Р
Е Ш Е
Н И Е № 395
гр. Стара Загора,
27.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Албена
Ангелова
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 373 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба от Б.Ю.М., с адрес ***, чрез пълномощника адв. Л.Ж., срещу
Решение № 79/23.06.2021г., постановено по АНД № 1081/2021 г. по описа на Районен
съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21-1228-000330/25.02.2021
год., издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна
полиция“ - Стара Загора. В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност
на решението, като твърденията са за постановяването му при неправилно
приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост - касационно основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН. Касаторът твърди, че съдът не е
извършил задълбочен анализ и правилна преценка на всички доказателства
по делото, не е установил действителната фактическа обстановка, поради което е
достигнал до погрешни правни изводи за
съставомерност на деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Счита, че като несобственик
на лекия автомобил няма задължение за проверява неговата регистрация преди да
го управлява, а и от външните белези на автомобила не би могъл да установи
неизрядност. Обосновава незаконосъобразност на издаденото НП поради наличие на
влязло в сила постановление на прокурор
за отказ да се образува досъдебно производство за същото деяние. Въз
основа на изложените в жалбата съображения, както и алтернативно по
приложимостта на чл.28 ЗАНН, е направено искане за отмяна решението на районния
съд и за постановяване на друго, с което
да бъде отменено издаденото НП с присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Областта дирекция на
МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, като споделя
изцяло правните аргументи на районния съд за потвърждаване на НП.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара
Загора е наказателно постановление № 21-1228-000330/25.02.2021г., издадено от
Началник група към ОД на МВР - Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ - Стара
Загора, с което на Б.Ю.М. са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца, на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че на 06.01.2021г., около 14:40ч., в гр.Стара Загора, на бул.
„Руски“, в посока юг-север, Б.М. управлява лек автомобил „Санг Йонг Рекстон“, с
рег. № ***, собственост на Т.Б.Б., като МПС е с регистрационни табели с изтекъл
срок на валидност – валидни от 05.11.2020г. до 05.12.2020г., като водачът
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба I-45/2000г. на МВР. По случая е образувана преписка №1959
ЗМ-10/2021г. по описа на Първо РУ при ОД
на МВР - Стара Загора, която е докладвана в Районна прокуратура Стара Загора.
На 10.02.2021г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора е получено
постановление №1149/09.02.2021г.на прокурор в Районна прокуратура Стара Загора
за отказ да се образува наказателното производство за описаното деяние, като
преписката е изпратена на Началника на 01 РУ Стара Загора да преценка дали е
извършено налагане на административно нарушение по ЗДвП.
Районен съд Стара Загора е
потвърдил обжалваното НП по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Съдът приема, че наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил материалния закон, квалифицирайки деянието като
административно нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, извършено виновно от касатора.
Обосновано е, че в атакуваното НП са посочени всички факти и обстоятелства,
релевантни за състава на административното нарушение, деянието е конкретизирано
по време, място и начин на извършването му, спазена е изискуемата в чл.57 ЗАНН
форма и е гарантирано правото на защита на
жалбоподателя. С оглед на изложеното е прието, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на санкционния акт, които да
водят до неговата отмяна.
Решението на Районен съд Стара
Загора е валидно, допустимо и правилно.
Административнонаказателната
отговорност на касатора Б.М. е ангажирана за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От
събраните по делото доказателства категорично се установява, а и не се оспорва
от касационния жалбоподател, че на 06.01.2021г., около 14:40ч., в гр.Стара
Загора, на бул. „Руски“, в посока юг-север, е управлявал лек автомобил „Санг
Йонг Рекстон“, с рег. № ***, собственост на Т.Б.Б., с временни регистрационни
табели, валидни до 05.12.2020г. По смисъла на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП
"регистрацията" се определя като административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно
разпоредбата на чл.22 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване
и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, регистрацията е два вида – постоянна /без срок на валидност/
и временна /с определен срок на валидност над 3 месеца/. Законодателят е
предвидил срочност за временните регистрационни табели, удостоверяващи
възможността за управление на МПС през посочения в тях период от време.
Изтичането на срока на валидност на временните регистрационни табели означава
липса на регистрация по надлежния ред. Следователно като е управлявал лек
автомобил с временни регистрационни табели с изтекъл срок Б.М. е управлявал
нерегистрирано МПС по смисъла на закона.
Неоснователно е оплакването му,
че деянието не е извършено виновно. Временните регистрационни табели са вписани
в издаденото разрешение за временно движение № *********, което е иззето по
време на проверката именно от него като водач на автомобила. В даденото
сведение по време на полицейската проверка е заявил, че самият той е поставил
временните табели. В тази връзка Правилно съдът не е кредитирал показанията на
свидетеля Тодор Б., защото те са в колизия с изявлението на М. и с писмените
доказателства относно възложителя на ремонта на автомобила. Последните сочат
именно М. като лице, заявило и заплатило ремонта, поради което недостоверно е
твърдението на свидетеля Б., че управлението процесното превозно средство на 06.01.2021г
е по негова молба и е пропуснал да съобщи за изтеклата регистрация. Следователно М. не само е имал задължението
като всеки водач /независимо дали е собственик, ползвател на правно основание
или инцидентно шофира/ по силата на чл.4 от Правилника за приложение на ЗДвП преди
да предприеме управление да се увери, че автомобилът е изряден по отношение на
техническо състояние и регистрация, но и е знаел за временната му регистрация. Оттук
произтича изводът, че деянието му е извършено виновно, независимо дали вината
му е под формата на умисъл или непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а
такова предвиждане не е налице по отношение на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Неоснователно е оплакването, че
НП не е следвало да бъде издавано, защото поради влизане в сила на
Постановление за отказ да се образува
наказателно производство по пр.преписка № 1149/ 2021г. по описа на
Районна прокуратура Стара Загора последващо санкциониране по административен
ред за същото деяние е недопустимо. В случая се касае за прилагане на втората
хипотеза на чл.9, ал.2 от НК – деянието е с явно незначителна обществена
опасност, което не изключва носенето на административнонаказателна отговорност
доколкото административните нарушения също са общественоопасни. Наказващият
орган разполага с право на собствена преценка и в случая правилно е
констатирал, че малозначителността на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК
не го дисквалифицира като административно нарушение, т.е. то е достатъчно
значително по своята тежест за налагане на административно наказание, както и
че не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Деянието на Б.М. засяга важни обществени отношения,
свързани с правилата за движението по пътищата и изискванията към пътните
превозни средства за участие в движението по пътищата. По делото не се сочат
други релевантни обстоятелства по извършването, които да разкриват по-ниска
степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените
нарушения от този вид. Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца ограничава правото на труд на санкционираното лице доколкото събраните
доказателства за заеманата длъжност в автомивка не сочат необходимост от
управление на автомобил. С оглед на това
не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, до какъвто
законосъобразен извод е стигнал и районният съд.
Цитираните в касационната жалба
решение на Административен съд Стара Загора са неотносими към настоящия случай,
защото касаят служебно прекратена
регистрация на пътни превозни средства на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП или издаване на НП след влизане в сила на прокурорско постановление за
прекратяване на образувано наказателно производство.
По така изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като постановено в съответствие и
при правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила, следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора на
касатора не се дължат разноски.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №79/23.06.2021 г., постановено по АНД
№ 1081/ 2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.