О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 10.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ГК, І г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2021 г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря ………, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6760 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
В срока за произнасяне съдът
констатира, че по делото са представени доказателства, установяващи недопустимост
на предявения иск, тъй като вземането по иска е предявено преди образуването на
настоящото дело в производство по несъстоятелност пред съд в гр.Мюнхен,
Германия.
По настоящото дело е предявен иск
от Р.Б.Г. против „Х.Г.“ ЕООД с правно основние чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 40 100 лв., представляваща част от 152 500 лв., дължима по договор
за заем от 04.04.2014 г.
В хода на делото с молба от
24.03.2017 г. ищецът е поискал изменение на първоначалния иск чрез последващо предявяване
и на евентуален иск за сумата от 25 100 лв., представляваща част от 152 500
лв., с която ответникът неоснователно се обогатил, но с определение от 07.09.2017
г. съдът не е допуснал това изменение на иска./л.108/.
Така предмет на делото е
единствено иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата от 40 100 лв.,
представляваща част от 152 500 лв., дължима по договор за заем от 04.04.2014 г.
Видно от извлечение от Търговски
регистър на Германия при Районен съд – Мюнхен – Регистърен съд от 25.06.2014 г.
в гр.Мюнхен е регистриран клон на ответното дружество с наименование "Х.Г.“ – клон на „Х.Г.“ ООД, България, ЕИК********. /л.72-75/.
При справка в Търговския регистър
на България се установява, че правно-оорганизационната форма на „Х.Г.“ ООД е променена, считано от 13.10.2015 г. от ООД
на ЕООД.
Видно от решение от 11.01.2016г.
по преписка № IN 226/15 на Районен съд Вайлхайм ин
Обербайерн е открито произвоство по несъстоятелност относно имуществото на „Х.Г.“
– клон на „Х.Г.“ ЕООД, България, поради неплатежоспособност и свърхзадлъжнялост./л.158
- 161/.
Представен е документ от
08.02.2016 г. с наименование “Заявяване на вземания в производство по
несъстоятелност“, подаден до Съд по несъстоятелността - Районен съд Вайлхайм ин
Обербайерн. /л.154 - 158/. От заявлението се установява, че на 08.02.2016г. Р.Г.
е предявил в произовдството по несъстоятелност
следните вземания: 1/ 79
756.70 евро/главница – първо основно вземане в класацията на параграф 38 от
Закона за несъстоятелността/, 1758.35 евро/ основна лихва от 5 % върху тази
сума от 02.07.2015 г. до деня преди откриване на делото/ и 3 987.93 евро – разходи; 2/ 83 000 евро /главница – второ
основно вземане в класацията на параграф 38 от Закона за несъстоятелността. В
раздел „Причина и детайлни разяснения на вземанията“ е посочено за първото
основно вземане – решение за плащане на Областен съд София от 17.07.2015 г.,
служебен номер 38522, а за второто основно вземане е посочено основание - заем. /л.154 - 158/.
Ответникът поддържа в хода на
делото, че производството по несъстояеност е открито спрямо друг субект на
правото – дружество, регистрирано в Германия, което възражение е неоснователно. Видно от извлечението от
Търговския регистър на Германия в Мюнхен е регистриран клон на ответното
дружество, а клонът не е самостоятелен субект на правото. В този смисъл
предявените на 08.02.2016 г. вземания от Р.Г. в производството по несъстоятелност
пред немски съд са предявени срещу самия ответник.
Г. е предявил две вземания в
производството по несъстоятелност – едното, основано на решение за плащане от 17.07.2015
г., служебен номер**** на Областен съд София, и второ – основано на заем.
Видно от заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 17.07.2015 г. по чгр.д. №
38522/2015г. на СРС, I ГО, 38 състав, длъжникът „Х.Г.“ ООД
е задължен да заплати на Р.Б.Г. сумата от 155 990.55 лв./главница, чиято
равностойност в евро е 79 756.72/, ведно със законната
лихва за периода от 02.07.2015 г. до изплащане на вземането и 3119.81 лв. –
държавна такса. В заповедта е посочено,
че вземането произтича от договор за заем от 04.04.2014 г., съгласно споразумение
от 24.06.2015 г. с нотариална заверка на подписите.
Описанието на вземането в
заявлението до съда по несъстоятелост в Германия съответства на описанието на
вземането по заповед по чл.417 от ГПК от 17.07.2015 г. по чгрд. № 38522/2015 г.
на СРС, ГО, 38 състав, и касае същото вземане, което е предмет и по настоящото
дело, основано на договора за заем от 04.04.2014 г.
Заповедта по чл.417 от ГПК е
обезсилена с определение от 23.02.2016 г. по гр.д. № 15084/2015г. на СГС, I ГО, 5 състав/л.91 от приложено гр.д. № 15084/2015г. на
СГС./.
Обстоятелството, че заповедта по чл.417 от ГПК
е обезсилена няколко години след предявяването на вземането пред Съда по
несъстоятелност в Германия е без значение, тъй като в производството по
несъстоятелност ищецът е предявил свое конкретно вземане, основано на договор
за заем от 04.04.2014 г., което само е описал чрез издадената заповед по чл.417
от ГПК. Тази заповед и към момента на предявяване на вземането не е била влязла
в сила. Дали вземането действително съществува и дали ще бъде прието и включено в списъка на кредиторите е въпрос
на преценка в образуваното преди настоящото
дело производство по несъстоятелност.
От заявлението за предявяване на вземания
в производство по несъстоятелност пред съда в Германия се установява, че процесното
вземане е предявено на 08.02.2016 г. и същото вземане е предявено втори път с исковата молба по настоящото
дело на 03.06.2016г.
Съгласно чл.637, ал.6 от ТЗ, след откриването на производство по
несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни
производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника. В конкретния случай не е
образувано производство по несъстоятелност в България срещу самия ответник, а
срещу неговия клон в Германия. Дори и да се приеме, че чл.637, ал. 6 от ТЗ е
неприложим към конкретния казус, то искът отново би бил недопустим, тъй като
вземането вече е предявено на 08.02.2016 г. в производството по несъстоятелност
и е недопустимо да се предявява втори път в настоящото производство./чл.126,
ал.1 от ГПК/.
С оглед на изложените доводи,
производството по делото следва да бъде възобновено, и на основание чл.130 от ГПК – прекратено, поради недопустимост на предявения иск.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по
делото.
ОТМЕНЯ определение от 14.10.2020 г.,
с което е даден ход по същество.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по делото.
Определението
подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.
СЪДИЯ: