Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 18.12.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и шести ноември
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 637 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Н.Е.Д. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 02.08.2017
г. около 17 часа пострадал в резултат на ПТП в гр. С.. Ищецът управлявал
мотопед „Пиаджо“ с рег. № ****** и се движел по бул.
„Ботевградско шосе“ в посока от ул. „Кривински път“
към ул. „Летоструй“, когато на кръстовището с ул. „Челопешко шосе“ насрещно движещия се л.а.м. „Мерцедес Ц
220Д“ с рег. № ******, управляван от Л.А.К., предприел маневра завой на ляво,
навлязъл в лентата за движение на ищеца и настъпил удар. Твърди се, че виновна
за настъпване на ПТП е К., която с действията си нарушила правилата за движение
по пътищата, като предприела маневра завоя на ляво и отнела предимството на
ищеца. В резултат на процесното ПТП ищецът получи
гръдна травма, фрактура на 5,6,7 ребра двустранно, сътресение на мозъка със
загуба на съзнание, лацеро-контузна рана на лява
вежда и лява част на челюстта, травма на тънкото черво. Поддържа се, че ищецът
бил приет в болница, изпитвал силни болки в гърдите, корема и главата, имал
гадене, замайване, бил неадекватен
Ищецът все още продължава да изпитва болки, трудно се концентрира, има
главоболие и няма спомен за случилото се. Не е в състояние да чете и да работи
на компютър. Все още изпитва болки в областта на гръдния кош и трудности при
дишане Твърди се, че ищецът търпи изключителни неимуществени вреди, търпи ги и
към момент, ще ги търпи и за в бъдеще.
Поддържа се, че собственикът на
л.а.м. „Мерцедес Ц 220Д“ с рег. № ****** е сключил своята задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника със застрахователна полица №
BG/22/117000916140, със срок на действие от 23.03.2017 г. до 23.03.2018 г.
Поддържа се, че на 20.09.2017 г.
с претенция с вх. № 10761/2017 г. ищецът е сезирал ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв., но такова не му е
определено и изплатено и към момента.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 50 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от травматичните увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на
02.08.2017 г. в гр. С., виновно причинено от водача на л.а.м. „Мерцедес Ц 220Д“
с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица №
BG/22/117000916140, със срок на действие от 23.03.2017 г. до 23.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2017 г. до
окончателното издължаване. Претендират
се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Вучева надлежно упълномощена с
пълномощно приложено към отговора.
Оспорва допустимостта на
предявения иск, поради липса на предпоставките по чл.496, ал.2, б.“б“, вр.с ал.4 от КЗ, което възражение е неоснователно,
доколкото изложените съображения не касаят допустимостта на исковата претенция,
а евентуално налице ли е забава на ответника, предвид не представянето на
изисканите от него документи.
Оспорва изцяло предявената искова
претенция за неимуществени вреди-по основание и по размер, който счита за
недължим и отделно-прекомерен. Оспорва всички твърдения на ищеца, относно
механизма на ПТП. Поддържа, че причината за настъпване на произшествието са
действията на ищеца Д. в нарушение на чл.20 от ЗДвП, който е управлявал
мотоциклета с превишена за участъка и конкретните пътни условия скорост, което
поведение е единствена причина за настъпване на транспортния инцидент. Отделно
твърди съпричиняване от страна на ищеца, поради
извършено нарушение на чл.15 от ЗДвП, тъй като не се е движел възможно
най-вдясно по платното за движение. На самостоятелно основание твърди, че ищецът
е причинил настъпването на вредоносния резултат и поради поведение, осъществено
в нарушение на разпоредбата на чл.137Е от ЗДвП, изразило се в неизползване на
защитна каска, с което сам себе си е поставил в риск. Отделно поддържа, че
причина за настъпване на процесното произшествие е и
предприетото от страна на ищеца управление на мотоциклет без да е
правоспособен. Твърди, че поради липсата на знания и умения, ищецът се е
поставил в невъзможност за извършване на адекватни на пътната обстановка
действия, за съобразяване на странично отстояние и
скорост на движение с характеристиките на управляваното превозно средство,
вкл.и предвид техническите му особености при извършване на маневри, поради
което се е поставил в невъзможност за постоянен контрол върху управляваното от
него ППС. В условията на евентуалност поддържа заявените възражения и като
възражения за изключителен принос на ищеца за осъществяване на вредоносния
резултат, в превес спрямо поведението на водача на лекия автомобил. Оспорва
твърдението, че в резултат от настъпването на ПТП на 02.08.2017 г. за ищеца са
настъпили описаните в исковата молба като вид и характер увреждания и
здравословни състояния, като оспорва всички твърдения за медикобиологичния
им характер, за естеството на лечението и за неговата продължителност. Оспорва
иска за лихви с твърдението, че такива не се дължат.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба.Оспорва всички възражения на
ответника заявени с отговора му. Поддържа доказателствените
си искания.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си
възражения, оспорвания и доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован поддържа иска си чрез своя процесуален
представител по съображения изложени в писмена защита по делото. Представя
списък на разноските.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло
исковата претенция като неоснователна. Претендира разноски, съобразно
представен списък. Възразява срещу присъждането на адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗА.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С констативен протокол № К-542/02.08.2017
г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, фотоалбум, скица, от
показанията на свидетелите очевидци - Л.А.К.- водач на л.а.м. „Мерцедес Ц 220Д“ с рег. № ****** и
Р.Б.Д., както и със заключението и на двете приети по делото САТЕ
/заключенията на двете експертизи не се различават съществено относно изводите
за причина за настъпване на произшествието и предотвратимост
на удара от страна на водача на мотопеда/-се установява, че на 02.08.2017 г.
