Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 20.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Т. ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 2094/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно
постановление № 18-1818-000612 от 10.12.2018 г. издадено от Началник сектор в
РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.114 т.1 от ЗДвП
на основание чл.184 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет)
лева.
В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, като
издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява лично,
но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна
на НП, поради неговата незаконосъобразност.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител, но
депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага съображения
за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с НП, за това че на
13.11.2018 г., около 11,00 часа, в община Пазарджик, на гл. път І-8, в посока
гр. Пазарджик, при обход, било установено, че в качеството си на пешеход
престоява и се движи по пътното платно на главния път, като с поведението си
създавала предпоставки за ПТП.
Горното било възприето от автопатрул на РУ- Пазарджик
при ОДМВР- Пазарджик, в чиито състав бил св. И.С.. Поради тази причина той
съставил срещу жалбоподателката АУАН с бл. № 239860/13.11.2018 г. за извършено
нарушение на чл.114 т.1 от ЗДвП в присъствието на нарушителя и
свидетел-очевидец, след което й го предявил и връчил срещу подпис. При
предявяването на акта жалбоподателката не посочила дали има възражения за така
констатираното.
Въз основа на акта на 10.12.2018 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателката А. на 23.10.2019
г. Жалбата против НП била подадена от нея чрез АНО до съда и входирана в
деловодството на РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик на 29.10.2019 г., поради което
е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото доказателства- показанията на актосъставителя св. И.С., както и от
писмените доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец. Съставен е от компетентен орган
в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят И.С. е заемал
длъжността мл. полицейски инспектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик и
съгласно т.1.4 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи е имал тази компетентност (виж заповед на л.6-7 от делото). НП също е
съставено от компетентен орган, съгласно т.2.9 от посочената заповед, тъй като
съставителят на НП е заемал длъжността началник сектор в РУ- Пазарджик при
ОДМВР- Пазарджик. Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и за издаване на НП. И в двата акта е посочена датата на
нарушението. Не е посочено обаче точното място на извършване на нарушението. В
НП, а и в предхождащия го АУАН е записано, че нарушението е извършено в община
Пазарджик на главен път І-8, в посока гр. Пазарджик. Не е посочено обаче на кой
участък от този път, попадащ в рамките на община Пазарджик е осъществено
същото. Едва в съдебно заседание от показанията на св. С. стана ясно, че нарушението
е извършено на участъка от главния път, намиращ се след разклона за с.
Говедаре. Недопустимо е обаче едва в съдебно заседание пред въззивната
инстанция да се установяват обстоятелства, които са елементи от фактическия
състав на нарушението. Мястото на извършване на нарушението е съществено обстоятелство
и непосочването му лишава привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да разбере какво точно нарушение му се вменява и да организира
адекватно своята защита срещу него. Тези му права са нарушени и с липсата на
пълно и ясно описание на нарушението, което е другият съществен порок, допуснат
в НП и в АУАН. Вмененото на жалбоподателката нарушение е на разпоредбата на
чл.114 т.1 от ЗДвП, която разписва задължението за пешеходците да не навлизат
внезапно на платното за движение. В описанието на нарушението в акта и в НП
обаче е посочено изпълнително деяние „престояване
и движение по пътното платно“. Изпълнителното деяние на нарушението обаче е
навлизане на пътното платно и то внезапно. Такива обстоятелства обаче не са
посочени и в двата съставени акта. В съдебно заседание от показанията на
актосъставителя се установи, че същият е възприел докато се е придвижвал със
служебния автомобил по гл. път І-8 в посока към гр. Пловдив, как
жалбоподателката е изскочила на
пътното платно в посока към гр. Пазарджик. Неясно остава защо след като
актосъставителят е възприел, че жалбоподателката навлиза внезапно на пътното
платно, в съставения от него АУАН е посочил, че същата престоява и се движи по
пътното платно. Тези констатации е възприел и посочил в описанието на
нарушението и АНО в НП. По този начин при описанието на нарушението липсват
обстоятелства елементи от състава на вмененото нарушение и е налице
несъответствие между описание на нарушението и посочената правна квалификация.
При това положение отново се накърнява правото на обвиненото лице да разбере
какво обвинение му се повдига и срещу какво обвинение да се защитава.
Поради това и съдът намира, че възраженията направени в жалбата за
нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН при съставянето на АУАН и НП са основателни.
Издаденото НП е опорочено и това води до неговата незаконосъобразност,
което пък е основание за отмяната му.
Само за пълнота
съдът намира, че следва да посочи, че ако не бяха допуснати горепосочените
процесуални нарушения, то от доказателствата по делото и преди всичко
показанията на актосъставителя С. се установи безспорно, че с действията си-
внезапно изскачане на пътното платно, жалбоподателката в качеството си на
пешеходец е навлязла внезапно на платното за движение и с това е осъществила
нарушение на разпоредбата на чл.114 т.1 от ЗДвП.
Поради допуснатите процесуални нарушения обаче НП се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което и съдът не
намира за необходимо да обсъжда и други доводи по същество.
Относно искането за присъждане на разноски от страна
на пълномощника на жалбоподателката, съдът намира, че същото е направено
своевременно и надлежно. Поради отмяната на НП, пълномощникът има право на
такива разноски, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143
от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.22 от
делото), от които се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева жалбоподателката А. е заплатила в брой на адвокат Л.М. от
ПАК. С оглед на това, че органът издал НП- РУ- Пазарджик е структурно звено на
ОД на МВР- Пазарджик и не е самостоятелно ЮЛ, то ще следва присъждането на
разноските да бъде в тежест на ОД на МВР Пазарджик, имаща статут на ЮЛ.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1818-000612 от 10.12.2018 г. издадено от Началник сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което на
Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.114 т.1 от ЗДвП на
основание чл.184 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***,
разноски в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: