Присъда по дело №73/2022 на Окръжен съд - Габрово

МОТИВИ:
Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба от
подсъдимата И.Р.И.. от гр. Севлиево, чрез договорния й защитник адв. И.Б. от АК –
Габрово, против присъда № 8 от 07.03.2022 г. по НЧХД № 136/2021 г. по описа на
Районен съд – Севлиево.
С атакуваната присъда подсъдимата И.Р.И.. е призната за виновна в това, че в
периода 18.11.2020 г. до 28.03.2021 г. включително, в гр. Севлиево, при условията на
продължавано престъпление, съответно на 18, 22, 29 ноември 2020 г.; 6, 9, 13, 20, 27
декември 2020 г.; 3, 6, 10, 17, 24, 31 януари 2021 г.; 7, 14, 21, 28 февруари 2021 г. и 7,
14, 21, 28 март 2021 г., в качеството си на родител – майка на малолетната ** , ЕГН
**********, не изпълнила съдебно решение № 260053 от 05.11.2020 г. по гр.д. №
94/2020 г. по описа на Севлиевски районен съд, влязло в сила на 05.11.2020 г., относно
правото на осъществяване на лични контакти между детето ** и бащата К.М.И.., с
което е извършила престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, но на
основание чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено
административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 000 лева.
Със същата присъда подсъдимата И.Р.И.. е осъдена да заплати на К.М.И.. от гр.
Севлиево сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените от
подсъдимата И.Р.И.. на К.М.И.. вследствие на престъплението по чл. 182, ал. 2 във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 28.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените от него
разноски по делото в размер на 1 617 лева. Отхвърлен е предявения от К.М.И.. против
подсъдимата И.Р.И.. граждански иск до размер на сумата от 4000 лева, като
неоснователен и недоказан.
С присъдата подсъдимата И.Р.И.. е осъдена да заплати по сметка на Районен
съд - Севлиево държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на
80 лева.
В депозираната от подсъдимата, чрез договорния й защитник въззивна жалба се
излага, че присъдата е необоснована, незаконосъобразно и неправилна както в
наказателната, така и в гражданската част. Излага се, че от събраните писмени и гласни
доказателства не е установено по безспорен и категоричен начин извършването на
престъплението. Твърди се, че в диспозитива на присъдата са отразени всички
посочени в тъжбата дати, но дори посочените от тъжителя свидетели не
конкретизирали тези дати, както и какви са причините, когато тъжителят не е вземал
детето си. Претендира се атакуваната присъда да бъде отменена изцяло и да се
постанови нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана, като се отхвърли
предявения срещу нея граждански иск и й се присъдят разноските по делото.
На 30.05.2022 г. адв. Б. - защитник на подсъдимата, депозира допълнение към
въззивната жалба, в което доразвива оплакванията против така постановената присъда.
Изразява се несъгласие с приетата за установена фактическа обстановка и
кредитираните от районния съд доказателствени източници, като се посочва, че както
гласните, така и писмените доказателства са обсъдени едностранно. Заявява се, че
неправилно съдът приел, че подсъдимата е потърсила постфактум услуга от Дирекция
„Социално подпомагане“. Като необосновани и незаконосъобразни са квалифицирани
изводите за наличие на пряк умисъл и се посочва, че през целия месец декември
бащата е осъществявал контакти с детето си в дома на подсъдимата, а след издаването
1

