№ 19311
***, 26.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110145669 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът **** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника С. И. Щ. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****,
като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което ответникът не е сторил,
поради което претендира от него сумите, както следва: 1 335,53 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 182,95 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 15.06.2022 г.; 24,17 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 4,88 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
15.06.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по
ч. гр. дело № 34810/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 05.07.2022 г., равняващи се на 1/2 от общия размер на дълга. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. И. Щ., чрез назначения по реда на чл. 47,
1
ал. 6 ГПК особен представител – адв. К. С., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдението, че не са ангажирани доказателства относно наличието на
облигационно правоотношение с ответника с оглед липсата на данни по делото за подадено
от него заявление за откриване на партида на негово име. Счита, че представените с
исковата молба нотариални актове са нечетливи. Навежда довод за изтекла погасителна
давност. Оспорва и вземанията за лихва с оглед липсата на представени доказателства за
отправяне на покана до него. Оспорва реално отчетеното като изразходвано количество
топлинна енергия. Оспорва претенцията за цена на услуга за дялово разпределение. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – **** изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение в била законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период ответникът С. И. Щ. се легитимира като носител на 1/2 идеална част от правото на
собственост върху процесния имот, респ. той следва да отговаря за вземанията за цена на
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно
обема на участието си в съсобствеността. За да достигне до този извод съдът съобрази най-
вече данните, удостоверени в представените 2 броя нотариални актове съответно от
17.01.1994 г. и от 18.12.2009 г., обективиращи договори за дарение, нотариален акт от
22.12.2009 г., обективиращ договор за покупко-продажба, 3 броя постановления за налагане
на възбрана съответно на ЧСИ С. Я. с рег. № *** на КЧСИ, ЧСИ Йо. Ц. с рег. № *** на
КЧСИ и ЧСИ Е. П. с рег. № *** на КЧСИ, удостоверение за идентичност, издадено от „***
както и изготвените по делото справки за настъпила смърт на С. К. А. и Т. А. Т., починали
съответно на 11.05.2009 г. и на 24.05.2018 г. Най-напред от представения нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 57, том II, нот. дело № 270/17.01.1994 г. (л. 15-16 от делото) се
установява, че С. К. А. и Т. А. Т. са дарили на дъщеря си Е. Т. А. и внука си С. И. Щ. всеки с
2
по 1/2 идеална част от правото на собственост върху апартамент № 84, находящ се в ***,
заедно с припадащото се избено помещение № 24 и 2,555 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, като с оглед представеното удостоверение
за идентичност на адрес, издадено от „*** според което понастоящем сграда с 6 входа на ***
е с настоящ адрес *** с вх. А, Б, В, Г, Д и Е, съдът приема, че административният адрес на
имота, предмет на договора за дарение от 17.01.1994 г., съответства на този, на който се
намира процесния апартамент № 84, за който се отнасят исковите претенции, още повече, че
от страна на ответника изобщо не е заявено оспорване в тази насока. Изрично в документа,
обективиращ дарствената сделка, е удостоверено, че дарителите С. К. А. и Т. А. Т. си
запазват правото на ползване върху дарения имот докато са живи. На следващо място по
делото се установява, че придобитата от ответника Щ. 1/2 идеална част от собствеността
върху него е била предмет на последваща прехвърлителна сделка, обективирана в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том VIII, нот. дело № 1375/18.12.2009 г.
(л. 17-18 от делото), по силата на който той я дарява на дядо си Т. А. Т., който в последствие
по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111, том VIII, нот.
дело № 1423/22.12.2009 г. (л. 19-20 от делото) отново я продава на внука си С. И. Щ., без да
има данни по делото относно осъществяването впоследствие на други юридически факти,
довели до промяна в правата върху процесния апартамент № 84, поради което съдът прави
извод, че включително и в рамките на исковия период ответникът Щ. се легитимира като
собственик на 1/2 идеална част от него, като ирелевантно е обстоятелството подал ли е той
заявление за откриване на партида на негово име, тъй като то няма отношение към
качеството потребител на топлинна енергия, доколкото действащата нормативна уредба
свързва това качество единствено с титулярство на право на собственост или ограничено
вещно право на ползване, като в случая първото измежду двете е установено по делото. В
тази връзка следва да се отбележи, че с оглед изготвените по делото справки за настъпила
смърт на С. К. А. и Т. А. Т., починали съответно на 11.05.2009 г. и на 24.05.2018 г. (л. 92-93
от делото), т. е. преди исковия период, учреденото в тяхна полза право на ползване по силата
на договора за дарение от 17.01.1994 г. следва да се счита за погасено – арг. чл. 59, ал. 1 ЗС.
Ето защо, съобразявайки действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, в
качеството му на негов съсобственик именно ответникът Щ. следва да отговаря за разходите
за потребената в апартамента топлинна енергия съобразно обема на участието си в
съсобствеността – 1/2.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на 1/2
идеална част от правото на собственост върху процесното жилище, съдът прави извод, че
между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
3
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 15.10.2001 г., списък към него и
договор от 18.10.2001 г. (л. 28-31 от делото), справки за използвана топлинна енергия и
протокол за отчет (л. 98-100 от делото), а и с оглед изложеното от вещото лице в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се
установява, че в рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ***, ***,
вх. Г, е била възложена и извършвана от третото лице – помагач - ****.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ***, ***, вх. Г, е
измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в
края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество
топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на ответника са начислявани
суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как
се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията
на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление са начислени без отчет с
оглед наличието на 1 брой радиатор с разпределител, сумите за битово гореща вода са
начислявани служебно на база 2 броя потребители за 2020 г. и 1 брой потребител за 2021 г.
съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, тъй като абонатът не е осигурил достъп, което е в съответствие с
обстоятелствата, удостоверени в представения протокол за извършен отчет от 05.06.2021 г., а
сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база
посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към същата Наредба – между
абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота – 206 куб. м. и този на етажната
собственост – 10 715 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение
също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните
изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното
количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и
реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична
проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в
абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с
изискванията на ДАМТН, като от страна на ответницата не са ангажирани доказателства за
опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период
нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
4
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че
реално доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 2 671,04 лв., представляваща сбор между прогнозно
начислените суми по фактури (2 507,42 лв.) и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки (163,62 лв.), като посочената по-горе стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Както се посочи по-горе,
основанието за служебно начисляване на процесните суми на база неосигурен достъп от
абоната за целия исков период се потвърждава от съдържанието на протоколите за отчет,
изготвени от ****, за които в констативната част на заключението си вещото лице по
съдебно-техническата експертиза изрично е отразило, че е изследвало, като е обективирано
в нея удостоверените в тях данни, възприемайки крайния извод, че действително абонатът
не е осигурил достъп. Съдът намира обаче, че при наличие на неосигурен достъп, както е в
настоящия случай, по отношение на компонент битово гореща вода приложение следва да
намери чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като
начисляването на същата следва да се извърши от фирмата за дялово разпределение при
норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие.
В случая, този ред за начисляване на сумите за битово гореща вода действително е бил
спазен, но с оглед данните по съдебно-техническата експертиза за първия отчетен период –
м.05.2019 г. – м.04.2020 г. това е ставало на база 2 броя обитатели, без по делото да са
ангажирани доказателства, че това действително е било така. В случая, няма основание да се
приеме, че в рамките на исковия период процесният апартамент № 84 е бил обитаван от
повече от едно лице, освен от ответника Щ., поради което съдът намира, че за 2020 г.
начисляването на сумите за битово гореща вода също е следвало да се извърши на база 1
брой обитатели, а не на база 2 броя такива. Оттук и при съобразяване на критериите по чл.
69, ал. 2, т. 2 от Наредбата и на база на 1 брой обитатели за процесния имот съдът приема, че
стойността на общо фактурираното количество топлинна енергия за компонент битово
гореща вода за целия исков период (м.05.2019 г. – м.04.2021 г.) възлиза на 346,78 лв., а не на
693,57 лв., както е прието от фирмата за дялово разпределение и както е посочило вещото
лице по съдебно-техническата експертиза в таблица № 6 от заключението си. Към тази
стойност следва да се добави и стойността на фактурираното количество топлинна енергия
за останалите два компонента – за отопление на имот и сградна инсталация, което съгласно
данните по същата тази таблица от заключението възлиза на 393,78 лв., т. е. общо 740,56 лв.,
а не 1 087,35 лв., на колкото според експертизата се равнява фактурираното количество
топлинна енергия по прогнозни данни за първия отчетен период – 2020 г. Ето защо,
съобразявайки стойността на прогнозно фактурираното такова, отнасящо се за втория
отчетен период – 1 420,07 лв., което съдът приема за коректно начислено с оглед данните по
делото, че в рамките на него сумите по компонент битово гореща вода отново са
начислявани служебно, но на база 1 брой обитател, общата стойност на фактурираното
количество топлинна енергия по прогнозни данни за целия процесен период се равнява на 2
160,63 лв. (740,56 лв. + 1 420,07 лв.), а не на 2 507,42 лв., както е отразено в таблица № 6 на
заключението. Към тази сума следва да се добави и подлежащата на доплащане от абоната
такава по изравнителните сметки от 163,62 лв., при което главното задължение за цена на
топлинна енергия, отнасящо се за целия исков период, възлиза в размер на 2 324,25 лв., като
по делото не се твърди и не се доказва посочената сума да е била заплатена от ответника. В
тази връзка следва да се отбележи, че с отговора на исковата молба от негово име е заявено
изрично възражение относно стойността на реално отчетеното като изразходвано количество
топлинна енергия, поради което в тежест на ищеца е било да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на обстоятелствата, обуславящи основанието за
служебно начисляване от негова страна на база 2 броя потребители на топлинната енергия в
5
рамките на първия от отчетните периоди.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от посочената
по-горе сума от 2 324,25 лв. ответникът С. Щ. дължи да заплати, като в тази връзка бъде
разгледано релевираното от него възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 29.06.2022 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и
7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 29.06.2019 г., а след и
на 22.04.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила
от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. В случая, най-ранното
месечно задължение, включено в рамките на исковия период – това за м.05.2019 г., е станало
изискуемо на 15.07.2019 г., т. е. много след 22.04.2019 г., поради което никое от процесните
вземания не е обхванато от изтекла погасителна давност.
Изложеното обосновава извод, че стойността на задължението за цена на топлинна
енергия, отнасящо се за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., възлиза в размер на 2
324,25 лв., като при съобразяване на обема на отговорността на ответника – 1/2, С. Щ. се
явява задължен за сумата от 1 162,12 лв., до който размер предявеният срещу него главен иск
за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 1 335,53 лв., или за размера от 173,41 лв.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято обща
стойност не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 48,35 лв. Това е така,
тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
**** и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в общите условия на
ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната
давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, при което
най-ранното месечно задължението, включено в исковия период – това за м.05.2019 г. се
счита за възникнало на 31.05.2019 г., или същото е станало изискуемо на 01.06.2019 г., т. е.
отново след 22.04.2019 г., поради което нито то, нито последващите такива, не са обхванати
от изтекла погасителна давност. Отново при съобразяване на обема на отговорността на
ответника – 1/2, С. Щ. се явява задължен за сумата от 24,17 лв., на колкото се равнява и
заявеният от ищеца размер.
Ето защо, предявеният от него иск за цена на услуга за дялово разпределение в размер
на 24,17 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. се явява основателен и следва да се
6
уважи изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми за главница следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2022 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019
г./. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., попадащо в обхвата на общите условия от 2016 г.,
се равнява на сумата от 159,19 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2020 г. до
15.06.2022 г., до който размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава следва да бъде
уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 182,95 лв., или за
размера от 23,76 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.06.2022 г. и
касаеща процесния период. В тази връзка следва да се отбележи, че представената от ищеца
покана от 25.03.2013 г. (л. 26 от делото), адресирана до ответника Щ., касае задължения
преди исковия период, а освен това дори това да не беше така, от разписката към нея не
може да се направи извод, че документът е достигнал своя адресат.
Ето защо, предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху главното задължение за
цена на услуга за дялово разпределение в размер на 4,88 лв. за периода от 01.07.2019 г. до
15.06.2022 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя – ищец се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело №
34810/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 48,65 лв. – платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, както и на 742,01 лв. - платена държавна такса, депозит
за особен представител на ответника, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец
в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
7
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва
да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като той не
претендира, а и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ****, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, *** срещу С. И. Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, ***,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. И. Щ. дължи на ****, сумата от 1
162,12 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата от 24,17 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 29.06.2022 г. до окончателното им заплащане, както и сумата
от 159,19 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.06.2022 г., за които суми по ч. гр. дело №
34810/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 05.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 1 162,12 лв. до пълния предявен размер от 1 335,53 лв., или за размера
от 173,41 лв.; иска за мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 159,19 лв. до пълния предявен размер от 182,95 лв., или за
размера от 23,76 лв., както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на услуга
за дялово разпределение в размер на 4,88 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 15.06.2022 г.
ОСЪЖДА С. И. Щ., ЕГН **********, с адрес: ***, *** да заплати на ****, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
48,65 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 34810/2022 г. по
описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 742,01 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца *** – ****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8