Р
Е Ш
Е Н
И Е
№ /23.02.2018
гр. П.23.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с. в публичното заседание на двадесет и трети януари
през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря Вергиния Петкова и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА гр.
дело № 512 по описа на
съда за 2017г.,
за
да се произнесе взе предвид следното :
Иск с правно основание чл.4,§3 от Договора
за Европейския съюз,разгледан по реда на ЗОДОВ .
Постъпила е ИМ от Д.П.А.,П.В.А. и К.Л.К.,*** срещу
Държавата,чрез Народното събрание на Република България.Първоначално е
образувано гр.д.№428/2017г. по описа на Левченски РС.С определение на ЛРС №648
от 26.06.2017г.е прекратено производството по делото и същото е изпратено по
подсъдност на Плевенски Окръжен съд .Пред ПОС е образувано гр.д.№512/2017г.
С определение на ПОС №886 от 28.07.2017г.по
гр.д.№512/2017г.на осн.чл.210 ал.2 ГПК е разделено производството по
гр.д.№512/2017г.,като е постановено,че гр.д.№ 512/2017г.e по иска,предявен от Д.П.А. *** срещу Народното събрание
на РБ за сумата 111 958,40лв.,а по предявените искове от П.В.А. *** срещу
Народното събрание на РБ за сумата 124 403,60лв.и от К.Л.К. срещу
Народното събрание на РБ за сумата 85 293,25лв.да се образуват две нови
граждански дела.
С ИМ ищцата Д.П.А. *** предявила
иск срещу Народното
събрание на РБ,представлявано от Председателя
на НС в качеството му на законодателен орган на Държавата Република
България,уточнена с молба вх. № 9111 от
20. 07.2017г.,с която се претендира сумата от 111 958,40 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за период от пет
стопански години до 2020 г.в резултат на законодателната
дейност на Народното събрание на РБ чрез приемане на изменения в нормативен акт
ЗСПЗЗ и в частност на §15 от ПЗР към ЗСПЗЗ през 2015 г.,която норма според
ищцата противоречи на разпоредби от
правото на ЕС и на КЗПЧОС. Противоречието с правото на ЕС се обосновава с
това,че приемането на §15 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Народното събрание на РБ е довело
до прекратяване на договор № *** г.между ищцата и Община Б.за ползване на
земеделски земи, пасище, мера по реда на ЗСПЗЗ,а с прекратяването на договора
ищцата е лишена от правото да участва в кампаниите за директни плащания и да
получава субсидия като земеделски производител за стопанските години от 2015/2016 г. до
2019/2020 г. вкл. В исковата молба се твърди, че ищцата Д.П.А. *** г. за
ползване под наем на общинска земеделска земя за стопанските години от 2013 г.
до 2023 г.,че съгласно ЗСПЗЗ към момента на сключване на договора „пасища, мери
и ливади – общинска собственост се отдават под наем или под аренда само на
земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни или на лица, поели задължение да
ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок от пет
години“.Твърди се, че при сключване на този договор за наем ищцата е отговаряла
на второто условие и е поела задължение да поддържа наетите площи в добро
земеделско и екологично състояние без да е земеделски производител, който
отглежда животни,че привеждането на изоставено общинско пасище в добро
състояние изисква значителни първоначални разходи със себестойност от порядъка
на 300-500 лв. на декар площ, след което разходите за поддръжката му са
значително по- ниски при наличие на собствена земеделска техника за косене на
затревени площи. Ищцата твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора
за наем след сключването му е почистила наетите пасища, ползвала ги е по
предназначение и ги е привела в съответствие с изискванията за допустимост за
подпомагане.Изложени са доводи,че като доказателство за добросъвестно изпълнение на задълженията й ,е
получила субсидии за една стопанска година 2014/2015г. в размер на 22 391,68
лв., която сума е получила по заявление УИН ***, като сумата е наредена по:
схема за единно плащане на площ - 4 333,9лв., мярка 11 биологично
земеделие – 10 620,78 лв.,преразпределително плащане – 4 034,17 лв.,
плащания за селскостопански практики благоприятни за климата и околната среда –
3 402,74 лв. Ищцата твърди, че процедурата по проверка на заявлението и
изплащането на безвъзмездна финансова помощ е съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ и
Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за подаване на заявление по схеми
и мерки за директни плащания и специфичните разпоредби на приложимото
европейско законодателство, като плащанията по схемите се извършват след като
са извършени проверки за условията за допустимост. Ищцата твърди, че на
01.07.2015 г. от МС е одобрен проект на Закон за изменение и допълнение на
ЗСПЗЗ, с който се въвежда §15 от ПЗР, със съдържание: ал. 1 „Ползвателите,
сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и
общински поземлен фонд преди 24.02.2015 г. са длъжни да ги преведат в
съответствие с изискванията на чл. 37и ал. 4 в срок до 01.02.2016 г.“; ал. 3 „Договорите
за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен
фонд, които не са приведени в съответствие с изискванията на чл. 37и ал. 4 в
срока по ал.3 се прекратяват“.Твърди се, че това изменение на ЗСПЗЗ е прието от
ответника Народно събрание, в резултат
на което договора за наем между ищцата и Община Б.е прекратен, поради това,че
ищцата в срок до 01.02.2016 г. не е започнала да отглежда животни. Изложени са
твърдения, че в резултат на приетото изменение на ЗСПЗЗ, довело и до
прекратяване на договора й за наем с Община Б.за нея са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи.Твърди, че сключвайки договора за наем
е имала намерение да кандидатства за подпомагане по мерките и схемите за
директни плащания през периода 2014-2020 г.,програмен период от шест години и
да получава субсидии от ДФ Земеделие. Твърди, че за стопанската 2014/2015 г.
вече е получила от ДФЗ плащане в размер
на 22 391,68 лв. и счита, че същото плащане би получила и през следващите
стопански години 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020,
ако Народното събрание в нарушение на
правото на ЕС не е приело измененията на ЗСПЗЗ чрез приемане на §15 от ПЗР към
ЗИД на ЗСПЗЗ. Ищцата твърди, че приетото изменение на ЗСПЗЗ посочено по-горе я
е лишило от правно основание за ползване и е наложило договора й за ползване да
бъде прекратен, но дори и да не бъде прекратен ,същият няма да се счита за
правно основание за подпомагане по Схемите и мерките за директни плащания, ако
ищцата не стане животновъд в рамките на месеците от обнародване на промените в
ЗСПЗЗ до 01.02.2016 г.Твърди се, че спирането на плащанията не е настъпило въз
основа на конкретен акт, тъй като съгласно §15 ал. 6 от ПЗР към ЗСПЗЗ
договорите за наем, чиито ползватели не са се снабдили със животни съобразно
новото изменение не се смятат за правно основание съгласно чл. 41 ал. 1 от
Закона за подпомагане на стопанските производители.Твърди се, че системата,
която приема заявления за кандидатстване по Схеми и мерки за директни плащания
след измененията на ЗСПЗЗ автоматично не приема заявления от лица без
необходимия брой животни.
Ищцата твърди, че с приетото
изменение на ЗСПЗЗ се придава обратна сила на закона и въпреки, че е изпълнила
задълженията си по договора и е вложила много усилия и средства за почистване
на пасищата, презатревяване, наторяване и биологична сертификация е поставена
във финансова невъзможност да изпълни изискването в закона и за период от седем
месеца да се снабди с животни по методиката, заложена в чл. 37и ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Поддържа се, че сключеният от нея договор е в съответствие с Регламент 1307/2013
/чл. 4 § 1 б. „в“, ii/, който позволява постоянно затревени площи да се поддържат и чрез косене,
а не само чрез паша,т.е. европейското законодателство дава възможност за
поддържане на постоянно затревени площи чрез косене.Според ищцата разпоредбата
на §15 от ПЗР към ЗСПЗЗ противоречи на цитираната разпоредба на Регламента,
която има директно приложение в националното законодателство и превес над
националните закони, като в случай на противоречие следва да бъде приложен
регламента без да е необходимо да бъде променяна или отменяна национална норма,
като ищцата се позовава на решение на Съда на ЕС Costa срещу Enel от
15.07.1994 г. Според ищцата разпоредбата на §15 от ПЗР към ЗСПЗЗ противоречи и
на КЗПЧОС, тъй като има автоматичен
характер и не отчита различните положения, в които се намират земеделските
производители.Посочено е,че постоянната практика на ЕСПЧ налага държавата да
прилага различно третиране на лица,които се намират в различни ситуации, като в
противен случай е налице дискриминация, която е забранена съгласно чл. 14 от
КЗПЧОС, като ищцата се позовава на решение Thlimmenos от
06.04.2000 г.Според ищцата еднаквото третиране на земеделските производители
без да се прави разграничение между земеделци, които са поели петгодишен
ангажимент и тези, които не са го направили е равнозначно на дискриминация, с
което се нарушава и принципа на прозрачност и изискването за липса на
дискриминация, заложени в съображение 4 и 7 от Регламент /ЕС/ 1306/2013
г.Ищцата твърди, че е поела петгодишни биологични ангажименти, за което е
натоварена с допълнителни средства за биологична сертификация и обучение
съобразно приложимите в случая наредби.
Ищцата твърди, че с изменението
на ЗСПЗЗ не е предвидено изключение на правилото в случай на непреодолима сила
или извънредни ситуации, като се позовава на чл. 4 ал. 1 от Делегиран Регламент
/ЕС/ № 640/2014 г. на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на
Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и
административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на
развитието на селски райони и кръстосано съответствие. Според ищцата промените
в ЗСПЗЗ не отчитат тези обстоятелства и на практика в случай на непреодолима
сила или извънредни ситуации, тя като заявител е лишена от правото договора й
за наем на пасища да се счита за правно основание при подаване на заявление за
подпомагане в кампанията за директни плащания за съответната година. Ищцата
счита, че промяната на закона с обратна сила за нея като земеделски
производител съставлява извънредно обстоятелство или непреодолима сила, тъй
като срокът, в който е необходимо да се снабди с животни е изключително кратък
– от юли 2015 г. до февруари 2016 г., а като земеделски стопанин същата не е
могла да планира предварително значителния финансов ресурс,който е необходим за
това. Ищцата посочва също, че субсидиите за стопанската 2014/2015 г. са били
изплатени в края на февруари 2016 г., поради което същата не е могла да си
послужи с тях за изпълнение на изискванията на закона, чиито краен срок е бил
01.02.2016 г..
Според ищцата разпоредбата на §15
от ПЗР към ЗСПЗЗ не насърчава младите земеделски стопани, тъй като изисква по -
голям наличен капитал за започване на дейност, което е в разрез с
Регламент /ЕС/ № 1305/2013 г., съгласно
който развитието на младите земеделски стопани е един от основните приоритети
на ЕС.Според ищцата разпоредбата на §15 от ПЗР към ЗСПЗЗ нарушава и
разпоредбата на чл. 14 ал. 3 от ЗНА, съгласно която не може да се придава
обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те не са
по-леки от отменените, като по този начин се нарушава принципите на
върховенството на закона и правната стабилност, които изискват подобни норми да
имат действие само занапред. Ищцата счита,че
разпоредбата на §15 от ПЗР към ЗСПЗЗ с обратното си действие нарушава и
разпоредбата на чл. 19 от Конституцията на РБ, която забрана е посочена в
актове на Конституционния съд от 1996 г. и 2001 г. и има за цел да осигури
равни правни условия за стопанска дейност и да предотврати монополизма и
нелоялната конкуренция като защитава потребителя.Ищцата заключава, че
измененията на §15 от ПЗР към ЗСПЗЗ противоречат
на посочените изрични разпоредби на правото на ЕС и КЗПЧОС, в резултат на което
са нарушени правата й на млад земеделски стопанин, като сключеният от нея
договор за наем не се счита за правно основание за подпомагане чрез придаване
на обратна сила на цитирания параграф, което я е лишило от възможността в
качеството на бенефициер от правото на участва в кампаниите за директни
плащания в следващите стопански години до 2020 г..
Ищцата твърди, че в случая
отговорността на ответника Народно събрание на РБ за вреди от приети актове,
противоречащи на правото на ЕС е обективна, а спорът между страните следва да
бъде разгледан от националните съдилища по ЗОДОВ, като се позова на определение
от 08.05.2015 г. по гр.д. № 1867/2015 г. на ВКС и определение № 45/03.02.2016
г. по гр.д. № 4823/2015 г., ІІІ г.о. на ВКС. Изложени са доводи,че съгласно
принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4 §3 от ДЕС, държавите-членки
са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи и специални за да
осигурят изпълнение на задълженията си, произтичащи от договорите или актовете
на съюза за да подпомогнат общността за постигане на нейните цели и да се
въздържат от всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели.Ищцата
поддържа, че от този общ принцип произтичат редица конкретни задължения, в това
число за законодателната власт на РБ – Народното събрание и следва
отговорността на държавите-членки за вреди, настъпили в следствие на нарушение
на общностното право. Обосновавайки отговорността на Народното събрание като
законодателен орган ищцата се позовава също на цитираните от ВКС в посочените
по-горе определения решения по знакови дела на Съда на ЕС – Frankovich and
others v.Italian Stare, Brasserie du Pecheur, Faactortame, Kobier.
В заключение ищцата моли съда да
постанови решение, с което да осъди Народното събрание на РБ, представлявано от Председателя
на НС в качеството на законодателен орган на Държавата Република България да й
заплати сумата от 111 958,40 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди,изразяващи се в пропуснати ползи за период от пет
стопански години до 2020 г.,в резултат на законодателната
дейност на Народното събрание на РБ чрез приемане на изменения в нормативен акт
ЗСПЗЗ и в частност на §15 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.61 от 2015 г./, противоречащи на разпоредби от
правото на ЕС и на КЗПЧОС и довели до това сключеният от ищцата договор за наем
№ *** г. с Община Б.за ползване на земеделски земи, пасище, мера по реда на
ЗСПЗЗ да бъде прекратен ,което пък не се
счита за правно основание за подпомагане по чл.41 ал.2 от Закона за подпомагане на зем.производители и е лишило ищцата от правото да участва в
кампаниите за директни плащания в стопанските години от 2015/2016 г. до
2019/2020 г. вкл.В молбата-уточнение ищцата чрез своя пълномощник адвокат И.Ч.
от САК е уточнила,че претендираната сума
от 111 958,40лв. представлява пропуснати ползи в размер на неполучените
субсидии за 5 стопански години 2015-2016;2016-2017;2017-2018;2018-2019; 2019-2020
до края на програмния период.В съдебното заседание на 23.01.2018г.,на което бе
даден ход по същество ищцата ,чрез своя пълномощник адвокат И.Ч. поддържа така
предявения иск и моли съда да го уважи.От процесуалния представител на ищцата
не бе депозирана писмена защита в дадения от съда едноседмичен срок по чл.149 ал.3 ГПК.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника –Народно събрание на Република
България,представлявано по пълномощие от главен юрисконсулт М.Г..Ответникът
възразява, че исковата молба е нередовна поради невнесена държавна такса за
образуване на производството,като са изложени доводи, че в случая са
неприложими разпоредбите на ЗОДОВ,тъй като същите касаят отговорност за
дейността на административните или правозащитните органи в конкретно и изчерпателно
посочени хипотези, какъвто орган Народното събрание не е и следователно същото
не носи отговорност по ЗОДОВ. При липса на специален ред за търсене на
отговорността, ответникът поддържа, че ищцата дължи държавна такса по чл. 2 от
Тарифата за държавните такси, каквато липсва внесена по делото.Направено е
възражение, че искът е недопустим, тъй като настоящото 44 - то Народно събрание
не е пасивно легитимирано по този иск в качеството си на орган на власт, който
съгласно чл. 62 ал. 1 и чл. 64 ал. 1 от Конституцията на РБ осъществява
законодателната власт в държавата и има мандат от четири години.Посочва се, че
ЗИД на ЗСПЗЗ е гласуван на 29.07.2015 г., обн. ДВ бр. 61/2015 г. от 43-то
Народно събрание, изборите за което са проведени на 05.10.2014 г. и е разпуснато
на 26.01.2017 г.,като разпоредбата на §15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е една от
приетите разпоредби. Позовава се на решение № 20/23.12.1992 г. на КС на РБ по
конст. Дело № 30/92 г.,за да обоснове, че Народното събрание е постоянно
действащ орган, но за времето на неговата легислатура и с разпускането или
изтичане на мандата му,се прекратяват както пълномощията на народните
представители, така и съществуването и дейността на парламентарните органи.
Ответникът възразява
алтернативно, че в случай, че съдът приеме исковата молба за редовна, а
предявения иск за допустим, че същият е неоснователен и необоснован. Според
ответника приетите промени със ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 61/2015 г./ и по-конкретно
§15 от ПЗР не противоречат на норми на правото на ЕС или на КЗПЧОС.Изложени са
доводи,че в исковата молба не са посочени конкретни разпоредби от акт на ЕС,
които да са нарушени, а формулировката в ИМ е обща,че въвеждайки промените в
ЗСПЗЗ относно реда, субектите и намина на предоставяне право на срочно
възмездно ползване на пасища и мери от общинския поземлен фонд, с разпоредбата
на §15 законодателят изрично е предоставил законова възможност и срок, в който
ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от
държавния и общинския поземлен фонд преди 24.02.2015 г. да приведат
изискванията в съответствие с изискванията на чл. 37и ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ,
като с цитираната разпоредба е обвързал страните до сключените договори за наем
на пасища и мери от общинския поземлен фонд при действието на разпоредбите на
ЗСПЗЗ към 2014 г. да съобразят правоотношенията си с нововъведените законови промени, като им е предоставил срок
за това до 01.02.2016 г.В отговора се посочва също, че с измененията на чл. 37м
и чл. 37и от ЗСПЗЗ, въвеждащи нови правила и изисквания за самите процедури по
отдаване на пасища и мери от общинския поземлен фонд законодателно е даден
приоритет на онези участници, които имат регистрирани животински обекти в
съответното землище и регистрирани пасищни селскостопански животни. Поддържа
се, че като не е съобразила с тази законово предоставена й възможност във
визирания в нея срок до 01.02.2016 г. и не е предприела необходимото да
отговори на изискванията на чл. 37и ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, ищцата не следва да
черпи права от собственото си бездействие. Според ответника същата е имала
възможност да приведе дейността си в съответствие с новия ред ,за да ползва
договора за валидно правно основание за получаване на помощи по смисъла на чл.
41 от ЗПЗС.В отговора са поддържа, че от мотивите за приемането на ЗИД на ЗСПЗЗ
се установява, че Държавата е имала за цел да подкрепи сектор „Животновъдство“
поради това,че стопанствата и животните прогресивно намаляват и тъй като целта
е легитимна държавата има свободата да определи начина, по който да я постигне.Ответникът
се позовава на разпоредбата на чл. 4 § 1 б. „в“, ii от Регламент 1307/2013 г. на ЕП и на Съвета от
17.12.2013 г.,който текст потвърждава възможността държавите – членки да
определят критериите,съгласно които да оценяват изпълнението на задълженията на
селските стопани, като оценява във всеки един момент особените ситуации в
конкретните селскостопански сектори.В отговора се цитира разпоредбата на чл. 4
§3 от ДЕС и се поддържа, че за да е налице извъндоговорна отговорност на
Държавата по чл. 4 §3 от ДЕС следва да е налице нарушение на правна норма на
ЕС, която има за предмет предоставяне на права на частноправни субекти,
нарушението да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка
между нарушението и вредата. Според ответника при преценката дали е налице
нарушение следва да се има предвид целта, която се преследва с конкретната
правна норма.Според ответника необходимостта от защита на животновъдството
обуславя легитимна цел, в подкрепа на която е въведена нова регулация в обществените
отношения по отдаване под наем или аренда на земи от държавния и общинския
поземлен фонд, поради което не е налице нарушение и противоправно действие на
законодателния орган, респ.не е осъществен фактическия състав за ангажиране на
отговорността на Държавата в лицето на нейния законодателен орган по чл. 4 §3
от ДЕС.
Алтернативно, в случай, че съдът
приеме, че е налице нарушение от страна на законодателния орган се правят
следните възражения по основателността на иска: Твърди се, че предоставянето на
помощи е регламентирано в чл. 4 ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. в съответствие с
чл. 32 ал. 1, чл. 41 ал. 2 и чл. 46 от ЗПЗП. Твърди се, че съгласно чл. 3 ал. 1
т. 3 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания, на земеделски стопанин по смисъла на §1 т.
23 от ДР на ЗСПЗЗ, каквато е ищцата,помощта е за съответната календарна година,
а не е определена за срока на целия договор сума, която да е гарантирана
занапред за срока на договора. Твърди се, че независимо, че договорът е сключен
за срок от 10 години помощите се получават за съответната година и са в размер,
изчислен по определен механизъм, който зависи от множество фактори. Твърди се,
че за целта Разплащателната Агенция поддържа и използва Интегрираната система
за администриране и контрол /ИСАК/ - комплексна автоматизирана система, която
след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителни писма,с
които се признават и изчисляват сумите по съответните схеми и мерки или се
намалява или отказва изплащането им поради различни причини, заложени в
нормативната уредба на схемите за подпомагане по чл. 43 ал. 3 от ЗПЗП в
относимата към периода редакция.Възразява се, че претендирания от ищцата размер
на вреди, представляващи пропуснати ползи е неопределяем към настоящия момент,
а използваната от ищцата техника на изчисление е необоснована за процесния
период от пет години.В отговора се поддържа също, че макар договорът за наем на
ищцата да е бил прекратен, тя е имала възможността да сключи такъв по друг ред,
тъй като съгласно чл. 37и ал. 10 от ЗСПЗЗ останалите свободни пасища и ливади
след разпределението по ал. 7 и ал. 8 се отдават на търг на лица, които поемат
задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние по ред,
определен в ППЗСПЗЗ, т.е. законодателят е дал приоритет за отдаване на такива
площи на действителните животновъди, за да могат да отглеждат и изхранват
животните си, но съществува законова възможност и към момента за предоставяне
на площи на стопани, които не отглеждат животни. В отговора са обсъждат
подробно императивните според ответника разпоредби на чл. 24а, чл. 37и – чл.
37о от ЗСПЗЗ, чл. 47б-чл. 47щ, чл. 98 – чл. 104 от ППЗСПЗЗ и случаите, в който
законът изисква провеждане на търг и конкурс, като се прави извод, че наематели
и арендатори без търг и конкурс могат да бъдат само собственици и ползватели на
животновъдни комплекси с пасищни селскостопански животни, регистрирани в ИСАК
на БАБХ, но останалите след разпределението от страна на специално назначена комисия
площи могат да се предоставят на търг на стопани, които не отглеждат животни,
един от които е била ищцата.В отговора се поддържа, че Държавната намеса в
икономиката на страната се изразява в
създаване на подходящи условия за работа на стопанските субекти като се отчитат
обществените интереси и подкрепата на значим за обществото сектор като
животновъдството оправдава законодателната промяна. В отговора се обсъждат
твърденията на ищцата относно наличие на обратна сила на закона и наличие на
непреодолима сила за изпълнение на новите изисквания и се възразява срещу тези
твърдения, като се развиват подробни доводи в подкрепа на възраженията. Основно
се поддържа,че законодателните промени в конкретният случай имат действие
занапред, действително засягат правата по съществуващите договори, но по този
начин осигуряват приоритет на закона над правото на свободно договаряне, като
незабавното прилагане на закона е съвместимо с принципа на закрила на правната
сигурност, когато е подходящо и необходимо за да бъде постигната преследваната
от закона цел в границите на разумно приемливото.Поддържа се, че целта, която
законодателят преследва с промяната е от значим публичен интерес и той не може
да бъде надхвърлен от интереса на частно-правните субекти.В заключение ответникът
счита, че не е налице нарушение от страна на Народното събрание и не може да бъде ангажирана отговорността на
законодателния орган по чл. 4 §3 от ДЕС,като моли Окръжния съд да постанови
решение,с което предявеният иск от Д.П.А. бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан с произтичащите от това законни последици. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.В съдебното заседание на 23.01.2018г.,на което бе
даден ход по същество ответникът –Народно събрание на РБ, представлявано по
пълномощие от главен юрисконсулт М. Г. моли съда да постанови решение,с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.Подробни доводи и
съображения в тази насока са изложени в депозираната от проц.представител
писмена защита.
