№ 1538
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20211100515451 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20153615 от 08.07.2021 г., постановено по гр.д. № 51950/2020 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗД „Б.И.“ АД е
осъдено да заплати на Б. Г. Я. сумата от 106,74 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в извършени от ищеца Б. Я. разходи за закупуване
на лекарствени медикаменти и заплащане на потребителска такса, претърпени в
резултат от ПТП, реализирано на 08.03.2020 г., по вина на водача на МПС „Пежо
Партнер“, с рег. № *******, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП, била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 24.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
Съобразно изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът разпределил
отговорността за разноски по делото, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е
осъден да заплати в полза на ищеца сума в размер на 1000 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС, същевременно ищецът е осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сума в размер на 360 лева с включен ДДС – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на Б. Г. Я. в
производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на конституирано на страната на
ответника трето лице – помагач – В. П. П., ЕГН **********.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от конституирания на страната на
ответника В. П. П. в качеството му на трето лице – помогач, чрез процесуалния му
представител - адв. Б. М., САК, с пълномощно от първата инстанция /л. 151 от делото
пред СРС/ и ново пълномощно към жалбата. В същата, депозирана в
1
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, се излагат доводи за неправилност на
изводите на първостепенния съд, при лаконичните твърдения, че не е изяснен
конкретният механизъм на реализираното ПТП и участието, а и вината, на двамата
водачи. Излага негодувание относно високия размер на разходи, генерирани от
развилия се съдебен процес, в съпоставка с самата ищцовата претенция.
Жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени решението, като вместо него
постанови ново съдебно решение, с което да отхвърли изцяло иска на ищеца.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба
от ищеца Б. Г. Я., чрез процесуалния му представител – адв. В.О., с пълномощно,
приложено към първоинстанционното дело /л. 75/, предоставящо му валиден мандат и
за въззивната процедура, с който жалбата е оспорена, като въззиваемата страна моли
същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното
решение в цялост. Намира, че от заключението на СМЕ се установява по безспорен
начин, че всички разходи, търсени от ищеца, са направени във връзка с лечението на
трамватичните увреждания, получени в резултат от процесното ПТП. Претендират се
разноски за въззивното производство.
Ответникът в първоинстанционното производство ЗД „Б.И.“ АД не е подал
отговор на така депозираната въззивна жалба в законоустановения двуседмичен срок
по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията, съдържащи се в отговора, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба,
като служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР №
1/2013 г по т. д. № 1/2013 г на ОСГТК- т. 1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е и правилно, по следните съображения:
Предмет на разглеждане в производството e иск за обезщетение за имуществени
вреди в резултат на ПТП срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" - по чл. 432, ал. 1 КЗ на виновния водач.
Съгласно новелата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който
делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на
вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на
делинквента – така нареченият пряк иск. Материалноправните предпоставки на тази
претенция са: валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност
на делинквента и настъпването на самия деликт - застрахователното събитие, за което
застрахованият е отговорен, както и че твърдените вреди са действително настъпили в
патримониума на ищеца и са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
Предвид липсата на оспорване между страните следва да се приеме за
установено, че процесното ПТП е настъпило на 08.03.2020 г., около 14:10 часа, на
третокласен път № 638 с посока на движение от гр. София към гр. Брезник, между лек
автомобил "Пежо Партнер" с рег. № *******, управляван от В. П. П. с наличие на
алкохол в кръвта – 1,57 ‰ и лек автомобил "Опел Астра" с рег. № *******, управляван
от ищеца Б. Г. Я.. В резултат от удара е пострадал ищеца Б. Г. Я. – шофьор във второто
МПС - "Опел Астра".
2
Конкретният механизъм на осъщественото транспортно произшествие, както и
участието на всеки един от двамата участници в него е спорно между страните, като
спорът за тези обстоятелства е пренесен и пред въззивния съд.
Във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата
инстанция въззивна жалба, по отношение на решението на СРС, съдът намира
следното:
Във връзка с изясняване на обстоятелствата около механизма на процесното
ПТП в хода на съдебното дирене, проведено в производството пред СРС, е прието
заключението на САТЕ, което настоящият състав на съда кредитира като относимо,
обективно и компетентно изготвено от специалист – инж. Й.Й. притежаващ
необходимите специални знания от областта на техническите науки и отговарящо в
пълнота на стоящите пред изследването задачи. От същото се установява, че в
процесния ден - 08.03.2020 г., около 14:10 часа, лек автомобил "Пежо Партнер" с рег.
№ ******* се движи по третокласен път III-638, с посока от гр. София към гр. Брезник
и при км. 14, заради движение с несъобразена скорост, водачът навлиза в лентата на
насрещно движение, вследствие на което настъпва удар с насрещно движещия се лек
автомобил "Опел Астра" с рег. № *******. От анализа на данните, може да се определи
мястото, където е възникнало първоначалното съприкосновение, а именно по
дължината на пътното платно, по широчината на пътното платно – в лентата за
движение на лек автомобил "Опел Астра". От техническа гледна точка и от
приложените по делото доказателства, може да се напраив извод, че причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил "Пежо
Партнер", който е навлязъл в лентата на насрещно движение, където в този момент се е
движел лек автомобил "Опел Астра". Вещото лице е констатирало, че лек автомобил
"Опел Астра" е оборудван фабрично с два триточкови инерционни колани на предните
седалки и с три триточкови предпазни колани на задните седалки. Обяснено е още, че
ударът за лек автомобил "Опел Астра" в неговата предна лява част е кос, като при
такъв удар телата на пасажерите се придвижват напред и наляво, а коланът само
предпазва тялото да се премести напред. При транично преместване на телата
обезопасителният колан не е достатъчно ефективен и не предпазва телата от
преместване наляво, по посоката на удара.
В хода на първоинстанционното производство е приобщена медицинска
документация, издадена за констатиране на здравословния статус на ищеца Б. Я., като
за интерпретиране на същата и предвид необходимостта от специални знания в
областта на медицинските науки, в хода на първоинстанционното производство е
изслушано заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и на повторна
тройна съдебно-медицинска експертиза (ПТСМЕ), които основателно са кредитирани
от първия съд при изграждане на изводите за фактите в процесния случай.
При анализа на приобщената по делото медицинска документация вещите лица
по ПТСМЕ, изготвена от д-р Д.Н. - невролог, д-р П.И. – невролог, неврохирург и др.
Х.М. – специалист – неврохирург, са установили, че в резултат от процесното ПТП
ищецът е получил в пряка причинна връзка от процесното ПТП несъмнена черепно-
мозъчна травма, имаща характер на мозъчна контузия по тип на дифузна аксонална
увреда и множество порезни наранявания на лицето. Това обяснява затегнатия и
продължителен възстановителен период с изразена общомозъчна и набелязана
огнищна неврологична симптоматика, отоневрологичен синдром, епилептична
симптоматика, съмнение за късна назоликворея. В отговор на въпрос № 7, експертите
конкретизират, че първоначално извършените образни изследвания, включително
компютърна томография на главен мозък не установяват паталогични и/или
травматични промени. Магнитно-резонансната томография на глава от 06.10.2020 г.
установява категорични данни за претърпяна мозъчна контузия по тип на диффузна
аксонална увреда –точковидни хиперинтенсни изменения с диаметър до 3 мм.
Двустранно челно. Експертите са установили, че посочените разходи в исковата молба
3
са направени във връзка с лечението на травматичните увреждания, получени
вследствие на процесното ПТП. Получените от пострадалия ищец Я. травматични
увреждания са множество порезни рани на веждите, челото и лицето. Уврежданията в
други анатомични области на тялото не са описани, като този факт, предвид
конкретния механизъм на удара, може да се обясни с наличие на поставен
обезопасителен колан към момента на инцидента. Разясняват, че множеството порезни
рани са получени при удар на главата в стъкло на автомобилното купе, най-вероятно
предната лява врата, като при този конкретен механизъм страничното отклоняване на
главата и тялото при челен ляв удар, не може да бъде избегнат или ограничен от
носенето на предпазен колан. Следователно описаните увреждания биха настъпили
както при поставен предпазен колан, така и при липса на такъв. С оглед ангажираните
в хода на производството доказателства, отричат съпътстващи заболявания, които да
повлияят на лечението и възстановителния процес на пострадалия. Изрично е
отбелязано, че направените разходи за лечение на пострадалото лице са били
необходими. Заключават, че всеки пълнолетен здравноосигурен бълграски гражданин
заплаща за проведено болнично лечение потребителска такса за максимум десет дни
болничен престой на годишна база, като стойността към 2020 г. е била 5,80 лева на ден.
При поясняване на заключението на вещите лица по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК в
съдебното заседание пред СРС, проведено на 28.08.2021 г., експертите излагат, че
получената при ищеца мозъчна контузия /диффузна увреда/ е един от тежките видове
черепно-мозъчни травми, въпреки че при първоначалните образни изследвания, които
са извършени, в това число и ядрено-магнитен резонанс, началният период (от 30 до 60
дни) може да не хване тези промени. Процесът е свързан с прекъсване на функциите на
множество аксони – своего рода кабелчета, преминаващи от нервната клетка към
същинската нервна клетка, към други клетки и пътища. Пояснено е, че накърненият
телесен интегритет касае сериозна травма с възможни усложнения от различен
характер, възпалителни, епилептични, съдови, нарушена циркулация и прочие.
При така установеното от фактическа страна въззивният състав на съда намира
първоначално предявения иск за доказан в своето основание. Установява се, че в срока
на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
вследствие на противоправното поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, който е навлязъл в лентата за насрещно движение, където в този момент се
е движил лек автомобил „Опел Астра“, с което е реализирал и процесното
произшествие - настъпило е застрахователно събитие, покрит риск по сключения
договор, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди под
формата на разходи за лечение на причинените му от настъпилите от събитието
телесни увреждания.
Неоснователни в тази връзка се явяват доводите на въззивника, че ищецът не е
доказал основателността на претенцията си – по делото са ангажирани доказателства за
механизма и причините за настъпване на произшествието, като от страна на ответника
не са релевирани насрещни твърдения, които да опровергават установените по делото
факти, като и липсват други доказателства, от които съдът да направи извод, че
събитието е настъпило при друг механизъм от възприетия със заключението на САТЕ.
В тази връзка се установява в какво се изразява противправността на поведението на
застрахования при ответника водач, а именно – несъобразяване с правилото, разписано
в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП – „на пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има
две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне;“.
Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД повелява, че вината се предполага до доказване на
противното, като установената в закона презумпция не е оборена от страна на
ответника, с оглед което следва да се приеме, че и тази предпоставка за основателност
на предявения иск е налице.
4
Ето защо съдът приема за неоснователни оплакванията на въззивника,
съдържащи се в сезиращата въззивния съд жалба, за постановяване на решението при
непълнота на доказателствения материал и не е налице основание за отмяна на
първоинстанционното решение на това основание.
При липсата на други доводи във въззивната жалба и предвид наличието на
съвпадение в изводите за основателността на първоначално заявения иск за сумата от
106,74 лева на двете съдебни инстанции, обжалваното решение, с което ответникът е
осъден да заплати на ищеца посочената сума, като обезщетение за причинени му
имуществени вреди при ПТП, реализирано на 08.03.2020 г. около 14:10 часа по
Третокласен път № 638, с посока на движение от гр. София към гр. Брезник, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2020 г. до окончателно изплащане
на сумата, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по изложените
по-горе съображения.
По разноските:
С оглед изхода от спора първоинстанционното решение не следва да бъде
ревизирано и в частта за разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК право на разноски за въззивната
инстанция има само въззиваемата страна – ищец. Последната своевременно е заявила
искане в тази посока, като претенцията е за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на адв. О. от САК на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.,
доколкото предоставената по делото правна помощ и съдействие е безплатна такава.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата
страна да го заплати. Според чл. 36, ал. 3 ЗАдв. при липса на договор за правна помощ
и съдействие, по искане на адвоката, адвокатът от Европейския съюз или клиента
адвокатският съвет съдът определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия
адвокатски съвет. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2
от НМРАВ в полза на адв. О. следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева за
въззивното производство. Съдът намира инвокираното от въззивника възражение, че
адв. О. следва да бъде лишен от присъждане на разноски, след като не е взел лично
участие в единственото проведено пред въззивния съд открито съдебно заседание, за
неоснователно. Процесуалният представител не е задължен да взема участие в
производството – арг. от чл. 142, ал. 2 ГПК, освен това в конкретния случай адв. О. е
депозирал молба- становище, с която е изложил своите доводи по същество на спора.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20153615 от 08.07.2021 г., постановено
по гр.д. № 51950/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН **********, с адрес: село Златуша, област София, ул.
„******* *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 във вр. чл. 273 ГПК вр. чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. на адвокат В.В. О., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******,
сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на конституирано на страната на
ответника трето лице – помагач – В. П. П., ЕГН **********.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6