Р Е
Ш Е Н
И Е
№371
15.07.2020 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №8 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.405 от Кодекса на труда КТ).
Образувано е по жалба на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„И.” №.., ет…, представлявано от управителя Й. Х. П., против Предписание, обективирано в т.1 от Протокол за извършена проверка с Рег.№ПР1938292/23.12.2019 г., издадено от гл.инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково.
В жалбата се твърди, че обжалваната принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, била постановена от некомпетентен орган, извън кръга на неговите правомощия, при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, съставляващи отменителни основания по чл.146, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Сочи се, че на 27.11.2019 г. и 28.11.2019 г. била извършена проверка на изискани от Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково документи – личното трудово досие на А. Х. П., последно щатно разписание, документи за извършен подбор, график за работа на продавач на билети (талони). В Заповед №09/11.11.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с А. П. изрично било посочено изплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 и чл.224 от КТ. В обстоятелствената част на административния акт тези факти не били отразени, поради което била налице непълна фактическа обстановка в издадената ПАМ. С оглед нормата на чл.335 от КТ, заповедта влизала в сила от момента на получаването й, т.е. издадената ПАМ не била насочена към отстраняване на каквото и да било нарушение по отношение на А. П..
Като нарушение на чл.146, ал.1, т.1 от АПК се твърди, че наложената на дружеството ПАМ напълно изключвала правото на работодателя по негова преценка да се възползва от предоставената му от закона възможност за прилагане разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ. Последователна била съдебната практика, че не било необходимо връчване на предизвестие, след като същото се заплащало. Използването на правната възможност от страна на работодателя по чл.220, ал.1 от КТ, не подлежало на съдебен контрол, а следователно и на административен такъв. Единствено компетентен да отмени незаконосъобразно издадена заповед за прекратяване на трудово правоотношение, бил съдът, такива правомощия не били възложени от КТ на административен орган.
Наличието на основанието по чл.146, т.2 от АПК се обосновава с това, че административният акт не съдържал фактически и правни основания за издаването му. Невръчването на предизвестие не опорочавало и не обосновавало незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение, и не съставлявало нарушение на трудовото законодателство. Допуснато било нарушение на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, поради неясно и неточно определяне на задълженията, начина и срока за изпълнението на предписанието.
Счита се, че нарушението на административнопроизводствените правила се изразявало в нарушение на принципа на чл.9, ал.2 от АПК, както и на разпоредбите на чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК. Нарушено било правото на защита на лицето.
Твърди се, че не бил спазен и материалния закон при издаване на ПАМ. Не било доказано извършване на нарушение от страна на работодателя. Смята се, че за издаване на предписание по чл.404, ал.1, т.1 от КТ било необходимо да е установено нарушение на трудовото законодателство. Даването на принципно указание по реда на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, както било в случая, без да било установено нарушение на законодателството, било лишено от основание. В нарушение на закона се ограничавало правото на работодателя да приложи нормата на чл.220, ал.1 от КТ – при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, да стори това, без да връчи предизвестие.
Претендира се оспорената принудителна административна мярка – предписание, да бъде отменена, или да бъде прогласена нищожността й, като издадена от некомпетентен орган.
Ответникът, чрез упълномощен процесуален представител, излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания акт и моли същият да бъде потвърден, а жалбата оставена без уважение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Трудов договор №38/05.09.1991 г., на основание чл.70, ал.1 от КТ, А. Х. П. е назначен на длъжност „кондуктор“ в ОФ „Тролейбусен транспорт“ – гр.Х., понастоящем „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, гр.Х., с едноличен собственик на капитала – Община Хасково. Със Заповед №91/07.11.2019 г. управителят на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД утвърдил ново щатно разписание на длъжностите в дружеството, като за длъжността „продавач на билети (талони)“, служителите от 12 стават 7. В заповедта е посочено, че щатното разписание влиза в сила от 08.11.2019 г.
Във връзка с утвърденото ново щатно разписание, със Заповед №92/08.11.2019 г. управителят на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, на основание чл.329, ал.1 от КТ назначил комисия за извършване на подбор за длъжността „продавач на билети (талони)“, в състав от един председател и двама членове, която да извърши подбор, съобразно критериите по чл.329 от КТ, съгласно точковата система – неразделна част от заповедта. На 08.11.2019 г. управителят на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД утвърдил „Критерии и показатели“ за длъжността „продавач на билети (талони)“ за извършване на подбор при уволнение по реда на чл.329 от КТ.
В Протокол на Комисията по извършване на подбор по реда на чл.329 от КТ от 08.11.2019 г. е посочено, че на длъжността „продавач на билети (талони)“ към момента на извършване на подбора работели 9 работника, сред които и лицето А. Х. П.. Предвид непопълнената щатна численост с 3 лица от общо 12 по старото щатно разписание, Комисията приела, че следва да предложи за съкращение 2 лица. В процеса на подбора сформираният орган изслушал счетоводителя на дружеството и извършил оценка на 9-те лица, заемащи длъжността „продавач на билети (талони)“ и определил за същите точкови коефициенти, като съобразно същите класирала А. Х. П. на последното 9-то място.
Със Заповед №09/11.11.2019 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращение на щата, във вр. с чл.329, ал.1 от КТ и протокол от 08.11.2019 г. на Комисия за извършване на подбор, управителят на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, гр.Хасково, прекратил трудовото правоотношение на А. Х. П. с дружеството, считано от 11.11.2019 г. Със заповедта е разпоредено на лицето да се изплатят обезщетения по чл.224, ал.1, чл.222, ал.1 и чл.220, ал.1 от КТ.
Заповедта е подписана и получена от А. П. на 11.11.2019 г., който под текста й записал, че не е съгласен с нея.
Представени са доказателства за изплатени на А. Х. П. обезщетения по чл.222, ал.1, чл.220 и чл.224 от КТ, отразени във фиш на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД за мес.ноември 2019 г.
С подадена до Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково жалба, заведена под вх.№19113622/19.11.2019 г., А. Х. П. сигнализирал държавния орган за това, че работодателят му „Тролейбусен транспорт“ ЕООД не желае да приеме болничен лист от 18.11.2019 г., и за това, че на 11.11.2019 г. издал заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение по време на първия болничен лист от 11.11.2019 г.
С Призовка с вх.№285/27.11.2019 г. Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково призовала законен или упълномощен представител на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД да се яви на 28.11.2019 г. на адреса на институцията в гр.Хасково и да представи печат, трудово досие на А. Х. П., щатно разписание (последно), документация по извършвания подбор през ноември 2019 г. и график за работа за м.ноември 2019 г. за продавач талони и билети.
Съгласно Протокол за извършена проверка (ПИП) Рег.№ПР1938292/23.12.2019 г., съставен от инж.Е. Л. – гл.инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, при извършена на 27.11.2019 г. и 28.11.2019 г. проверка на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, гр.Х., по спазване на трудовото законодателство, е констатирано, че със Заповед №09/11.11.2019 г. дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от КТ, прекратило трудовия договор на А. Х. П., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя, без да е отправило писмено предизвестие до работника в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ, като по този начин нарушило чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
За предотвратяване и отстраняване на констатираното нарушение, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него, на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ в точка 1 от Протокола за извършена проверка е предписано: „Прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие да се извършва само при спазване на процедурата по чл.328, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), а именно: след отправяне на писмено предизвестие до работника или служител в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ“ и е посочен срок за изпълнение: от датата на узнаване на настоящото предписание.
Съгласно отразеното в него, Протоколът е връчен на 23.12.2019 г. срещу подпис на управителя на дружеството Й. Х. П..
Жалбата срещу предписанието е подадена на 03.01.2020 г. чрез Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, където е регистрирана с вх.№20000312 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.405 от КТ 14-дневен за обжалване, насочена е срещу годен за съдебно оспорване административен акт и изхожда от надлежна страна – адресат на принудителната административна мярка, за който е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното задължително предписание по чл.404, ал.1 от КТ, дадено в т.1 от ПИП Рег.№ПР1938292/23.12.2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка, следователно има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.
Неоснователно е възражението, че оспореният акт е нищожен. Обективираното в ПИП предписание е напълно валидно, доколкото същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и е подписано от издателя си. Съгласно чл.399 от КТ, контролът по спазването на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, чието териториално звено е Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково. С чл.404, ал.1, т.1 от КТ се предвижда, при изпълнение на служебните си задължения, контролните органи на инспекцията по труда да дават предписания, като вид принудителна административна мярка за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство. В случая проверката е извършена, а актът е издаден от служител на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, който има качеството на контролен орган, действащ в рамките на нормативно регламентираните им правомощия по чл.21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и съответно разполага с правомощието по чл.404, ал.1, т.1 от КТ.
Актът съдържа фактически и правни основания за издаването му. В същия е изложена фактическа обстановка относно извършената проверка на дружество – работодател, при която е констатирано, че със Заповед №09/11.11.2019 г. управителят на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, гр.Х., е прекратил трудовото правоотношение на А. Х. П., считано от 11.11.2019 г., без да му отправи предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ.
От представената преписка не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на оспорената ПАМ – предписание, поради което не е налице основание за отмяна му по чл.146, т.3 от АПК. Преди да бъде издадено предписанието е извършена проверка на 27 и 28.11.2019 г., изискани са и са представени документи, които са проверени. Установените от проверените документи и обстоятелства са били изяснени, като въз основа на тях са направени съответните изводи и е постановен административния акт.
По отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт следва де се има предвид, че според посочената като правно основание за издаването му норма на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и 401, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: (т.1) да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.
Следователно, законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, е наличието на нарушение (нарушения) на трудовото законодателство, като основание за даване на задължителни предписания от контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното отстраняване.
В разглеждания случай, от установената фактическа обстановка става ясно, че процесната ПАМ е наложена на работодателя „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, гр.Х., за това, че при прекратяване на трудовото правоотношение с А. Х. П. с предизвестие, не е спазил разписаната в чл.328, ал.1 от КТ процедура.
В чл.328, ал.1 от КТ е предвидено, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2. Според ал.2 на чл.326 от КТ, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл.328, ал.1, т.1 - 4 и т.11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.
Съгласно цитираните разпоредби, отправянето от страна на работодателя на писмено предизвестие до работника или служителя, преди прекратяване на трудовото правоотношение, е законово установено изискване, относимо към прекратяването на трудов договор в хипотезите на т.1 до т.12 от чл.328, ал.1 от КТ. Самото заглавие на разпоредбата е „Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие“ и именно отправянето на предизвестие от работодателя отличава тези специални хипотези на прекратяване на трудово правоотношение.
В случая е безспорно, че преди издаването на представената по делото Заповед №09/11.11.2019 г. на управителя на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, гр.Х., не е било отправено писмено предизвестие до работника. Трудовото правоотношение с А. Х. П. е прекратено, считано от деня на издаване на заповедта, като в същата е посочено, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ – в размер на едно брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестието.
Настоящият съдебен състав не споделя наведеното от жалбоподателя възражение, че приложената на работодателя ПАМ била незаконосъобразна, тъй като го лишавала от правото да се възползва от хипотезата на чл.220, ал.1 от КТ, регламентираща че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Според чл.328, ал.4 от КТ, срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му.
Самата формулировка на цитираните разпоредби сочи отново на изискването предизвестие да бъде отправено, за да може да се прецени от кога започва да тече, съответно кога изтича срокът му, и правоимащата страна да се възползва от възможността да прекрати правоотношението преди изтичането на този срок, като заплати на другата обезщетение. Така формулирана, предвидената чл.220, ал.1 от КТ възможност на страната – работодател, не дерогира задължението му за отправяне на предизвестие.
Действително е формирана задължителна съдебна практика (включително цитираната в Решение №169/12.10.2016 г. по дело №2023/2016 г. на ВКС, ГК, III г.о.), според която работодателят не е длъжен да отправи писмено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл.328, ал.1 от КТ, след като е издал заповед на някое от тези основания, връчена на работника или служителя по надлежния ред, която заповед може да съдържа и волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието по чл.220, ал.1 от КТ.
Според цитираното решение на ВКС, постановено в производство по чл.290 от ГПК, неотправянето на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията по чл.328, ал.1 от КТ, като липсата на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението по чл.328, ал.1 от КТ – то няма значение за законосъобразността на уволненията, а за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
Настоящият съдебен състав намира практиката на съдилищата – че връчването на предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ не съставлява условие за законност на заповедта за уволнение – за неотносима към законосъобразността на процесното задължително предписание, тъй като съдебната практика е формирана в гражданско производство по обжалване на заповеди за прекратяване на трудови правоотношения. Обстоятелството, че невръчването на предизвестие само по себе си не прави заповедта за прекратяване на правоотношението незаконна, не означава, че законът не изисква отправяне на предизвестие.
В процесния случай даването на задължително предписание към работодателя – прекратяването на трудовото правоотношение с предизвестие да се осъществява след отправяне на писмено предизвестие до работника или служителя, не е нищо друго, освен предписание за стриктно спазване на предписаната в закона процедура, което няма как да е незаконосъобразно, или да противоречи на целта на закона. Предписанието е дадено без краен срок на изпълнение, което означава, че същото не е обвързано с конкретно преустановително действие спрямо Заповед №09/11.11.2019 г., но това също не го прави незаконосъобразно. Безспорно с неотправянето на предизвестие е нарушена предвидената в чл.328, ал.1 от КТ процедура, независимо дали заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била предмет на съдебен контрол и резултата от него. Принудителните административни мерки, визирани в чл.404, ал.1 от КТ, се налагат не само за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, но и за тяхното предотвратяване. Следователно правилно контролните органи на инспекцията по труда са издали задължителното предписание, с цел занапред да бъдат предотвратявани нарушения от същия вид, с което са приложили правилно закона.
Обжалваното предписание е материално законосъобразно, няма данни същото да е издадено за цел, различна от установената в закона, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, гр.Х., против предписанието по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, обективирано в т.1 на Протокол за извършена проверка с Рег.№ПР1938292/23.12.2019 г., издадено от гл.инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково.
ОСЪЖДА „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„И.” №.., ет…, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: