Решение по дело №1199/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1515
Дата: 16 юли 2021 г.
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20217180701199
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1515

гр. Пловдив, 16.07. 2021 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХIХ касационен състав, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА 

ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МИХАЙЛОВА 

                  ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Дарена Йорданова  и с участието на прокурора Владимир Вълев  като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 1199  по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

         Образувано е по касационна жалба на Р.В.К. ***, ЕГН *********, против решение № 260034/15.03.2021 г. по АНД № 969/2020 г. по описа на РС – Асеновград.

         Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение вътрешното убеждение на съдията не е изградено въз основа на всички възможни доказателства, а именно към административната преписка не са приложени доказателства, установяващи и доказващи обстоятелството, че въведеното ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ е било видимо за шофьора на лек автомобил Шкода Октавия с ДК № К2403 ВА и дали той е могъл да намали скоростта в обхвата на действие на знака.

Твърди се и неправилно приложение на чл.189, ал.5 от ЗДвП.  Иска се отмяна на решението, съответно отмяна на потвърдения с него ЕФ.

         Претендират се разноски.

         В СЗ касаторът не се явява и не се представлява.

         От страна на ответника е представено писмено становище с доводи по съществото на спора, в което се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

         Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол,  от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение № 260034 от 15.03.2021 г. по НАХД № 969 по описа на РС-Асеновград, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3500913, издаден от МВР-Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП  на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Р.В.К. с ЕГН *********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Мотивите на ПРС по обжалваното решение се споделят напълно от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни – чл.221 ал.2 от АПК.

Възраженията по касационната жалба са аналогични с оплакванията по жалбата пред РС-Асеновград, на които съдът е дал отговор. Действително, изминал е сравнително дълъг период от време от датата на извършването на нарушението до връчването на фиша, но и законо- установения срок за подаване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП е достатъчно дълъг, в който жалбоподателката е можела да положи усилия с цел възстановяване спомена за това кой е управлявал нейния автомобил на въпросната дата, евентуално да подаде декларация в този смисъл. Предвид  неподаването на декларация правилно е ангажирана отговорността на собственика на автомобила в какъвто смисъл са и изводите на РС-Асеновград.

Неоснователни са и останалите доводи на жалбоподателката предвид обстоятелството, че по безспорен начин по делото пред въззивната инстанция е установено наличието на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта „В26“ и неговото разположение  спрямо АТСС.

При извършената служебна проверка на решението  съдът не констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което следва да бъде постановено решение, с което атакуваното решение да бъде оставено в сила.

 При този изход на спора на ответната страна се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

  Воден от изложеното, настоящият съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260034 от 15.03.2021 г. по НАХД № 969 по описа на РС-Асеновград за 2020 г.

 

 ОСЪЖДА Р.В.К. ***, ЕГН *********, да заплати на ОДМВР - Пловдив разноски за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лв.

 

  Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ: