РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Благоевград, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210200130 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „КРИСТО 2008“ със седалище в Благоевград,
представлявано от управителя В. М. Н.
против НП№ПО—02-1/03.01.2024г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район”, с което на дружеството-жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., във връзка с
нарушение по чл. 48, ал.1 т.11, вр. с чл. 200, ал.1 т.2 вр. от Закона за водите.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт, тъй като при издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалният закон, свързани с непосочена ясна
дата на твърдяното нарушение и неяснота относно начина на извършване на
твърдяното нарушение. Алтернативно се застъпва, че нарушението не е
извършено от жалбоподателя, както и, че неправилно е приложена и
санкционната норма в този казус. Иска се отмЯ. на обжалваното НП.
Административно-наказващият орган, чрез процесуалният си представител
поддържа, че атакуваното НП е законосъобразно, а жалбата срещу него-
неоснователна, поради което се прави искане за потвърждаване на
1
обжалваният акт .
РП-Благоевград надлежно призовани не ангажират представител и
становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният доказателствен материали и приложимото право, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да
обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН./НП е връчено
на жалбоподателя чрез известие за доставяне на 09.01.2024г., а жалбата срещу
него е депозирана на 19.01.2024г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните аргументи:
С ангажираните писмени и гласни доказателства в процеса се доказа, че
11.09.2023г., св.Т., в качеството си на старши инспектор при Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“, е издала срещу жалбоподателя
АУАН№КД-04-48, в присъствието на колегите си–свидетелите Р. К. и Е. С., за
това, че на 28.02.2023г., след извършена проверка на 10.08.2023г. и анализ на
наличната документация в Дирекцията по Разрешително за водовземане от
минерална вода №1/21.07.2015г., изменено с Решение №5/22.08.2022г.,
издадено от Кмета на Община-Благоевград, на името на „Кристо 2008“ЕООД
със седалище в Благоевград /това число информация в деловодна система
„Акстър офис“, Дневници с ежемесечен отчет на ползваните водни обеми от
минерална вода от НМВ“Благоевград“в БДЗБР с Вх.№КД-
03.1049/7/05.07.2023г. за водоснабдяване на Хигиенна баня и Хотелски
комплекс в гр.Благоевград/, за отчетен период : от 31.01.2023г. до 30.06.2023г.,
по измервателно устройство PoWoGaz, със сериен №2132981, са ползвани
151 270 куб.м, при разрешен годишен воден обем от 46 978 куб.м., което
надвишавало със 104 292 куб.м., разрешеното годишно водно количество за
ползване от страна на процесното дружество. Отделно от това, в акта е
посочено, че е констатирано и конкретно превишение на годишен воден обем
на конкретната дата 28.02.2023г., която е отразена и като дата на нарушението
в настоящия казус, поради ползвани 63 432 куб.м. минерална вода за
водоснабдяване на тези обекти, стопанисвани от жалбоподателя. Това
превишение според актосъставителя, представлява неизпълнение на условие
на Раздел „Параметри на разрешено водовземане“, Раздел“Разрешен годишен
2
воден обем“ и Раздел 10 от Приложение към Разрешително да водовземане от
минерална вода №1/21.07.2015г., както и от „Условия за контрол, т.11 и
„Разрешен воден обем“ от условията, при които е разрешено водовземането, с
което дружеството е осъществило състав на административно нарушение по
чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите. Акта е връчен лично на законният
представител на процесното дружество на 06.12.2023г. и срещу него са
депозирани писмени възражения с твърдения, които са аналогични на тези в
жалбата по делото. За проверката е изготвен и нарочен Констативен протокол
от 10.08.2023г. с материализирани аналогични фактически твърдения, като
тези в АУАН за общо обем водовземане от 151 270 куб.м., което се твърди, че
е именно за обекта, стопанисванаот жалбоподателя. За разлика от акта
обаче в Констативния протокол не е посочено, че дата на нарушението е
28.02.2023г., а е визиран период на проверка: 31.01.2023г.-30.06.2023г.