на ограничителната заповед един единствен път тъжителят, заедно с родителите си,
посетил дома на подсъдимата, като при възникнал скандал между майката на детето и
родителите му бил извикан полицейски патрул. На следващо място, посочва се, че
съдът не е извършил конкретен анализ на всяка от датите, на които е приел, че майката
е възпрепятствала и не е спазвала решението за лични отношения на бащата с детето.
Излагат се съображения и против уважения от съда граждански иск, като се твърди, че
няма доказателства както за привързаността на бащата към детето, нито за нанесени му
каквито и да е било неимуществени вреди; не било доказано, че е чувствал унижение
или страдание, още повече, че скандалите, обидите и виковете били от страна на
неговия баща, както и агресията, която той е проявявал нееднократно.
В съдебно заседание адв. Б. и подсъдимата И.И. поддържат въззивната жалба и
допълнението към нея. В хода по съществото на делото подсъдимата и защитникът й
се придържат към съображенията от жалбата и допълнението към нея. В последната си
дума подсъдимата моли да бъде оправдана.
Частният тъжител К.И., редовно призован, не се явява в заседанието пред
въззивния съд. Представлява се от повереника адв. В.П.. По съществото на делото
повереникът пледира за потвърждаване на присъдата. Счита, че подсъдимата е
осъществила признаците от състава на престъплението, за което е предадена на съд;
неглижирала е съдебния акт, уреждащ режима на лични отношения на бащата с детето,
по който начин влияе отрицателно върху неговото развитие. Адв. П. изразява
несъгласие с предложената от защитата на подсъдимата интерпретация на
кредитираните от районния съд показания на свидетелите. Счита, че присъдата следва
да се потвърди и в нейната гражданско-осъдителна част.
Настоящият състав на въззивния съд разгледа жалбата и допълнението към нея,
взе предвид становищата и доводите на страните в процеса и извърши цялостна
служебна проверка на присъдата на основание чл. 314 от НПК, като приема за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана от страна в
процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в
срока за обжалването му. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Наказателното производство е образувано по частна тъжба от К.М.И.. от гр.
Севлиево против подсъдимата И.Р.И.. от гр. Севлиево, в която се излагат фактически
твърдения, обуславящи виждането на частния тъжител за извършено от подсъдимата
престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК. Първоинстанционният съд е приел за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск от тъжителя К.М.И. –
конституиран като граждански ищец, против подсъдимата И., за заплащане на
обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на 4000
лв.
Първоинстанционният съд е извел фактически изводи въз основа на
доказателствата, събраните при провежданото пред него съдебно следствие –
обясненията на подсъдимата И.И.; показанията на свидетелите М.Ц.И., Д.И.И., М.Я.
Я., М.А.Ц.; А.М. А. и Я.Ю.Д.; писмените доказателства - копие от решение №
260053/05.11.2020 г. по гр. дело № 94/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево;
препис от Удостоверение за раждане на детето ***; копия от Заповед за защита №
260000/21.01.2021 г. и решение № 260007/21.01.2021 г., двете по гр. дело № 1252/2020
г. по описа на Районен съд – Севлиево; справка за съдимост на подсъдимата; препис от
2

уведомление от РУ МВР – Севлиево (л. 28 от първоинст. дело); заверени преписи от
справки от РУ МВР – Севлиево и преписка вх. № 1050/16.12.2020 г. на РП – Севлиево,
изпратена на РУ на МВР – Севлиево (л. 54 – 66); препис от съдебномедицинско
удостоверение № 122/2020 г. за извършен на 20.11.2020 г. преглед на детето ** от
съдебния лекар д-р Д.Г.; заверени копия от медицинско направление, 2 бр. рецепти за
предписани медикаменти на детето **, 2 бр. амбулаторни листи, съответно от
04.12.2020 г. и от 11.12.2020 г., за извършени от д-р И.В. амбулаторни прегледи на
детето ** и медицинско направление за консултация на детето *** със специалист по
кожни и венерически болести, издадено на 11.12.2020 г. от д-р В.; преписи от
Предварителна оценка на потребностите на дете/родител от социални услуги,
изготвена от АСП, Д „СП“ - Севлиево – по заявление от 11.03.2021 г., Индивидуален
план за подкрепа и Договор за предоставяне на социална услуга № 1353/20.04.2021 г.,
сключен между фондация „МСС - България“ и И.Р.И.., в качеството на родител на
детето ***; справка от „Я.Д.“ ЕООД – Севлиево и копие от болничен лист на К.И.; ИЗ
№ 4311/27.03.2014 г. на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – Габрово; справка, изготвена
от д-р В. и амбулаторен лист за извършен преглед на детето ** на 09.03.2021 г.;
здравна карта на детето **; копие от психологическа експертиза; приложеното ДП №
341/2021 г. на РУ МВР – Севлиево. Пред въззивния съд не е откривано и провеждано
съдено следствие и не са приобщавано допълнителни доказателства. Настоящият
състав, като провери правилността на фактическите изводи на първоинстанционния
съд и извърши собствен анализ на доказателствата по делото, намира, че възприетата
от районния съд фактология, свързана с въведената в частната тъжба деятелността на
подсъдимата И.И., не се обосновава от доказателствения анализ, и като втора
инстанция по фактите възприема фактическа обстановка, която съществено се
различава от тази, залегнала в мотивите на атакуваната присъда.
Въззивният съд намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата И.Р.И.. е родена на *** г. в гр. Севлиево и живее в същия град.
Завършила е средно образование. Разведена е. Не е осъждана.
Подсъдимата И.И. и тъжителят К.И. са бивши съпрузи. Двамата имат
малолетно дете – *** , родена на **.
С решение № 260053 от 05.11.2020 г. по гр. дело № 94/2020 г. по описа на
Районен съд – Севлиево бракът между И.И. и К.И. е прекратен чрез развод по взаимно
съгласие и на основание чл. 50 от СК. Със същото съдебно решение е утвърдено
споразумението между страните, като родителските права върху малолетното дете **
са предоставени на майката. Местоживеенето на детето е определено при майката И.И.
на нейния адрес в гр. Севлиево, ул. „***“ № **. Със съдебния акт е определен режима
на лични отношения на бащата К.И. с детето, като той има право да „…взема детето **
Калоянова И. … всяка неделя от 10.00 до 15.00 часа, както и втората четна седмица на
месеца в сряда от 17.00 до 19.30 часа“.
На 15.11.2020 г. (неделя), съгласно утвърденото от съда споразумение за лични
отношения, бащата взел дъщеря си. След връщането на детето в дома на майката,
последната констатирала по него наличие на травми. Съгласно съдебномедицинското
удостоверение № 122/2020 г., издадено от съдебния лекар д-р Д.Г., при извършения на
20.11.2020 г. преглед на *** се установяват: кръвонасядания с оток на меките тъкани в
дясната челна област на главата, на двете раменни стави и в зоната на дясната лопатка
на гърба – болезнени при палпация. Според лекаря причинените увреждания отговарят
да са получени по време, начин и давност както съобщава майката – от 15.11.2020 г.,
когато детето е върнато от бащата.
3

На 03.12.2020 г., след проведена консултация със специалист по кожни
болести, на детето ** е предписано лечение (медицинска рецепта, издадена от д-р П., л.
33 от първоинст. дело). На 04.12.2020 г. и на 11.12.2020 г., поради прогресираща
симптоматика на кожното заболяване детето било прегледано от педиатъра д-р В.,
която издала и направление за преглед при специалист по кожни и венерически
болести (амбулаторни листи и направление на л. 34-36 от първоинст. дело).
В края на 2020 г. подсъдимата И.И. депозирала в Районен съд – Севлиево, от
свое име и от името на малолетното си дете, молба за защита по реда на ЗЗДН срещу
тъжителя К.И.. С решение № 260007 от 21.01.2021 г. по гр. дело № 1252/2020 г. по
описа на Районен съд – Севлиево е издадена, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
заповед за защита на И.И., действаща лично и като законен представител на детето си
** срещу К.И., като са наложени мерки за защита, съгласно които: 1. К.И. е задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И.И. и ** И.. 2. На
К.И. е забранено да се приближава на по-малко от 10 метра от И.И., жилището на И.И.,
както и местоработата й, местата й за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца
от датата на постановяване на решението. Със същото решение К.И. е предупреден за
последиците от неизпълнение на заповедта.
На 16.12.2020 г. подсъдимата И.И. депозирала в Районна прокуратура –
Севлиево жалба против М.Ц.И. – баща на тъжителя, в която излага твърдението, че
последният „всяка неделя показва грубо и арогантно поведение пред дома ми на адрес
…“. Материалите по образувана от прокуратурата преписка са изпратени по
компетентност на РУ МВР – Севлиево. На 04.01.2021 г. на М.И. бил издаден протокол
за предупреждение по реда на ЗМВР, съгласно който му е указано да не влиза в
пререкания, да не обижда и заплашва И.И.; да не извършва самоуправни действия и
действия на физическа саморазправа спрямо нея; с реплики и действия да не я
злепоставя в обществото.
На 21.02.2021 г. (неделя) тъжителят и родителите му пристигнали пред дома на
подсъдимата. Бащата на тъжителя - свидетеля М.И., се качил до апартамента, в който
живеела И.И., за да поиска предаването на детето. Подсъдимата изложила причина, за
да откаже предаването, което довело до пореден скандал между двамата. Спорът се
пренесъл и на улицата пред дома на подсъдимата. На място пристигнал дежурен екип
на РУ МВР – Севлиево, в състава на който били свидетелят Я.Д. и полицай Р.М.Х. Във
връзка с този случай било образувано ДП № 137/2021 г. по описа на РУ на МВР –
Севлиево, водено за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, което приключило с
постановление на прокурор от 10.11.2021 г. за прекратяване, на основание чл. 243, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
По подадено заявление вх. № ДДМ/Д-ЕВ-С/12 от 11.03.2021 г. в Дирекция
„СП“ – Севлиево е изготвена Предварителна оценка на потребностите на дете/родител
от социални услуги и Индивидуален план за подкрепа. Впоследствие бил сключен
Договор за предоставяне на социална услуга № 1353/20.04.2021 г. с доставчик на
услугата фондация „МСС - България“ и потребител - И.Р.И.., в качеството на родител
на детето ***.
Настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства дават
възможност да се изведат с дължимата според процесуалния закон степен на
несъмненост само гореизложените фактически положения. Липсва обаче убедителна
доказателствена основа, която да позволява да се отговори с необходимия стандарт на
доказване на наведените в тъжбата твърдения, според които за периода от 18.11.2020 г.
до 28.03.2021 г. включително, на посочените от обвинението дати - общо 22 пъти,
4

подсъдимата не е изпълнила съдебното решение относно режима на лични отношения
на бащата с малолетното дете. Според въззивния съд значителна част от възприетата в
обжалваната присъда фактическа обстановка не почива на задълбочен анализ на
доказателствата по делото, като наред с това съставът на районния съд напълно
безкритично е отдал значителна доказателствена тежест на показанията на свидетеля
М.И.. Съображенията на настоящия съдебен състав за посочените изводи се извеждат
от следното:
Наказателното преследване за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК се
възбужда по тъжба на пострадалия. В разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК са
регламентирани минимално изискуемите изисквания, на които следва да отговаря
частната тъжба, като в нея задължително следва да се посочат обстоятелствата на
престъплението, т.е. всички обстоятелства, представляващи елементи от състава
следва да бъдат подробно описани, включително по време, място и начин на
извършване на деянието. В случая обвинението е за продължавано престъпление, което
означава, че с тъжбата се дължи описание на обстоятелствата на извършване на всяко
от деянията, включени в усложненото престъпление. В тъжбата, въз основа на която е
образувано настоящото наказателно производство, не са изложени никакви
конкретизиращи обстоятелства, а само в най-общ план е посочено твърдението за
повтарящо се поведение от страна на подсъдимата, която не предала детето и „гонила е
бащата и родителите му“, и това се случило общо 22 пъти. Този порок на процесуалния
документ, въз основа на който е образувано производството, неминуемо се отразява
върху възможността на привлеченото към наказателна отговорност лице да реализира в
пълен обем правото си на защита. Недостатъкът не е преодолян и от
първоинстанционния съд, който в мотивите си борави също с общи изводи и
заключения. Въззивният съд, след като прецени, че е изчерпан доказателствения
потенциал, прие, че е сторено всичко възможно за установяване на релевантните
факти, а след като те не могат да обосноват извод за виновност на подсъдимата, то
всяко връщане на делото за новото му разглеждане е излишно и противоречащо на
логиката на процесуалния закон. Поради това съдът прие, че нередността на тъжбата,
която не отговаря на стандартите за съдържание и определя обвинението като неясно
фактически формулирано, не представлява основание за връщане на делото в
предходен процесуален стадий.
На следващо място, за да е налице неизпълнение на съдебното решение
(искането в тъжбата е за осъждане при форма на изпълнителното деяние „не
изпълни“, т.е. чрез бездействие, въпреки, че в обстоятелствената част се
инкриминира другата форма на изпълнително деяние – „осуетила изпълнението“) е
необходимо да се установи съдържанието на съдебния акт на гражданския съд и по-
точно – кога и по какъв конкретен начин следва да бъдат осъществявани личните
контакти с детето. В случая по делото е представено, а районният съд е приел и след
това се е позовал на незаверено копие от съдебно решение. Доколкото страните не
спорят относно утвърдения режим на лични отношения на бащата с малолетното му
дете, съдът приема, че същият е давал право на К.И. да „…взема детето *** … всяка
неделя от 10.00 до 15.00 часа, както и втората четна седмица на месеца в сряда от 17.00
до 19.30 часа“. Докато първата част от съдебния акт относно режима на лични
отношения е пределно ясен – „всяка неделя от 10.00 до 15.00 часа“, то уредбата на
отношенията за деня от седмицата „сряда“ предизвиква нееднозначно тълкуване, тъй
като не става ясно какво се разбира под „седмица на месеца“, респективно не е
възможно да се определи коя е втората четна седмица на месеца и по-точно - дали
5

първа седмица от месеца са първите дни от месеца до ден „неделя“, независимо че
първият ден от месеца може да не е понеделник и съответно да не са изпълнени седем
последователни дни, или под първа седмица следва да се разбират първите седем дни
от месеца, без значение, че първия ден може да е дори в ден „неделя“ (примерно датата
01.11.2020 г. – неделя, при което първата седмица е до 08.11.2020 г. - неделя). В случая
в тъжбата са инкриминирани общо три дати, които са в ден „сряда“ от седмицата –
18.11.2020 г., 09.12.2020 г. и 06.01.2021 г. По отношение на втората и третата дата,
независимо от прилагания подход на тълкуване, е несъмнено, че същите не е възможно
да се отнесат към втора четна седмица на месеца. Следователно инкриминираните на
09.12.2020 г. и 06.01.2021 г. деяния са изначално несъставомерни. Неяснотата в
съдебния акт на гражданския иск не позволява да се определи дали 18.11.2020 г. –
сряда, попада в определените дни за лични отношения, поради което инкриминираното
и на тази дата деяние следва да се отнесе към поначало несъставомерните такива.
По-нататък, частният тъжител е имал право, а не задължение да взема детето
си, т.е. същият е следвало, при съобразяване на утвърдения режим на лични
отношения, да отиде до дома на майката, където е установено местоживеенето на
малолетната му дъщеря и да я вземе от там. Същественият според момент по делото е
дали К.И. се е ползвал от правото си и то на всички инкриминирани дати. За
установяване на посочените обстоятелства са ангажирани показанията на бащата на
тъжителя – свидетеля М.И., които се явяват основен и на практика единствен пряк
доказателствен източник. Настоящият състав, след като анализира показанията на
основния свидетел на обвинението и ги съпостави с останалите доказателства, счита,
че същите са неубедителни и съществено разколебани в определени свои части, поради
което те не могат да послужат за изграждане на категорични изводи за осъществяване
на инкриминираната деятелност от подсъдимата. Преди всичко както в първоначалния,
така и при провеждане на допълнителния разпит свидетелят М.И. многократно
поддържа тезата, че неговият син и тъжител по делото безрезултатно е ходил да иска
от майката да му предаде детето всяка неделя и всяка сряда така, както това било
уредено в решението по гражданското дело за родителските права. Единствено за една
от инкриминираните дати - 10.01.2021 г. (неделя), съобщава, че синът му „отиде за
половин час у тях, свалиха я пред блока /детето – бел. на съда/…“. Като цяло обаче,
липсва каквото и да е конкретика в показанията му – с малки изключения не сочи дати
и не пояснява кога и с кого е ходил тъжителят до дома на подсъдимата, както и каква е
причината за неосъществените контакти между баща и дете. Ако безкритично се
възприеме съобщаваното от този свидетел, както е подходил районният съд, следва, че
сред предвидените дати за лични отношения са и 18.11.2020 г., 09.12.2020 г. и
06.01.2021 г., които обаче, както се посочи по-горе, попадат извън определения режим.
На следващо място, констатира се непоследователност в изказа на свидетеля, като
примерно при разпита на 17.05.2021 г. същият е заявил пред състава на районния съд:
„Преди ограничителната заповед … ходехме или двамата с К., или с жена ми тримата“,
но буквално след едно изречение казва: „До преди ограничителната заповед К. ходеше
всяка неделя да прави опити да взема малкото, след това ходехме тримата с него и той
стои все отвън – или аз се качвам, или аз и жена ми, а той стои отвън пред блока…“.
Резонно възниква въпроса винаги ли е придружавал свидетелят М.И. сина си или е
започнал да ходи с него едва след издаване на ограничителната заповед по ЗЗДН? При
разпита си на 07.03.2022 г. същият свидетел вече е категоричен: „От 18.11.2020 г. до
28.03.2021 г. не е имало ден, в който синът ми К. да осъществи реално контакти с
дъщеря си. В този период от време, във всички определени за контакти дни, синът ми
се опитваше да ги осъществи, като съм го придружавал аз или съпругата ми …“.
6

