РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Велико Търново, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Пенко Цанков
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20224100500319 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.03.2022 година, постановено по гр. дело № 1524 по описа на
Великотърновски районен съд за 2021 година, „Д.“-ЕООД, гр. Велико Търново, е осъдено да
заплати на С. Л. В. сумата от 14 061,36 лв., стойност на оран и торене на земеделски земи
в землищата на селата Сенник и Кормянско и на гр. Севлиево за стопанската 2018-2019
година, сумата от 2 534,95 лв., лихва за забава за времето от 17.08.2019 година до 27.05.2021
година, законна лихва върху главницата и разноски. Искът за мораторна лихва за разликата
от присъдените 2 534,95 лв. до пълния претендиран размер от 2 570,10 лв. е отхвърлен като
неоснователен.
В осъдителната част решението е обжалвано от „Д.“-ЕООД, гр. Велико
Търново, с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо исковете с
присъждане на разноски. Позовава се на погрешна преценка на доказателствата и допуснати
от първостепенния съд процедурни нарушения при постановяване на атакуваното решение.
Ответникът по жалбата - С. Л. В. – е изложил доводи за правилност на
решението в атакувана част. Претендира да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски за
второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
1
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо във
връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцовата страна - С. Л. В. - излага в исковата си молба, че съгласно
постигната договорка с ответника е извършил оран на 1 352 дка и торене на 1 227 дка
земеделски земи в землищата на селата Сенник и Кормянско и на гр. Севлиево. По реда на
настоящото производство претендира заплащане на извършеното в размер на сумата от
14 061,36 лв., мораторна лихва от 2 534,95 лв. за времето от 17.08.2019 година до 27.05.2021
година, законна лихва и разноски
Ответната страна - „Д.“-ЕООД, гр. Велико Търново – оспорва исковете,
отричайки твърдяната по исковата молба договорка, както и самите торене и оран.
Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Страните са обработвали съвместно земеделски земи и са си разделяни
печалбата – показанията на разпитаните по делото свидетели във връзка с обясненията на
законния представител на ответното дружество – управителят Т.П.,
Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна налага
извод за недоказаност на исковете. Съдът ги отхвърля на това основание, водим от следните
съображения.
Голословно и недоказано е ищцовото твърдение страните да са сключили
договор, по силата на който ищецът-земеделски производител да е поел задължение срещу
заплащане да извърши агротехнически дейности в земя на ответното дружество. Само на
това основание исковете подлежат на отхвърляне, доколкото съдът е обвързан от
основанието, на което се търсят исковите суми и няма правомощие да ги присъди въз основа
на различен от изтъкнатия от ищеца юридически факт – чл.6, ал. 2 от ГПК.
Доводите на ищеца са неоснователни.
Стойността на твърдяния по исковата молба договор - 14 061,36 лв., изключва
възможността да бъде доказван със свидетели – чл. 164, ал. 1, т. 3, предложение второ, от
ГПК. Самите показанията на изслушаните в първостепенното производство свидетели сочат
по-скоро на договор за съвместна дейност по смисъла на чл. 357 и сл. от ЗЗД, отколкото за
изработка – торене и оран срещу заплащане. Свидетелите говорят за общи дейност и
отчетност, за влагане на различни ресурси. Ищецът осигурявал основно техника,
ответникът - земи за обработка. И двете страни закупували консумативи и гориво.
Печалбата от тази дейност страните поделяли поравно.
Освен служебната зависимост спрямо ищеца, доказателствената стойност на
показанията на свидетелите И.Д. и К.П., основно подкрепящи ищцовата теза, че през есента
на 2018 година в полза на ищеца е извършена оран и торене, е компроментирана от
противоречивите факти, които изнасят. Свидетелят П. веднъж твърди, че фирма „В.А.“ е
2
извършила торенето и орането, а не ищецът, после говори за съвместна дейност между
страните по делото. Изрично отрича да има уговорка, по силата на която ищецът да извърши
агротехническите дейности срещу заплащане.
Свидетелят И.Д. твърди ищецът да е извършил торене и оран, сочи себе си
като изпълнител, а се представя за служител на фирма „В.А.“. Макар тази фирма да
принадлежи на ищеца по делото, знак на равенство – да се приеме, че е без значение от чие
име свидетелят е работил земите на ответното дружество, между нея и самия ищец - не
може да бъде поставен, защото това би заменило страните в твърдяното по исковата молба
договорно правоотношение. Вместо ищеца за изпълнител по твърдяния договор за изработка
да се третира фирма „В.А.“. Не е правомощие на съда да мени страните на описано в
исковата молба материално правоотношение.
Консенсуалната същност на договора за изработка, твърдян да съществува по
исковата молба, изисква доказване на съгласие за постигане на трудов резултат – торене и
оран, и за заплащането му като насрещна престация. По делото това не е сторено и искът не
може да бъде уважен.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че въззивникът-
ответник има право на разноски, по делото доказани като сума от 2 781,93 лв. Следва да се
присъдят с настоящото решение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 07.03.2022 година, постановено по гр. дело
№ 1524 по описа на Великотърновски районен съд за 2021 година, в частта, с която „Д.“-
ЕООД, гр. Велико Търново, е осъдено да заплати на С. Л. В. сумата от 14 061,36 лв.,
стойност на оран и торене на земеделски земи в землищата на селата Сенник и Кормянско
и на гр. Севлиево за стопанската 2018-2019 година, сумата от 2 534,95 лв., лихва за забава за
времето от 17.08.2019 година до 27.05.2021 година, законна лихва и разноски, вместо което
постановява:
Отхвърля предявените от С. Л. В. от гр. Велико Търново, ул. „В.А.“ № 2, против „Д.“-ЕООД,
гр. Велико Търново, ЕИК: ..., искове, с които на основание чл. 79, ал. 1, предложение първо
във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите претендира присъждане
на сумата от 14 061,36 лв., стойност на оран и торене на земеделски земи в землищата на
селата Сенник и Кормянско и на гр. Севлиево за стопанската 2018-2019 година, сумата от
2 534,95 лв., лихва за забава за времето от 17.08.2019 година до 27.05.2021 година, законна
лихва и разноски, като недоказани.
Осъжда С. Л. В. от гр. Велико Търново, ул. „В.А.“ № .., да заплати на „Д.“-ЕООД, гр. Велико
3
Търново, ЕИК: ..., сумата от 2 781,93 (две хиляди седемстотин осемдесет и един лева и
деветдесет и три стотинки) лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4