Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 30.05.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №4689 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №225963 от 29.09.2017г.,
постановено по гр.дело №41784/2011г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, е признато
за установено по предявените от З. „Б.и.” АД, чийто правоприемник е З. „Б.В.И.Г.”
АД срещу „Т.Б.” ООД искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК, вр. с чл.92
от ЗЗД, че ответникът - „Т.Б.” ООД дължи на ищеца - З. „Б.В.И.Г.” АД сумата от 50.00 лв., неустойка за невърнат в срок екземпляр от застрахователна
полица, както и сумата от 832.00 лв., неустойка в размер на изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.06.2011г. до окончателното плащане, дължими по т.6.2. и т.6.3. от
договор №106051 от 22.11.2006г. за застрахователно посредничество и във връзка
с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в полица №045070156437, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №26665/2011г. по
описа на СРС, І Г.О., 59-ти състав, като са ОТХВЪРЛЕНИ исковете с правно основание чл.422 вр. с чл.415
от ГПК, вр. с чл.92
от ЗЗД за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца във връзка с договор
за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”,
обективиран в полица №045090070171 следните суми: 14.20 лв., неустойка за непреведена в
срок застрахователна премия, 50.00 лв., неустойка за невръщане в срок на
екземпляр от полицата, както и 103.00 лв., неустойка в размер на изплатено
застрахователно обезщетение, като неоснователни. С решението е осъден „Т.Б.” ООД да заплати на З. „Б.В.И.Г.”
АД на
основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 1125.60 лв., разноски в исковото производство, изчислени съразмерно
уважените части на предявените искове, както и сумата от 289.80 лв., разноски в
заповедното производство.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника - „Е.Е.П.И.Б.”
ООД /с предходно наименование „Т.Б.” ООД/, чрез процесуален представител
адв.Е.З., с която се обжалва решение №225963 от 29.09.2017г., постановено по
гр.дело №41784/2011г. по описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав, в частта,
в която са уважени предявените
установителни искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК, вр. с чл.92
от ЗЗД, че ответникът - „Т.Б.” ООД дължи на ищеца - З. „Б.В.И.Г.” АД сумата от 50.00 лв., неустойка за невърнат в срок екземпляр от застрахователна
полица, както и сумата от 832.00 лв., неустойка в размер на изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.06.2011г. до окончателното плащане, дължими по т.6.2. и т.6.3. от договор
№106051 от 22.11.2006г. за застрахователно посредничество и във връзка с
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в полица №045070156437. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност
на съдебния акт в обжалваните части. Излага се, че първоинстанционният съд е
обосновал погрешен извод, че застрахователна полица №045070156437 е била сключена
чрез посредничеството на брокера, предвид на което е достигнал и до
неправилните изводи, че са налице основания по т.6.2. и т.6.3. от договор №106051
от 22.11.2006г. за застрахователно посредничество и е уважил предявените искове
за заплащане на неустойки. Твърди се, че от анализа на доказателствата по
делото не може да се установи по категоричен начин, че процесната застрахователна полица №045070156437 е била
предадена на „Т.Б.” ООД,
респективно че е била сключена с неговото посредничество. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с
което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски,
направени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна - З. „Б.В.И.Г.” АД /правоприемник
на З.”Б.и.” АД/, чрез своя процесуален представител адв.Ал.Б., депозира писмен
отговор, в който взема становище относно неоснователността по подадената
въззивна жалба на ответника. Твърди се, че при постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд е приложил правилно материалния и процесуалния
закон, като се е съобразил и анализирал релевантните за спора факти и
доказателства и е приел, че дружеството-ответник е изпаднало в забава по
отношение на поето от него със сключения договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство задължение,
регламентирано
в т.3.7 от договора,
а именно да върне в застрахователното дружество в срок единият екземпляр от
подписаната застрахователна полица №045070156437, ведно със съпътстващите документи, както и
платежен документ, удостоверяващ извършено плащане на застрахователната премия
по сметка на застрахователя, както и че в периода от сключването на застрахователния договор до момента
на отчитане в застрахователното дружество е настъпило застрахователно събитие
по което е изплатено застрахователно обезщетение, поради което е налице
основание за ангажиране на отговорността на ответното дружество да заплати неустойки,
регламентирани в т.6.2 и т.6.3 от Глава „Санкции и неустойки” на сключения
договор. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно
и законосъобразно първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части. Претендира
присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Представя
списък по чл.80 от ГПК.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца - З. „Б.В.И.Г.” АД /универсален правоприемник на З.
