№ 11662
гр. С., 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110100449 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу В. К. С., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 739,57 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно
със законната лихва от 15.03.2021 г. до изплащане на вземането; 108,95 лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 04.03.2021 г.; 30,20
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.03.2021 г. до изплащане на
вземането; 4,83 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.05.2018 г. до 04.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.03.2021 г. по ч.гр.д. № 14667/2021 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с В. К. С. договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този
договор е доставил за периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г. на ответника топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 318, вх. „Б“, ет. 5, ап. 33, която
потребителят не заплатил в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните
фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава. Ето защо
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени
съображения. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Оспорва
приложените от ищеца писмени доказателства. Моли съда да отхвърли предявените искове.
1
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД искове,
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот,
съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища (отм.) от 28.02.1980 г., се
установява, че на посочената дата В. К. С. и Д.А.Г. придобили правото на собственост върху
процесния недвижим имот, а именно: Апартамент ***, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-3“, бл.
318, вх. „Б“, ет. 5. На следващо място, от представеното по делото решение от 30.06.1988 г.,
постановено по гр.д. № 159/1988 г. по описа на Ботевски районен съд, БК, I състав, се
установява, че бракът, сключен между В. К. С. и Д.А.Г., е бил прекратен, като е било
одобрено споразумение, съгласно което придобитото по време на брака жилище, находящо
се в гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 318, вх. „Б“, ет. 5, останало в собственост на жената В. С.. По
делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или
по време на процесния период. При това положение, съобразно приложимата нормативна
уредба и въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответницата В. К.
С. e била потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия
период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответникът В. К.
2
С. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Техем Сървисис” ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: през исковия период в процесния имот
отоплителните тела били демонтирани, поради което няма изчислена ТЕ за отопление на
имота; през процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация, е изчислена
по формула, приложена в приложимата наредба на база пълната отопляема кубатура – 196
куб.м. съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице, като към
изчислената стойност по формулата се прибавя ТЕ на отоплителни тела, надхвърлили
инсталираната топлинна мощност; изчислените проценти от ФДР за процесния период са:
10.2017 – 04.2018 – 41,82%; 10.2018 – 04.2019 – 50,57% и 10.2019 – 04.2020 – 41,78%; за
периода 2018/2019 г. процента на отопление от сградна инсталация надхвърля 50% и
съгласно приложимата наредба следвало да се направи подробно обследване на сградата в
присъствие на ЕС и ФДР, каквото не било извършено по данни на ФДР; за процесния
период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището
били демонтирани на 18.10.2001 г.; в процесния имот няма ползване на ТЕ за БГВ;
технологичните разходи били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите
били за сметка на топлофикационното дружество; топломерът е преминал метрологични
проверки през 2 годишен период и не са констатирани отклонения извън допустимите
3
стойности.
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия
за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, същият възлиза на 744,40 лв., а претендираната от ищеца главница за ТЕ е
в размер на 739,57 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответницата
главница за ТЕ за процесния период възлиза в размер на претендираните от ищеца 739,57
лв., както и сумата от 30,20 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за топлинна енергия и дялово
разпределение, касаещи процесния период не са били погасявани.
Във връзка с констатацията на вещото лице, че за периода 2018/2019 г. процента на
отопление от сградна инсталация надхвърля 50%, следва да се отбележи, че съгласно
дадените в Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ВКС, ОСГК, разрешения, неизпълнението на задължението на топлопреносното
предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топло-снабдяването
(при намален топлинен товар на отоплителните тела в сграда- етажна собственост с над 50
% от проектния отоплителен товар на сградата, вследствие на което количеството на
енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на енергията за
отопление на отделните имоти) не съставлява основание за разваляне на договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в сградата-етажна собственост, тъй като не
засяга същественото съдържание на материалното продажбено правоотношение. Дори да е
виновно, това неизпълнение не може да има за последица нито освобождаване, нито
намаляване на отговорността на клиентите на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост за заплащане на цената на топлинната енергия за общите части на етажната
собственост, каквато обща част по предназначение е и сградната инсталация (чл. 140, ал. 3
ЗЕ). Договорното правоотношение по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди продължава да обвързва страните по него, при неупражнено право на клиентите на
топлинна енергия по чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяването му, при което всяка от страните
дължи изпълнение на поетите договорни задължения при сключването на договора. Редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия в
сградата-етажна собственост, както и отговорността при неизпълнение на задълженията, са
част от задължителното съдържание на публично известните общи условия към договора за
продажба на топлинна енергия, одобрявани от КЕВР (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), което не може да се
отклонява от регламентацията в ЗЕ, Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(НТ-отм.) и Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-етажна
собственост. В цитираните нормативни актове не е предвидена възможност за намаляване