Разминаването в показанията на свидетеля М. И. и настъпилите промени в тях в
периода между двата му разпита поставя под съществено съмнение обективността на
възпроизвежданите от него обстоятелства. Съдът отчита и, че същият свидетел като
баща на тъжителя и дядо на малолетната **, към която е напълно естествено да
изпитва голяма привързаност, е пряко заинтересован от изхода на делото. Наред с това
свидетелят М.И. е в изключително обтегнати отношения с бившата си снаха, като
както той, така и подсъдимата са търсили съдействие от полицейски органи за
уреждани на междуличностните си отношения. По делото не са ангажирани контролни
доказателствени източници за проверка на достоверността на показанията на основния
свидетел на обвинението. В същото време съобщаваното от М.И. съществено се
разколебава при съпоставка на показанията му с обясненията на подсъдимата и
показанията на свидетелите М.Я., М.Ц. и А. А. Както подсъдимата, така и нейната баба
заявяват, че през месеците ноември и декември 2020 г. тъжителят е осъществявал
контактите с дъщеря си в дома на майката, което се наложило заради здравословното
състояние на детето по това време. Тези им твърдения не са опровергани. По делото са
представени медицински документи, които установяват, че действително през месец
декември 2020 г. ** И. е имала заболяване, като неотразяването на състоянието в
здравната й карта не означава, че следва да се игнорират останалите създадени в тази
връзка медицински документи – амбулаторни листи, медицинско направление, рецепти
за медикаменти. Твърденията на подсъдимата и свидетелката Ц., според които, след
издаване на ограничителната заповед тъжителят само един път (на 21.02.2021 г.) е
дошъл пред дома на майката, а в останалите случаи е идвал само свидетелят М.И.,
понякога придружен от съпругата си, макар и в твърде общ план намират подкрепа в
показанията на свидетелите Я. и А.
Единствената инкриминирана дата, на която се установява, че тъжителят К.И. е
отишъл с родителите си до дома на подсъдимата, за да се ползва от правото си на
лични отношения с детето си е 21.02.2021 г. Оскъдните доказателства позволяват да се
приеме, че тогава свидетелят М.И. се е качил до апартамента, в който живеела
подсъдимата, за да поиска предаването на детето, но И.И. отказала, като причината за
отказа не е установена. Става ясно, че тогава между двамата възникнал скандал, който
се пренесъл и на улицата пред блока, където чакал частният тъжител. На място
пристигнал дежурен екип на РУ МВР – Севлиево, в състава на който били свидетелят
Я.Д. и полицай Р.М.Х. В показанията си свидетелят Д. не възпроизвежда информация,
която да ползва делото, като в най-общ план заявява, че през цялото време бил в
служебния автомобил, а със случая бил ангажиран колегата му Р.Х. Полицай Р.Х. е
допуснат като свидетел от районния съд, но не е призован, поради невнасяне на
разноски за призоваването му от частния тъжител. Недопустимо е да се ползват
доказателства, които непосредствено са били събрани в друго наказателно
производство – в случая по приложеното ДП № 137/2021 г. по описа на РУ на МВР –
Севлиево, водено за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. Анализирайки събраните по
отношение на това деяние доказателства съдът намира, че не се доказва виновно
поведение от страна на подсъдимата. Не се установи лично тъжителят да е искал
предаване на детето. Майката е отказала да даде детето на неговия дядо, точната
причина за което не е установена. От друга страна, строго формално погледнато, от нея
не може да се търси отговорност, че не е предала детето на свидетеля М.И., доколкото
по делото не се установява да е постановен съдебен акт, уреждащ режим на лични
отношения на дядото с неговата внучка.
Съдът намира, че показанията на свидетелката Д.И. не установяват по
7

несъмнен начин, че подсъдимата не е изпълнила съдебното решение на 14.03.2021 г.
Видно е, че тази свидетелка е разпитана в съдебното заседание, проведено на
17.05.2021 г. Непосредствено след нея показания е депозирал свидетелят М.И., който
обаче никъде не споменава, че някога е бил придружаван от Д.И. при отиване в дома на
подсъдимата. Такава информация не предлага и при следващия си разпит на 07.03.2022
г. Видно от представения от работодателя на тъжителя препис от болничен лист, за
периода 10-16.03.2021 г. К.И. е бил във временна неработоспособност при определен
домашен-амбулаторен режим. Обстоятелството, че тъжителят е бил в болнични на
14.03.2021 г. поставя под съмнение твърдението на свидетелката Д.И., че на същата
дата той чакал на улицата пред дома на подсъдимата. И за това инкриминирано деяние
не се установи лично тъжителят да е искал предаване на детето, поради което няма
база за разсъждение дали е нарушено правото на лични отношение на бащата с
неговата дъщеря.
Приетото от районния съд като доказателство ИЗ № 4311/27.03.2014 г. на
МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – Габрово не съдържа информация, която да има пряко
отношение към предмета на доказване. Недопустимо е в рамките на настоящото
производство да се обсъжда заключение на психологична експертиза, изготвена по
друго съдебно производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, осъдителната присъда не може да
почива на предположения, а съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. В производството по настоящото дело не
се установява по безспорен начин лаконично изложената в обстоятелствената част на
тъжбата и приета от съда в мотивите към обжалваната присъда фактическа обстановка,
респективно не се доказа с изискуемата от закона за постановяване на осъдителна
присъда несъмненост извършването на действия или бездействия от подсъдимата И.И.,
осъществяващи изпълнителното деяние на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК. При
положение, че престъплението, за което на подсъдимата е повдигнато обвинение не е
осъществено от нея от обективна страна, то не следва да се обсъжда наличието или
липсата на субективния състав на престъплението. По тези съображения и на
основание на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК, въззивният
съд отмени изцяло присъда № 8 от 07.03.2022 г. по НЧХД № 136/2021 г. по описа на
Районен съд – Севлиево, вместо което призна подсъдимата И.Р.И.. за НЕВИННА в това
в периода от 18.11.2020 г. до 28.03.2021 г. включително, в гр. Севлиево, при условията
на продължавано престъпление, съответно на 18, 22, 29 ноември 2020 г.; 6, 9, 13, 20, 27
декември 2020 г.; 3, 6, 10, 17, 24, 31 януари 2021 г.; 7, 14, 21, 28 февруари 2021 г. и 7,
14, 21, 28 март 2021 г., в качеството си на родител – майка на малолетната ***, да не е
изпълнила съдебно решение № 260053 от 05.11.2020 г. по гр.д. № 94/2020 г. по описа
на Районен съд - Севлиево, влязло в сила на 05.11.2020 г., относно правото на
осъществяване на лични контакти между детето ***. и бащата К.М.И., поради което я
ОПРАВДА по повдигнатото й с частната тъжба обвинение за престъпление по чл. 182,
ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск от
частния тъжител К.И. против подсъдимата И.И. за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 4000 лв. С атакуваната присъда
районният съд е осъдил подсъдимата да заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от 28.03.2021 г., на основание чл. 45 от
ЗЗД, като е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 4000 лв., като
неоснователен и недоказан.
8

Престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК е на формално извършване и не е
обвързано с настъпване на съставомерни вредни последици. Първоинстанционният съд
е следвало да отчете тези особености и да прецени дали приемането на гражданския
иск няма да затрудни разглеждането на наказателното дело, доколкото установяването
на исковата претенция предполага събиране на доказателства за обстоятелства,
оставащи извън прекия предмет на доказване на инкриминираните с тъжбата деяния.
Принципно положение е, че деянието, предмет на обвинението, от което пряко
и непосредствено са причинени вреди, обуславя основанието за реализиране на
гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД. С постановената от окръжния съд нова
присъда изцяло се отменя присъдата на Районен съд – Севлиево, като подсъдимата е
призната за невинна и оправдана по обвинението за престъпление по чл. 182, ал. 2, вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК. При липса на осъществени деяния, които да са довели до
причиняване на неимуществени вреди на тъжителя, не са налице основания за
уважаване на гражданския иск. Поради това съдът отхвърли изцяло предявения от
частния тъжител К.И. против подсъдимата И.И. граждански иск за заплащане на
обезщетение за причинени от престъплението, предмет на обвинението,
неимуществени вреди в размер на 4000 лв., като неоснователен и недоказан.
Когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство
бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на
частния тъжител. С новата присъда окръжният съд отмени присъдата на Районен съд –
Севлиево и в частта за възлагане на разноските и държавната такса.
С новата присъда съдът, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, осъди частния
тъжител К.М.И.. да заплати на подсъдимата И.Р.И.. направените по делото разноски в
общ размер от 1 200 лева, от които 700 лв. в първоинстанционното производство и 500
лв. във въззивното производство.

В този смисъла съдът постанови новата присъда.
9

Номер на акта:	9
Дата:	15 юни 2022 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия:	Павел Неделчев

Дело:	20224200600073
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	9 май 2022 г.

Присъда по дело №73/2022 на Окръжен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите