№ 345
гр. П., 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20241720100714 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по иск предявен от ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул.България № 49, бл. 53Е, вх. В,
срещу С. А. И., ЕГН:**********, от с. Д., общ. П., ул. Ш. ** с искане да бъде установено
спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер 9 414,42 лева (девет хиляди
четиристотин и четиринадесет лева и четиридесет и две стотинки), от които: главница в
размер на 3613.68 лева (три хиляди шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и осем
стотинки), договорно възнаграждение в размер на 2899.46 лева (две хиляди осемстотин
деветдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки и законна лихва в размер на 2901.28
лв. (две хиляди деветстотин и един лева и двадесет и осем стотинки), дължими за периода от
16.11.2014 г. - датата на изтичане на погасителния план до 21.12.2023 г., като за периода
13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от
ЗМДВИППП, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението -28.11.2023г., до
изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за
револвиращ заем № ***********.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, като се прави възражение за
настъпила погасителна давност на предявените вземания. Излага твърдения за нищожност
на клауза в договора, като се моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
1
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител и изразява писмено
становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответника чрез писмено становище моли да бъде отхвърлен
иска като неоснователен.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Не се спори от страните а и видно от представените от ищцовата страна писмени
доказателства се установява, че на 27.01.2011 г. е сключен Договор за револвиращ заем №
*********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор, С. А. И., като
длъжник и С.С.К. като солидарно задължено лице по договора.
Съгласно т.2 от ОУ това е молба от клиента за отпускане на заем до размера на
посочения от клиента или до по-нисък размер, одобрен от кредитора. Параметрите на
сключения Договор за револвиращ заем са както следва:
I. Общо задължение по договора: 10 130.30 лева, включващо:
Сума за изплащане на заема: 5000 лв.;
Срок на заема: 36 месеца;
Размер на вноска: 278 лв.;
Дата на погасяване: 16-ти ден от месеца;
• Годишен процент на разходите (ГПР %): 64.31 %;
Годишен лихвен процент 52.52 %
Лихвен процент на ден: 0.14 %
Договорът е подписан при Общи условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ“.
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД превела на **** г. парична сума в общ размер на
5000.00 лв., по посочената от длъжника С. А. И. банкова сметка, видно от приложеното с
исковата молба преводно нареждане (документ за кредитен превод с уникален
регистрационен номер: *************** от **** г.).
На **** г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и длъжниците е договорено
да бъдат отложени погасителни вноски № 7,8 и 9 като те трябва да бъдат заплатени в края на
погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.
Погасителните вноски се променят от 36 на 39 броя.
На **** г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и длъжниците е договорено да
бъдат отложени погасителни вноски № 16 и 17 като те трябва да бъдат заплатени в края на
погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.
Погасителните вноски се променят от 39 на 43 броя.
На 28.01.2013г. длъжникът С. А. И. е поискала отлагане на вноски по погасителен
2
план. На 30.01.2013 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и длъжниците е сключен
Анекс № 3 по ДРЗ № *********** като между страните е договорено да бъде отложена
погасителна вноска № 22, като тя трябва да бъде заплатена в края на погасителния план.
броя. За извършеното отлагане длъжниците дължат възнаграждение в общ размер на 278.00
лв. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните
вноски се променят от 43 на 45.
Солидарните длъжници не са изпълнявали поетите договорни задължения и са
направили само петнадесет пълни погасителни вноски и една непълна, видно от
приложеното Извлечение по сметка към ДРЗ № ***********. Крайният срок за погасяване
на кредита съгласно погасителния план към ДРЗ № *********** е изтекъл на дата
16.11.2014 г., с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер.
Съгласно преобладаващата практика на ВКС, сред която и Решение
50173/13.10.2022 по гр. д. № 4674 по описа за 2021 г. на III ГО, решения №65 от 06.07.2018г.
по т.д. №1556/2017г. на ТО, № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на III ГО, № 261 от
12.07.2011г. по гр. д. № 795/2010 г. на IV ГО и е обобщена в решение №38/2019 по т. д. №
1157/2018 г. на II ТО на ВКС. В него е прието, че уговореното между страните връщане на
предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв
за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части.
Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3
от18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на
тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и
същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е
характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното
решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и
услуги през съответния период, а на другата страна - за заплащането на конкретно
получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това
изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се.
Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по
своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).
Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.
110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не
кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски. Съществуващото противоречие следва да се счита за
преодоляно посредством решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г. по т. д. №
5/2019 г.на ОСГТК на ВКС. В тези мотиви се утвърждава практиката на ВКС, че при
3
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане
на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на
чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие, през всеки период
от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително
самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не
представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на части
на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече
кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на
дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,
отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания.
Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът
на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост. Следователно началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков
кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Предвид изложеното се налага извода, че погасителната давност започва да тече от
датата на падежа на последната вноска и е петгодишна.
Касателно настоящия случай падежа на последната погасителна вноска е на
16.11.2014г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.11.2023г.,
тоест след изтичане на погасителната давност. Предвид на това може да се направи извода,
че вземането е погасено по давност.
С оглед пълнота следва да се посочи, че е основателно и възражението на ответника,
че е налице неравноправна клауза в договора, а именно ГПР надвишава
законовоустановения максимален размер
По гореизложените съображение настоящия състав намира, че главния иск по
отношениние на ответника следва да бъде отхвърлен изцяло, какъвто е и извода на съда и по
отношение на акцесорния иск.
По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013
на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и
разпределяйки отговорността за разноските, както в исковото така и в заповедното
производство, след като установи че ответника не е направил разноски, то и не следва
произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният по отношение на С. А. И. с ЕГН:**********, от
с. Д., общ. П., ул. Ш. ** иск за признаване за установено, че ДЪЛЖИ на ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,
сума в общ размер на 9 414,42 лева (девет хиляди четиристотин и четиринадесет лева и
четиридесет и две стотинки), от които: главница в размер на 3613.68 лева (три хиляди
шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и осем стотинки), договорно възнаграждение в
размер на 2899.46 лева (две хиляди осемстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и
шест стотинки и законна лихва в размер на 2901.28 лв. (две хиляди деветстотин и един лева
и двадесет и осем стотинки), дължими за периода от 16.11.2014 г. - датата на изтичане на
погасителния план до 21.12.2023 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението - 28.11.2023г., до изплащане на вземането, представляващо неизплатено
задължение по Договор за револвиращ заем № ***********, поради изтекъл давностен срок
и преклудирана възможността за принудително изпълнение на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д №****.г. по описа на ПРС да се върне на
съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5