№ 10913
гр. София, 03.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. М. Частно гражданско дело №
20211110160899 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 75452/25.10.2021 г. на ... за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу З. АНГ. ОР., ЕГН
**********, ВЛ. ХР. ОР., ЕГН ********** и Н. ХР. ОР., ЕГН **********, за сумите, както
следва:
1/ 26 775 лв. – наказателна лихва за забава за периода от 17.10.2020 г. до 06.10.2021 г.
по договор за заем № 542-СФ-17.09.2019 г. от 17.09.2019 г., обективиран в т. 2 от
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. № 60130, акт № 27, том XXXIII, нот.
дело № 46051;
2/ 1 333,33 лв. – наказателна лихва за забава за периода от 17.10.2020 г. до 06.10.2021 г.
по договор за заем № 540-СФ-16.09.2019 г. от 16.09.2019 г., обективиран в т. 1 от
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. № 60130, акт № 27, том XXXIII, нот.
дело № 46051;
Съгласно нотариалния акт по договор за заем № 540-СФ-16.09.2019 г. от 16.09.2019 г.,
обективиран в т. 1 от същия, ... е предоставило на З. АНГ. ОР. сумата от 2 500 лв. в брой при
подписване на договора със срок на издължаване – 60 месеца, фиксиран годишен лихвен
процент по заема – 20 %, размер на месечната вноска от 41,67 лв., платима на 17-то число
всеки месец.
Съгласно нотариалния акт по договор за заем № 542-СФ-17.09.2019 г. от 17.09.2019 г.,
обективиран в т. 2 от същия, ... е предоставило на З. АНГ. ОР. сумата от 42 500 лв. по банков
път със срок на издължаване – 60 месеца, фиксиран годишен лихвен процент по заема – 20
%, размер на месечната вноска от 708,33 лв., платима на 17-то число всеки месец.
За обезпечаване на вземанията по цитираните по-горе договори заемодателят е
учредил ипотека върху свой недвижим имот, описан подробно в нотариалния акт.
Представени са още договор за заем № 540-СФ-16.09.2019 г. от 16.09.2019 г. и договор
за заем № 542-СФ-17.09.2019 г. от 17.09.2019 г.
Съгласно чл. 2.6. от двата договора за заем при забава за плащане на дължимата вноски
дори и с един ден, или при частично погасяване на дължимата вноска в размер по-малко от
определената в погасителния план, заемодателят начислява наказателен лихвен процент
(„НАКАЗАТЕЛНА ЛИХВА“) в размер на 5 % месечно, начислена върху остатъчната сума, а
съгласно чл. 2.7. от същите при забава за плащане на дължимата вноска с повече от 30 дни
след изтичане на сроковете за плащане, заемодателят освен правата по чл. 2.6., има право да
1
прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума ведно с
неустойка в размер на 60 %, изчислена върху пълния размер на заемната сума.
В производството по чл. 417, вр. чл. 418, ал. 2 ГПК преценката на заповедния съд е
ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ, по отношение на
който следва да извърши проверка дали е редовен от външна страна и удостоверява ли
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В качеството на документ по смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК нотариалният акт за
учредяване на договорна ипотека е годен да послужи като основание за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се
в него задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи или за
предаване на определена вещ. Само по изключение – при поредпоставките на чл. 418, ал. 3
ГПК тази преценка може да се разпростре и спрямо други документи, ако това е необходимо
за доказване изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.
Относно възможността заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК да бъде
издадена и за акцесорните вземания в т. 4 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
заповед за незабавно изпълнение може да бъде издадена и за акцесорните вземания като
обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, ако основанието на
тези вземания е предвидено в документа (уговорена неустойка или лихва), а размерът е
определен в документа или е определяем по посочен в него начин. Такива вземания се
основават на посочените в т. 2 и 3 документи, тъй като не се установяват въз основа на
данните, стоящи извън изпълнителното основание.
В случая, процесните заемни правоотношениея, на които се позовава заявителят ...,
имат характеристиката на договор за потребителски кредит, при което с оглед качеството на
кредитополучателя – физическо лице, освен нормите на ЗПК и ЗЗД, приложение намира и
ЗЗП. За заповедния съд съществува възможност служебно да констатира наличието на
нищожна и/или неравноправна клауза, съобразно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, предвиждащ нищожност
на неравноправните клаузи поради пряко противоречие с императивните норми,
защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. /така
Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на Съда на
ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл.
633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива
93/13/ЕИО/.
В случая, представеният от заявителя Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 19, том IV, рег. № 13197, дело № 581/2019 г. на помощник
нотариус Тихомир Генчев съставлява редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 3
ГПК. При обосноваване размера на претендираните наказателни лихви за забава заявителят
се позовава на чл. 2.6. от договорите за заем съответно от 16.09.2019 г. и от 17.09.2019 г.,
предвиждащи начисляване на „НАКАЗАТЕЛНА ЛИХВА“ в размер на 5 % месечно, върху
остатъчната сума дори и при ден забава в плащането на погасителна вноска. Съдът намира,
че подобна клауза е нищожна. На първо място тя противоречи на правилото на чл. 33, ал. 2
ЗКП, предвиждаща, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, а с
това и определяща обхвата на отговорността на длъжника при изпадане в забава. Като
противоречаща на императивна законова уредба посочената клауза на чл. 2.6. и от двата
договора се явява нищожна. Отделно от изложеното, клаузата на чл. 2.6. от договорите цели
неоснователно обогатяване на кредитора, което я прави нищожна поради противоречие с
добрите нрави, тъй като кредиторът би получил обезщетяване на забава, която за
непадежирали задължения за заплащане на главница не е настъпила, а това е още едно
допълнително основание за нищожност на коментираната уговорка като неравноправна
съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП. Дори и да се приеме, че посочената клауза е
изключена от обхвата на неравноправност, тъй като е била уговорена индивидуално, същата
2
е в противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън присъщата си санкционна
функция. Това е така, тъй като предвижда изчисляване на обезщетението за забава като
процент не от просрочената сума, а от пълния размер на заетата сума, т. е. претендира се
обезщетение за забава и върху суми, чиято изискуемост не е настъпила.
Ето, защо, за претендираните с настоящото заявление суми, основани на нищожни
договорни клаузи, то следва да бъде отхвърлено изцяло.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление с вх. № 75452/25.10.2021 г. на ... за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу З. АНГ. ОР., ЕГН
**********, ВЛ. ХР. ОР., ЕГН ********** и Н. ХР. ОР., ЕГН **********, за сумите, както
следва:
1/ 26 775 лв. – наказателна лихва за забава за периода от 17.10.2020 г. до 06.10.2021 г.
по договор за заем № 542-СФ-17.09.2019 г. от 17.09.2019 г., обективиран в т. 2 от
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. № 60130, акт № 27, том XXXIII, нот.
дело № 46051;
2/ 1 333,33 лв. – наказателна лихва за забава за периода от 17.10.2020 г. до 06.10.2021 г.
по договор за заем № 540-СФ-16.09.2019 г. от 16.09.2019 г., обективиран в т. 1 от
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. № 60130, акт № 27, том XXXIII, нот.
дело № 46051;
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3