Третото лице-помагач на страната
на ищцата ДФ“Земеделие“гр.София,представлявано от изп.директор Ж. Ж.,чрез
юрисконсулт Д. П. в съдебното заседание на 23.01.2018г.взема становище,че
исковете са недопустими и неоснователни.Подробни доводи и съображения в тази
насока са изложени в депозираната от юрисконсулт П. писмена защита.
Окръжният съд като прецени
становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за
установено следното:
Безспорно от представените с ИМ и
молбата уточнение към нея писмени доказателства се установява,че между Община Б.като
наемодател и ищцата Д.П.А. като наемател е сключен договор №*** за отдаване под
наем на общинска земеделска земя/л.30/,по силата на който наемодателят се е
задължил да предостави на наемателя
общински земеделски имот в землището на с.***,Община Б.,начин на трайно
ползване :пасище с площ от 1289,458дка .Съгласно раздел ІV,т.1 е договорен
годишен наем за стопанската 2013-2014г. в размер на 1560лв.,а според раздел
V,т.1 срокът ,за който се предоставя земеделският имот е 10 години,за периода
2012-2023г.Договорът за наем е вписан в СВ гр.Л..
Няма спор,че със заповед №***.на кмета
на Община Б., гореописаният договор за наем е прекратен ,считано от
01.02.2016г./л.29/.В заповедта е отразено,че наемателят не заплаща наем на
Община Б.за стопанската 2015-2016година.Няма данни ищцата да е обжалвала
цитираната заповед по реда на АПК,в предвидения 14-дневен срок.
От представената регистрационна
карта се установява,че ищцата Д.А. е регистрирана като земеделски производител
в Областна дирекция “Земеделие“ гр.П.на 17.08.2012г./л.21/,като има последващи
заверки за 2013г., 2014г. 2015г.и 2016г.
От представените от ищцата извлечения
от банковата й сметка в ОББ/л.86-97/ се установява,че е получавала от
ДФ“Земеделие“ субсидии както следва:на 27.01.2015г.сумата 5 485 ,85лв.;на
09.04.2015г.сумата 2 500,10лв.;18.05.2015г.сумата 343,18лв.;на
30.06.2015г. сумата181,82лв.;на 30.01.2014г.сумата 1 276,99лв.;на
04.04.2014г.сумата 75,91лв.;на 12.03.2016г. сумата 7 965,58лв.;на 15.04.2016г.сумата
4 034,17лв.,на 27.04.2016г. сумата 3 402,74лв.;на 14.06.2016г. сумата
50,23лв.;на 11.07.2016г.сумата 251,71лв. и сумата 755,14лв.
и на 29.01.2016г. сумата 4 333,99лв.
Съгласно представената от третото
лице-помагач докладна записка/л.188-189 Д.П.А.
с УРН *** е одобрена по мярка 11“Биологично земеделие“с
направление“Биологично растениевъдство“през кампания 2015,с обща площ
26,75ха,като е посочено ,че ДФЗ-РА официално е информирал кандидата с писмо от 24.02.2016г.,получено на
09.03.2016г. Цитираното уведомително
писмо до ищцата Д.А. за одобрение и неодобрение за участие по мярка
11“Биологично земеделие“от програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г./л.190-194/ е получено от ищцата на 09.03.2016г. От своя страна
ищцата с писмо с вх.№02-6500/5996 от 30.05.2016г.до ДФ Земеделие/л.196/ е
направила искане за прекратяване на поетия от нея ангажимент по направление
„Биологично растениевъдство“,позовавайки се на форсмажорни или изключителни
обстоятелства ,а именно измененията на ЗСППЗЗ от август 2015г.Към това писмо до
ДФЗ ищцата е приложила и гореописаните договор за наем №***г., сключен с Община
Б.и заповед №***.на кмета на Община Б.за прекратяване на наемния договор.
Останалите писмени
доказателства-правилник за работа на администрацията на Народното събрание и
заповеди за неговото изменение/л.98-168/не касаят съществото на спора,а са във
вр.с процесуалното представителство на ответника.Съгласно чл.7 ,ал.1т.3 от
правилника за работа на администрацията на НС,главният секретар упълномощава
служители в администрацията с юридическо
образование да осъществяват процесуалното представителство на Народното
събрание.С писмения отговор е представено пълномощно по чл.7,ал.1т.3 от
правилника/л.64/.
Безспорно е,че с решение на
Народното събрание от 29.07.2015 г., са приети изменения в ЗСПЗЗ,като ЗИД е
обнародван е в ДВ бр. 61/11.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.Съгласно
изменената нормативна уредба на §15 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.61/ 2015г./
ползвателите ,сключили договори за наем или аренда на пасища,мери и ливади от държавния и
общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015г,са длъжни в срок до 1 февруари 2016г.да приведат
договорите в съответствие с изискванията на чл.37и ал.1 и 4. Съгласно §15 ал.3 договорите за наем или аренда на
пасища,мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд,които не са
приведени в съответствие в срока по ал.1
или 2 се прекратяват от кмета на
общината,съответно директора на областна дирекция“Земеделие“ .
Нормата на чл.37и ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда,че пасищата, мерите и ливадите от държавния и
общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2
на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански
животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно
броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм,а в изр.второ от същата
разпоредба е предвидено изискване тези пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен
фонд да се предоставят под наем или аренда на лица,
които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд
"Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за
земи по чл. 37в, ал. 3, т.
2. Чл.37и ,ал.4 ЗСПЗЗ регламентира начина на разпределение
на пасищата, мерите и ливадите между правоимащите, които имат регистрирани
животновъдни обекти в съответното землище.
