Р Е Ш Е Н И Е
№ 123 / 21.2.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито
заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСКО НАНЕВ
2. ГЕОРГИ ВИДЕВ
при секретаря
Антоанета Метанова и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа
докладваното от съдия Нанев административно дело № 1250, по описа на съда за
2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 185 от АПК.
Делото е образувано по протест на Стефан
Георгиев Янев – прокурор при Окръжна прокуратура – Пазарджик, против чл. 27, ал.
2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6, чл. 39, ал. 1 в частта, относно „събиране“, чл.
40, ал. 1 в частта, относно „събиране“, чл. 76, ал. 20, предл. първо и ал. 21,
предл. първо, чл. 86, ал. 2, предл. последно от Наредбата за управление на
строителните отпадъци на територията на Община Пещера, приета с Решение № 402/29.07.2013
г. на Общински съвет – Пещера.
Иска се от съда да отмени, като
незаконосъобразни или обяви за нищожни оспорените текстове. Претендират се
разноските по производството.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
протеста. От събраните по делото доказателства е видно, че оспорваните текстове
са несъвместими със ЗУО, а в останалите текстове от местната наредба се
съдържат изисквания по отношение на събиране и транспортиране на отпадъците да
се издаде разрешително, докато в ЗУО не се изисква разрешителен режим. Там
режимът е регистрационен. Твърди, че по този начин посочените в протеста текстове влизат в противоречие с
по-висш нормативен акт, какъвто е законът. Претендират се направените по делото
разноски в размер на 20 лева за обнародване в Държавен вестник.
Ответникът – Общински съвет – Пещера,
редовно призован, не изпраща представител и не заявява становище.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С докладна записка от 15.07.2013
г. кметът на община Пещера е внесъл предложение за отмяна на Наредбата за
управление на отпадъците на територията на община Пещера, приета с Решение №
408/30.10.2009 г. на ОбС – Пещера и приемането на нова Наредба за управление на
отпадъците на територията на Община Пещера. Със свое Решение № 402/29.07.2013
г., Общински съвет – Пазарджик, е приел предложената Наредба за управление
на отпадъците на територията на Община Пещера. По делото са представени
доказателства, че са изпълнени, при изработването на проекта на нормативния
акт, изискванията на чл. 26 от ЗНА. Проектът на Наредбата е бил публикуван за
обществено обсъждане и такова е било проведено на 19.07.2013 г., като съгласно
съставения протокол, не са били налице постъпили предложения, мнения и
становища от присъствалите на общественото обсъждане. Наредбата е разгласена,
съгласно изискванията на чл. 22 от ЗМСМА и чл. 78 от АПК.
Видно от текста на оспорените
разпоредби, в чл. 27, ал. 1 от Наредбата е посочено, че възложителите на
строителни и монтажни работи, по смисъла на § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ, с
изключение на текущи ремонти и възложителите на премахване на строежи, възлагат
изготвянето на план за управление на строителните отпадъци (ПУСО) в обхват и
съдържание, определени с Наредбата по чл. 43, ал. 4 от ЗУО. Изискването по ал.
1, съгласно ал. 2, не се прилага за: 1) разрушаване на сгради с разгъната
застроена площ РЗП под 100 кв. м.; 2) реконструкция, основен ремонт и/или
промяна предназначението на строежи с РЗП по-малка от 500 кв. м.; 3) строеж на
сгради с РЗП по-малка от 300 кв. м.
Съгласно чл. 15 от Наредбата за
управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни
материали, ПУСО не се разработва при: 1) премахване на сгради с РЗП по-малка от
300 кв. м.; 2) реконструкция и основен ремонт на строежи с РЗП по-малка от 700
кв. м.; 3) строеж на сгради с РЗП по-малка от 700 кв. м.
Съпоставката на текстовете от наредбата
на общинския съвет и наредбата по прилагането на ЗУО сочи, че текстовете на чл.
27, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от общинската наредба са незаконосъобразни, тъй
като противоречат и поставят по-строги рестрикции, относно параметрите на съответните
строежи, отколкото Наредбата за управление на строителните отпадъци и за
влагане на рециклирани строителни материали. Това несъответствие води до
незаконосъобразност на протестираните разпоредби. Съгласно законовата делегация
на чл. 22 от ЗУО, общинският съвет приема наредба, с която определя условията и
реда за изхвърлянето, събирането, вкл. разделното, транспортирането,
претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни
отпадъци, вкл. биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени
отпадъци на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този
закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Разпоредбата на чл.
22, ал. 1 е императивна, от което следва, че текстовете, които уреждат съответната
материя в общинската наредба, не могат да противоречат не само на специалния
закон, но и на подзаконовите нормативни актове, издадени по неговото прилагане,
какъвто акт е Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на
рециклирани строителни материали.
Съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредбата,
планът по ал. 1 се включва в обхвата на инвестиционните проекти по Глава Осма
от ЗУТ, а обектите, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект, се
изготвят като самостоятелен план. В ал. 4 е посочено, че ПУСО се одобряват: 1)
за строежи, за които се изисква одобрен инвестиционен проект – като част от
процедурата за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти по реда на
Глава Осма, Раздел Втори от ЗУТ; 2) за обекти, за които не се изиска одобрен
инвестиционен проект – от кмета на община Пещера или оправомощено от него
длъжностно лице.
В чл. 11, ал. 4 от ЗУО е посочено, че
ПУСО, когато не са одобрени по реда на чл. 156б, ал. 6 от ЗУТ, се одобряват от
кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице по искане на
възложителя на строежа, след влизане в сила на разрешението за строеж и преди
откриването на строителната площадка и/или преди започването на дейностите по
изграждане или премахване на обект по ал. 1. Според настоящата уредба на чл.
11, ал. 4 от ЗУО, във връзка с чл. 156б от ЗУТ, ПУСО се одобряват от кмета на
общината или оправомощено от него длъжностно лице, или от главния архитект на
общината, заедно с инвестиционния проект и се вписват в разрешението за строеж.
При съпоставянето на тези норми,
възражението на оспорващия, че в наредбата е налице недопустимо законодателно
разрешение чрез отричане на правото на избор, предоставено със закона, е
основателно, от което следва, че оспорените разпоредби на чл. 27, ал. 3 и ал. 4
са в противоречие с акт от по-висок ранг, а именно ЗУО.
Съгласно чл. 27, ал. 5 от Наредбата,
компетентният орган по ал. 4 може да изисква предоставяне на допълнителна
информация или отстраняване на нередовностите, в случай на несъответствие с
изискванията на наредбата по чл. 43, ал. 4 от ЗУО, като изпраща мотивирано
становище до заявителя не по-късно от 15 дни от получаване на плана. Според
текста на ал. 6, кметът на община Пещера одобрява ПУСО или мотивирано отказва
одобрението му до един месец от получаването на плана или от отстраняване на
нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация.
В чл. 11, ал. 6 и ал. 7 от ЗУО е
посочено, че компетентните органи могат да изискват предоставяне на допълнителна
информация или отстраняване на нередовности в случай на несъответствие с
наредбата по чл. 43, ал. 4, като изпращат мотивирано становище до заявителя не
по-късно от 14 дни от получаването на плана. Същите органи одобряват ПУСО или
мотивирано отказват одобряването му в 14-дневен срок от получаване на плана или
от отстраняване на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната
информация.
Налице е противоречие на цитираните
норми на Наредбата на общинския съвет с нормите на ЗУО в частта за сроковете,
тъй като по силата на чл. 11, ал. 6 и ал. 7 от ЗУО тези срокове са 14 дни. От
органа на местно самоуправление неправомерно е предвидено нещо различно от
нормите на ЗУО.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от Наредбата,
дейностите по събиране, съхранение, преработване и/или обезвреждане на
отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, имат право да извършват само лица,
притежаващо съответно комплексно разрешително или разрешително по чл. 35 от ЗУО
за съответната дейност. В чл. 40, ал. 1 е посочено, че дейностите по събиране, съхранение,
преработване и/или обезвреждане на ИУГ имат право да извършват само лица,
притежаващи разрешително по чл. 35 от ЗУО за съответната дейност.
В чл. 35, ал. 2 от ЗУО е посочено, че
разрешение не се изисква за събиране и предварително съхраняване на отпадъци на
мястото на образувано, вкл. и отпадъците от черни и цветни метали и за събиране
и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и т. 43 от ДР на ЗУО.
Според цитираните текстове на ЗУО, за
събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и т. 43 от ДР на
ЗУО разрешение не се изисква. Систематическото тълкуване води до извод, че за
дейностите, изчерпателно посочени и точно дефинирани в самостоятелната т. 2 на
ал. 1 на чл. 35 и в ДР на ЗУО, е въведен регистрационен, а не разрешителен
режим, от което следва, че е налице противоречие между оспорените норми на чл.
39, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от Наредбата, относно „събиране“, с нормите на ЗУО.
В чл. 76, ал. 20, предл. първо на
Наредбата е предвидено, че за нарушение по чл. 19, т. 1 – т. 3, т. 5, т. 6, т.
8, т. 11 се налагат имуществени санкции в размер от 30 000 лева до
100 000 лева, а в ал. 21, предл. първо, при повторно нарушение на същите
разпоредби се налага имуществена санкция в размер от 60 000 лева до
200 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2,
предл. първо и ал. 3, предл. първо от ЗУО, за същите нарушения се налагат
имуществени санкции съответно в размер от 15 000 лева до 50 000 лева
и от 30 000 лева до 100 000 лева.
Налице е противоречие между
административно-наказателните разпоредби на Наредбата с
административнонаказателните разпоредби на ЗУО, което отново води до
противоречие с акт от по-висш ранг, като следва да се допълни, че е регулирана
в общинската наредба административнонаказателна дейност, която е предвидена в
закона.
Съгласно чл. 86, ал. 2 от Наредбата, за
нарушения, извършени от малолетни лица, непълнолетни на възраст от 14 години до
16 години, отговарят съответно родителите или настойниците, когато съзнателно
са допуснали извършването им или са били в състояние да предотвратят
нарушението, но не са го сторили.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН
гласи, че за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на
възраст от 14 години до 16 години и поставени под пълно запрещение отговарят
съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са
допуснали извършването им.
В атакувания текст на Наредбата е
добавено „или са били в състояние да предотвратят нарушението, но не са го
сторили“.
Становището на протестиращия прокурор,
че с посоченото допълнение на чл. 86, ал. 2 е разширен субектът на
административно-наказателна отговорност с включване и на тези, които са били в
състояние да предотвратят нарушението, но не са го сторили, е правилно и в тази
си част нормата на чл. 86, ал. 2 противоречи на разпоредбата на чл. 26 от ЗАНН.
Всеки общински
съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове
от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение,
съгласно чл. 8 от ЗНА. Това обаче може да става само при условията на чл. 15,
ал. 1 от ЗНА, а именно че нормативният акт трябва да съответства на
Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Съгласно ал.
3 на същия член, ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи
прилагат по-високия по степен акт.
От изложеното
следва, че макар и специалният закон да е дал правната възможност общинският
съвет да приема наредба, с която да определя реда и условията за изхвърлянето,
събирането и т.н. на отпадъци, то същите следва да не са уредени при един и
същи фактически състав от нормативен акт от по-висока степен, както и не следва
да противоречат на нормите на такъв акт.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че оспорените
текстове са издадени от компетентен орган, но при наличие на материална незаконосъобразност,
т.е. същите противоречат на нормите на чл. 8 и чл. 15 от ЗНА, както и на чл.
76, ал. 3 от АПК.
Настоящият
съдебен състав счита, че оспорените разпоредби са незаконосъобразни. Същите противоречат
на основни принципи – принципа за законност по чл. 4 от АПК и принципа на правовата държава – чл. 4, ал. 1 от Конституцията, поради което следва да бъдат
отменени.
С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от протестиращата страна, ще следва на същата да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 20 лева – платена такса за
публикуване на оспорването в Държавен вестник.
Водим от горното, и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпоредбите
на чл. 27, ал.
2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6, чл. 39, ал. 1 в частта, относно „събиране“, чл.
40, ал. 1 в частта, относно „събиране“, чл. 76, ал. 20, предл. първо и ал. 21,
предл. първо, чл. 86, ал. 2 в частта, относно „или са били в състояние да предотвратят
нарушението, но не са го сторили“ от Наредбата за управление на строителните
отпадъци на територията на Община Пещера, приета с Решение № 402/29.07.2013 г.
на Общински съвет – Пещера.
ОСЪЖДА Общински съвет – Пещера да заплати от бюджета на Община Пещера, на
Окръжна прокуратура – Пазарджик направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РЕШЕНИЕТО да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК след влизането му в законна сила.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
/П/ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1./П/ 2./П/ |