Въз основа на този АУАН, на 03.01.2024г., Директора на Басейнова
дирекция“Западнобеломорски район“, е издал атакуваното НП№ПО-02-1, с
което е приел, че за описаното в акта деяние на жалбоподателя ,
представляващо нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на
основание чл.200, ал.1 т.2 от същият закон, следва да му се наложи
имуществена санкция в размер на 2500.00лв. В НП е връчено на процесното
дружество чрез известие за доставяне на 09.01.2024г.
Проверката по случая е възложена на св.Т., К. и С. с нарочна Заповед №РД-
05-218/09.09.2022г. на санкционния орган .
По делото са приложени с преписката и изисквани допълнително от съда
неколкократно, цитираните в акта анализирани документи от проверяващите
лица, които са мотивирали свидетелите Т., К. и С. да приемат, че
жалбоподателя е извършил вмененото му административно нарушение по
Закона за водите. Видно от тези отчети /писмо на Община-Благовеград от
03.07.2023г.-л.23, дневник с отчети за общо ползваните обеми минерална вода
от „Кристо 2008“ЕООД, „Езерец“Еоод и „Плувен басейн“ и респ. дневните
отчети в проверения период за самостоятелно водовземане процесното
дружество по негов водомер/, конкретно за обекта, снабдяван с минерална
вода при стопанисването му от страна на жалбоподателя /“Хигиенна баня“в
Благоевград, спа и хотел/, е отразено различно количество на водовземане,
отчетен от общия водомер за трите ползвателя и респ. отчетено единствено за
3
водовземането от самия жалбоподател. Така от общия водомер с №21329281
„Пологаз“ с местонаименование „Владишки дом“, където е и каптажа, който е
източник на ползваната минерална вода в общината сондаж №1ВКП за
каптиране на естествен извор за всички ползватели в града, е отчетено, че за
дата 28.02.2023г., изразходвания воден обем от „Хигиенна баня“ е 21 040
куб.м., а за периода: 31.01.2023г.-30.06.2023г., изразходената общо минерална
вода от този обект е 151 270 куб.м. Съответно за месеците 31.01.-28.02.2023г.,
изразходваното количество минерална вода е било 63 432 куб.м.
Същевременно се установи, че след този общ водомер за всички
ползватели, е поставен отделен такъв за процесното дружество и съгласно
данните при Община-Благоевград, от този самостоятелен водомер на
„Кристо-2008“ с местонаименование „Беласица“, който е с с №0003292, и
страните нямат спор, че обслужва именно обекта „Хигиенна баня в
Благоевград, ведно с хотелски комплекс и спа“, за дата 28.02.2023г., взетата
минерална вода от дружеството за обекта му е 4 420 куб м., а за периода:
31.01.2023г.-30.06.2023г., изразходваната и на практика взета минерална вода
от този обект е общо от 20 171 куб.м. /л.147/. Съответно за месеците 31.01.-
28.02.2023г., взетото количество минерална вода е било 9371 куб.м. Така
според тези обобщени данни, общото количество на водовземане от
минерална вода от страна на процесното дружество за обекта „Хигиенна баня,
спа и хотелски комплекс на същото място, в периода 31.01.2023г.-
30.06.2023г., е било в размер на 10 162 куб.м. воден обем, при разрешено на
жалбоподателя годишно количество от 46 978 куб.м воден обем минерална
вода.Нещо повече, по данните от този самостоятелен за дружеството водомер
и до 12.11.2023г. за цялата 2023г., общото количество на взета минерална
вода от жалбоподателя за този негов обект е било 25 598 куб.м.
Според водения дневен отчет на взета минерална вода за обекта
„Хигиенна баня-Благовеград“ от страна на самото процесно дружество/л.94-
95/, съгласно данните от водомер с №22911420, за м.01.2023г. е взел 23 150
куб.м. минерална вода, за м.02.2023г.-27 520 куб.м., за м.03.2023г.-29 820
куб.м., за м.04.-32800 куб.м., за м.05.2023г.-36150 куб.м. и за м.06.2023г.-38396
куб.м. минерална вода. Такъв водомер обаче не е посочен в писмата и
представените данни от Община-Благовеград от 03.07.2023г./л.23/ за
водовземане на минерална вода в община-Благоевград, нито пък в така нар.
дневник е посочено неговото местоположение, респ. дали същия ако е
4
наличен такъв, е преди или след общия водомер за отчитане на водовземането
на минерална вода за всички титулари на разрешително за такава дейност на
територията на общината.
По инициатива на жалбоподателя се изиска допълнителна информация за
водовземането на минерална вода и от другите потребители на такава в
община–Благоевград /Езерец“ЕООД и „Плувен басейн“/, както в отделни, така
и съгласно общо водомер за тях и за стопанисваният от жалбоподателя обект
„Хигиенна баня и хотел“. За данни от общ водомер бяха предоставени от
общината такива от различен водомер с №2197001“Бметрикс“, от който се
установява, че за м.02.2023г./към 28.02.2023г./, изразходеното количество
минерална вода от всички ползватели е 2 930 куб.м., а в периода
31.01.2023г.-30.06.2023г., общото количество минерална вода ползвана от
тези три обекта е 19 452 куб.м.
С Решение №5/22.08.2022г. на Зам. Кмета на Община-Благоевград, е
извършено служебно изменение на Разрешително за водовземане на
минерална вода №1 от 21-07.2105г., издадено на „Кристо 2008г.“ЕООД, във
връзка с обектите му / Хигиенна баня, Спа център и Хотел“, находящи се в
Благовеград, съгласно което изменение, разрешеният годишен воден обем е
46 978 куб.м /т.1.2/, а съгласно т.1.1./нова т.8/, при надвишаване на този обем и
при повреда на измервателното устройство, титулярът на разрешителното
заплаща такса, изчислена на база на черпене, измерена посредством
водомерно устройство, в разпределителна шахта, от която се разпределя
притока на минерална вода към водоснабдения обект. /С цитираното
първоначално разрешително за водовземане на минерална вода, на процесното
дружество към 2015г. е било разрешено да ползва годишен воден обем от
15 292 куб.м. вода. /
При разпита на свидетелите по акта, същите потвърждават, че извели
твърдяното нарушение на база проверка и анализ на представени от община
Благовеград писмени доказателства-дневни отчети за ползваните обеми от
минерална вода, от страна на общината и от процесното дружество за обекта
„Хигиенна баня“ в Благоевград, без да се конкретизира, въз основа на кои от
всички тези отчети с различна информация за водовземане е направен извода
с акта за извършено нарушение от процесното дружество. Проверката била
направена според свидетелите на 10.08.2023г., а проверяваният период бил
5
31.01.2023г.-30.06.2023г. Свидетелите твърдят също, че на дата 28.02.2023г.,
дружеството било надвишило ползваните водни количества на минерална вода
над разрешените му такива 46 000 куб.м. за цялата година, тъй като било взело
вече такава вода от 63 000 куб.м. воден обем. Свидетелите установяват, че
АУАН е изготвен в тяхно присъствие и връчен на законния представител на
жалбоподателя, който бил поканен преди това да присъства на тази процедура
по съставянето му.
Между страните не е с порно, че на Община-Благоевград е предоставено за
срок от 25 години безвъзмездно управление и ползване на находището на
минерална вода в града, което е изключителна държавна собственост, като
това е направено с Решение №45/21.02.2012г. на министъра на околната среда
и водите.
Тези фактически дадености се обосновават с цитираните писмени
доказателства, неоспорени от страните, както и с ангажираните гласни
доказателства в процеса. Съдът кредитира всички тези доказателства като
годни да изяснят обективната истина, с изключение на представения с
ръкописен текст така нар.“Дневник за отчет на минерална вода за
обект“Хигиенна баня-Благоевград“, изготвен от процесното дружество, който
на практика представлява 2 листа формат А4, без заглавна страница, без
извеждане хронологически на записите в дневника, без номероване на
дневника, без страници и никакво документално отразяване на представяните
данни като заведени такива в процесното дружество. Наред с това, в този така
нар.“Дневник за отчет“ е посочен като източник на информацията
водомер, чийто номер въобще не е регистриран и отчитан като наличен и
ползван за Община-Благовеград при измерване на водовземане от
минерална вода за обект на процесното дружество, включително и за
проверявания период.
При така изведените фактически констатации, районният съд счита, че с
обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана
имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.48,
ал.1 т.11 от Закона за водите.
Действително, обжалваното НП е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл.201, ал.2 от ЗВ, както и в срока по чл.34 от ЗАНН, като то,
ведно с АУАН са и надлежно връчени на жалбоподателя /чрез законния
6
представител и респ. по седалище на дружеството с известие за доставяне/.
Въпреки горното, съдът констатира, че при издаването на НП е
допуснато съществено процесуално нарушение, което е препятствало в
значима степен правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка съдът
констатира, че е допусната неяснота и противоречие относно твърдЯ.та
дата или период на процесното нарушение, тъй като едновременно както в
АУАН, така и в НП е отразено, че дата на нарушението е 28.02.2023г., както и
периода на проверката-31.01.2023г.-30.06.2023г./Периода на проверката е
посочен като период на твърдяното нарушение и в Констативния протокол за
процесната проверка, въз основа на който пък е издаден в последствие и
самият АУАН/. Визираната неяснота е до степен на липсващ основен
реквизит на НП по чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, в каквато хипотеза винаги се
засяга и препятства и то съществено правото на защита, поради което
последното е и достатъчно и самостоятелно основание за отмЯ. на такъв
процесуално незаконосъобразен акт и в тази насока е
безпротиворечивата практика и на БлАС.
На второ място, съдът констатира, че аналогична неяснота е допусната и
при посочване на датата на извършената проверка в казуса, тъй като
последната едновременно е отразена в АУАН и в НП като 11.09.2023г. и като
такава на 10.08.2023г. Ако пък са извършени две проверки въз основа на
визираните в НП документи, то не става ясно какво е проверявано при едната
и какво при другата проверка и дали жалбоподателят е уведомен за тях , респ.
дали е могъл да участва и респ. да представи доказателства и своята позиция
по проверяваният въпрос. Тази неяснота също засяга правото на защита на
процесното дружество и по принцип е свързана с възможността за преценка
на срока по чл. 34 от ЗАНН за издаване на АУАН и НП, макар в казуса тези
срокове да са спазени и за двете евентуални дати на проверката.
Отделно от горното, съдът констатира, че не се доказа по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение по чл. 48, ал.1 т.11, вр. с чл. 200, ал.1 т.2 вр. от Закона за
водите.
Съгласно нормата на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, водоползвателите
- титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в
издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните
7
разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.
Съгласно нормата на чл.39 от Закона за водите, използването на водите и
водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект, а конкретно
„водовземането“, съгласно пар.1, т.7 от ДР към този закон, обхваща всички
дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. Тези дейности се
осъществяват с разрешителен режим съгласно чл. 44-46 и сл. от ЗВ.
В казуса е безспорно, че жалбоподателя е такъв ползвател на минерална
вода за стопанисван от него обект „Хигиенна баня, със спа и хотел“, находящи
се в Благоевград , като му е издадено за тази цел и нарочно разрешително от
Община-Благоевград / Разрешително за водовземане на минерална вода №1 от
21-07.2105г., издадено на „Кристо 2008г.“ЕООД, във връзка с обектите му „
Хигиенна баня, Спа център и Хотел“, находящи се в Благовеград, служебно
изменено с Решение №5/22.08.2022г. на Зам. Кмета на Община-Благоевград/.
Съгласно действащото разрешително за водовземане на минерална вода в
провереният период /31.01.2023г.-30.06.2023г./, разрешеният годишен воден
обем за водовземане жалбоподателя, във връзка със стопанисването на
посоченият негов обект е 46 978 куб.м /т.1.2 от Разрешителното/, а съгласно
т.1.1./нова т.8 след изменението с решението на общината/, при надвишаване
на този обем и при повреда на измервателното устройство, титулярът на
разрешителното заплаща такса, изчислена на база на черпене, измерена
посредством водомерно устройство в разпределителна шахта, от която се
разпределя притока на минерална вода към водоснабдения обект.
Следователно, съгласно издаденото разрешително за водовземане на
процесното дружество, обемите от минерална вода, които то ползва за обекта
си, следва да се измерват въз основа на негов самостоятелен водомер,
респ.въз основа на индивидуални измервателни устройства във
водоснабдения обект, а не общ такъв за водовземане на всички потребители
на минерална вода в общината.
С писмо на Община-Благоевград от 05.07.2023г., последната е
предоставила данните от два броя водомери, за които сама е посочила, че
единият е индивидуален такъв за водоснабдения обект на
жалбоподателя“хигиенна баня“, а другия общ такъв за всички
потребители на минерална вода в общината /“Кристо 2008“ЕООД,
„Еезерец“ЕООД и закрит плувен басейн/. Същевременно и двата отчета са
8
озаглавени като такива, отчитащи водните обеми за минерална вода само за
процесното дружество. Единият водомер е с №0003292 „Кристо 2008“-обект, а
вторият е ПОЛОГАС №21329281 и е с наименование „Хигиенна баня“,
„Владишки дом“/л.23-24/. Показанията по първия водомер са в пъти по-малки
от тези по втория, което навежда на извода, че общият водомер е този с по-
големите водни обеми за всички потребители, а индивидуалният водомер на
процесното дружество е именно този с №0003292. Неговите показатели обаче
не кореспондират с изводите на проверяващите лица и свидетели по акта за
надвишени водни обеми по процесното разрешително на жалбоподателя за
провереният период, нито пък за конкретно посочената дата 28.02.2023г., тъй
като съгласно данните на въпросното измервателно устройство, за дата
28.02.2023г., ползваната минерална вода от дружеството и обекта му е 4 420
куб м., а за периода: 31.01.2023г.-30.06.2023г., ползвана минерална вода от
този обект е общо от 20 171 куб.м. /л.147/. Съответно за месеците 31.01.-
28.02.2023г., ползваното количество минерална вода е било 9 371 куб.м. При
това положение категорично не е налице никакво превишение на водовземане
от страна на процесното дружество за обекта му „Хигиенна баня, спа и хотел“
нито за дата 28.02.2023г., нито за периода :31.01.-30.06.2023г. и твърденията на
проверяващите лица и приетото с АУАН и НП, е необосновано и недоказано
такова в настоящия процес.
Тези правни изводи на съда се подкрепят и мотивират и с допълнително
изисканата от Община-Благоевград и предоставена информация в процеса с
Писмо от 19.06.2024г./л.129-136/, именно касателно индивидуалното
измервателно устройство за водовземането на минерална вода за обекта на
жалбоподателя в проверения период, както и отделно предоставените данни за
такова водовземане на другите потребители на минерална вода в общината по
индивидуални техни измервателни устройства и в рамките на общ водомер
заедно с процесното дружество. С тях отново е представена информацията от
водомера с № 0003292, съгласно които процесното дружество не е надвишило
разрешените му лимити за водовземане както към 28.02.2023г., така и в
проверяваният период 31.01.-30.06.2023г. Отделно от това прави впечатление,
че сумирането на обемите минерелна вода за дата 28.02.2023г. и за
провереният период за всички ползватели по отделните им водомери, не
кореспондира по никакъв начин нито с данните от кана нар .общ водомер
„Биметрикс“, където за тази дата е посочена като водоползване 2 930 куб.
