№ 246
гр. Русе, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520103287 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди, че се е снабдил срещу ответницата със заповед по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1616/2021 г. по описа на РРС за сумата от 1 400
лв.-главница по Договор за паричен заем № 266636/ 30.01.2019 г. със “...“
ООД, със законната лихва върху нея от 25.03.2021 г., 168,07 лв.-договорна
лихва за периода 06.02.-07.08.2019 г., 725,88 лв.-обезщетение за забава за
времето 07.02.2019 г.-24.03.2021 г., вкл., както и 95,88 лв.-разноски.В срока
по чл.414 от ГПК длъжницата възразила срещу акта.
Твърдят, че на 30.01.2019 г. между „...“ ООД и ЮЛ. АСП. М. бил
подписан Договор за паричен заем № 266636, по силата на който дружеството
предоставили на ответницата сумата от 1 400 лв.Страните декларирали, че
контрактът е сключен на основание отправено искане за заем от страна на
заемателката, като параметрите и условията били описани в предоставените
от кредитора Стандартен европейски формуляр и Общи условия, с които
клиентът се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и
безусловно.
С полагането на подписа си в договора, ответницата удостоверила, че е
получила заемната сума в брой от представител на заемодателя, която се
1
задължила да върне на 27 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 58,08 лв. в периода 06.02.-07.08.2019 г., включващи главница по кредита,
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване
на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на дружеството.
Годишният процент на разходите бил фиксиран за срока на договора, като
съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да
бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Страните постигнали
съгласие договорната лихва по кредита да бъде в размер на 168,07 лв.
Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на
договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна
вноска, същият дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва
за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от
датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане.
Твърдят, че ответницата е неизправен съконтрахент.В тази връзка на
същата било определено обезщетение за забава в размер на 725,88 лв. за
периода 07.02.2019 г.-24.03.2021 г., като за времето 13.03.2020 г.-14.07.2020 г.
не е била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Сочат, че на 24.09.2019 г. било подписано Приложение № 1 към
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от същата дата, по силата
на които вземанията на „...“ ООД срещу ЮЛ. АСП. М., произтичащи от
Договор за паричен заем № 266636/30.01.2019 г. били прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.Общите условия по
договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника от „...“ ООД, чрез ищеца
било изпратено Уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-СТК/266636 от
01.10.2019 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез
“Български пощи“ ЕАД , на адреса на длъжника, посочен в договора за
паричен заем.Документът бил върнат, като неполучен.
Искат да се признае за установено по отношение на ответницата, че им
дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 1616/2021 г. по описа на РРС.Търсят
се разноски за двете производства.
2
Ответницата ЮЛ. АСП. М. оспорва предявените искове за договорна
лихва и обезщетение за забава. Признава, че на 30.01.2019 г. между нея и “...“
бил подписан договор, по силата на който тя получила в заем сумата от 1 400
лв., която се съгласила да върне на кредитора ведно с договорна лихва от
168,07 лв.Твърди, че при подписване на договора не й е станало известно, че
съгласно чл.8 от същия е било уговорена неустойка в размер на 942,93 лв. в
случай, че не обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на условията на чл.9 ал.2 от ОУ към договора за заем.Това установила, когато
погасила първата вноска по кредита.Това обстоятелство я демотивирало да
плаща на кредитора.Счита, че клаузата е неравноправна и нарушава правата й
като потребител по смисъла на чл.143 от ЗЗП, поради което е
нищожна.Претендира отхвърляне на двата акцесорни иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1616/2021 г. по описа на РРС, в
полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ЮЛ. АСП. М. за сумите, заявени по
исковата молба, съставляващи вземания по Договор за паричен заем №
266636/ 30.01.2019 г., със законната лихва върху главницата, считано от
25.03.2021 г., както и 95,88 лв.–разноски за заповедното производство.В срока
по чл.414 от ГПК длъжницата подала възражение.Съдът указал на заявителя,
че може в 1-месечен срок да предяви претенциите си по общия исков
ред.Разпореждането е връчено на дружеството на 27.05.2021 г.Исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила на
16.06.2021 г.
По делото няма спор, че на 30.01.2019 г., по искане на ответницата от
28.01.2019 г. (л.7-8), между нея и ”...” ООД бил подписан Договор за паричен
заем № 266636 за сумата от 1400 лева, разсрочен на 27 седмични вноски, две
от които от по 10,91 лева, а останалите-по 61,85 лв., платими от 06.02.2019 г.
до 07.08.2019 г., с включена договорна лихва от 168,07 лв., ГПР от 49,9 % и
ГЛП от 40,08 %.
Заемополучателката е удостоверила с подписа си, че е получила сумата,
погасителен план, неразделна част от договора, и че е запозната с Общите
условия за заеми на дружеството (в сила от 01.05.2016 г.)-л.9 и л.10, надлежно
3
връчени й ведно със СЕФ.
Според чл.6 във вр. с чл.8 от договора, заемателката се задължила в 3-
дневен срок от подписване на контракта да предостави на кредитора
обезпечения, по вид, както е описано в посочената разпоредба.По делото няма
спор, че ответницата не е изпълнила това задължение.В тази връзка в
договора е предвидено, че кредиторът има право на неустойка в размер на
942,93 лв., разсрочена на 27 равни вноски, платими на съответните падежни
дати на погасителните вноски по договора за заем.Така окончателната
седмична вноска по кредита била определена на 93 лева.
Съгласно чл.7 ал.1, при допусната забава, заемополучателят дължи
законната лихва за всеки ден просрочие върху цялата просрочена погасителна
вноска, в това число и върху договорната лихва.
Според чл.5 ал.3 от ОУ, кредиторът е в правото си да прехвърли
вземането в полза на трети лица.
С Договор за прехвърляне на вземане от 24.09.2019 г., с Приложение 1
към него от същата дата, ”...” ООД прехвърлили на ищеца вземанията си към
всички длъжници по ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с
привилегиите и обезпеченията, в това число и дълга на Ю.М. (л.17), за което
било направено изисканото в чл.99 ал.3 от ЗЗД потвърждение (л.16).Цедентът
дал съгласието си и упълномощил съконтрахента да уведоми от негово име за
цесията всички длъжници (л.20).
По делото са представени доказателства, че до ответницата е било
изпратено уведомително писмо за прехвърлянето на дълга от 01.10.2019 г.
(чрез БП), върнато като непотърсено.Ю.М. не оспорва, че е в известност
относно извършената цесия в полза на ищеца.
Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с представените в
производството доказателства и извършена проверка при ищеца и при стария
кредитор, е посочило, че към датата на подаване на заявлението ответницата
няма погасени вноски към заемодателя.Главният дълг възлиза на 1 400 лв.,
договорната лихва на 168,07 лв., а обезщетението за забава за периода
07.02.2019 г.-24.03.2021 г., при приспадане на времето, определено в чл.6 от
ЗМДВИП, е 215,52 лв. върху главницата и 27,67 лв. върху договорната
лихва.Експертът е докладвал, че уговореният размер на договорната лихва
4
надхвърля четирикратния размер на законната лихва.Неустойката не е била
компонента при определянето на ГПР.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени в преклузивния срок, предвиден в чл.415 ал.4 от
ГПК, предвид което претенциите са допустими.
По делото са ангажирани доказателства, че “...” ООД и ответницата са
били обвързани от облигационно правоотношение във връзка със сключени
между тях договор за паричен заем от 30.01.2019 г. със срок на действие до
07.08. 2019 година, при условия и за суми, така, както е заявено по исковата
молба. Няма спор по въпроса, че заемодателят е предал реално уговорената
кредитна сума.
Между страните няма разногласие по въпроса, че ищецът е настоящ
кредитор на заемополучателката, като правата му произтичат от договор за
цесия от 24.09.2019 г.Няма спор, че с този контракт ”...” ООД надлежно са
прехвърлили вземането си към ответницата на ”Агенция за събиране на
вземания”.Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може
да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице,
само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.В
процесния случай страните са постигнали съгласие по този въпрос.
По делото са представени доказателства, че ищецът е бил надлежно
оправомощен от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената
цесия.Ответницата признава,че е в известност за прехвърления дълг.
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит под
формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска
дейност, и ответницата, която е физическо лице, което при сключване на
договора действа извън рамките на своята професионална компететност, то
същата има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9
ал.1 от Закон за потребителския кредит.Същевременно към него е приложима
и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне по ЗЗП,
както и нормите на Европейското общностно право- Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.В тази връзка, както и предвид чл.7 ал.3 от ГПК, съдът има
5
задължение да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес,
касаеща правата на потребителя.
Общата потребителска закрила по чл.146 ал.1 от ЗЗП вр. чл.24 от ЗПК,
предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и
търговци са нищожни, когато липсва индивидуално договаряне, доколкото
въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се
основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.
В случая процесният договор за потребителски кредит е сключен при
Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на праводателя
на ищеца договорни клаузи.Доколкото самият договор е бланков, съдът
намира, че той не е бил предмет на предварително договаряне между
страните.Това налага извод, че ответницата не е имала възможност да влияе
върху съдържанието му.В случая е бил подписан стандартизиран бланков
формуляр, чието съдържание е било предварително изготвено от
кредитора.Видно от договора, финансовата институция е посочила абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му
оскъпяване.Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,90
%.Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.Тези
съставни елементи обаче, в случая остават неизвестни.Трябва да се има
предвид също, че уговореният ГЛП надвишава четири пъти законната лихва,
което представлява нарушение на добрите нрави.В съдебната практика трайно
се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
/Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, ІІ г. о.,
Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС ІІ г. о.,
Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр.д. № 5093/2007 г. на ВКС, ІІ г.о.,
Определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр.д. № 6295/14 г. на ВКС, ІV г.о./.С
6
оглед изложеното, съдът намира, че тази уговорка също се явява нищожна и
като такава не произвежда никакво действие.В този смисъл следва да се
приеме, че възнаградителна лихва не е уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответницата.Така
липсата на индивидуално договаряне на съществените параметри на договора,
неконкретизирано формирания ГПР и некоректно уговорения размер на ГЛП
нарушават правата на потребителя, тъй като се явяват неравноправни и на
основание чл.146 от ЗЗП съответно са и нищожни.
Съдът намира за нищожна и клаузата за заплащане на неустойка при
неосигуряване на обезпечения по кредита.В глава четвърта от ЗПК е уредено
задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв.В този смисъл е съображение 26 от преамбюла
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити.Разгледана в този
аспект, клаузата от договора за заем, според която се дължи неустойка при
неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечения чрез поръчителство на физически лице или банкова гаранция в
полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с
целта на транспонираната в ЗПК директива.Подобна уговорка прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията, като в процесния случай то е драстично.Според чл.16 от ЗПК,
проверката за кредитоспособността на потребителя трябва да се извърши
преди сключване на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз
основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му, да се
сключи договора за кредит.В конкретния случай проверката за
кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от ответницата
формуляр и след като кредитът е бил разрешен, от лицето е изисква да
представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по
размер и разсрочена в погасителните вноски.Вземането представлява
допълнително предвидена скрита печалба за търговеца за сметка на
потребителя извън уговорената под формата на договорна възнаградителна
лихва, без обаче тя да бъде обявена по този начин на потребителя по реда на
7
чл.5 от ЗПК и без тя да бъде включена в договорното съдържание, като
договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания на
чл.11 ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл . 21 ЗПК уговорката, която има за
цел или за резултат заобикаляне на изискванията на закона има за
юридическа последица нищожност на клаузата.Съгласно чл. 22 ЗПК,
уговорките за лихвата и за ГПР са задължителни реквизити на кредитния
контракт и неуговарянето в съдържанието му на тези съществени елементи
води до отричане на правния ефект на цялата кредитна сделка.В нарушение
на закона е и уговорената по контракта дължимост на лихва за забава върху
просрочена договорна лихва, както и върху неустойката.
С оглед констатираната нищожност на договора, поради противоречие
със закона и нарушаване на добрите нрави, съгласно чл.23 от ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по контракта. Ответницата дължи на насрещната страна сумата
от 1 400 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
зявлението.Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита
при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл.
84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай се явява исковата молба.
При съобразяване на т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство разпределя отговорността за разходите, направени в
заповедното производство.С оглед изхода на спора в полза на ищеца се
следват разноски за двете производства съразмерно с уважената част от
исковете.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЮЛ. АСП. М.,
ЕГН **********, от гр.Русе, **********, бл.13, вх.1, ет.3, ап.7, че дължи на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”, ет.2. офис № 4, сумата от
1400 лв.-главница по Договор за паричен заем № 266636/30.01.2019 г. ,
цедирана им на 24.09.2019 г. от “...” ООД, със законната лихва върху нея,
8
считано от 25.03.2021 г. до окончателното плащане, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 824
от 25.03.2021 г. по ч.гр.дело № 1616/2021 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД-
София, ЕИК *********, да бъде признато за установено по отношение на
ЮЛ. АСП. М., ЕГН **********, от гр.Русе, че им дължи присъдените суми
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под №
824 от 25.03.2021 г. по ч.гр.дело № 1616/2021 г. по описа на РРС за договорна
лихва по Договор за паричен заем № 266636/ 30.01.2019 г. за периода 06.02.-
07.08.2019 г. от 168,07 лв. и за обезщетение за забава за времето от 07.02.2019
г. до 24.03.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЮЛ. АСП. М., ЕГН **********, от гр.Русе, **********,
бл.13, вх.1, ет.3, ап.7, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда
„Лабиринт”, ет.2. офис № 4, по банкова сметка IBAN: BG 93 UBBS ... ... ... ...
BIC:UBBSBGSF, ОББ-АД, сумата от 329,64 лв.-разноски по настоящото дело
и 58,52 лв.-разноски за заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9