Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...05.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЖАНА МАРКОВА
При участието на секретар
Румяна Дучева
като разгледа докладваното от съдия
Терзийска
въззивно търговско
дело № 380 по описа за 2019 година,,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. №
71906/02.11.2018 г. на Ж.К.Ц. ***, срещу Решение №
3882/28.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2815/2018 г. по описа на ВРС.
В жалбата си въззивникът, обосновава
подробно оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в
цялост. Излага, че решението не е съобразено с представените доказателства и
действителната фактическа обстановка, постановено е в противоречие с клаузите
по договора за кредит между жалбоподателя и «Райфайзенбанк България» ЕАД.
Основно оспорва до него да е достигнало валидно уведомление от банката, с което
да е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Счита, че съдът е
допуснал и процесуално нарушение като не е допуснал относимо доказателствено
искане, а именно допълнителна ССЕ, която да отговори на поставени от ответника
/жалбоподател/ въпроси, които подробно преповтаря и във въззивната жалба. Моли
за отмяна на решението.
В срока за отговор
«Райфайзенбанк България» ЕАД, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
обжалваното решение следва да се потвърди като съобразено с действащата съдебна
практика. Поддържа, че кредитополучателят Ц. е надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита с писмо-обратна разписка, получена от лице,
находящо се на домашния му адрес. Досежно твърдяните процесуални нарушения
счита, че правилно съдът е отхвърлил исканията като неотносими към предмета на
спора.
Подадена от Ж.К.Ц. е и
частна жалба вх. № 9257/06.02.0219 г. против Определение № 14336/07.12.2018 г.,
с което е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта за
разноските. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност. Счита разноските,
присъдени в полза на ищеца за недължими от него порадиотсъствие на договор за
процесуално представителство, договор за правна защита и съдействие и списък с
разноски. Твърди и липса на доказателства за извършени разходи било по банков
път, било за заплатено възнаграждение в брой.
Становището на ответната страна е за
неоснователност на частната жалба поради липса на прекомерност на присъденото
възнаграждение.
В съдебно
заседание въззивникът лично и в писмена защита, а въззиваемата страна чрез
процесуален представител поддържат собствените си аргументи.
Въззивният съд в
настоящия си състав, след преценка доводите на страните и като съобрази, че
правото на обжалване е упражнено от легитимирано чрез правен интерес лице в
законоустановения по ГПК срок, дава следното разрешение от фактическа и правна страна на спора:
Проверяваното
решение е валидно и допустимо, поради което и съдът в рамките на ограничения
въззив при преценка законосъобразността на решението е обвързан от доводите в
жалбата /чл. 269 от ГПК/.
Производството пред ВРС е образувано по
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК от
„Райфайзенбанк България" ЕАД, ЕИК *********,гр. София, против Ж.К.Ц.,***, за
сумата от 10235,40 лв., изискуема главница по Договор за студентски кредит от
26.10.2010 г., изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 223,39
лв., за периода от 05.07.2017г. до 22.11.2017г. вкл., наказателна лихва в
размер на 44,32 лв., начислени за периода от 05.08.2017г до 06.12.2017г. и
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 07.12.2017г.
Ищецът твърди, че с Договор за студентски
кредит от 26.10.2010 г. "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е отпуснала на
Ж.Ц. кредитен лимит в размер на 9600 лева с цел заплащане на 8 броя такси за
обучение всяка в размер на 1200 лева. Кредотополучателят е усвоил лимита
поетапно в общ размер на 9480 лева. Излага, че в договора са уговорени начина
на усвояване на отпуснатия кредит, размера на дължимите месечни вноски, размера
на възнаградителната лихва, както и този на наказателната лихва, в случай на
просрочие на дължимите вноски. За ползвания кредит кредитополучателят се е
задължил да заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7% и
наказателна лихва за забава, в размер съгласно чл.3.2 от Договора. Крайният
срок за погасяване на кредита, съгласно чл. 4.1 от Договора е 05.10.2025г.
Сочи, че съгласно чл.4.8 от Договора страните са се договорили кредитът да бъде
погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число от
съответния месец, считано от 05.11.2015г. до 05.10.2025г., като по силата на
чл.4.2 от Договора, кредитополучателят ще ползва гратисен период, от датата на
сключване на Договора до 05.10.2015г., през който не дължи плащане на главница
и лихва по кредита, но лихва се начислява и се капитализира годишно. В чл.6 от
Договора са разписани условията за обявяване предсрочна изискуемост.
Сочи, че кредитополучателят е изпаднал в
забава по отношение на заплащането на погасителни вноски с падежи в м.08-м.11.2017г,
поради което до длъжника е изпратено писмо с изх.№ ИЗХ-001-114656 на постоянния
адрес, което видно от приложената обратна разписка е получено на 23.11.2017 г.,
на която дата е осчетоводена предсрочна изискуемост на всички вземания на
Банката по Договора. Банката е предприела действия за принудителното събиране
на вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 1642/2017г. по описа на РС Петрич.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от Ж.К.Ц., с който оспорва предявените искове. Твърди, че е отправил
волеизявление към ищеца за уреждане на спора чрез извънсъдебно споразумение, но
същият бездействал.
От приложеното като доказателство по делото
ч.гр.д. № 1642/17 г. на РС-Петрич се установява, че е издадена Заповед №
2325/08.12.2017г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Ж.К.Ц.,
с която разпоредено да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, сумите,
предмет на исковата претенция, а поради упражнено в срока по чл. 414 от ГПК
възражение от длъжника и съобразно указанията на заповедния по чл. 415 от ГПК,
за които ищецът е уведомен на 10.01.2018 г., в срока по ГПК е предявена и
установителната претенция.
Предявената искова претенция намира правното
си основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ. За успешното
провеждане на исковата защита следва да бъде установено в условията на главно и
пълно доказване от ищеца съществуването на валидно облигационно отношение между
страните по делото с характера на договор за кредит, изпълнение на поетите от
ищеца задължения по договора, размера на претендираното вземане по отделни
пера, както и обявяването на предсрочната изискуемост на задължението.
Предвид поддържаното от жалбоподателя по
същество и в писмена защита в настоящата инстанция, а именно, че банката не е
дала срок за доброволно изпълнение преди уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост, че отсъств надлежно уведомяване за последния факт, а
от друга страна, че всъщност желае да изплати целия кредит, но разсрочени /така
в съдебно заседание/, не се налага обстойно възпроизвеждане на фактите, поради
което и съдът приема:
Страните са обвързани от валидно договорно
правоотношение по договор за кредит от 26.10.2010, по силата на което банката
се е задължила, а с оглед заключението по ССЕ и е предоставила 9480 лева на
ответника с цел заплащане на осем броя такси за обучение на длъжника.
Установява се, че кредитополучателят е изпаднал в забава /така и заключението
по ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено/ за четири падежни
вноски, идентични с описаните в исковата молба, поради което и възниква в полза
на банката правото да обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно клаузата по
чл.6.2. от договора.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год. на ОСГТК
на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал.
2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, достигнало до длъжника, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В настоящия случай ищецът се позовава на
изпратено уведомление с изх. № ИЗХ-001-114656, с което твърди, че е довел до
знанието на въззивника волеизявлението си за обявяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуем, връчвайки го чрез пощенска пратка на член на домакинството
му на посочения от кредитополучателя адрес. Начинът на удостоверяване на
връчването на уведомително писмо, с което кредитът се обявява за предсрочно
изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ
на връчване. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника
чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за
пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските пратки се определят
според Общи правила, приети с решение на Комисията за регулиране на
съобщенията. В чл.5, ал.2 на Общите правила са разписани действията, които
следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка
не е предадена лично на адресата при посещение на адреса. В посочената
разпоредба е уредена възможността при отсъствие на получателя, препоръчаната
пощенска пратка да бъде връчена на пълнолетен член на домакинството му. Още
повече в чл. 9.3. от процесния договор е предвидено, че всички писмени
изявления, включително изпратени по пощата, ще се считат за получени при
достигане на посочения от страните адрес.
Предвид всичко гореизложено, следва да се
приеме, че волеизявлението на банката за обявяване на задължението за
предсрочно изискуемо е валидно връчено на кредитополучателя на 23.11.2017 г.,
чрез неговия баща. Въззивника не е оспорил автентичността на подписа на
получателя, нито е оборил истинността на представеното известие за доставяне.
Считано от посочената дата вземането на кредитора е станало изцяло изискуемо,
като насрещната страна е изгубила предимството на срока, с което е разполагала.
Не могат да бъдат споделени възраженията на въззивника, че банката не е
изпълнила задължението си по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД да му даде допълнителен срок
за изпълнение, тъй като разпоредбата касае единствено случаите на разваляне на
договора, а изборът дали да иска реално изпълнение на насрещното задължение или
да развали съглашението е предоставен изцяло на дискрецията на кредитора. При
формулирано искане за реално изпълнение изправната страна не е длъжна да дава
нов подходящ срок за изпълнение, нещо повече, с обявяването на предсрочната
изискуемост, освен че е изгубил преимуществото на срока, на длъжника е указана
възможността да заплати изцяло дълга, като заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е предявено в Петричкия районен съд две седмици след получаване
на известието. В посочения срок страната е имала възможност доброволно да
заплати изискуемото си задължение, като след това въззиваемият не е длъжен да
приеме предложенията на въззивника за уреждане на спора чрез медиация или
извънсъдебна спогодба, доколкото посочените способи са изцяло доброволни.
Претендирания размер на задълженията се
потвърждава от заключението на вещото лице по проведената ССЕ. След датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на
изготвяне на експертизата - 10.08.2018г. няма извършени плащания по кредита.
Въззивникът не е ангажирал доказателства, а
и не твърди, да е извършвал плащания извън отразените в заключението. Несъстоятелни
са възраженията му относно искането за едностранно изменение на договора за
кредит, с оглед принципа “Pacta sunt servanda”
/договорите имат силата на закон между страните/,
изрично прогласен в разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД,
предвиждаща, че договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или
отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в
закона. Доколкото нито една от посочените предпоставки не е налице, кредитополучателят
е обвързан от валидно поетите от него задължения към насрещната страна.
Всъщност с оглед процесуалното му поведение в съдебно заседание, същият и не
оспорва дължимостта на сумите, а отправя претенция по разсрочване на
задължението, разрешаването на която е извън правомощията на съда в настоящото
производство.
Предвид всичко гореизложеното, предявения
установителен иск е основателен за целия предявен от ищеца размер, и като такъв
следва да бъде уважен, а постановеното в посочения смисъл първоинстанционно
решение потвърдено, като валидно, допустимо и правилно.
По
отношение на частната жалба:
В полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, поради което не се изисква представяне на
доказателства за действителното заплащане на претендираната сума, както е в
случай на претендиране на адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
юрисконсултското възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ на МС от 01.01.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата възнагражденията
на юрисконсулта за процесуално представителство по дела с определен материален
интерес са от 100 до 300 лева, т.е. по арг. на чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът не
може да присъди възнаграждение над посочената сума от 300 лева.
Сумата не надвишава максималните размери,
определени в чл. 78, ал. 8 от ГПК във
вр. с Наредба за заплащането на правната помощ на МС от 01.01.2016 г., напротив
същите са съобразени с фактическата и правна сложност на делото и предприетите
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемото дружество. Предвид
изложеното, не е налице основание за тяхното редуциране, а постановеното в
посочения смисъл определение следва да бъде потвърдено.
По
разноските пред въззивна инстанция инстанция:
С оглед изхода на спора, и на основание чл.
78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с Наредба за заплащането на
правната помощ на МС от 01.01.2016 г. в
полза на въззиваемия, при отсъствие на фактическа и правна сложност на
производството пред ВОС ще бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150 лева за защита срещу
предявената въззивна и частна жалба.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
3882/28.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2815/2018 г. по описа на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14336/07.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2815/2018 г. по
описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба на Ж.К.Ц., ЕГН ********** за
изменение на решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА Ж.К.Ц., ЕГН **********
*** да заплати на "Райфайзенбанк България" ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева,
представляваща дължимо юрисконсулстко възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.3, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване по арг. на чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.