или отпадане на отговорността на клиентите за цената на топлинната енергия за общите
части на етажната собственост при неизпълнение на задължението на топлопреносното
предприятие по чл. 78, ал. 1 НТ. Противното би било в противоречие със закрепения в тях
принцип на определяне дела на топлинната енергия за сградна инсталация и общите части
на сградата-етажна собственост между всички клиенти, пропорционално на отопляемия
обем на отделните техни индивидуални имоти по проект (чл. 143, ал. 5 ЗЕ и чл. 145, ал. 2 и
ал. 3 ЗЕ). При прилагане на този принцип клиентите дължат цената на реално
изразходваната енергия за сградна инсталация и общите части на етажната собственост,
дори прогнозното разпределение да е променено след сключване на договора. Той е уреден с
императивни правни норми и като имплицитно съдържащ се в публично известните общи
4
условия към договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди, е част от
съдържанието на договорното правоотношение. Произтича и от дадената в ЗЕ
регламентация на присъединяването към топлопреносната мрежа на сгради-етажна
собственост и на преустановяването на топлоснабдяването им само при писмено съгласие
на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 от собствеността
(чл. 133, ал. 2 и чл. 153, ал. 2 ЗЕ), според която прекратяването на договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди по инициатИ. на битовия клиент не може да бъде
направено от отделния титуляр на вещни права върху обекти в сградата, който макар да е
спрял топлоснабдяването в индивидуалния си обект, продължава да е клиент на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост. Едва с прекратяването на топлоснабдяването на сградата при
предпоставките на чл. 153, ал. 2 ЗЕ (писмено съгласие на етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топло-преносното
предприятие) се прекратява и договора за продажба на топлинна енергия с всеки един от
битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В горепосочения смисъл е Решение № 5 от 22.04.2010
г. по конституционно дело № 15 от 2009 г. на Конституционния съд на Република България.
Етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 от собствеността,
разполагат във всеки един момент с възможността да прекратят договорната си връзка с
топлопреносното предприятие в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ. Когато са избрали
продължаването й, при неизпълнено задължение на насрещната страна по чл. 78, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, те дължат цената на топлинната
енергия за общите части на сградата-етажна собственост, включително за сградната
инсталация. В случая нито се твърди, нито са представени доказателства, че етажните
собственици в процесната сграда-етажна собственост да са се възползвали от възможността
да прекратят договорната си връзка с топлопреносното предприятие в хипотезата на чл. 153,
ал. 2 ЗЕ, поради което и същите, вкл. ответницата, дължат цената на топлинната енергия за
общите части на сградата-етажна собственост, включително за сградната инсталация (в този
смисъл и Решение № 265766 от 14.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6571/2019 г., Решение №
262488 от 15.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13190/2020 г. и др.).
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът намира
следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 15.03.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.03.2021 г. се
явяват погасени по давност вземанията за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2017 г.
включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.01.2018 г. е възникнало
45 дни след изтичане на периода, за който се отнася, поради което предвид датата на
5
подаване на заявлението – 15.03.2021 г. давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода м.01.2018 г. – 30.04.2020 г. От заключенията на
вещите лица по допуснатите експертизи се установява, че дължимата от ответника сума за
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2018 г. – 30.04.2020 г. възлиза в
общ размер на 649,36 лв., поради което до този размер предявеният иск за главница за
топлинна енергия е основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от 739,57 лв.
следва да бъде отхвърлен. На следващо място, въз основа на съвкупната преценка на
писмените доказателства по делото е доказано предоставянето на услугата дялово
разпределение, както и че нейната стойност за периода 01.04.2018 г. – 30.04.2020 г. възлиза
в общ размер на 30,20 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла.
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения общ
размер от 649,36 лв., изчислена от вещото лице по допуснатата ССчЕ, възлиза в размер на
89,19 лв. за периода 15.09.2018 г. – 04.03.2021 г., до която сума предявеният иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 108,95 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 75 лева – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 175 лева – държавна такса в исковото производство, 350 лева – депозит за
СТЕ, 350 лв. – депозит за ССчЕ, 300 лева – за назначаване на особен представител, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът
определя в размер на 100 лева, или общо 1350 лева за заповедното и исковото производство.
Намалени съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1174,59 лв.
Ответницата е била представлявана от особен представител, поради което разноски не
следва да й бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-
3“, бл. 318, вх. „Б“, ет. 5, ап. 33, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 649,36 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2018
г. до 30.04.2020 г. относно имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 318, вх. „Б“, ет. 5, ап.
33; 89,19 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2018 г. до 04.03.2021 г., както и 30,20 лв. – главница, представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.03.2021 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 23.03.2021 г. по ч.гр.д. № 14667/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на вземане за главница,
представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 649,36 лв. до
пълния предявен размер от 739,57 лв. за периода 01.05.2017 г. – 31.12.2017 г.; за
установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 89,19 лв. до пълния предявен размер от 108,95
лв. и за мораторна лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за сумата от 4,83 лв.
ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-3“, бл. 318, вх. „Б“, ет. 5,
ап. 33, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1174,59
лв. – разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7