„Б.и.” АД/, чрез процесуален представител адв.Ал.Б., с която се обжалва решение
№225963 от 29.09.2017г., постановено по гр.дело №41784/2011г. по описа на СРС,
І Г.О., 120-ти състав, в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК, вр. с чл.92
от ЗЗД, че ответникът - „Т.Б.” ООД дължи на ищеца - З. „Б.В.И.Г.” АД във връзка с сключен
договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство
относно задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с полица №045090070171 следните
суми: 14.20 лв., неустойка за непреведена в срок застрахователна премия, 50.00
лв., неустойка за невръщане в срок на екземпляр от полицата, както и 103.00 лв.,
неустойка в размер на изплатено застрахователно обезщетение. Релевирани са
доводи за незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части, като
постановен в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните
по делото доказателства. Твърди се, че изводът на СРС, че брокерът е изпълнил
задълженията си по т.3.7 и т.3.8 от сключения договор за застрахователно брокерство като е отчел на
застрахователя полица №045090070171, както и че е заплатил на същия получени
застрахователни премии е в пълно противоречие на събраните доказателства. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части като
неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете
съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваема страна - „Е.Е.П.И.Б.”
ООД депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата
насрещна въззивна жалба. Изложени са съображения, че от събраните доказателства
се налага извода, че застрахователният брокер е изпълнил изцяло поети от него
със сключения договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство
относно задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с полица №045090070171
задължения, а именно да отчете същата на застрахователя и да заплати дължимата
застрахователна премия, поради което не се дължат неустойки по т.6.1 и т.6.2 от договора, както
и липсва основание за ангажиране на отговорността му по т.6.3 от договора. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното
съдебно решение в обжалваните части. Претендира присъждане на направените по
делото разноски пред въззивната инстанция.
Предявени са от З. „Б.В.И.Г.” АД
/правоприемник на З.”Б.и.” АД/ срещу „Е.Е.П.И.Б.” ООД /с предходно наименование
„Т.Б.” ООД/ установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД във връзка
с т.6.1, т.6.2 и т.6.3 от Глава „Санкции и неустойки” за неизпълнение на
задълженията по т.3.6, т.3.7 и т.3.8 от договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство и
анекс към него по отношение на полица №045090070171, както и установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД във връзка с т.6.2 и т.6.3 от Глава
„Санкции и неустойки” за неизпълнение на задълженията по т.3.7 от същия договор
по отношение на полица №045070156437.
С оглед заявения петитум на въззивната и
насрещната въззивна жалба, с които съдът е сезиран, се приема, че предмет на
съдебен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната и насрещната въззивна жалба,
с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, съответно в срока по чл.263, ал.2 от ГПК от легитимирани страни в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивната и насрещната въззивна жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от въззивника- ищец З. „Б.В.И.Г.” АД срещу въззивника-ответник - „Е.Е.П.И.Б.” ООД при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД във връзка с т.6.2 и т.6.3 от Глава „Санкции и неустойки” за неизпълнение на задълженията по т.3.7 от договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство и анекс към него по отношение на полица №045070156437; респективно за неоснователност на предявените от въззивника- ищец З. „Б.В.И.Г.” АД срещу въззивника-ответник - „Е.Е.П.И.Б.” ООД при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД във връзка с т.6.1, т.6.2 и т.6.3 от Глава „Санкции и неустойки” за неизпълнение на задълженията по т.3.6, т.3.7 и т.3.8 от договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство и анекс към него по отношение на полица №045090070171. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Доводите изложени във въззивната и насрещната въззивна жалба са изцяло неоснователни.
В конкретния случай не се спори между страните и от доказателства
се установява, че между тях е възникнала валидна облигационна връзка на
основание сключен договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство и анекс към него, съгласно който З.”Б.и.” АД в
качеството на застраховател и „Т.Б.” ООД в качеството на застрахователен брокер
се договарят последният да осъществява дейност по застрахователно
посредничество по повод възлагане от потребители на застрахователни услуги, в
резултат на което да се сключва застрахователен договор със застрахователя по
конкретно изброени в Приложение №1 към договора застраховки, между които е и
застраховка „Гражданска отговорност”. В сключения договор са уредени реда за осъществяване на
действия, предхождащи, съпътстващи и следващи момента на сключване на
окончателна застрахователна сделка между потребител на застрахователна услуга,
възложил посредничество на брокера и съответното изплащане на възнаграждението
на посредника от договорената застрахователна премия за сметка на застрахователя чл.153, ал.3 КЗ. В същия договор „Т.Б.” ООД в качеството на
застрахователен брокер е поел конкретни задължения, както следва: да превежда
застрахователната премия по сметка на застрахователя - З.”Б.и.” АД в рамките на
7-дни, считано от сключването на застрахователния договор /т.3.6/; в срок от 7
дни след сключване на застрахователния договор да върне на застрахователя
единият екземпляр от подписаната от потребителя на застрахователните услуги
застрахователна полица, ведно със съпътстващите документи, както и платежния
документ, удостоверяващ извършеното плащане на застрахователната премия по
сметка на застрахователя /т.3.7/; както и се задължава да информира
застрахователя за всички сключени с неговото посредничество застрахователни полици
най-късно до 24.00ч. на деня, предхождащ началото на действието на
застрахователния договор /т.3.8/. Уговорено е изрично между страните по
договора в Глава 6, Санкции и неустойки, че при неизпълнение на конкретно
посочените задължения на „Т.Б.” ООД в качеството на застрахователен брокер да
дължи различни по вид и размер неустойки, както следва: при неизпълнение в срок
на поетото задължение по т.3.6 да дължи неустойка в размер на 10% от
непреведената сума /т.6.1/; при неизпълнение в срок на поетото задължение по
т.3.7 да дължи неустойка в размер на 50.00 лв. /т.6.2/; при неизпълнение в срок
на задължението по т.3.8 и при случаите, когато в периода до получаването от
застрахователя на информация за сключването на застрахователния договор настъпи
застрахователно събитие, се дължи неустойка в размер на дължимото от
застрахователя застрахователно обезщетение /т.6.3/. Въззивният съд счита, че
договорените клаузи за неустойка в сключения договора за застрахователно
брокерство №106051/22.11.2006г., конкретно регламентирани в т.6.1, т.6.2 и
т.6.3 имат за цел от една страна да служат като обезпечение на изпълнение на
поети с договора задължения за застрахователния брокер, както и от друга страна
представляват обезщетение за застрахователя при настъпила забава при изпълнение
на поетите от застрахователния брокер договорени задължения в конкретно
установените в договора срокове. Така договорените неустойки имат компенсаторен характер и служат като обезщетение на застрахователя за причинени вреди от неизпълнението на конкретно поети задължения от застрахователния брокер.
От анализа на
събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна
полица №045090070171, със срок на валидност от 14.01.2009г. до
13.01.2010г., със застраховател З.”Б.и.” АД, е сключена чрез посредничеството
на застрахователен брокер „Т.Б.” ООД. От констатациите на експерта-счетоводител
в приетото по делото основно заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответното дружество е превело на застрахователя дължимите
премии по сключената застраховка по полица №045090070171, поради което претендираната
неустойка по чл.6.1. от договора не се дължи, както и от приложени по делото
отчети е видно, че е бил върнат на застрахователя единият екземпляр от подписаната от потребителя на
застрахователните услуги застрахователна полица, поради което не
се дължи и неустойка по чл.6.2. При това положение не е налице и хипотеза за
ангажиране на отговорността на ответника по чл.6.3 от сключения между страните
договор. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод и е
отхвърлил предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД във връзка с т.6.1, т.6.2 и т.6.3 от Глава
„Санкции и неустойки” за неизпълнение на задълженията по т.3.6, т.3.7 и т.3.8
от договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство и анекс към него
по отношение на полица №045090070171, е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На следващо място основният
спорен между страните въпрос досежно задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” по полица №045070156437, със застраховател З.”Б.и.” АД, е дали е сключена чрез посредничеството на застрахователен брокер
„Т.Б.” ООД, въззивният съд приема, че от съвкупната преценка на събраните
доказателства се установява по категоричен начин, че тази застрахователна
полица е била сключена чрез посредничеството на ответника, но същата не е
отчетена своевременно, както и не е бил върнат на застрахователя единият екземпляр от подписаната
от потребителя на застрахователните услуги застрахователна полица. От констатациите
на експерта-счетоводител в приетото по делото допълнително заключение на
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при проверка в счетоводството
на застрахователното дружество е констатирано, че на застрахователен брокер „Т.Б.”
ООД са предадени полици с посочени поредни номера, между които е и процесната
полица №045070156437.
Не може да бъде споделен доводът на въззивника-ответник, че липсват категорични
доказателства, че спорната полица №045070156437
е била предадена с приемо-предавателен протокол на застрахователен брокер „Т.Б.” ООД.
По делото е прието като доказателство писмо, изпратено по факс от „Т.Б.” ООД на
застрахователното дружество - З. „б.и.” АД, с което се уведомява
застрахователя, че полицата е била загубена, поради която причина не е била отчетена. Следователно се налага извода,
че ответникът сам признава неизгоден факт, че полицата му е била предадена, но
същата не е била отчетена своевременно поради факта, че е била загубена. Неоснователен
се явява и доводът, че лицето, подписало от името на застрахователния посредник
„Т.Б.” ООД изпратеното по факс писмо е нямало представителна власт.
Доказателства в подкрепа на това твърдение следва да бъдат ангажирани от
въззивника-ответник, което същият не е сторил в хода на производството пред
първата инстанция.
Въз основа на
горните доводи въззивният съд счита, че при правилен анализ на събраните по
делото и неоспорени от страните доказателства СРС е обосновал извода, че
процесната застрахователна полица №045070156437 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, е била
сключена чрез посредничеството на застрахователния брокер „Т.Б.” ООД въз основа
на сключен договор за застрахователно брокерство №106051/22.11.2006г., по който
застрахователният брокер не е изпълнил договорените си задължения по т.3.7, а
именно не е върнал в срок на застрахователя единият екземпляр от подписаната от
потребителя на застрахователните услуги застрахователна полица, ведно със
съпътстващите документи, както и платежния документ, удостоверяващ извършеното
плащане на застрахователната премия по сметка на застрахователя. На
следващо място по делото е установено от
прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено по надлежния
ред от ответника, че в периода от сключване на застрахователния договор до
момента на отчитането му пред застрахователя е настъпило застрахователно
събитие, по което е образувана преписка-щета и е изплатено застрахователно
обезщетение. Следователно се налага извода, че по делото е доказано, че са налице
условията за ангажиране на отговорността на ответника по съответните договорни
клаузи по т.6.2. и т.6.3. от договора за заплащане на неустойка за невърнат на застрахователя екземпляр от
подписаната от потребителя на застрахователните услуги застрахователна полица, както и
за заплащане на неустойка в размер на платеното от застрахователя
застрахователно обезщетение. Първостепенният съд като е достигнал до същия
правен извод и е уважил изцяло предявените при условията на обективно
съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД във връзка с
т.6.2 и т.6.3 от Глава „Санкции и неустойки” за неизпълнение на задълженията по
т.3.7 и т.3.8 от договор №106051/22.11.2006г. за застрахователно брокерство и
анекс към него по отношение на полица №045090070171, е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По
разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция сторените от страните разноски следва да останат в тежест
на всяка от тях така както са направени.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №225963 от 29.09.2017г., постановено по гр.дело №41784/2011г. по
описа на СРС, І Г.О., 120-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./