РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Варна, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пл. Д. К.
при участието на секретаря Т. Г. И.
като разгледа докладваното от Пл. Д. К. Административно наказателно дело
№ 20233110201463 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба предявена от И. П. Н., ЕГН
**********, подадена чрез адв.С. С., АК - Добрич, против НП № 23-0436-
000156/24.02.2023 год. на Началник сектор в ОД МВР - Варна, Второ РУ -
Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДП са му били
наложени адм. наказание глоба в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е необосновано и
незаконосъобразно. Навежда твърдения за липса на извършено нарушение,
както и за допуснати нарушения на процес. правила – липсвали изискуемите
по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити, което водело до невъзможност
санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е
обвинено и на какво основание му е наложено наказание. Моли НП да бъде
отменено.
1
В съдебното заседание, въззивникът редовно призован се явява лично
и с надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. С. С., АК - Добрич.
Последният заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата
обстановка, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен
аргумент недоказаност на адм. наказателното обвинение. Претендира за
разноски по делото.
За въззиваемата страна редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю. к. Л., в които същата изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че в хода на адм.
наказателното производство не са били допуснати нарушения на процес.
правила, а от нарушението било безспорно доказано от събраните
доказателства. Изразява становище, че нарушението не е маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и моли НП да бъде потвърдено като претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на
адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на такова в минимален
размер.
.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.01.2023 г. около 22:57 ч., въззивникът И. Н. управлявал л. а.
"БМВ 3 ЕР РЕИХ" с рег. № **********, собственост на Пл. И. Н., по бул.
"Цар Освободител" в гр. Варна, в посока бул. "Осми приморски полк". В
автомобила заедно с него пътувала и св. Й. К., св.Е. М. От бул. "Цар
Освободител", с маневра рязко на ляв завой по посока бул. "Осми приморски
полк".,въззивникът не намалил скоростта, а извършил маневра, наляво и на
дясно, при което задните гуми се завъртели с по-висока скорост от предните
и изгубили сцепление с пътната настилка. В резултат от това задната част на
автомобила се приплъзнала, станала неконтролируема последвали няколко
2
последователни маневри свързани с последователно навлизане в съседните
пътни ленти и връщане отново в другата лента за движение.
Действията на въззивника били наблюдавани от свидетелите М. Н.
и Т. А., двамата полицаи при ОД МВР Варна, Второ РУ – Варна, които се
били позиционирали на "Осми приморски полк". След кръстовището с бул.
"Цар Освободител" . Последните преценили, че се касае за т. нар. "дрифт" и
спрели въззивника за проверка. На място на същият бил съставен АУАН в
който било посочено че е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДП за
това, че използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели. Актът
бил предявен на въззивника, който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН са постъпили писмени възражения срещу
съставения АУАН от страна на И. П. Н..
На 24.07.2023 год., въз основа на съставения АУАН и изготвено
становище, Началника на Сектор в ОД МВР – Варна, Второ РУ – Варна,
издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите и правни
изводи изложени в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.
104б, т. 2 от ЗДП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДП му наложил адм.
наказание глоба в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв., както и адм. наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства: основно от показанията на
свидетелите Н. и А., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства приложени към АНП.
Показанията на свидетелите Н. и А., съдът кредитира като
последователни, непротиворечиви и логични. Двамата непосредствено са
възприели действията на въззивника, движението на автомобила и
специфичния шум, издаван от гумите, като са категорични, че не се касае за
плъзгане на превозното средство по мокра настилка, а за умишлено
извършена маневра – рязко подаване на газ и превъртане на гумите и
3
няколкократно поднасяне на ляво и дясно. По делото не бе констатирано
наличие на предубеденост или необективност у тези свидетелите. Същите не
извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени
отношения с въззивника, като няма данни изобщо да са го познавали, поради
което и за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на
техните показания.
По делото като свидетел, по искане на защитата, са разпитани
свидетелите - Й. К., Е. М., жалбоподателя И. Н.. Н. сочи, че пътят бил сух и
автомобилът се бил "поднесъл" тъй като гумите били "стари", при което той
овладял автомобила и продължил направо. К. и М. отричат последният да е
правил някакви резки маневри като сочат, че след като въззивникът изправил
автомобила. Св. К. и св.М. обаче са в близки приятелски отношения с
въззивника, което поставя под съмнение достоверността на техните показания
и същите не могат безкритично да бъдат счетени за обективни. Поради това и
показанията им не са достатъчни да разколебаят фактическите изводи на
съда, при липсата на други достоверни доказателства, които да ги подкрепят.
Отделен е въпроса, че твърденията на свидетелите за липса на извършени от
въззивника резки маневри се опровергава от показанията на другите двама
разпитани по делото свидетели /Н. и А./. Същите сочат, че именно свистенето
от превъртането на гуми и неконтролируемото движение на автомобила -
излязъл от завоя въртейки гуми, влязъл в лентата за насрещно движение,
после се върнал обратно в своята лента и това се повторило няколко пъти, е
било причината да бъде спрян.
С оглед на горното и предвид липсата на основания за съмнение в
обективността на свидетелите Н. и А., съдът намира, че следва да бъдат
кредитирани именно показанията на двамата полицейски служители, които
позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за безспорно
установена.
Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на
наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно
заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи
4
изложените фактически изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради
което и е приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за
което е повдигнато обвинение на въззивника, позволяват му да разбере
извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно
защитата си. В контекста на изложеното съдът не споделя наведеното в
жалбата бланкетно възражение за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила изразяващо се в липса на описание на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДП забранява на водачите на
моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДП улиците са приравнени на
пътищата, като няма спор, че бул. "Осми приморски полк" и бул. "Цар
Освободител " в гр. Варна са отворени за обществено ползване. От
показанията на свидетелите Н. и А., кредитирани от съда, се установява, че
въззивникът е използвал посочените булеварди (кръстовището между тях) не
5
по предназначението им за превоз на пътници и товари, а за извършване на
демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на задните гуми. По
този начин въззивникът е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно
и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление.
В ЗДП липсва легална дефиниция на понятие "дрифт". Това понятие е
дефинирано от практиката, която определя дрифта като техника на шофиране,
при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън
контрол чрез "презавИ.е", така довеждайки до загуба сцеплението на задните
гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя,
осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.
В практиката си Адм. Съд – Варна изтъква, че именно довеждането
на МПС извън контрол представлява действие с висока обществена опасност
(Решение № 554 от 20.04.2022 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 464/2022
г.). Съдебната практика трайно приема, че извършването на маневри от вида
на процесните осъществява състава на нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДП. В
тази насока са не само цитираното по-горе решение, но и Решение № 668 от
16.05.2022 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 346/2022 г.; Решение № 1727
от 7.12.2023 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 2521/2023 г.; Решение № 91
от 30.01.2023 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 2695/2022 г.; Решение №
786 от 8.06.2023 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 626/2023 г. и. др.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразно е наложил на въззивника наказания съобразно нормата на
чл. 175а., ал. 1, пр. 3 от ЗДП, предвиждаща специално наказание за водач,
който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
какъвто е и настоящият случай. Наказанията са наложени във фиксирания
размер, предвиден в закона, поради което липсва възможност за
индивидуализация.
С оглед разпоредбата на чл. 189з. от ЗДП вменяваща забрана за
6
приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДП съдът не намира за
нужно да прави коментар в горната насока.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират само от въззиваемата страна, като искането
е направено своевременно.
С оглед изхода на делото съдът счете, че направеното искане от
страна на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и счете, че на основание 63д, ал. 1 от
ЗАНН такова следва да бъде присъдено в размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН в чл. 27е. от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80.00 /осемдесет/ лв. до 150.00 /сто и
петдесет/ лв.. и като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна
сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО в с. з от една страна и от друга това, че делото е
приключило в едно съдебно заседание, а процес. представител на
въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното заседание като
единствено е представил писмени бележки, съдът счете че следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение на минимума предвиден в наредбата, а
именно - 80 лева. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника в
полза на ОД на МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН
Варненския районен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0436-
000156/24.02.2023 г. на Началник Сектор в ОД МВР - Варна, Второ РУ -
Варна, с което на И. П. Н., ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр.
3 от ЗДП са били наложени административни наказания глоба в размер на 3
000.00 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12
/дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104б., т. 2 от ЗДП.
ОСЪЖДА И. П. Н., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР - Варна
сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8