РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. гр. Хасково, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640201187 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от К. В. Г. от град Хасково, чрез адв. С. Г. от
САК срещу Наказателно постановление № 22-1253-000760 от 14.06.2022 г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 3, предл. 2 - ро от Закона за
движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В
подадената жалба се релевират оплаквания за назаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление,
като се излагат конкретни съображения в какво се изразява всяко от тях.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
1
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не се явява и упълномощеният по делото
процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор „ПП“ при ОД
на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител
по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли
изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена
без уважение. При условията на евентуалност, възразява за прекомерност на
разноските, в случай че такива се претендират в размер на установения в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските
възнаграждения.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 06.06.2022 г., свидетелите С. Д. Г. и Г. А. Т., двамата на длъжност
„младши инспектор“ в РУ на МВР - Хасково били на работа, като в около
12:15 часа при изпълнение на служебните си задължения забелязали
движение на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, движещ
се по ул. „***“, кв. *** на град Хасково. Забелязали, че зад волана бил
жалбоподателят К. В. Г. от град Хасково, който извършвал дейността по
управление на моторното превозно средство. Същият бил познат на органите
на МВР, поради това, че бил засичан да управлява МПС без свидетелство за
управление на МПС, било известно за контролните органи и че употребявал
наркотични вещества. Поради тази причина, свидетелите С. Д. Г. и Г. А. Т.,
със служебен автомобил на ОД на МВР – Хасково, след подаден звуков и
светлинен сигнал, спрели за проверка до бл.*, кв. Бадема, град Хасково,
превозното средство. В хода на проверката установили, че превозното
средство е регистрирано като собственост на В. Г. М.
След като преценили наличието на основание, било поискано от
свидетелите С. Д. Г. и Г. А. Т. чрез ОДЧ съдействие от Сектор „Пътна
2
полиция“ при ОД на МВР – Хасково, за да бъде тестван жалбоподателят К. В.
Г. като водач на превозното средство, за употреба на алкохол или наркотични
и/или упойващи вещества. Наложило се за целта, свидетелите С. Г. и Г. Т. да
отведат водача на спряното за проверка моторно превозно средство в сградата
на РУ на МВР – Хасково за извършване на проверката. След като
пристигнали в сградата на РУ на МВР - Хасково и посочили жалбоподателя
К. В. Г. като водач на лек автомобил марка, свид. Д. Д. Б., на длъжност „мл.
автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково го
приканил да бъде тестван с техническо средство - Дрегер Дръг Тест 5000 с
номер ARJM – 0048 за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
но К. В. Г., отказал да даде проба с техническо. С оглед констатациите в хода
на проверката, на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие,
бил съставен от свид. Д. Д. Б., Акт за установяване на административно
нарушение, серия GA, № 594334 за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от
ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване
на административно нарушение, а в съответната графа за възражения било
посочено, че няма такива, а на същата дата получил екземпляр от него, според
отразеното в приложената разписка. В хода на проверката междувременно,
бил издаден талон за медицинско изследване № 110426 жалбоподателят да се
яви в Спешно отделение при МБАЛ – Хасково, но в съответното време,
същият е отразено, че не се е явил да даде кръвна проба за медицинско и
химическо изследване.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в
рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на
екземпляр.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и на основание цитираната разпоредба наложил
процесните административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000
лева за нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, както кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца, като конкретизирал, че не била взета кръвна проба и санкцията се
налага за отказа на водача да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство, описано в съставения
АУАН.
3
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Д. Г., Г. А. Т. и Д.
Д. Б. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на
процесната проверка и с поведението на жалбоподателя К. В. Г. след
спирането на моторното превозно средство, а по отношение на свид. Д. Д. Б.,
и относно действията му по приканване на посочения като водач на спряното
МПС жалбоподател К. В. Г. да бъде тестван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техни аналози и отказа за това.
Всъщност, относно фактите не се възразява от страна на жалбоподателя, не е
спорен момент и този, свързан с акта на управление от него на процесната
дата на спряното за проверка моторно превозно средство, поради което не се
налага по – задълбоченото коментиране на гласните доказателства откъм
достоверност. Допуснатото объркване, пък, от свид. Г. Т. относно точното
място на спиране на превозното средство – кв. О., а не кв. Б. се дължи на
изминалия период от време и не влияе на извода на съда за достоверност на
гласните доказателствени източници.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за
което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено
от закона за наказуемо.
4
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на
чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването му
лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е
възползвал, като възраженията за накърняване правото на защита изложени в
жалбата следва да се възприемат за изцяло неоснователни.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и
редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и
за коя от проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП е наложено административното наказание, а именно за описаната в
съставения акт за установяване на административно нарушение, с който
жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин, не само относно факта на движение на процесното моторно превозно
средства, при спирането му повторно за проверка от органите на МВР, но и
най – вече за това, че водач на същото в този момент е бил жалбоподателят К.
В. Г., като изводите на контролните органи от състава на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково и на органите на РУ на МВР - Хасково
намират необходимата опора в приобщените доказателствени източници,
подложени на съответния анализ за достоверност по – горе, който не е
необходимо да бъде повтарян и на това място.
След като, въз основа на анализа на доказателствените източници, бе
потвърдено качеството на жалбоподателя водач на моторно превозно
средство, се решава основният въпрос за авторството на нарушението,
описано в наказателното постановление, предмет на обжалване. Така също, че
той се явява годен субект на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от
5
ЗДвП. В тази връзка, установено е по отношение на жалбоподателя
съответното фактическо качество на водач, съобразно дадената легална
дефиниция на това понятие по т. 25 на Пар. 6 от ДР на ЗДвП, а в това
качество именно е било необходимо, след като е надлежно поканен да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с
техническо средство от оправомощен орган, той да изпълни това си
задължение, чийто адресат се явява. Отказът му се явява съставомерен
именно по предложения текст от закона, по който е квалифицирано и
реализирана отговорността за деянието, описано в НП. Оттам се потвърждава
и извода на съда за съответствието на дейността по реализиране на
административнонказателна отговорност по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона
за движенето по пътищата с доказателствата по делото и материалния закон.
Установените по делото факти, въз основа на годни доказателства и техният
детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна
страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично
установени.
От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като липсват
твърдения за наличие на обстоятелства, които да водят до извод, различен от
възприетия по изложените съображения, опирайки се на всички относими
доказателства, давайки преди това отговор на кои от тях и по какви
съображения дава вяра и кои не кредитира с доверие.
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното
наказание, по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил
възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране
на санкцията в цитираната норма, като същата в случая е правилно
приложена в рамките на установените факти, след като е съобразено, че
жалбоподателят притежава издадено на негово име валидно свидетелство за
управление на МПС, тоест същият е правоспособен водач на моторно
превозно средство и поради това, може и следва да бъде лишен от право.
Следователно, обосновано е наложено кумулативно предвиденото, наред с
глобата, административно наказание лишаване от право да управлява МПС в
предвидения от закона размер, а именно за срок от 24 месеца, като
материалният закон е спазен изцяло и в този аспект от дейността на
наказващия орган.
6
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява неоснователна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно е необходимо потвърдено
от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1253-000760 от
14.06.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не с ечете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7