9
м. , при отчетени за процесното дружество по посоченият негов индивидуален
водомер – 4420 куб.м., за ползвателя „Езерец“ЕООД-4 153 куб.м, а за
ползвателя „Плувен басейн“-3 630 куб.м., сумирането на които водни
обеми/12 203 куб.м./, категорично не се равнява на отчетеният такъв по така
нар. „общ водомер“. Общата сума на водоползване от тези три потребители
не кореспондира и с данните по така нар.водомер „Пологас“-„Владишки дом“,
„Хигинна баня“ с №**********, където пък е отразено , че водовземането за
28.02.2023г. е 21 040 куб.м., което не кореспондира също на никакви други
налични данни по индивидуалните устройства за измерване на водовземането
от минерална вода на всеки от притежателите на разрешително за тази
дейност към дата 28.02.2023г., в това число и жалбоподателя. Видно от
наведените твърдения в АУАН, а в последствие и в обжалваното НП обаче
свидетелите по акта са се ръководили единствено и само именно по тези
данни за водовземане на минерална вода в проверения период и
единствено по данните от този водомер/само данните от този водомер за
общ обем водовземане за проверения период и за дата 28.02.2023г. от 151 270
куб.м., кореспондира с наведените твърдения за „превишен“ лимит на
водовземане в АУАН/, като напълно са игнорирали данните за това от
индивидуалния водомер на процесното дружество с № 0003292, което е в
пълно противоречие с изискването за отчитане на тази дейност по
аргумент на Разрешителното за водовземане за процесното дружество
/т.8, вр .с т. 1.1. и т.1.2 от Разрешителното./ Последното ведно с
констатацията на съда, че очевидно е налице някаква недобра организация в
Община-Благовеград за отчитане на водовземането на минерална вода от
лицата, на които е предоставено разрешително за такава дейност, тъй
като се предостави информация по настоящото дело от тази община за
множество различни като номера и наименование водомери, с различни и
некореспондиращи по между си данни за измерено водно количество
ползвана минерална вода /като индивидуални партиди за трите ползватели на
минерална вода в общината, като има ту самостоятелно, ту обединени партиди
за двама от тях „Езерец“ЕООД и „закрит плувен басейн“, 2 налични
измервателни устройства на името само на жалбоподателя с коренно
различни данни за тях по партида на процесното дружество, респ. данни от
така нар.“общ водомер за тримата ползватели, чиито данни за общи обеми от
минерална вода въобще не кореспондира с индивидуалните измервателни
10
устройства на тези ползватели за проверения период/, също разколебават
извода за доказаност на твърдяното нарушение в този казус . /Този извод на
съда не се променя от представените данни в така нар.“Дневник за отчет на
минерална вода“ за „Хигиенна баня“, предоставен ръкописно жалбоподателя
на 2 листа формат А4, както по изтъкнатите по-горе причини за
некредитирането на този документ от съда, така също и защото, отчитането на
водовземането при Община-Благоевград се извършва на база именно
монтирани водомери /измервателни устройства/, чиято информация се
генерира и съхранява в тази община. От писмата на последната по преписката
и делото е видно, че тя не ползва за измерване и не е посочила като налично
измервателно устройство за ползваната минерална вода от жалбоподателя в
проверения период, посоченият номер на водомер в така нар.“Дневен отчет“
на процесното дружество за отчитане на ползваната минерална вода. От друга,
съдът не кредитира въпросният „Дневник“ като годно доказателство в процеса
и защото посочените в него данни не кореспондират с нито един от
конкретно посочените водомери от Община-Благоевград за процесното
дружество в проверяваният период, нито пък с данните от общият водомер за
всички ползватели и титуляри на разрешително за водовземане в общината./
След като не се доказа твърдяното нарушение от обективна страна в този
казус, то обжалваното НП се явява и издадено в нарушение на
материалния закон /чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите/, което обуславя и
материалната му назаконосъобразност и също е основание за отмЯ. на
това постановление.
При съобразяване на крайният резултат и постановеното решение по
делото /отмЯ. на НП и уважаване на процесната жалба/ и обстоятелството, че
в настоящото производство, жалбоподателя е представляван и защитаван от
адв.П., съгласно нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в сила към датата на
упълномощаването на адв.П. /12.03.2024г./, съдът счита, че искането на тази
страна за присъждане на сторените съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в процеса, се явява доказано по основание.
В казуса е представен Договор за правна помощ и процесуално
представителство на жалбоподателя, инкорпориращ и нейно пълномощно по
настоящото дело и във връзка с обжалване на процесното НП, съгласно който,
на този адвокат е заплатено възнаграждение в размер на 600.00лв. за участие и
11
правна защита по делото, като сумата е и заплатена на адвоката от страна на
жалбоподателя съгласно представена разписка на л.60 .
Съгласно нормата на чл. 18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила
при сключване на посоченият договор за правна защита и съдействие, за
хипотеза като процесната, при отмерена санкция с обжалваното НП и респ.
при интерес от 1000лв. До 10000лв., /2500.00лв. в настоящият случай/,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00лв. плюс 10% от
горницата над 1000.00лв. или в казуса минималното адвокатско
възнаграждение за представителство и адвокатка помощ по делото е в размер
на 550.00лв.
Отделно то това, съгласно нормата на чл. 7, ал.9 от Наредбата, при защита
по административно-наказателно дело с повече от две съдебни заседания /в
казуса са три такива/, за всяко следващо съдебно заседание след първите две
се заплаща допълнително възнаграждение по 250.00лв. на адвоката.
Изложеното, ведно с констатацията на съда за невисока степен на
фактическа и правна сложност на делото, го мотивира да приеме, че
направеното възражение на ответната страна за прекомерност на
определеното адвокатско възнаграждение за защитника на жалбоподателя в
казуса по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, се явява неоснователно и то не следва да се
уважи и на жалбоподателя следва да се присъди заплащането на разноски за
адвокатско възнаграждение на адв.П. в пълният претендиран размер, а
именно сумата от 600.00лв., което не е и над минимума по визираната
Наредба и цитираните нейни разпоредби. Заплащането на тази сума следва да
се възложи на Басейнова дирекция «Западнобеломорски район», тъй като
санкционният орган е ФЛ, което не е самостоятелен разпоредител с бюджетни
средства и не разполага със служебен бюджет, с който да посреща подобни
служебни разходи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3 и чл. 63д,
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
НП№ПО-02-1/03.01.2024г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“, с адрес за кореспонденция:Благоевград, ул.
„Св.Д. С.“№, п.к.№, с което на “Кристо 2008“ЕООД, с ЕИК , със седалище и
адрес:Б., ул.“С. Г.“№, представлявано от управителя В. М. Н., е наложена
имуществена санкция в размер на 2500.00лв., във връзка с нарушение по чл.
48, ал.1 т.11 , вр. с чл.200, ал.1 т.2 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с адрес за
кореспонденция: Б., ул.„Св.Д. С.“№, п.к.№, да заплати на „Кристо
2008“ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес:Б., ул.“С. Г.“№, представлявано от
управителя В. М. Н., сумата от 600.00лв./шестстотин лева/, представляваща
направени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение на адв.П. по нахд
№130/2024г. по описа на БлРС
Решението може да се обжалва пред Благоевградския окръжен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13