РЕШЕНИЕ
№ 10842
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110122371 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Н. Д. Б., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 565.24 лева
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2017 г – 30.04.2020 г, както и
за сумата от 27.92 лева главница за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г –
30.04.2020 г за топлоснабден имот – апартамент № 7, находящ се в гр.София, ж.к. „Х.
Д.“, бл......;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
сумата 83.77 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018г. – 01.07.2021г., и за сумата от 5.16 лева – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода 31.07.2018 г – 01.07.2021 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, като негов собственик, поради което е задължен да заплати стойността
й, което не е сторил. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени
искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендират се разноски.
Ответника Н. Д. Б., чрез назначения му особен представител – адв. Н. Б., оспорва иска
по основание и размер. Твърди, че не е „битов клиент на топлинна енергия“ и няма
доказателства за реално потребление на услугата. Релевира се възражение за погасяване на
1
задълженията по давност с изтичането на 3-годишен срок с оглед тяхната периодичност.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисиз“ ЕООД не изразява становище
по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 19.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
19.09.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисиз“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите
за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса, а се доказва също от заключението по
съдебно-техническата експертиза. Освен това, съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в договора по ал. 1
/какъвто е налице между ищеца и третото лице-помагач/ услугата дялово разпределение се
извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
2
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредба за държавните имоти от 01.04.1991г. топлоснабденият имот е придобит от
Янка Ганева Б.а.
Установява се от представеното удостоверение за наследници, че Янка Ганева Б.а
/вдовица/ е починала на 31.07.2005г. и е оставила за свои наследници двете си деца – Е. Д. Е.
и Н. Д. Б.. С оглед настъпилото правоприемство, двамата се явява съсобственици при равни
квоти – ½ ид.ч., от правото на собственост върху топлоснабдения имот.
По силата на нотариален акт за дарение № 101, том I, рег. № 3052, дело №
76/13.12.2016г., Н. Д. Б. е получил като дарение собствените на Е. Д. Е.½ ид.ч. от правото на
собственост върху топлоснабдения имот.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответникът Н. Д.
Б. е собственик на процесния имот по силата на наследствено правоприемство от починалия
общ наследодател Я. Г. Б. и по силата на дарение. Като собственик на имота той се явяват
страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника, въпреки
наведеното възражение. Доказателства за друг собственик или ползвател на имота за
процесния период не са налични по делото.
По делото се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период и се релевира възражение за погасяване на част от вземането по давност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление и за сградна инсталация.
Допусната, изслушана и приета е също съдебно-счетоводна експертиза – основно и
допълнително заключение, вещото лице по която е установило, че размерът на дължимите
суми по пера е в размер на търсените с исковата молба, т.е. 565.24 лева за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 7, находящ се в гр.София, ж.к. „Х.
3
Д.“, бл......, за периода 01.05.2017г. – 30.04.2020г., както и на сумата 27.92 лева – главница за
осъществено дялово разпределение за периода 01.06.2018г. – 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 28.07.2021г., до
окончателното плащане; сумата 83.77 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г. – 01.07.2021г., както и на сумата 5.16 лева – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018г. – 01.07.2021г.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2017г., а заявлението по чл.410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по иск по чл.422 ГПК, е
депозирано на 28.07.2021г. Вземанията, възникнали преди 28.07.2018г. се явяват погасени
по давност. Общият размер на вземанията след 28.07.2018г. възлиза на 383.13 лева главница
за периода 01.06.2018г. – 30.04.2020г. и 40.41 лева лихва за периода 15.09.2018г. –
01.07.2021г., както и главница за дялово разпределение от 27.92 лева за периода 01.06.2018г
– 30.04.2020г. и лихва върху тази главница от 5.16 лева за периода 31.07.2018г. –
01.07.2021г.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
В заключение, за посочените по-горе суми предявените искове следва да се уважат, а за
разликата над тях до пълния искан размер – исковете подлежат на отхвърляне като погасени
по давност.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1150.00 лева, от които 75.00 лева
разноски по ч.гр.д. № 44322/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и 1075.00 лева в настоящото
производство, от които 75.00 лева държавна такса, 600.00 лева депозит за вещо лице, 300.00
лева депозит за възнаграждение на особен представител и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях съобразно уважената част от иска в
тежест на ответника следва да се възложат разноски в общ размер на 786.71 лева, от които
51.30 лева разноски по ч.гр.д. № 44322/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и 735.41 лева в
настоящото производство.
Право на разноски има също ответника съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива не
4
направени с оглед представляването му от особен представител.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Х. Д.“, бл. ..., вх. ..., ет. .., ап..., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение №10958/10.09.2021г. по ч.гр.д. №
44322/2021г. по описа на СРС, 55 състав,
на основание чл. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – 383.13 лева за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №...., находящ се в гр. София,
ж.к. „Х. Д.“, бл. ..., за периода 01.06.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата 27.92 лева
– главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.06.2018г –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК – 28.07.2021г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
доставена топлинна енергия за горницата над присъдената сума до пълния искан
размер от 565.24 лева и за периода 01.07.2017г.-31.05.2018г. като погасен по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 40.41 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г. – 01.07.2021г., както и на сумата 5.16 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018г. –
01.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за лихва върху главницата доставена
топлинна енергия за горницата над присъдената сума до пълния искан размер от 83.77
лева като погасен по давност
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 786.71 лева, представляваща направени
разноски, от които 51.30 лева разноски по ч.гр.д. № 44322/2021г. по описа на СРС, 55 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ...., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5