че нагоре пътя е гаден и след това
двамата с Д. продължили пеш по черен път, а кмета останал в колата; Д. му казал, че ще
купува някаква кола, която е на роднини на кмета, които са починали; видели с Д. на едно
място бял л.а. „***“ и се върнали при колата, с която пътували до там, като закарали кмета
в с.Кортен;
КнОС не дава вяра на показанията на св.М. от 09.04.2020 г., според които ходил в с.
*** и на следващите два дни, след този в който със св.Д. за първи видели автомобила, тъй
като сам се е отказал от същите, заявявайки, че не е ходил, което пък негово последно
твърдение се потвърждава и от едно от твърденията на св.Д., както и от показанията на
св.***, св.А.В. и св.Н..
КнОС не дава вяра и на показанията на св.М. от досъд.п-во, според които закарал до
с.*** кмета и св.Д., че в селото чул кмета (подсъдимия) да обяснява на св.Д.
5
местоположението на л.а.*** и да му казва, че може да го вземат, когато поиска.
КнОС дава вяра на показанията на полицейските служители св.В., св. В. и И.,
установяващи обстоятелствата, при които св.Д. е научил от подсъдимия местоположението
на процесния автомобил в с.*** и е бил превозен от там до с.***. Дава вяра и на
показанията на свидетелите В. и В., според които св.Д. заявил пред тях, че кмета му е дал
автомобила, както и на показанията на св.И., според които св.*** му заявил да знае, че
момчето, което го е извикало да превози автомобила е взело автомобила от кмета за
някакво количество ракия.
КнОС дава вяра на показанията на св.Н., дадени пред КнРС, тъй като се
потвърждават от последните дадени ред КнРС показания на св.Д., според които двамата
били заедно в деня на превозването на автомобила от св.*** с платформа от с.*** до с.***,
с който било още едно момче (св.А.В., според св.***). Така приема, защото показанията на
св.Н. се потвърждават от показанията на св.***, св.В. и св.Д., според които св.Н. е бил и
двата дни със св.Д., при отиването в с.*** и извършване на действия за изкарване на
автомобила от двора на тъста на св.И. и превозването му до Селскостопанския двор в с.***.
КнОС изцяло кредитира показанията на св.И., дадени пред КнРС, тъй като са ясни,
категорични, убедителни, потвърждават се от показанията на четиримата горепосочени
свидетели, в частта им относно вида и местоположението на автомобила в с.*** от
показанията на присъствалите и участвали в превозването на автомобила от с.*** до с.***.
КнОС намира за достоверни обясненията на подсъдимия по време на въззивното
съдебно следствие, според които преди случая е имал среща със св.Д. в село ***, в което е
показал на св.Д. къщата на дядо му, по негово искане. Така ги преценява, защото тези
обяснения съвпадат с показанията на св.Д. и на св.А.М., според които един ден подсъдимия
е показал на св.Д. къща, собственост на неговия дядо, находяща се в село ***, на което
подсъдимият бил кметски наместник към м.05.2020 г. Потвърждават се от показанията на
св.Д. и обясненията на подсъдимия, според които имало лек автомобил „Жигула, отвън,
не в двора му, за който св.Д. го питал дали продава и му е отговорил, че не го продава.
КнОС кредитира горепосочените гласни доказателства, защото са ясни, категорични,
последователни, взаимно се потвърждават относно конкретни факти, логични са и не будят
съмнение в достоверността им.
Непоследователността и противоречието в показанията на св.Д. и св.М., които съдът
не кредитира, не касае уговорката между подсъдимия и св.М. относно автомобила. Тя е
преодоляна от проведените разпити и очни ставки от КнРС, в резултат на които е
установено по несъмнен и категоричен начин гореизложената фактическа обстановка.
Действайки по-описание по-горе начин, и според КнОС подсъдимият не е извършил
престъплението, за което е обвинен-по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на собствеността, регламентирани в гл.V, р.І от НК, а предмет на
престъплението е движима вещ, каквато е и лекия автомобил с определена парична
6
стойност.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез действие, изразяващо се в отнемане на
движими вещи от владението на собственика Престъплението е резултатно с размер на
причинената щета стойността на предмета на престъплението. Отнемането се извършва
от подсъдимия (лично или като посредствен извършител, чрез другиго), като се прекратява
фактическата власт на владеещия вещта, без негово съгласие и установява своя такава с
намерение за противоправно присвояване.
Подсъдимият не е осъществил изпълнителното деяние на престъплението нито
лично, нито като посредствен извършител. Така приема КнОС предвид разбирането в
съдебната практика за „посредствено извършителство“, според която, за да е налице то е
необходимо деецът да използва наказателно неотговорно лице (малолетно, невменяемо или
заблудено), което действа като оръдие без да съзнава противоправността и наказуемостта
на деянието си. За да бъде оръдие в ръцете на посредствения извършител е необходимо той
да въздейства върху посредника по начин, който да го мотивира да извърши фактическите
действия по изпълнение на престъплението. Или, за да е налице кражба чрез посредствен
извършител следва деянието да е извършено от посредника ( св.Д., според обвинението)
според волята на посредствения извършител ( подсъдимия, според обвинението), който да
е мотивирал посредника да извърши деянието, като го изпълни според точни и конкретни
указания, дадени му от него (от посредствения извършител), без това да е довело до
формиране на умисъл в посредника. За да се приеме, че извършеното от посредника е
външен израз на деянието на посредствения извършител, то трябва да е извършено изцяло
в изпълнение на взетото от последния решение и да е насочено за постигане на поставената
от него цел.
В конкретния случай подсъдимият не е указал на св.Д. как да извърши
престъплението, а единствено му е посочил местонахождението на вещта-предмет на
престъплението. Отнемането й от него е извършено от св.Д., като времето, начина, и
обстоятелствата, при които е сторил това са в зависимост изцяло от собствената му воля и
преценка (от тази на св.Д., а не на подсъдимия). Липсват доказателства подсъдимият да му е
указал, как точно да извърши престъплението, както и къде и кога да му предаде вещта.
Липсват и доказателства за това, подсъдимият да е имал намерение противозаконно да
присвои вещта, след като фактическото й отнемане бъде осъществено от св.Д..
Поради това правилен и обоснован е изводът на КнРС за оправдаване на
подсъдимия по обвинението, тъй като не е установено и доказано, на 06.05.2020 г.
подсъдимият, като посредствен извършител, да е извършил кражба от с.*** на л.авт-л
„***“, собственост на св.И., последством непълнолетния свидетел Д..
По изложените съображения протестът се явява неоснователен, тъй като присъдата
е постановена в съответствие със събраните доказателства, въз основа на които са
изведени правилни правни изводи за несъставомерност на деянието на подсъдимия по
обвинението, за което е обвинен.
7
Предвид изложеното КнОС намира, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на сн.чл.338 вр. с чл.334, т.6 НПК, КОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260038/ 01.07.2021 г., постановена по НОХД № 651/ 2020 г.
по описа на Дупнишкия районен съд.
Решението не може да се протестира или обжалва. То подлежи на проверка от ВКС,
по реда на гл.ХХХІІІ НПК „Възобновяване на наказателни дела”, по искане на страните в 6-
мес.срок, считано от съобщаването му
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8