около 17,00 часа в гр.С. л.а.м. „Мерцедес Ц 220Д“ с рег. № ******, управляван от Л.А.К. ***
с посока от ул. „Летоструй“ към ул. „Кривински път“ и в района на кръстовището с ул. „Чепинско
шосе“ предприел извършването на ляв завой. В същото време мотопед „Пиаджо М47“ с рег.№, управляван от ищеца, се движел по
бул.“Ботевградско шосе“ в противоположна посока-центъра, със скорост от около
47 км/ч., по крайна дясна лента спрямо посоката му на движение, леко в лявата й
част. Когато лекият автомобил предприел навлизане върху платното за насрещно
движение, мотопедът е отстоял на 26,70 м, при опасна зона за спиране от 28,39
м, вследствие на което настъпва сблъсък между двете превозни средства, като за
лекия автомобил ударът е страничен в задна дясна част, а за мотопеда-челен в
предните гуми. След инициалния удар мотопедът пада върху дясната си страна и
така се плъзгал до установяването си.
Установява се, че причина за
настъпване на произшествието е субективното поведение на водача на л.а.м.
„Мерцедес Ц 220Д“ с рег. № ******, който извършвайки маневра „завиване на ляво“
не е пропуснал насреща движещия се мотопед по път с предимство.
Доколкото лекият автомобил е
навлязъл в опасната зона за спиране на мотопеда, то за водача на последния
ударът е бил непредотвратим.
От приетото по делото заключение
на СМЕ се установява, че вследствие на така настъпилото произшествие и в пряка
причинна връзка с него, ищецът е получил следните травматични увреди: счупвания
на 5-6-7 ребра, двустранно, без оформяне на гръден капак, мозъчно сътресение, разкъсно-контузни рани на лява вежда и лява част на
челюстта, травма на тънкото черво-без открита рана в корема. Установява се, че
за последната травма на тънкото черво няма запис в медицинските документи за диагностицирането й и по-скоро това е възможност
пострадалият да бъде лекуван по клинична пътека. Ищецът е провел болнично лечение
за пет дни и домашно-амбулаторно лечение за срок от 3-3,5 месеца. След травмата
ищецът е имал болки с голям интензитет за 14-15 дни, които постепенно са
намалявали и са били с променлив характер в следващите 3-3,5 месеца. Към
момента при ищеца не се откриват значими остатъчни явления, които пречат на
ежедневната дейност и няма да има такива и за в бъдеще.
Между страните не е спорно, че отговорността
на водача на л.а.м. „Мерцедес Ц 220Д“ с рег. № ****** е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица с полица № № BG/22/117000916140, със срок на действие от 23.03.2017 г.
до 23.03.2018 г.
От разпита на свидетелката П.Е.Д.-брат
на ищеца се установява, че свидетелят видял брат си три дни след инцидента, тъй
като през останалото време бил в реанимация. Състоянието на ищеца не било добро. Видимо има
шевове по главата-един до веждата и един отдолу на челюстта. Бил гипсиран в
лявата част на тялото, където имало няколко счупени ребра. Ищецът не бил
адекватен. На зададени му въпроси отговарял нещо друго или въобще не отговарял.
След престоя в болницата ищецът продължил с домашно лечение, като не трябвало
да се движи, не трябвало да извършва никаква физическа работа. Ищецът IT-специалист и работата му е
свързана с непрекъсната работа пред лаптопа, но това също му било забранено.
Пиел болкоуспокояващи и други медикаменти. Първоначално трябвало да бъде в
покой. Около месец му бил необходим, за да може да става по-нормално. След това
възстановяването му отнело още един-два месеца, в който вече започнал малко по
малко в един момент да отваря лаптоп, да върши работа за един-два часа за
абсолютно неотложни за него професионални ангажименти. И в момента ми се
оплаква, че като работи повече от 5-6 часа на компютър започва да има силно
главоболие, което му пречи да бъде толкова активен, колкото преди. Ищецът
споделял с брат си, че вече не е такъв работохолик, какъвто бил и по тази
причина губи клиенти и продължава да губи клиенти и съответно доходи, защото
той има собствена фирма. На долната челюст останал един особено неприятен белег,
заради който ищецът си пуснал брада, за да го прикрие. Много дълго време не
можел да диша нормално. Понастоящем казва, че когато тръгва да носи пазарни
чанти, които са по-тежки, веднага получава болка в ребрата и съответно това, че
получава болка в тази част на тялото го възпрепятства от вършене на домашна
мъжка работа, а това му действа зле психически. И до момента пие лекарства за
главата. Ищецът вече не кара мотор. Кара автомобил.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявеният иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 20.09.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 20.12.2017 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 16.01.2018 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 02.08.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С писмените
доказателства, както и със заключенията на приетите по делото СМЕ и САТЕ безспорно
са установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно
и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищеца, от които е търпял и търпи болки и страдания.
Установява се, че
единствено виновното поведение на водача на лек автомобил Мерцедес е причина за
настъпване на произшествието, което за ищеца в качеството му на водач на мотопед
е било непредотвратимо.
Водачът на лек автомобил Мерцедес
е нарушил нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като е предприел маневра да завие наляво за навлизане
по друг път без да се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението и без да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Нарушил и нормата на чл. 37, ал.1, като при завиване наляво за навлизане в друг път не е
пропуснел насрещно движещия се мотопед, управляван от ищеца. Нарушил и нормата
на чл. 50, ал. 1, като на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, не е пропуснал мотопеда, който се е движил по
пътя с предимство.
Не се доказа
въведеното от ответника възражение за съпричиняване
на нито едно от въведените с отговора основания.
На първо място ищецът
се е движил с разрешената за пътния участък скорост, която е 50 км/ч и с
поставена предпазна каска, като последното обстоятелство безспорно се доказва с
показанията на свидетеля Д.. Действително и съобразно приетите по делото
заключения на САТЕ се установява, че ищецът е управлявал мотопеда си без да се
движи най-дясно по платното за движение, но това неговото действие не се намира
в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, нито е допринесло за
настъпването му по какъвто и да било начин, доколкото безспорно се установява,
че водачът на лекия автомобил е навлязъл в опасната зона за спиране на мотопеда,
при което дори и ищецът да бе управлявал мотопеда си плътно в дясно на дясната
лента за движение, то произшествието пак щеше да настъпи.
Не е вярно и
твърдението на ответника, че ищецът е бил неправоспособен водач, доколкото и
видно от констативния протокол, който в тази част има характер на официален
писмен документ, неоспорен от ответника по съответния ред, ищецът притежава
свидетелство за управление на МПС № *********, категория А,В на отчет в гр.С.,
валидно до 24.11.2024 г.
Ето защо възраженията
на ответника за изключителен принос и за съпричиняване
следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 15 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял сравнително
леки телесни повреди, от които се е възстановил напълно в рамките на около три
месеца и половина чрез консервативно лечение. Не са налице трайни остатъчния
увреждания.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 20.09.2017 г., поради което исковата претенция за лихва за периода
от датата на деликта 02.08.2017 г. до 19.09.2017 г.
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Ищецът не е изпаднал в забава не
предоставяйки изисканите от него документи с писмо на ответника № L-3801 от 17.11.2017 г., доколкото поисканите с него
писмени доказателства-заверено копие на влязло в сила заключително
постановление по наказателно производство срещу водача, заверен препис от
влязла в сила присъда с мотиви и изпълнителен лист в оригинал срещу водача
причинил ПТП, на практика не съществуват, предвид прекратяване на воденото
срещу водача наказателно производство.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса. Направил е разноски в размер на 400 лв.-депозит за вещи лица, от която
сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати 120 лв., която сума е съответна на уважената част от и ска /15000 лв./
Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 04.01.2018 г. адвокат Н. е осъществявала
безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради
което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предявеният иск е за сумата от 50 000
лв., при който материален интерес адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
от 2030 лв. като от тази сума и съобразно уважената част от иска /15 000 лв./ на
адвокат Н. се дължи сумата от 609 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 800 лв.-депозити за вещи лица, 20 лв.-депозит свидетел и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
От общата сума от 1270 лв. ищецът ще следва да бъде осъден на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 889 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от иска /35 000 лв./, или по компенсация ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 769 лв. /889-120=769 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 600 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Н.Е.Д., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, сумата от 15000
лв. /петнадесет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните
увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 02.08.2017 г. в гр. С., виновно
причинено от водача на л.а.м. „Мерцедес Ц 220Д“ с рег. № ******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № BG/22/117000916140, със срок на
действие от 23.03.2017 г. до 23.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.09.2017 г. до окончателното издължаване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв., както
и акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 02.08.2017 г.
до 19.09.2017 г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат С.К.Н.-К., ЕГН **********,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 609 лв. /шестстотин и девет лв./
ОСЪЖДА Н.Е.Д., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Л.И.”
АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-С. с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 769 лв. /седемстотин шестдесет и
девет лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция,
определени от съда по компенсация.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***
да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на
иска в размер на 600 лв. /шестстотин
лв./
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: