№ 15969
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110141624 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ............... против Т. С.
М. и Р. Г. М..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.4............ ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.4............ ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № ............, находящ се в гр. ............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 615, 15 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.20............ г., ведно със
законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на
вземането;
сумата 83, 15 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
09.02.2023 г.;
сумата 35, 17 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. – м.04.20............ г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 6, 01 лв. мораторна лихва върху нея за периода 05.03.2020 г. –
09.02.2023 г.,
за които ответниците отговарят разделно, както следва: Т. С. М. – 1/2 и
Р. Г. М. – 1/2.
1
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 27.02.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8396/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която
длъжниците са възразили.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че му дължат исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Т. С. М., с който оспорва исковете. Позовава се на давност. Счита,
че начислената сума за дялово разпределение е произволно определена.
Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения, че ищецът не го е
поставил в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил и отговор на исковата молба от
ответницата Р. Г. М., с който оспорва исковете. Позовава се на давност.
Счита, че начислената сума за дялово разпределение е произволно
определена. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения, че
ищецът не я е поставил в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 16.02.2023 г. ............... е сезирала СРС с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците Т. С. М.
и Р. Г. М. за: сумата 615, 15 лв. главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.20............ г., ведно
със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на
вземането; сумата 83, 15 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020
г. – 09.02.2023 г.; сумата 35, 17 лв. главница, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м.01.2020 г. – м.04.20............ г.,
ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до
изплащане на вземането; сумата 6, 01 лв. мораторна лихва върху нея за
периода 05.03.2020 г. – 09.02.2023 г., които се претендират в условията на
разделност – по 1/2 от всеки от длъжниците.
С разпореждане от 27.02.2023 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил и държавна такса в размер на 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците.
В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Безспорно е между страните, че ответниците имат качеството на
съсобственици на процесния имот за исковия период при посочените от
ищеца квоти, което се потвърждава и от представения нотариален акт за
2
собственост върху жилище, построено върху държавно място от 27.04.1994 г.,
по силата на който Т. С. М. и Р. Г. М. са признати за собственици на следния
недвижим имот: апартамент № ............, находящ се на ............ в сграда на
ЦСК „Декемврийски пленум“, ............., състоящ се от: три стаи, столова с
кухненски бокс, баня, тоалетна и антрета, с площ от 108, 88 кв.м.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период е доставена топлинна енергия в размер на исковата
сума.
Представени са 3 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
съставени от ................., за процесния имот с аб. № 33482, съответно – за
периодите м.05.2019 г. – м.04.2020 г., м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и м.05.2021 г.
– м.04.20............ г.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .............. от
17.05.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
................., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е
съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение, в т.ч. – под № 42 в списъка Т. М. за аб. №
33482.
Представен е договор № ............63/21.05.2002 г., сключен между ЕС
като възложител и ................. като изпълнител за извършване на услугата
дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за
отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на топлинна
енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на
монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 4, 20 лв.
на измервателен уред.
Представен е договор, сключен между ............... – възложител и
................. – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Страните са договорили заплащане от ............... на извършваните услуги
съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение в тях.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
3
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжниците
са подали възражения в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая между страните не се спори, а се потвърждава и от
представения нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху
държавно място от 27.04.1994 г., че ответниците имат качеството на
съсобственици на процесния имот за исковия период при посочените от
ищеца квоти – по 1/2.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
4
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение между ответниците и ищцовото дружество
през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от .................. Третото лице-помагач е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто
смисъл са ангажираните по делото писмени доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая между страните не се спори, че процесният имот е
топлоснабден, както и че до същия е доставена за исковия период топлинна
енергия на стойност исковата сума.
Ответниците своевременно са заявили възражения за изтекла
погасителна давност, във връзка с които съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
5
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 16.02.2023 г., от която дата
се счита предявен искът по арг. от чл.4............ ГПК, с оглед на което към този
момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми
преди 16.02.2020 г., каквито в случая се явяват вземанията за периода
м.05.2019 г. – м.12.2019 г. (вземането за м.12.2019 г. е станало изискуемо на
15.02.2020 г.) в размер на сумата 103, 21 лв., определен съобразно данните,
съдържащи се в обща фактура № **********/31.07.2020 г.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.01.2020 г. –
м.04.20............ г. в размер на сумата от 511, 94 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни
вземания по арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
6
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва върху
непогасените по давност вземания, начислена за периода 15.09.2020 г. –
09.02.2023 г., в размер на сумата 69, 29 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл............. от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на
същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия. Установи се по
делото, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от
..................
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода м.01.2020 г. – м.04.20............ г. възлиза на сумата от 35, 17 лв.,
определен при съобразяване на ангажираните писмени доказателства и
счетоводна справка на ищеца на л.32 от делото.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
7
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 62, 52 лв. разноски за заповедното и сумата от 145,
87 лв. разноски за исковото производство, които следва да бъдат понесени по
равно от ответниците.
От страна на процесуалните представители на ответниците се
претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за предоставена
безплатна правна защита, което съдът определя в размер на по 400 лв.
съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
От така определеното възнаграждение в полза на процесуалните
представители на ответниците следва да се присъди сумата от по 66, 58 лв.,
съобразно отхвърлената част от предявените срещу тях искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. С. М., ЕГН ********** и Р. Г.
М., ЕГН ********** дължат на ..............., ЕИК .............., на основание
чл.4............ ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.4............ ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, всеки от тях по 1/2 от:
сумата 511, 94 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № ............, находящ се в
гр. ..........., за периода м.01.2020 г. – м.04.20............ г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 16.02.2023 г. до изплащане на
вземането;
сумата 69, 29 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
09.02.2023 г.;
сумата 35, 17 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. – м.04.20............ г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 16.02.2023 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 27.02.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8396/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над
511,94 лв. до 615, 15 лв. и за периода м.05.2019 г. – м.12.2019 г., иска за
мораторна лихва върху стойността на топлината енергия за сумата над 69, 29
лв. до 83, 15 лв. и иска за мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение – в пълния предявен размер от 06, 01 лв. за периода 05.03.2020
8
г. – 09.02.2023 г.
ОСЪЖДА Т. С. М., ЕГН ********** и Р. Г. М., ЕГН ********** да
заплатят на ..............., ЕИК .............., на основание чл.78, ал.1 ГПК, всеки от
тях по 1/2 от: сумата 62, 52 лв. разноски за заповедното и сумата 145, 87 лв.
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ..............., ЕИК .............. да заплати на адв. Р. Красимирова
Р., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 66, 58 лв. адвокатско
възнаграждение за безплатна правна защита.
ОСЪЖДА ..............., ЕИК .............. да заплати на адв. В. ............. Т., на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 66, 58 лв. адвокатско възнаграждение за
безплатна правна защита.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца ..................
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9