Определение по дело №1222/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1367
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20225300501222
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1367
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501222 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 11555/03.05.2022г. от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против разпореждане № 4552 от 24.02.2022г., постановено
по ч. гр. д. № 998 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, IV гр. с., с което се
отхвърля изцяло заявление с вх. № 6037 от 25.01.2022г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* против Д. З. М., ЕГН **********, за вземания за главница в размер на 834, 12
лева, представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, за които е открит Акаунт № 16839605001, сключен с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, във връзка с който са издадени фактури за отчетен
период 02.03.2018г. – 01.01.2018г., вземанията по който са прехвърлени на кредитора на
28.02.2019г. с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 15.10.2018г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.01.2022г. до окончателното
погасяване, както и разноските по делото в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.Указано е на заявителя, че може да предяви осъдителен иск
относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в
сила на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането.Счита се, че
при преценката относно спазването на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК следва да се
изхожда от целта на заповедното производство, която е да се провери дали претендираното
вземане е спорно и за да е редовно заявлението, е достатъчно в същото да са посочени
съществените юридически факти, от които произтича вземането и които позволяват
индивидуализацията му.Търси се отмяна на обжалваното разпореждане.
Съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на
длъжника.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
1
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна.
В подаденото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
посочено, че вземането на заявителя за сумата от 834, 12 лева представлява главница,
включваща неплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за
които е открит Акаунт № 16839605001, сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и Д. З. М., обективирано в издадени и непогасени фактури, описани по
номера, дата на издаване и размер.Вземанията по тези задължения били прехвърлени от
страна на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 28.02.2019г. към Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.10.2018г., за което длъжникът бил уведомен по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
С разпореждане № 2456 от 31.01.2022г. са дадени указания на заявителя, в 3-дн. срок
от съобщението, с писмена молба да отстрани констатираните нередовности, като посочи
какви вземания, на какво основание и за какъв период се претендират.Отделните вземания
да бъдат индивидуализирани чрез посочване на конкретния договор, стойност на
предоставена електронна или съобщителна услуга и период.Ясно да се посочи за коя услуга
каква сума се претендира, кога е сключен договорът, от който произтича конкретното
вземане и с какъв предмет е той; при какъв месечен абонамент на отделните
услуги.Вземанията за неустойка, ако такива се претендират, да се индивидуализират като се
посочи, какви суми за неустойка се претендират, въз основа на коя клауза, от кой договор, с
посочване на конкретната клауза за всяка неустойка, както и да се поясни какъв е характерът
на неустойката.Разяснено е, че е недопустимо вземането да бъде индивидуализирано като
главница, представляваща сбор от различни фактури.Указано е на заявителя, че при
неизпълнение на указанията в посочения срок, заявлението по чл. 410 от ГПК ще бъде
отхвърлено.
В изпълнение на дадените указания с молба вх. № 12308/15.02.2022г. е уточнено, че за
сключения между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД като доставчик с на
телекомуникационни услуги и Д. З. М. договор, е открит акаунт с № 16839605001, по който
се издавани месечните фактури.На основание договор № 1683960523112017-42220285 от
23.11.2017г. за предоставяне на мобилен интернет и мобилни разговори за мобилен номер
*************, предоговорен с Договор № 1683960529112017-42268389 от 29.11.2017г.,
като с този договор е предоставено и устройство със сериен номер № 355630080422632;
Договор № 1683960527112017-42245395 от 27.11.2017г. за добавяне на мобилен номер за
предоставяне на мобилен интернет и мобилни разговори № ************ като се ползва
същия акаунт; Договор № 1683960527112017-42245510 от 27.11.2017г. за предоставяне на
интернет и телевизионни услуги, предоговорен с Договор № 1683960529112017-42268556 от
29.11.2017г.Съгласно т. 104 от общите условия, приложими към сключения договор,
ползваните услуги се отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура, издаване
ежемесечно на определена от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД дата, за
която потребителят е информиран при сключване на индивидуалния договор.Описани са
издадените фактури по открития общ акаунт, периодите и размерите, за които са
издадени.Уточнено е, че няма начислявани неустойки, които да се претендират с подаденото
заявление, като претендираните суми по отделните фактури включват само стойността на
използваната услуга за съответния период.
В обжалваното разпореждане е прието, че заявителят не е изпълнил указанията, като
от посоченото в уточнителната молба не ставало ясно за коя услуга от договора, каква сума
се претендира, при какъв месечен абонамент на отделните услуги и за какъв период.Освен
това заявителят посочвал, че задълженията произтичат от 5 различни договора за
далекосъобщителени услуги и на пет различни фактически състава по тях.Всеки отделен
договор обаче е източник на отделно облигационно правоотношение и поражда отделни
задължения за услуги, като в случая липсва разграничение на задълженията по всеки от
договорите поотделно.Предвид обстоятелствата, на които се позовава кредиторът, е
необходимо да бъдат посочени конкретните размери на вземанията за далекосъобщителни
услуги по всяко правоотношение.Заповедният съд е посочил също, че в представените по
делото договори от 23.11.2017г., 27.11.2017г., 29.11.2017г., 29.11.2017г. за различните
видове услуги, били предвидени различни по размер такси, като не било уточнено какви
точно услуги са предоставени на длъжника, в какъв размер, съответно каква е цената на
2
всяка от предоставените му услуги.Доколкото в сключените договори били предвидени и
различни по вид такси за различните видове предоставени услуги, това водело до
обосновано съмнение относно основанието, въз основа на което се претендирала главница
от 834, 12 лева, като изобщо не ставало ясно и как точно е формирана сумата от 715, 99 лв.
по фактура от 01.04.2018г. и какви вземания са включени в нея – дали се касае за месечен
абонамент, дали представлява цена на предоставена услуга и каква, дали представлява част
от начислена неустойка, както и по кой договор е издадена.Същото се отнасяло и за сумата
от 49, 98 лв. по фактура от 01.02.2018г., сумата от 15, 50 лв. по фактура от 02.03.2018г.,
сумата от 3, 01 лв. по фактура от 01.12.2017г., както и сумата от 49, 64 лв. по фактура от
02.01.2018г.С тези мотиви заявлението е отхвърлено.
Настоящият състав на съда взе предвид, че относно основателността на подаденото
заявление съдът се ръководи, както от положителните предпоставки, визирани в чл. 410, ал.
1 от ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл. 411, ал. 2 от
ГПК.Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 от ГПК.В този смисъл същото следва да съдържа пълна и ясна индивидуализация
на вземането, което се претендира, както и изложение на фактите, от които то се извежда,
което да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за
изпълнение или не.
В настоящия случай процесното вземане срещу длъжника не е индивидуализирано в
достатъчна степен.В заявлението и уточняващата молба не са изложени обстоятелства
относно съдържанието на договорните връзки между страните – какви задължения са поети,
какви конкретни услуги по всеки от сключените договори са предоставени, през кои
периоди, какъв е размера на месечната такса по всеки договор, кога настъпва падежа на
всяко конкретно задължение, за неизпълнението на което се претендират
сумите.Посочването на тези обстоятелства е необходимо, тъй като обуславят предмета на
сключените договори, респ. елементите от същественото им съдържание.Претенциите в
заповедното производство следва да бъдат конкретизирани по начина, по който се извършва
индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при
подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на
установяване в исково производство и е необходимо да има идентичност между двата
предмета, която се преценява въз основа на заявлението и исковата молба /в този см.
определение № 744 от 28.10.2010г. по ч. т. д. № 731/2010г. на ВКС и др./.
Предвид гореизложеното частната жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение, а обжалваното разпореждане се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4552 от 24.02.2022г. на РС Пловдив, IV - ти гр.
състав, постановено по ч. гр. д. № 998/2022г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3