ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 343
гр. Бургас, 15.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501817 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод депозирано
Възражение от страна на Х. М. М., ЕГН ********** от с. П., Община Р., ул. С.
п. № *, депозирано чрез адвокат Димитринка Вълева, със съдебен адрес – гр.
Карнобат, ул. „Георги Димитров“ № 6, с което се претендира съдът да приеме
депозираното възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК, да бъде отменено
Разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, издадена по частно гр. дело № 269/2016г. по описа на Районен съд –
Айтос по отношение на Х. М. М. и да бъде обезсилен издадения въз основа на
посоченото разпореждане изпълнителен лист по отношение на същия
длъжник. В депозираното възражение се посочва, че до настоящия момент не
е връчено съобщение/покана за доброволно изпълнение от Частен съдебен
изпълнител, но въпреки това по изпълнителното производство са предприети
принудителни изпълнителни действия.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото пред Районен съд - Бургас е депозирано заявление от
„Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на
1
управление гр. София, район възраждане, ул. „Света Неделя“ № 7 чрез
процесуалния представител на дружеството – адвокат Илиян Иванов, с което
претендира да бъде постановена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417 от ГПК, по силата на която да бъде
разпоредено О. С. Х. в качеството му на длъжник и Х. М. М. – в качеството му
на поръчител солидарно да заплатят на заявителя следните суми:
- сума в размер на 5 662, 03 евро, представляваща главница, дължима
по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № **662 от
28.03.2014г., обезпечен със солидарна отговорност;
- сума в размер на 1 102, 45 евро, представляваща договорна лихва за
периода от 05.01.2015г. до 17.04.2016г.;
- ведно със законната лихва за периода от 18.04.2016г. до
окончателното изплащане на вземането.
Въз основа на депозираното заявление е постановена Заповед № 143
от 22.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по частно гр. дело № 269/2016г. по описа на Районен съд – Айтос, по силата
на която е разпоредено О. С. Х. в качеството му на кредитополучател и Х. М.
М. в качеството му на поръчител солидарно да заплатят на „Уникредит
Булбанк“ АД сумите, претендирани в депозираното заявление. Видно от
направеното отбелязване върху издадената Заповед за изпълнение № 143 от
22.04.2016г., постановена по частно гр. дело № 269/2016г. по описа на
Районен съд – Айтос на 27.04.2016г. е издаден изпълнителен лист и на
14.05.2016г. представител на заявителя – „Уникредит Булбанк“ АД е получил
издадения изпълнителен лист.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че по образуваното частно
гр. дело № 269/2016г., първоинстанционният съд е изготвил Справка относно
постоянния и настоящ адрес на Х. М. М., от която е видно, че постоянния
адрес на лицето е с. П., Община Р., ул. „С. п.“ № *, а настоящият му адрес е с.
П., Община Р., ул. „С. п.“ № *.
След получаване на изпълнителния лист – заявителят „Уникредит
Булбанк“ АД е образувал изпълнително дело № 20168040400392 и съдебният
изпълнител е изпратил до Х. М. М. от с. П., Община Р. Покана за доброволно
изпълнение с изх. № * от 02.06.2016г. Поканата е връчена с обратна разписка
(по пощата), адресирана до Х. М. М. – с. П., Община Р. (изрично в обратната
2
разписка е отбелязано, че се връчва покана за доброволно изпълнение № * от
02.06.2016г.). Видно от направеното отбелязване книжата са получени на
08.06.2016г. от лице, за което е посочено, че е син на Х.М., положени са
подписи от страна на лицето, посочено като получател, както и от страна на
лицето, доставило пратката.
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.,
постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК
разпоредбите на чл. 407 и чл. 423 от ГПК имат различно приложно поле.
Когато длъжникът твърди, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал
възражение срещу заповедта, но заповедният съд не го е взел предвид
(например защото възражението не е било приложено своевременно по
делото), защитата му следва да се реализира по реда на чл. 407 от ГПК,
защото при подадено в срок възражение заповедта за изпълнение не е влязла в
сила и няма основание за издаване на изпълнителен лист. Когато длъжникът
твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно
връчване на заповедта (например защото му е връчена чрез залепване на
уведомление при липса на предвидените в чл. 47 от ГПК предпоставки за
това, връчена е на съсед и пр.), налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от
ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд.
В конкретния случай е безспорно, че жалбоподателят твърди, че е
узнал за издадената заповед от предприети принудителни действия по
отношение на него на 24.08.2021г. – наложен запор на трудовото му
възнаграждение, като твърди, че заповедта за изпълнение не му е връчена
надлежно. Посочено е, че на обратната разписка, с която са връчени книжата
по изпълнителното дело е посочено, че са получени от лице, за което е
отбелязано, че е „син“ на получателя, но липсва името на лицето, което се е
подписало, а съобразно изискванията на чл. 44, ал. 1 от ГПК, които са
приложими и към изпълнителното производство, когато книжата не могат да
бъдат връчени лично на адресата, то те се връчват на друго лице, което е
съгласно да ги приеме и е пълнолетно от домашните на адресата или което
живее на същия адрес, но тази процедура не е изпълнена, тъй като няма
посочени имена на лицето, за което е отбелязано, че е син на адресата.
Посочва се, че това писмо не е предадено на молителя и той не знае кой го е
получил. При това положение и с оглед на твърденията на молителя,
изложени в депозираната молба и разпоредбите на закона, съдът намира, че
3
по същество молителят е депозирал възражение по чл. 423 от ГПК и за да
бъде прието това възражение следва да са налице предвидените в чл. 423 и сл.
от ГПК предпоставки.
На основание чл. 423, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния
съд, когато заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно.
На основание чл. 42, ал. 1 от ГПК връчването на съобщенията се
извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с
препоръчана пратка с обратна разписка.
На основание чл. 6, ал. 4 от Закона за пощенските услуги условията
да доставянето на пощенските пратки по ал. 1 се определят с общи правила,
изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията.
На основание чл. 5 от Общи правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети (приети с Решение № 581 от
27.V.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията), обн. ДВ, бл. 45 от
15.06.2010г. – в сила към момента на извършеното връчване на поканата за
доброволно изпълнение Препоръчаните пощенски пратки се доставят на
адреса на получателя срещу подпис. На основание ал. 2 от цитираната
разпоредба препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 може да се доставят на
лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса,
посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в
служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката.
От събраните по делото доказателства се установява, че след
издаване на изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство,
съдебният изпълнител е връчил съобщение на Х. М. М. на адреса, посочен от
страна на заявителя в депозираното пред съда заявление, а именно – с. П.,
Община Р., ул. „С. п.“ № * или № *. Установява се обстоятелството, че
именно този адрес е декларирал Х.М. като постоянен адрес и като настоящ
адрес пред общинските органи и по делото няма данни, а и не се твърди това
обстоятелство да е променяно. По делото е безспорно, че след като не е
открил лицето лично на неговия постоянен адрес и на неговия настоящ адрес,
съобщение е връчено на лице от домашните на получателя, за когото е
отбелязано, че е син на получателя (без да са посочени трите му имена) и е
4
положен подпис от това лице. Положен е подпис и от страна връчителя,
доставил и връчил пратката, както е поставен и пощенски печат на дата на
доставяне – 08.06.2016г. Посочено е изрично и обстоятелството, че пратката
се изпраща от страна на ЧСИ Делян Николов, номера на изпълнителното
дело, по което се връчва съобщението, както и обстоятелството, че се връчва
покана за доброволно изпълнение.
Съгласно задължителната практика на ВКС, за да е надлежно
връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на
получателя – редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно
общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 от ГПК, както и съобразно
специалния чл. 36 от Закона за пощенските услуги. С оглед цитираните по-
горе разпоредбите в съответствие с чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители и чл. 42 от ГПК – в конкретния случай е безспорно, че
връчването на поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист са връчени на длъжника Х.М. М.
по пощата (чрез известие за доставяне) и надлежността на това връчване се
определя от правилата, посочени в чл. 36 от Закона за пощенските услуги във
връзка с чл. 5 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските
пратки и пощенските колети (приети с Решение от 27.05.2010г. на Комисията
за регулиране на съобщенията, Обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.201г.). В
съответствие с тези правила, не съществува изискване за изписване на
имената на другото лице, на което се връчва съобщението в самото известие
за доставяне, а трите имена на това лице се вписват в служебните документи
на служителя на пощите, извършващ връчването, но не и в известието за
доставяне. По делото не са отправени искания да се изисква информация от
тези служебни документи на служителя на пощите, не се твърди от страна на
молителя, че няма син, не се твърди, че положеният подпис не е на неговия
син или че към момента на връчване на съобщението неговият син не е бил
пълнолетен и в този смисъл връчителят не е имал право да остави
съобщението именно на него, тъй като той не е имал право валидно да ги
получи. Единственото посочено възражение в депозираната Жалба е
обстоятелството, че в оформеното съобщение не са посочени имената на
лицето, (посочено като „син“ на получателя) което е получило съобщение, но
както бе отразено по-горе, то такова задължение за връчителя не съществува,
тъй като правилата за връчване на пратките, които се съблюдават са тези,
5
предвидени в Закона за пощенските услуги и Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети.
Видно от така оформената покана за доброволно изпълнение, с
приложени към нея Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, връчването
на заповедта за незабавно изпълнение е оформено редовно, при което за
длъжника е бил пропуснат срока за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК, тъй
като това е следвало да бъде направено в двуседмичен срок от връчването на
заповедта (в съответствие на редакцията на нормата предвиждаща срока за
депозиране на възражение към 2016г.), а няма данни длъжникът да се е
възползвал от възможността да възрази срещу заповедта за изпълнение в
предвидения по чл. 414, ал. 2 от ГПК срок. Мотивиран от изложеното,
Окръжен съд – Бургас приема за неоснователно направеното възражение по
чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК относно ненадлежно връчване на заповед за
изпълнение на длъжника Х. М. М., поради което и възражението следва да
бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. М. М. да бъде прието
възражение по реда на чл. 423 от ГПК, депозирано от негова страна в Жалба с
вх. № 262073/02.09.2021г. по поиса на Районен съд - Айтос против Заповед №
143/22.04.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
издадена по частно гр. дело № 269/2016г. по описа на Районен съд – Айтос, по
силата на която е разпоредено длъжникът Х. М. М. в качеството му на
поръчител по сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице№ * от 28.03.2014г. да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД сума в
размер на 5 662, 03 евро, представляваща главница, дължима по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № **662 от 28.03.2014г.,
обезпечен със солидарна отговорност;
- сума в размер на 1 102, 45 евро, представляваща договорна лихва
за периода от 05.01.2015г. до 17.04.2016г.;
- ведно със законната лихва за периода от 18.04.2016г. до
6
окончателното изплащане на вземането.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7