РЕШЕНИЕ
гр. София, 04.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 12776 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на „Т.С.“ ЕАД
срещу разпореждане от 24.09.2020 г. по изп. д. № 20208510401584 на ЧСИ с рег. №
851, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя – длъжник в
производството – за намаляване на определените от съдебния изпълнител
разноски по изпълнителното производство, дължими от длъжника за заплатено от
взискателя адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят посочва, че изпълнителното
производство в конкретния случай не се характеризира с фактическа или правна
сложност, като от страна на взискателя са извършени единствено действия по
образуване на производството, поради което следва да бъдат намалени разноските
на взискателя за адвокатско възнаграждение до минималния размер – 200 лв. за
образуване на изпълнителното дело, а съответно да се намали и пропорционалната
такса, дължима към съдебния изпълнител. Претендира разноски в настоящото
производство.
Взискателят и ответник по жалбата „С.у.“ ЕООД изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че разноските за адвокатско
възнаграждение са заплатени от него на процесуалния му представител, като те
включват както възнаграждение за образуване на изпълнителното производство,
така и за процесуално представителство по него, което в случая се изразява в
отправени до съдебния изпълнител искания за извършване на изпълнителни действия
и подаване на становища по делото. Претендира разноски в настоящото
производство.
В мотивите си по отношение на подадената жалба
съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна, като посочва, че в
случая освен разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело следва да се включат и разноски за такова възнаграждение
във връзка с представителство на взискателя, тъй като той е извършил и други
действия в производството. Посочва и че така претендираните от взискателя
разноски са в минимален размер. Изразява становище и по други въпроси, които не
са повдигнати в жалбата (относно възможността за събирането в изпълнителния
процес на заплатената такса за издаване на изпълнителен лист, както и относно
това дали разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното
производство се включват в размера на сумата, върху която се определя
пропорционалната такса, дължима към съдебния изпълнител).
След като се запозна с
доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител,
съдът намира следното:
От представеното копие
на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е
образувано на 27.08.2020 г. въз основа на молба на взискателя
„С.у.“ ЕООД, подадена от адвокат. С молбата за
образуване на производството е поискано да бъде наложен запор върху движимите
вещи на длъжника „Т.С.“ ЕАД, да бъдат възбранени
притежаваните от длъжника недвижими имоти и да бъде наложен запор върху
притежавани от него дружествени дялове, като не е посочено кои са движимите
вещи, дяловете и имотите. Поискано е и събирането на разноски за адвокатско
възнаграждение от 400 лв. С молба, подадена на следващия ден 28.08.2020 г., взискателят е поискал вместо
посочените в молбата за образуване на производството изпълнителни способи да
бъде наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки. На 27.08.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до
длъжника, получена от него на 31.08.2020 г. Няма данни след това да са
предприети други изпълнителни действия по делото.
С оглед на изложените
обстоятелства относно развитието на изпълнителното производство следва да се
приеме, че към настоящия момент процесуалният представител на взискателя е
извършил едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за
образуването му. Посочването на изпълнителни способи в молбата – налагане на
запор на движими вещи и дружествени дялове и възбрана на недвижими имоти – не
представляват самостоятелни искания на взискателя за извършване на такива
действия, не само защото се съдържат в молбата за образуване на делото, а не са
поискани отделно, но и защото включването на такива искания е елемент от
редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство съгласно
чл. 426, ал. 2 ГПК.
Освен това следва да се
посочи, че в отклонение от нормата на чл. 426, ал. 2 ГПК взискателят е
поискал прилагането на повече от един изпълнителен способ, без това обективно
да е необходимо за удовлетворяването му (включително с оглед на размера на изпълняемото
вземане от 488,73 лв.). Израз на този принцип е и изискването за съразмерност
на изпълнителния способ съобразно размера на вземането, което се изпълнява
(чл. 442а ГПК). От друга страна бланкетното посочване на изпълнителни
способи не може да се приеме за надлежно поискани действия по изпълнението,
доколкото не са индивидуализирани вещите и дружествените дялове, върху които да
се насочи изпълнението. Поради това следва да се приеме, че молбата за
образуване на изпълнителното производство е била нередовна, поради което
последващата молба от 28.08.2020 г., подадена на
следващия ден, не представлява самостоятелно действие от страна на взискателя
(съответно на процесуалния му представител), а отстраняване на посочените
нередовности на молбата за образуване на производството и привеждането ѝ
в съответствие с изискванията на чл. 426, ал. 2 ГПК.
Действително към момента
изпълнителното производство не е приключило, тъй като въпреки изтичането на
срока за доброволно изпълнение липсват данни за постъпило от длъжника плащане,
нито за извършване на други изпълнителни действия. В случая следва да се има
предвид, че с оглед естеството на изпълнението не може да се очаква, че ще е
налице необходимост от извършването на допълнителни изпълнителни действия, извън
поисканите с молбата за образуване на производството, поправена с последващата
молба от 28.08.2020 г. – запор върху вземания на длъжника по
банкови сметки, тъй като длъжникът е най-голямото топлофикационно дружество в
България, което разполага с достатъчно оборотни средства по банковите си сметки
предвид дейността си, за да заплати неголямо по размер задължение (както се
посочи, дългът по изпълнителния лист е в размер от 488,73 лв.). В този
смисъл може да се посочи, че липсата на доброволно плащане от страна на
длъжника се дължи и на оправданото очакване от негова страна да бъде наложен
запор върху вземанията му по банкови сметки, при което дължимата сума ще бъде
изплатена въз основа на този запор. Това очакване следва както от обичайния
начин, по който се развиват десетки подобни на настоящото производство срещу
този длъжник и при същия съдебен изпълнител, а също така и от законовото
изискване на чл. 507, ал. 1 ГПК съобщението за запора да бъде изпратено до
банката едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до
длъжника, което в случая не е направено.
По изложените
съображения трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на
взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело при
предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство, макар в представения договор за правна защита и съдействие да е
посочено, че възнаграждението се дължи общо за образуване и водене на изпълнителното
производство. С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване
на изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
възнаграждението възлиза на 200 лв. Следва да се заплати именно минималният
размер с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на действието по
образуване на изпълнително производство в случая.
С оглед основателността
на първата част от жалбата, основателно е и искането на жалбоподателя за
изменение на таксите по изпълнението, които следва да бъдат заплатени на
съдебния изпълнител, с оглед на промяната в размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, които се дължат на взискателя. В размера на дълга, който се събира по
изпълнителното производство и който е основа за определяне и на
пропорционалните такси, дължими към съдебния изпълнител, се включват и
направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство. Това следва както от обстоятелството, че и
посочените разноски се дължат от длъжника и съответно се събират принудително
от него в хода на изпълнението, т.е. представляват вземане, предмет на
принудителното изпълнение, но също така и с оглед на забележка 4 към т. 26 на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
(Тарифата). Според тази забележка за определяне на размера на
пропорционалната такса при събиране на парично вземане, която се определя въз
основа на събраната от съдебния изпълнител сума, в размера на вземането не се
включват само авансовите такси, заплатени от взискателя. Следователно други
разноски по изпълнението, които взискателят е заплатил (включително и за
адвокатско възнаграждение), представляват част от събираната сума и доколкото
не са изключени от сумата, върху която се начислява пропорционалната такса по
т. 26 на Тарифата, следва да са част от тази сума. Тези разноски в случая,
както се посочи по-горе, възлизат на 200 лв.
Като се съобрази размерът на главницата по
изпълнителния лист (488,73 лв.), която представлява сума, дължима за разноски в
съдебно производство и поради това върху нея не следва да се начислява лихва за
забава, както и посочения по-горе размер на сумата за заплатени от взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, общият размер на
паричната сума, която подлежи на принудително събиране в производството и върху
която следва да се определи пропорционалната такса, дължима на съдебния
изпълнител по т. 26 от Тарифата, възлиза на 688,73 лв. При това положение
размерът на таксата по т. 26 от Тарифата (с включен в него ДДС) възлиза на 82,64
лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
разноските в настоящото производството, които възлизат общо на 123 лв. –
при заплатени от него 25 лв. за държавна такса, 48 лв. на съдебния изпълнител
за администриране на жалбата, които са част от разноските по обжалването, и определени
от съда 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение (съгласно чл. 25а, ал. 2 и
чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ). Тези разноски се дължат,
тъй като настоящото производство е съдебно и за него приложение намират
правилата на чл. 78, ал. 1 – 4 ГПК, съответно приложени, доколкото става
въпрос за производство по разглеждане на жалба. Освен това настоящото
производство е предизвикано от действията на взискателя, който е претендирал
по-голям размер на разноските в изпълнителното производство, отколкото
действително е следвало да му бъдат заплатени от длъжника.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 24.09.2020 г. по
изп. д. № 20208510401584 на ЧСИ с рег. № 851, с което е оставено без уважение искането
за намаляване на определените разноски по изпълнителното делото, като НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя „С.у.“ ЕООД на 200 лв. и дължимата на съдебния изпълнител такса по
т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на 82,64 лв. (с включен ДДС).
ОСЪЖДА „С.у.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, партер да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата 123 лв. (сто двадесет и три лева) –
разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение на съдия Мичева във връзка с изчисляване
на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и разноските в това производство.
Не съм съгласна с мнозинството на
състава, че в материалния интерес, върху който се изчислява таксата по т.26 от
Тарифата, се включва и адвокатското възнаграждение, прието в изпълнителното
производство. Действително е налице противоречива практика по този въпрос както
сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред
окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните
изпълнители се обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на задължителната
тълкувателна дейност на ВКС или с изрични нормативни изменения. Дотогава всеки
съд следва да тълкува нормите съобразно общите правила на чл.46 от ЗНА. Общият
текст на т.26 от Тарифата, ползващ термина „събраната сума“, улеснява
разбирането, че окончателната такса се изчислява върху цялата събрана от
съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват,
че в тази сума не се включват авансовите такси, а и използваното понятие за
база за изчисление на тази такса е вече „парично вземане“. Авансовите такси са
разноски по изпълнението и те изрично са изключени от сумата, върху която се
изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското възнаграждение е също разноски
по изпълнението. Фактът, че те не са изрично посочени в забележките към т.26 от
Тарифата, не променя този им характер, нито означава, че по аргумент на
противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебният изпълнител
събира окончателната такса. Паричното
вземане е това, което е посочено в изпълнителния лист. Разноските по
изпълнението не се включват в него. Принципът за законност не позволява обратно
тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния изпълнител да формира крайното
си възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по същността си
таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния
изпълнител, той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така
размерът му зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се
включва в общата сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение
на съдебния изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито
основните начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателят, нито
съдът биха допуснали.
Намирам искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски в това производство за неоснователно. Разноски в
производство по спор за разноските в изпълнителното производство не са дължими
и не следва да се присъждат. Предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато
същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде
възлагана на взискателя. Нормата на чл.78 от ГПК не намира приложение в случая.
Ето защо и молбата на взискателя за присъждане на разноски в това производство
следва да се остави без уважение.
Съдия: