№ 198
гр. София , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600409 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260034 от 11.03.2021 г. постановена по НОХД № 672/
2021 г. Софийски градски съд е признал подсъдимия И. Г. П., роден на ***
година в гр. ***, българин, български гражданин, със средно образование,
разведен, осъждан, с адрес в страната: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.Д, ет.4,
ап.83, за виновен в това, че на 15.10.2020 година в гр. ***, в себе си и в
обитаваното от него жилище, без надлежно разрешително /изискващо се
съгласно разпоредбата на чл. 73 ст. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, cт. 1 от ЗКНВП вр.
чл. 30 от ЗКНВП/ държал е цел разпространение високорискови наркотични
вещества - коноп, хашиш, кокаин, метамфетамин и MDMA (екстази),
включени в Списък I "Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
1
забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина” -
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифигщране на
растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и
ал. 3 от ЗКНВП, на обща стойност 9822.58 лева /девет хиляди осем стотин
двадесет и два лева и петдесет и осем стотинки/, като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив, след като деецът е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението, на което не е било отложено по чл.66 от НК, поради което и на
основание чл.354а ал.2 изр.2 т.4 вр. ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 вр. чл.29 ал.1 б.„А“
вр. чл.58а, ал.1 НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8
/осем/ години и „глоба“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“А“ ЗИНЗС съдът е определил
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
На основание чл.354а ал.6 от НК градският съд е постановил отнемане в
полза на Държавата на веществените доказателства, представляващи
наркотични вещества, описани в обвинителния акт и находящи се на
съхранение в Агенция Митници, както и постановил същите след влизане в
сила на присъдата да бъдат унищожени по надлежния ред.
СГС се е произнесъл и по въпроса за разноските, като на основание
чл.189, ал.3 от НПК е възложил същите в тежест на подсъдимия И.П..
Срещу присъдата на окръжния съд е внесена въззивна жалба от адвокат
Г. Л. - служебен защитник на подсъдимия П.. В жалбата се оспорва
правилността на присъдата само в частта относно размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода“. Според защитата, съдът в първата
инстанция е незаконосъобразно е отчел особено големите размери на
престъплението и това, че деянието е извършено в условията на опасен
рецидив при преценката за отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Защитникът подчертава, че тези факти са включени в
квалифицирания състав на престъплението, за което подсъдимият е обвинен и
признат за виновен, поради което е недопустимо да се отчитат повторно при
индивидуализацията на наказанието. В този смисъл адв.Л. подчертава, че
предишните осъждания, съобразени от първия съд са съставомерен факт за
2
престъплението по чл. 354а, ал.2, т.4 от НК
На отделно основание, служебният защитник поддържа, че не е било
отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от
обвиняемия в досъдебното производство самопризнание, с което е улеснил
разследването, както и обстоятелството, че към извършване на деянието П. е
бил трудово ангажиран.
Защитникът твърди във въззивната жалба, че размерът на основното
наказание, определен на 12 години лишаване от свобода преди редукцията по
чл. 58а от НК е несправедливо завишен и не кореспондира с приетото в
трайната съдебна практика на ВКС за този вид престъпления.
Формулирано е искане да бъде изменена присъдата на СГС и да бъде
намалено наложеното на подс.И.П. наказание „лишаване от свобода“.
В съдебно заседание пред САС страните излагат доводи със следното
кратко съдържание:
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна, наложеното от
първоинстанционния съд наказание е справедливо и съобразено с
предвидените в чл. 36 от НК цели. Според представителя на обвинението,
при определяне на наказанието съдът правилно е съобразил съдебното минало
на подсъдимия, броят на осъжданията и то все за престъпления от същия вид,
както и обстоятелството, че въпреки изтърпените до момента и ефективно
наказания лишаване от свобода, подсъдимият продължава да извършва
престъпления, и то свързани все с държане и разпространение на наркотични
вещества. При определяне на наказанието са били отчетени също така видът и
стойността на предмета на престъпление, както и данните, освен за държане,
за каквото е привлечен към наказателна отговорност подсъдимия, така и за
осъществявано разпространение на наркотичните вещества. Глобата е
съобразена с имущественото състояние на подсъдимия и със стойността на
предмета на престъплението. Прокурорът пледира за потвърждаване на
присъдата.
Защитникът на подсъдимия П. - Адв. Л. моли въззивната инстанция да
3
уважи подадената жалба от името на И.П., по съображенията изложени в нея
и да измени решението на първоинстанционния съд относно размера на
наложеното наказание. Акцентира върху процесуалното поведение на
подсъдимия, както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза.
Същият се съгласил делото да се гледа по специалния предвиден ред в закона
и съдействал изцяло на правосъдието.
Подсъдимият в лична защита поддържа казаното от защитника му.
В упражняване правото си на последна дума подс. П. признава вината
си и моли за по-лека присъда.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, на основание чл. 314, ал.1 от
НПК провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото в съдебната фаза е проведено по реда на
Глава двадесет и седма, в хипотезата на чл. 372, т.2 от НПК.
Софийски градски съд, в мотивите на присъдата, въз основа на направеното
от подсъдимия И.П. признание на фактите, както и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, е приел за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като е очертал
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. Г. П. е роден на *** г. в гр. ***, адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх.Д, ет.4, ап.83, българин, български гражданин, средно
образование, безработен, разведен, с. Същият е осъждан, както следва:
- с присъда от 24.09.2004 по НОХД № 112/2004 г. по описа на СГС,
НО, 5 с-в, в сила от 13.04.2005 г., подсъдимият е осъден на наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено
за срок от 5 години, за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 6, алт. 1 от НК;
с присъда от 27.09.2007 по НОХД № 1937/2007 г. по описа на СГС, НО,
17 с-в, в сила от 12.10.2007 г., същият е осъден на наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година, което да се изтърпи при първоначален общ
режим, за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2, алт. 1 вр. чл. 354а,
ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, като е приведено в изпълнение наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от три години, определено по НОХД №
112/2004 г. по описа на СГС, НО, 5 с-в;
с присъда от 30.10.2007 по НОХД № 2925/2007 г. по описа на СГС, НО,
21 с-в, в сила от 15.11.2007 г., на подсъдимия е наложено наказание
глоба в размер на 150 лв., за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр.
2 вр. ал. 1, т. 1, пр. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК;
4
с протоколно определение от 31.07.2009 г. по НОХД № И-2598/2009
г. по описа на СГС, НО, 19 с-в, влязло в законна сила на същата дата,
е одобрено споразумение, с което на подсъдимия е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, търпими при
първоначален строг режим, за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2,
т. 1, пр. 1 от НК;
с определение, в сила от 26.11.2009 г., на СГС, НО, 19 с-в, е
определено общо наказание по НОХД № 1937/2007 г., НОХД №
2925/2007 г. и НОХД № И-2598/2009 г., всички по описа на СГС -
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, търпимо
при първоначален общ режим, към което е присъединено наказанието
глоба в размер на 150 лв. по НОХД № 2925/2007 г.;
с протоколно определение от 07.06.2013 г. по НОХД №2645/2013 г. по
описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 19 с-в, влязло в
законна сила на 07.06.2013 г., е одобрено споразумение, с което на И. Г.
П. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/
години и 6 /шест/ месеца при първоначален строг режим за извършени
престъпления по чл.354а, ал.2, изр.2, алт.5, т.4 вр. ал.1, пр.4 вр. чл.29,
ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК и чл.339, ал.1, пр.2, алт.1 НК.
Подс. И.П. се занимавал с разпространение на наркотични вещества -
коноп, хашиш, кокаин, метамфетамин и MDMA (екстази), които продавал на
наркотично зависими лица и по този противозаконен начин набавял за себе си
парични средства. Обвиняемото лице съхранявал наркотичните вещества,
които разпространявал, както в себе си, така и в обитаваното от него жилище,
находящо се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.Д, ет.4, ап.83.
На 15.10.2020г. подс. И.П. се намирал в гр. ***, бул. „***“ № 21 и в
себе си държал наркотични вещества: коноп с процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол от 20% разпределени в 5 /пет/
отделни обекта. С описаните наркотични вещества подс. П. се снабдил по
неустановен по делото начин и имал намерение да ги продаде на свидетеля К..
На същата дата - 15.10.2020 г„ подс. П. държал в дома си на адрес гр.
***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.Д, ет.4, ап.83 следните наркотични вещества:
коноп с различно процентно съдържание на активния компонент -
тетрахидроканабинол от 20% и 25% - общо 85 отделни обекта,
подробно индивидуализирани по тегло, съдържание и стойност в
обвинителния акт и възпроизведени в мотивите на присъдата на СГС;
хашиш, 2 обекта, с процентно съдържание на активно вещество
съответно 2% и 4%, подробно индивидуализирани по тегло, съдържание
и стойност в обвинителния акт и възпроизведени в мотивите на
присъдата на СГС;
5
кокаин, 14 обекта с различно процентно съдържание на активното
вещество, подробно индивидуализирани по тегло, съдържание и
стойност в обвинителния акт и възпроизведени в мотивите на присъдата
на СГС;
метамфетамин – 5 обекта, подробно индивидуализирани по тегло,
съдържание и стойност в обвинителния акт и възпроизведени в мотивите
на присъдата на СГС;
MDMA /екстази/ - 15 обекта с различно тегло, процентно съдържание на
активното вещество и различна стойност, описани в ОА и в монтивите
на проверяваната присъда.
С описаните наркотични вещества подс. П. се бил снабдил по
неустановен начин и възнамерявал да продаде същите на неустановено в хода
на разследването лице. Описаните наркотични вещества били лично
разположени от подс. П. в жилището и същият упражнявал върху тях своя
трайна фактическа власт. При извършеното действие по разследването
„претърсване и изземване“ в обитаваното от подс. П. жилище описаните
наркотични вещества били намерени и иззети.
Към момента на държането на високорисковите наркотични вещества -
15.10.2020г., подс. П. не притежавал разрешение за придобиване и
съхранение на същите за целите по чл. 73, ал.1 вр. чл. 30 ЗКНВП.
Общата стойност на държаните с цел разпространение високорискови
наркотични вещества от подс. П. е била определена по експертен път на
9822,58 лева /девет хиляди осемстотин двадесет и два лева и петдесет и
осем стотинки/, изчислена въз основа на стойностите, посочени в
Приложение № 2 на приетото за целта Постановление № 23 на Министерски
съвет на Република България от 29.01.1998 г. - за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се
установява от всички събрани по делото доказателства по един категоричен
начин. Съдът в първата инстанция подробно е обосновал приетата от него
фактическа обстановка, въз основа на направеното по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК признание на фактите по обвинителния акт от страна на подсъдимия
И.П.. Първостепенният съдебен състав с основание е счел, че признанието е
подкрепено от събраните в досъдебното производство гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, проверени от съда при
постановяване на определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно:
свидетелски показания на св. К., Д. и Г.; протоколите за оглед на
6
местопроизшествие, за обиск, за претърсване и изземване, за оглед на
веществени доказателства; заключенията на изготвените съдебно-
психиатрична и психологична експертиза и физико-химическа експертиза,
справката за съдимост на подсъдимия.
По същество приетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от
страните, а и такава възможност е ограничена в производството по реда на
глава 27 от НПК.
Съдът е обсъдил установените по делото доказателства и е обосновал
защо ги е кредитирал. По съществените за решаването на делото въпроси
между страните не съществуват противоречия и спорни моменти. Приетите
заключения на вещите лица са обосновани и кореспондират с наличните
доказателства, като от протокола за оглед, за претърсване и изземване, така и
от показанията на свидетелите. Свидетелските показания на св.А. К. първият
съд правилно и аргументирано е кредитирал. Следва да се отчете, че този
свидетел е закупувал от подсъдимия наркотични вещества нееднократно и се
е намирал в непосредствена близост до подсъдимия при опит за
осъществяване на сделка за продажба на марихуана на посочения по пункт 1
от обвинението адрес в град ***, на бул.“***“. Същият свидетел дава ценни
показания и относно обичайното занимание на подсъдимия с разпространение
на наркотични вещества и подкрепя обвинителната теза за съставомерната
цел на инкриминираното държание на наркотични вещества а именно – с цел
разпространение. За тази цел свидетелства начинът на разпределение на
различните по съдържание на активно вещество обекти – в множество малки
дози. На свой ред, правилно първоинстанционният съд е кредитирал и
показанията на разпитаните в ДП полицейски служители.
След като прецени посочените доказателства и доказателствени
средства въззивният съд стигна да извод, че първоинстанционният съд
правилно е съобразил съвкупността от показанията на свидетелите,
приложените доказателства и заключенията на вещите лица и е приел една
безспорна фактическа обстановка.
Ето защо, САС в настоящия въззивен състав напълно възприема като
достоверна и пълноценно изяснена, фактическата обстановка, установена от
първостепенния съд.
7
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства
първоинстанционният съд е направил законосъобразна правна оценка на
деянието, извършено от подсъдимия. Присъдата е пълноценно обоснована.
Градският съд е анализирал всички събрани доказателства и е формирал
верни правни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали
възможност на съда правилно да формира своето вътрешно убеждение, което
изразително и непротиворечиво е отразено в мотивите. В мотивите си
първоинстанционният съд е изложил какви фактически положения е приел за
установени и защо е сторил това, дал е отговор на тезата на защитата и е
направил законосъобразни крайни изводи.
Прецизно и последователно, в присъдата е отбелязано наличието на
всички съставомерни елементи на престъплението по чл. 354а, ал.2, изр.2,
т.4, във връзка с ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1 б.“А“ от НК. намерените във
фактическа власт на дееца вещества са класифицирани като високорискови
наркотични, включени в Списък I "Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина” -
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата. За държането им подсъдимият не притежава
разрешително,/изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73 ст. 1 и чл. 30 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. По
безсъмнен начин е доказано упражняването на фактическа власт върху
инкриминираните субстанции от подсъдимия и съставомерната им цел за
разпространяването им на трети лица.
Деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл. 29, ал.1, б.“а“ от НК, в условията на пряк умисъл от подсъдимия.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че приетата от първия съд
правна квалификация на деянието е правилна и материалният закон е
приложен.
Въззивната инстанция напълно се солидаризира с направените правни
изводи на първоинстанционния съд и не намира основания за корекция на
8
присъдата в тази и част.
По жалбата на защитата на подсъдимия, САС намира същата за
неоснователна.
С жалбата по същество не се оспорва установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. Не се сочат и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на
делото и изготвянето на присъдата и мотивите. Въззивната инстанция, при
извършената цялостна служебна проверка също не установи да са допуснати
процесуални нарушения в хода на съдебното разглеждане в първата
инстанция. Напротив – съдебното следствие е проведено прецизно,
последователно, при съблюдаване и осигуряване процесуалните права на
страните и в частност правото на защита на подсъдимото лице.
Основното възражение на защитата на подс. П. е за нарушение на
материалния закон при индивидуализация на наказанието „лишаване от
свобода“. Софийският апелативен съд, в настоящия съдебен състав убедено
счита, че с присъдата на СГС наказанието на подсъдимия е определено в
справедлив размер. За престъплението по чл. 354а, ал.2, б.“б“ от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 до 15 години, както
и кумулативно наказание „глоба“. Съдът в първата инстанция е определил
размер на глоба в предвидения законодателен минимум, поради което и
жалба против присъдата в тази и осъдителна част не е подадена. По
отношение наказанието лишаване от свобода, в присъдата с основание е
отчетена липсата на смекчаващи отговорността на подс.П. обстоятелства.
Неоснователно се явява възражението на защитника, изразено във въззивната
жалба и поддържано пред съда, че като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете направеното самопризнание от обвиняемия
в хода на досъдебното производство, както и самопризнанията заявени пред
съда в първата инстанция. Следва да се отбележи, че ДП е проведено в период
от 15.10.2020 г. до 10.02.2021 г. В хода на разследването на обвиняемото лице
е била дадена възможност, но същият се е възползвал от правото си да не дава
обяснения, т.е. липсват обективирани самопризнания, както твърди
служебният защитник адв.Л.. Не може да се приеме, както твърди защитата,
че обвиняемият с нещо е спомогнал за срочното провеждане на досъдебното
9
производство, нито, че е съдействал по забележим начин на разследването.
По отношение на „самопризнанието“ обективирано от подсъдимия в
съдебната фаза на процеса, съдът в първата инстанция с основание е
отбелязал, че то се явява необходима предпоставка и обуславя приложението
на предвидения ред по Глава 27, респ. и законовата привилегия за определяне
наказанието „лишаване от свобода в редуциран с 1/3 размер, съгласно чл.58а
от НК, поради което не може да се разглежда като смекчаващо отговорността
обстоятелство, за да оправдае допълнително снижаване размера на
наказанието.
Същевременно, градският съд е съобразил данните за съдебното
минало на подсъдимия, последователно изтърпяваните ефективно наказания
„лишаване от свобода“ при строг режим, престъпната упоритост на
подсъдимия. В тази насока, неоснователно се явява и второто обективирано в
жалбата оплакване на защитника за нарушение на чл. 56 от НК– че
предишните осъждания са били веднъж взети предвид при квалифицирането
на деянието, извършено от подсъдимия като „опасен рецидив“, поради което
не следва да се съобразяват като отегчаващи отговорността обстоятелства.
Следва да се подчертае, както правилно е установил и градският съд, че освен
за престъплението, което е обусловило такава квалификация по чл. 354а, ал.2,
изр.2, т.4, във връзка с ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1 б.“А“ от НК, П. е бил
осъждан многократно за еднородни по обект на посегателство престъпни
деяния. Въззивният съд на свой ред следва да се солидаризира с решаващия
извод на СГС, след като констатира, че въпреки налагането на по-тежки
наказания с всяко поредно осъждане, подс.П. и след изтърпяването им
продължава да проявява престъпна упоритост и трайна нагласа към
извършване на престъпления от същия вид.
При така предвидените минимум и максимален размер на наказанието
„лишаване от свобода“, по мнение на въззивния съдебен състав
първоинстанционният съд, след отчитане превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства, /което обуславя наказание над средния към
максималния размер/, в действителност е отмерил едно наказание от 12
години, много близо до средния предвиден размер, след което
законосъобразно е намалил същото с една трета, на основание чл. 58а, ал.1 от
10
НК. В този ред на разсъждения въззивната инстанция приема, че не са налице
основания за изменяване на съдебния акт в обжалваната част, с намаляване
на наказанието лишаване от свобода, определено на подсъдимия.
В обобщение, след извършената служебна проверка на присъдата,
постановена от Софийски градски съд, въззивната инстанция не намери
основания за нейната отмяна или изменяване, поради което следва да бъде
потвърдена изцяло.
Предвид изложеното и на основание чл. 338, във връзка с чл. 334, т. 6
от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 7 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260034 от 11.03.2021 г. по НОХД №
672/2021 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 21 състав
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
съобщението за всяка от страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11