Няма спор,че ищцата не е изпълнила въведените изисквания
за привеждане на договора си с Община Б.в
съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ в срок до
01.02.2016 г.,тъй като не отглежда животни , поради което договорът й за наем с
Община Б.е прекратен на основание § 15
ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ с влязла в сила заповед на Кмета на Община Б.заповед
№ *** г.
Спорни
в настоящото производство са въпросите допустим ли е предявения иск с
правно основание чл. 4 § 3 от Договора за ЕС, приетите от Народното събрание
като законодателен орган на Държавата изменения
в ЗСПЗЗ,респ.на §15 от ПЗР на ЗСПЗЗ обн.ДВ бр.61/2015г. нарушават ли
разпоредбите на правото на ЕС,на Регламент 1307/2013 ,на КЗПЧОС,дължи ли се на
ищцата обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата 111 958,40лв., претендирана като пропуснати ползи- неполучени субсидии от
ДФ“Земеделие“ за 5 стопански години от 2015/2016г.до 2019/2020г.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК
Съгласно разпоредбата на чл. 4 §
3 от Договора за ЕС „По силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и
държавите-членки при пълно зачитане си съдействат при изпълнение на задачите,
произтичащи от Договорите.
Държавите – членки вземат всички
общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на
задълженията, произтичащи от договорите или от актовете на институциите на
Съюза.
Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнение на неговите задачи и
се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на
целите на Съюза“.
В решение от 19.11.1991 г. по
обединени дела на Andrea Frankovich and Danila Bonifaci С-6/90 и С-9/90, Съдът на ЕС се
позовава на произтичащото от принципа на лоялно сътрудничество „задължение за
заличаване на незаконните последици от нарушение на правото на ЕС“ и извежда
заключението, че „принципът на отговорността на държавата за вреди, причинени
на физически лица в резултат на неизпълнение на Общностното право по вина на
държавата е присъщ на системата на Договора“, а държавите-членки са задължени
да възстановят причинените вреди.
В решение от 05.03.1996 г. по
обединени дела на Brasserie du Pecheur и Faactortame С-46/93 и С.48/93, Съдът на ЕС
приема, че „В международното право, държавата, която е подведена под
отговорност за нарушение на международно задължение ще бъде разгледана като
едно цяло, независимо дали нарушението, довело до вредата се дължи на
законодателя, на съдебната или на изпълнителната власт. Това правило следва да
се прилага a fortiori в правния ред на Общността, доколкото всички държавни
органи, включително законодателя са обвързани при изпълнението на техните
задачи от изискването да спазват правилата, изведени от правото на Общността,
което директно регулира статута на лицата“.
В решение от 30.09.2003 г. по
дело С-224/01, Gerhard Kobler, Съдът на ЕС приема, че частноправните субекти могат
да търсят обезщетение за вреди, дори в случаите на вреди, причинени от
юрисдикция, която се произнася като последна инстанция при нарушение на правото
на ЕС.
Съобразно
установената практика на Съда на ЕС,ВКС с определение №269/08.05. 2015г.по
ч.гр.д.№1867/2015г. /на което се позовава и ищцата в ИМ/ приема,че по
българското право отговорността на държавата за вреди от нарушения на
общностното право , произтичаща от чл.4§ 3 от ДЕС следва да бъде реализирана по
процесуалния ред на ЗОДОВ,че от една страна в националното ни право липсва
специално уредено производство, по което да се реализира отговорността на
държавата за вреди от нарушения на общностното право,а от друга страна предявените пред националния съд искове за
обезщетяване на тези вреди следва да бъдат разгледани по ред,който не е
по-неблагоприятен отколкото тези за
подобни искове, засягащи само националното право.В същото определение на ВКС е
възприето становището, че дължимата ДТ при този вид искове е тази по чл.9а ЗОДОВ във вр.с чл.2а т.2 от Тарифата за ДТ.В конкретната хипотеза ищцата като
ФЛ е внесла тази ДТ в размер на 10лв.В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на процесуалния представител на
ответника за нередовност на исковата молба, поради невнасяне на дължимата
държавна такса по чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК.
Налице е
противоречива практика на съдилищата при предявен иск по чл.4,§3 от ДЕС както относно това кой е компетентният
съд-административните съдилища или общите съдилища,така и по въпроса за размера
на дължимата ДТ, дали се дължи ДТ,съгласно чл.2а от Тарифата за ДТ във вр.с
чл.9а от ЗОДОВ или ДТ,съгласно чл.1 от
Тарифата. С разпореждане от 27.11.2015г.на ВКС е образувано т.д.№2/2015г.по описа
на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от общото събрание
на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС по въпросите:
1.Кой е компетентният
съд ,който следва да разгледа исковата молба с правно основание чл.4,§3 от
ДЕС,с която се търси реализиране отговорността на държавата за нарушение на
правото на ЕС?
2.Кой е приложимият процесуален ред за
разглеждане на искова претенция с правно основание чл.4,§3 от ДЕС?
В проведеното на
09.03.2017г.съдебно заседание е спряно производството по т.д.№2/2015г. до
произнасяне на Съда на Европейския съюз по т.1 и т.2 по дело С-571/2016.
Посочено е,че делото пред Съда на Европейския съд е образувано по преюдициално
запитване от Административен съд Варна на осн.чл.267 ДФЕС.
Окръжният съд като първоинстанционен съд няма
правомощията да спре настоящото производство до произнасяне на тълкувателно
постановление по т.д.№2/2015г. на общото събрание на съдиите от Гражданска и
Търговска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.Тези правомощия , съгласно
чл.292 ГПК принадлежат на касационната инстанция.В този смисъл е т.1 от ТР№8 от
07.05.2014г.по тълк.д.№8/2013г.
От ИМ и молбата
уточнение към нея се налага извода,че
претендираните от ищцата вреди произтичат от нарушение на правото на ЕС
при осъществяване на законодателна дейност от Народното събрание на РБ,а именно
приетите изменения на §15 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По подобен казус за
вреди,претендирани от ответниците Народно събрание на РБ и Върховен
Административен съд ,на основание чл.4 §3 от ДЕС,в резултат на законодателна
дейност на Народното събрание-приети изменения в закон , е повдигнат спор за
подсъдност между Административен съд Ямбол и СГС. С определение №5 от 12.02.
2015г. на ВАС по адм.д. №65/2014г.,постановено по реда на чл.135 ал.4 АПК от 5 –членен
смесен състав на ВКС и ВАС е прието,че компетентен да се произнесе по спора е
СГС,на който делото е изпратено.В същото определение смесеният състав на ВКС и
ВАС ,позовавайки се на Решение на СЕС от 13.03.2007г.по дело С-432/05/ приема,че
след като националното ни законодателство не предвижда отделен ,специален
процесуален ред,по който да се реализира отговорността за вреди, причинени на частноправни субекти
,в резултат на неприлагането на общностното право по вина на България като
държава –членка на ЕС,/независимо кой е публичният орган, извършил
нарушението,т.е.независимо дали е орган на законодателната, съдебната или
изпълнителната власт/,съгласно утвърдената съдебна практика на СЕС,в този
случай националният съд следва да
приложи инцидентно такива процесуални
правила,които не са по-неблагоприятни от
тези,регулиращи подобни вътрешни искове/принцип на равностойност/,които
едновременно с това ,не правят практически невъзможно или прекомерно трудно
упражняването на правата,предоставени от общностния правов ред /приницип на
ефективност/.В този смисъл Окръжният съд приема,че конкретният спор е подведомствен на общите съдилища.
Неоснователни според съда са
възраженията на ответната страна по допустимостта на предявения иск с оглед
обстоятелството, че ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 61/2015 г./ е приет от предходно
Народно събрание, а не от настоящото. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ искът
за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. В конкретният случай
твърдените вреди са от акт на законодателния орган, поради което по аналогия с разпоредбата
на чл. 7 от ЗОДОВ Народното събрание на РБ, което като постоянно действащ
орган, осъществяващ по силата Конституцията законодателната власт в Държавата и
притежаващ самостоятелна правосубектност е пасивно легитимиран орган по този
иск.
С
оглед изложените съображения и цитираната съдебна практика, съдът приема,че предявеният
иск е допустим и независимо,че в ЗОДОВ липсва изрична разпоредба,
регламентираща отговорност на Държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС,
произтичаща от чл.4,§3 от ДЕС,същият следва да бъде разгледан по процесуалния ред на ЗОДОВ.В този смисъл е и
изготвения от съда проекто-доклад ,съгласно определение №1146/30.10.2017г.,по
който страните не са направили възражения.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРЕДЯВЕНИЯ
ИСК
С изготвения от съда
проекто-доклад на ищцата е указано,че носи доказателствена тежест и следва да установи, че е
нарушена правна норма от правото на ЕС,предоставяща субективни права на
ищцата,че това нарушение от страна на ответника
на посочената правна разпоредба от правото на ЕС, е „явно квалифицирано“ или
„достатъчно съществено“,че е налице явно и сериозно нарушаване на
ограниченията, които се налагат на свободата на преценка на държавата.При
съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства,съдът приема,че
ищцата Д.А. не доказа по категоричен начин ,че приетите от Народното събрание
изменения на ЗСПЗЗ,в частност на §15 от ПЗР на ЗСПЗЗ,обн.ДВ бр.61/2015г. представляват
явно квалифицирано или достатъчно съществено и сериозно нарушение на правото на
ЕС.В ИМ ,молбата –уточнение към нея и представеното в хода на съд.дирене
писмено становище/л.78-85/,визираните нарушения на общностното право са описани твърде общо и не са
конкретизирани,като ищцата се позовава на нарушения на Регламент 1307/2013 и на
Регламент 1305/2013.
Регламент/ЕС/№1307/2013 на ЕП и на Съвета от
17.12.2013г.е за установяване на правила за директни плащания за земеделски
стопани по схеми за подпомагане.В чл.4 от са дадени определения за целите на
Регламента. Съгласно чл.4 § .1,б.“в“
ii поддържането на земеделска площ в състояние, което да я прави подходяща за
паша или обработване без подготвителни действия, които са извън рамките на
обичайните земеделски методи и машини, съгласно определени от държавите членки
критерии въз основа на установена от Комисията рамка, или
iii) извършване на минимална дейност, която
се определя от държавите членки, в земеделски площи, които естествено се
поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване.
Според
чл.4,§2,б.“а“ от Регламента Държавите
членки определят критериите, които да се спазват от земеделските стопани, за да
се счита, че са изпълнили задължението да поддържат земеделска площ в
състояние, подходящо за паша или обработване съгласно посоченото в параграф 1,
буква в), подточка ii), а съгласно б.“б“
когато е приложимо в дадена държава членка, определят минималните
дейности, които да се извършват на площи, естествено поддържани в състояние,
подходящо за паша или обработване, съгласно посоченото в параграф 1, буква в),
подточка iii).
Безспорно,с оглед горепосочените норми на Регламент 1307/2013 се налага
извода,че европейското законодателство
допуска земеделската площ да се поддържа в състояние ,което да я прави
подходяща за паша или обработване, но
съгласно определени национални критерии.Разпоредбите на Регламент 1307 /
2013 не поставят някакви ограничения или задължителни изисквания към
държавите-членки как и по какъв ред да предоставят държавни или общински
земеделски земи под наем-чрез търг или чрез директно договаряне.Основателни са
изложените както в писмения отговор на ответника,така и в депозираната от
неговия проц.представител писмена защита доводи,че в конкретната хипотеза
промените в ЗСПЗЗ са наложени,с оглед подкрепата на сектор „Животновъдство“,
тъй като стопанствата и животните намаляват,че в мотивите към законопроекта е
отразено,че в МЗХ са постъпвали множество жалби и сигнали от животновъди,с
които същите са изразили недоволството си от това,че големи площи от землищата
,в които са разположени животновъдните им обекти се ползват от лица,които нямат
животни,но получават субсидии за площ,а за фермерите няма свободни терени за
разпределение,необходими за отглеждане и изхранване на животните,което е
наложило и да бъдат приети съответните законодателни промени,с цел уреждане на
тези обществени отношения.С измененията на чл.37м и чл.37и от ЗСПЗЗ са въведени
нови правила и изисквания за процедурите ,при които се отдават под наем пасища
и мери от общинския поземлен фонд ,като законодателят е дал приоритет на онези
участници в тях,които имат регистрирани
пасищни селскостопански животни. С приетите
изменения на §15 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ/ДВ бр.61/2015/
законодателят е предоставил възможност заварените случаи,каквато е ищцата с
оглед наемния й договор ,който е със срок до 2023г.да приведат договорите си в
съответствие с изискванията на чл.37и ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ в срок до
01.02.2016г.,което не е направено.Право на всяка държава членка на ЕС е да
определя отраслите ,които следва да бъдат подпомагани и насърчавани,като
необходимостта от защита на определен сектор ,в случая „Животновъдство“ и
приетите с тази цел изменения в ЗСПЗЗ,с оглед регулация на тези обществени отношения, не
могат да бъдат възприети като съществено нарушение на общностното право,тъй
като всяка държава-членка сама определя националните си приоритети и механизмът
по който да бъдат осъществени.Регламент 1307/2013 установява правилата за
директни плащания на земеделските стопани
по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска
политика ,като задава общи изисквания,с
цел да се гарантира правилното
разходване на финансовите средства,но не въвежда някакви специални ограничения
за държавите-членки относно кръга на лицата,които имат право да получат
субсидия по този ред.Въведените в ЗСПЗЗ законодателни промени ,даващи
възможност мери и пасища да се стопанисват с приоритет от земеделски стопани ,отглеждащи животни,не
противоречат на приетите в регламента правила относно лицата имащи право на
помощи.Не могат да бъдат споделени доводите на ищцата за наличие на
дискриминация,след като критерият на законодателя е да задоволи потребностите
първо на онези земеделски стопани, които имат нужда да ползват държавни и
общински мери и пасища,за да изхранват животните си,а едва след това на онези
земеделски производители, които само поддържат мерите и пасищата в добро
екологично състояние,без да отглеждат собствени животни.
В този смисъл съдът приема,че не се
установи твърдяното нарушение на правото на ЕС,обуславящо ангажиране
отговорността на държавата чрез Народното събрание като законодателен орган на
РБ.Искът по чл.4,§3 от ДЕС не е доказан по своето основание.Същият се явява
недоказан и по размер .Фактът , че за стопанската 2015 година ищцата е получила субсидия в размер на 22 391,68лв.,при
наличие на наемен договор за ползване на общинска земеделска земя,не означава с
категоричност,че тя би получила същия размер на субсидията и за следващите 5 стопански
години ,съответно от 2015/2016г.до 2019/2020г., ако договорът за наем не бе прекратен.Независимо,че
договорът за наем е сключен за 10 години,а впоследствие прекратен ,помощите по
мерките и схемите за директни плащания на земеделските стопани се изчисляват и
определят по различни критерии и са различни за всяка стопанска година,като
размерът на субсидията се определя от множество фактори,вкл. и от заявената
площ.За всяка стопанска година и за всяка кампания се определят различни суми
за единица площ,като наличието на договор за ползване земеделски площи не е
единствената предпоставка за предоставяне на помощи,а съответният ползвател
следва да установи,че ги поддържа в добро земеделско и екологично състояние. В
ТР №3/12.12.2012г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№3/2012г.е прието,че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД
за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се
предполага.В същото ТР е възприето становището,че пропуснатата полза не се предполага,а следва да бъде
доказана в процеса.В конкретната хипотеза от ищцата Д.А. не са ангажирани
доказателства,обуславящи извода,че е претърпяла имуществени вреди в размер на
111 958,40лв.,изразяващи се в пропуснати ползи,че би получила тази сума
като субсидия от ДФ“Земеделие“,респ.по 22 391,68лв.за всяка стопанска
година, за периода от 2015/2016г.до 2019/2020г. Отделен е въпроса,че част от
пропуснатите ползи се претендират за бъдещ период от време-стопанските
2017-2018,2018-2019 и 2019-2020 не са изтекли на този етап не би могло да се
установи,дали за тези години ищцата би получавала субсидия,още по-малко за
нейния размер.В тази част искът се основава на прогнози и предположения,доколкото
изплащането на субсидии и то за бъдещ период от време не е гарантирано за срока
на действие на договора за наем,а се определя за всяка стопанска година.За да
се присъди обезщетение за вреди от пропуснати ползи те трябва да са реално
настъпили,а не да се предполагат.
С оглед изложените
съображения,предявеният иск се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на процеса и на
основание чл.78 ал.8 ГПК ищцата следва да заплати на ответника Народно събрание
на РБ деловодни разноски в размер на 200лв.за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното,Окръжният съд
|
|
Р е ш и:
ОТХВЪРЛЯ предявения на
основание чл. 4 § 3 ал. 2 от Договора за Европейския съюз,разгледан по реда на ЗОДОВ
иск от Д.П.А., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване:
адвокат И. Ч. *** срещу Народното събрание на РБ,гр.С. ***,пл.“***“№***
,представлявано по
пълномощие от главен юрисконсулт М.Г. за
сумата 111 958,40
лв., претендирана
като обезщетение
за имуществени вреди,изразяващи се в пропуснати ползи –неполучени
субсидии от ДФ“Земеделие“за период от пет стопански години,от 2015/2016 г. до 2019/2020 г. вкл .,в резултат на нарушение
на правото на ЕС от Народното събрание като законодателен орган на Република
България при приемане на §15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ ,обн.ДВ бр.61/2015г.КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.8 ГПК Д.П.А., ЕГН **********
***,със съдебен адрес за призоваване: адвокат И. Ч. *** ДА ЗАПЛАТИ на Народното събрание на РБ,гр.С. ***,пл.“***“№***
,представлявано по
пълномощие от главен юрисконсулт М.Г. деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв.
Решението е постановено при участието
на Държавен фонд“Земеделие“гр. С. ***,бул.“***“№***,представляван от
изп.директор Ж. Ж.,трето лице-помагач на страната на ищцата.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: