Р Е
Ш Е Н
И Е № 597
гр.Пловдив, 15. 05. 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в публичното заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди и седемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина
Стефанова
Весела
Петрова
Секретар К. Ш.
като разгледа Докладваното от съдия Р. Стефанова
възз.гр.д.№ 867/2017 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 150 от СК.
Постъпила е въззивна жалба от В.В.Ч., ЕГН – **********,***, чрез адв. Н.Г., против Решение № 541/23.02.2017г. на ПРС - I бр.с. по гр.д.№ 13442/2016г., в частта, с която е увеличен размера на издръжката, която следва да заплаща на малолетните си деца С.В.Ч., ЕГН – **********, и В.В.Ч., ЕГН – **********, чрез тяхната майка и законен представител А.А.В., ЕГН - **********, с адрес ***, за разликата над 115 лв. до 150 лв. месечно, считано от 10.10.2016г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Моли да бъде отменено в тази част като неправилно.
Въззиваемите страни С.В.Ч. и В.В.Ч., действащи чрез тяхната майка и законен представител А.А.В., представлявани от адв. С.М., депозират писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата
и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие
за установено следното :
С
подадената въззивна жалба от В.
В.Ч. се правят
възражения, че Районният съд е подходил твърде формалистично, цитирайки нормите
на чл.143 ал.1 и ал.2 от СК, които са абсолютизирани за сметка на приложението
на чл.142 ал.1 от СК.
На следващо място, не бил коментиран фактът, че той не притежава никакво
имущество освен получаваното трудово възнаграждение, включително и че живее под
наем. Също така, не са обсъдени доводите за отглеждането на третото дете М. Ч..
Необосновани били и изводите, че бил личен избор бащата да получава доход в
нисък размер. В тази насока не са взети
предвид свидетелските показания на съпругата му П. М. – Ч.. Изтъква се, че
решението не е съобразено със социално –икономическите условия в страната и
размерът на минималната работна заплата. Несъстоятелни са и изводите, че за
всеки от двамата ищци следва да се дължи еднакъв размер на издръжка от по 150
лв.
Въззиваемите
страни считат, че изводите на Районния съд са правилни и поддържат направените
доводи от първата инстанция.
ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна. При определяне размера на издръжка за дете се отчитат различни предпоставки, от една страна -възраст, здравословно състояние, нужди, и от друга – материални възможности, задължения към други низходящи, както здравословно състояние на страните. От приложените Удостоверения за раждане е видно, че детето С. е род. на ***г., а В. – на ***г. По силата на постигната съдебна Спогодба от 12.06.2013г., влязла в сила на 20.06.2013г., пред ПРС – I бр.с. по гр.д.№ 4854/2012г. В. Ч. се е съгласил да заплаща по 80 лв. месечно на всяко от децата, начиная от 25.03.2012г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. Оттогава до завеждане на исковата молба - 10.10.2016г. е изминал един значителен период от време, през който децата са пораснали и нуждите им за храна, облекло, учебни пособия и др. са се завишили. През учебната 2016/2017г. С. е вече ученик в 7 клас, а В. – е във втори клас /представени са Сл. бележки – на л.11 и л.12/. Несъмнено за посрещане на тези потребности са необходими и по- големи разходи. Отделно от това, за В. трябва да се отделят и допълнителни средства предвид здравословното му състояние. Затова, определените размери за издръжка от по 80 лв. са вече недостатъчни. Районният съд е определил, че всяко от децата има нужда да получава, съответно двамата родители са задължени да осигуряват поне 320 лв. месечно, от които бащата следва да заплаща 150 лв., а останалите средства трябва да се поемат от майката. Въззивният съд счита, че тази сума е напълно в материалните възможности на жалбоподателя, защото той е сравнително млад човек, в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, които да го препятстват да реализира трудови доходи в подходящи размери, с които да поема издръжката както на двете си деца В. и С., така и за третото си дете М., които също има здравословни проблеми. Действително, няма данни по делото бащата да притежава собствен недвижим имот, но само по себе си това обстоятелство не го освобождава от задължението да издържа децата си, още повече, че отделянето на суми за тях е от първостепенно значение. Неоснователно е възражението, че Районният съд формално е приложил разпоредбите на чл.143 ал.1 и ал.2 от СК. Съгласно 01.10.2009г. родителите дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а минималният размер издръжка се равнява на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Отделно от горното, подлежи на отчитане и същественият факт, че поначало размерът на издръжката се определя и присъжда за сравнително по- голям период време, поради което и сумата по 150 лв. месечно е приемлив размер, доколкото бащата не полага преки и непосредствени грижи за децата в тяхното ежедневие, които грижи са практически неоценими в пари. Дори нещо повече, Ч. не е заплащал продължително време /от м.юли, 2015г. до м.юни, 2016г., вкл./ и предходните размери за издръжка от по 80 лв. месечно, поради което се е стигнало до образуване на НОХД № 4748/2016г. по описа на ПРС – ХVI нак. състав, приключило с влязъл в сила съдебен акт за осъждането му на пробация и в този период майката на двете деца А.В. е била допълнително затруднена за прехраната и отглеждането им. Досежно възражението за социално –икономическите условия в страната и размерът на минималната работна заплата, то тези стандарти и критерии се отнасят за всички страни по делото.
В
обжалваната част решението се явява законосъобразно и следва да се потвърди, а
в останалата част - за размерите над 80
лв. до 110 лв., е влязло в сила.
Разноски.
Съобразно правния резултат пред въззивната инстанция В. В.Ч. ще бъде осъден да заплати на адв. С.М. сумата 400 лв. за адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер, на осн. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 541/23.02.2017г. на ПРС - I бр.с. по гр.д.№ 13442/2016г. в частта, с която е увеличен размера на издръжката, която следва В. В.Ч., ЕГН – **********,***, да заплаща на С.В.Ч., ЕГН – **********, и В.В.Ч., ЕГН – **********, чрез тяхната майка и законен представител А.А.В., ЕГН - **********, с адрес ***, за разликата над 115 лв. до 150 лв. месечно, считано от 10.10.2016г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда В. В.Ч., ЕГН – **********,***, да заплати на адв. С.М., със съдебен адрес ***, на осн. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата 400 лв. за направени разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :