Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 07.02.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря: Радка Чолакова
и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от
СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 543 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и Канализация”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.„Христо Ботев” № 62, представлявано от
управителя Р. Т. Р.
чрез адв. Д.П.Д. *** против
Й.И.К. с
ЕГН **********,***
и настоящ адрес:*** с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С
исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация”ЕООД гр, Стара Загора, район Казанлък има
открита партида с номер 283 за
имот, находящ се в с.Паничерево,
общ. Гурково, обл. Стара Загора, ул.„Верея” № 22.
Процесуалният
представител на ищеца посочва, че партидата се
открива по заявено желание от абоната, като така между експлоатационното
предприятие и абоната възниквали
договорни отношения, по силата на които „В и К” ЕООД се задължавало да доставя
питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на
абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от
инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое
задължение абонатите били уведомени по надлежния ред, както от длъжностните лица на дружеството, а също така и били задължени с чл.33, ал.2 от
Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор. Сочи , че при закъснения се начисляват лихви, съгласно чл.40, ал.1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Твърди, че за
периода 01.06.2016 г. до 28.08.2018 г. ответника дължал на дружеството сума в размер на 188.96 лв.,
представляваща консумираната от домакинството му за посочения период вода, за което задължение били издадени 7 броя квитанции, приложени като
доказателства към исковата молба. Посочва, че за
закъснялото плащане ответникът дължал лихва
в размер на 19.49 лв.
Сочи че в срока, определен в
чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата на изготвяне на квитанция за
задължението, ответникът не бил заплатил задълженията си и поради това обстоятелство
дружеството подало до PC - Казанлък
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, където било
образувано бе ч.гр.д.№ 2873/2018 г. по описа на PC - Казанлък. Посочва също, че
след справка за постоянния и настоящ адрес на ответника съдът установил, че
същия е с адресна регистрация в с. Кортен, общ. Нова Загора, обл. Сливен,
ул.„Христо Ботев” № 9, поради което делото било прекратено и изпратено по
подсъдност в PC - Нова Загора, който образувал ч.гр.д.№ 1987/2018 г. и издал
Заповед № 1424 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 12.12.2018
г. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което съдът уведомил ищеца за начина на връчване на заповедта и му указал,
че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си, предмет на
заявлението, а ищеца съгласно указанията на съда е предявил настоящия установителен иск в срок.
С него
ищеца моли съдът да признае
за установено,
че Й.И.К.
с ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване
и Канализация” ЕООД, с ЕИК ********* сума в размер на 188.96 лв., представляваща цената на незаплатената доставена и консумирана питейна
вода по партида № 283 за имот, находящ се в с. Паничерево, общ. Гурково, обл.
Стара Загора, ул.„Верея” № 22, за периода от 01.06.2016 г.
до 28.08.2018 г., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до PC - Казанлък по ч.гр.д.№ 2873/2018 г. до окончателното й изплащане.
Моли
съдът също да
признае за установено, че ответницата му дължи сума в размер на 19.49 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното му задължение за
периода от 02.07.2016 г. до 09.10.2018 г.
Ищецът моли съда да му присъди направените по делото
съдебни и деловодни разноски, както и направените такива в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 1987/ 2018 г. по описа на PC - Нова
Загора.
Ищеца
е приложил документи, релевантни към иска и моли съдът да ги приеме като
доказателства по делото.
Тъй
като препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на
ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е
назначил на ответника Й.И.К. с ЕГН ********** особен
представител, а именно определения за целта от АК - Сливен - адв. М.И.Н..
Ответника
в срока по чл.131 от ГПК е представил
писмен отговор на исковата молба, чрез
особения си представител, който посочва,
че е запознат с исковата молба и счита иска за допустим, но неоснователен,
както по основание, така и по размер.
Счита, че твърдението на ищеца за
наличие на валидна облигационна връзка между него и ответницата, по силата на
която ответникът е потребител по смисъла на закона е неоснователно, тъй като не
бил представен договор между страните, който да удостоверява наличието на
такава връзка. Не били приложени към исковата молба и Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.
Сочи също, че ако се приеме, че
ответницата все пак има качеството на потребител и е налице сочената от ищеца
облигационна връзка между страните, липсвали доказателства за начина на
отчитане на количеството предоставена и потребена питейна вода и съответно за
изпълнение на задълженията на В и К оператора.
Относно претендираните разноски по настоящото
производство, особеният представител е възразил за прекомерност на исканото
адвокатско възнаграждение.
Оспорват се представените от
ищеца с исковата молба лихвен лист и 7 бр. квитанции.
В
съдебно заседание за ищеца, редовно призован, за него се явява процесуален
представител, който поддържа предявените искове и моли съда да приеме като доказателства по делото извлечение от
карнета за процесната партида на длъжника. Посочва, че от 2017 г. се отчита с
електронни средства – с таблет. Представя електронно досие и справка за лице,
че същата е собственик на процесния имот. Моли съдът да допусне експертиза в случай, че ответната страна
оспори размера на задължението.
За
ответницата, редовно призована - не се явява, за нея се явява в
качеството на особен представител адв. Н., която заявява, че счита оспорва предявения иск и представените в заседанието доказателства, като изходяши
от ищцовата страна. Счита че те са частни документи и сочи, че липсва подпис на
потребителя.
Съдът е
открил процедура по оспорване на представените от ищеца документи и е назначил
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.К.С..
Заключението
е представено в срок от вещото лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно
от материалите по делото ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против Й.И.К. с ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***.
Съдът
е уважил претенцията и е издал заповед № 1424/12.12.2018 г. общо за сумата от 208.45 лв., от която 188.96 лв. - главница, представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.06.2016 г. до 28.08.2018 г., мораторна лихва
върху главницата – 19.49 лв за периода от 02.07.2016 г. до 09.10.2018 г.., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2018 г. до изплащане
на вземането. Освен тези суми ответника дължи на ищцовото дружество и разноските, които последното е сторило в заповедното
производство, възлизащи на 385.00 лв.
Вземането
произтича от неизпълнение на парично задължение по договор с ВиК оператор „Водоснабдяване и Канализация”ЕООД, сключен при общи
условия, за издадени фактури по партида 283 за период от 01.06.2016 г. до 28.08.2018 г. на адрес: с. Паничерево, общ. Гурково, ул.„Верея” № 22.
Заповед
№ 1424/12.12.2018 г. е била връчена на
длъжника Й.И.К. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. С
разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе държавна
такса в размер на 25.00
лв., за което да представи доказателства в посочения срок, в противен случай
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В
указания от съда едномесечен срок, на
23.04.2019 г. „Водоснабдяване и Канализация”ЕООД е депозирало в РС – Нова Загора искова молба срещу Й.И.К. за установяване на
вземането си по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
С
исковата молба ищцовото дружество претендира сумите за които е била издадена
заповед за изпълнение, а именно: 188.96 лв.- главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
01.06.2016 г. до 28.08.2018 г., мораторна лихва
върху главницата – 19.49 лв за периода от 02.07.2016 г. до 09.10.2018 г.., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2018 г. до изплащане
на вземането, както и моли съда да осъди ответницата да му заплати направените разноски в заповедното производство и в
настоящото производство.
Събраха се доказателства от
които е видно, че процесния имот е собственост на ответницата, поради което съдът счита,
че между страните не е спорно, че на името на ответницата има открита партида за
процесния имот. Не е спорно обстоятелството, че в процесния недвижим имот, находящ се в с. Паничерево, общ. Гурково, ул.„Верея” № 22, ищцовото дружество е предоставяло ВиК услуги / доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води/ за исковия период от 01.06.2016 г. до 28.08.2018 г.
За исковия период ищцовото
дружество издавало фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект.
По
делото беше открита процедура по оспорване на
представените от ищеца документи и беше назначена съдебно-счетоводна експертиза
на вещото лице С.К.С..
Страните
приеха заключението на вещото лице, което съдът кредитира. Съгласно него:
1. Задължението за ползване на питейна вода по партида № 283 в с.
Паничерево за периода от 01.06.2016 г. до 28.08.2018 г. е в размер на 208.45 лв.
от които 188.96 лв. главница и 19.49 лв. начислена лихва за забава. През този
период партида № 283 се води на името на ответника по делото - Й.И.К.. Партидата
се отнася за имот, находящ се в с. Паничерево, общ. Гурково, ул.„Верея” № 22. По
процесните задължения няма извършено плащане.
2.
През процесния период ищецът - „Водоснабдяване и Канализация”ЕООД,
гр.
Стара Загора е издал долупосочените квитанции /фактури/, със съответните номера,
дати и стойност както следва: квитанция № **********/01.06.2016 г. на стойност
17.38 лв.; квитанция № **********/01.07.2016 г. на стойност 10.86 лв.;
квитанция № **********/01.08.2016 г. на стойност 23.89 лв.; квитанция №
**********/01.09.2016 г. на стойност 34.75 лв.; квитанция №
**********/01.05.2017 г. на стойност 2.17 лв.; квитанция №
**********/08.07.2018 г. на стойност 21.72 лв.; квитанция № **********/28.08.2018
г. на стойност 78.19 лв. на обща стойност 188.96 лв.
Горепосочените
квитанции, издадени през процесния период са осчетоводени в счетоводството на
ищцовото дружество хоронологически - по датата на издаването им по с-ка № 411
„Клиенти”.
3.
Дължимото обезщетение за забавено плащане на процесните квитанции от датата на
възникване на задължението до 09. 10. 2018 г. - датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в Районен съд - гр. Нова Загора е в размер на 19.49 лв.
4.
Отчитането на потреблението през процесния период е ставало на база Наредба №
4/14.09.2004 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройство и
приетите на нейна база от „Водоснабдяване
и Канализация”ЕООД, гр. Стара Загора Общи условия за
предоставяне на ВИК услуги на потребителите от ВИК оператор. По процесните
квитанции не са спазени две от изискванията на Общите условия - Нарушен е чл.23,
ал.4 - няма положени подписи /с изключение на един/ срещу показанията на
водомера и чл.23, ал.2 - при две от издадените квитанции сроковете за отчитане
на показанията на водомера са съответно 7 месеца и 27 дни и 7 месеца и 20 дни,
а не 3 месеца каквито са изискванията на Общите условия.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Предявените
при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител,
разполагащо с правен интерес да установи
със сила на прeсъдено нещо съществуването, респeктивно
дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Разгледани
по същество исковете са основателни.
Предявеният
положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В
конкретния казус ищцовото дружество установи по несъмнен начин обстоятелството,
че ответника е потребител на ВиК услуги,
предоставяни от ищеца и че в недвижимия имот на ответника – абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем
и стойност.
Тези обстоятелства безспорно се установиха в хода на съдебното
следствие.
Съдът намира, че твърденията на особения представител на ответника,
а именно, че няма доказателства и не е налице валидна облигационна връзка между ищеца и
ответника за неоснователни, тъй като във „Водоснабдяване
и Канализация”ЕООД, гр. Стара Загора има
открита партида № 283 за
имот, находящ се в с.Паничерево, общ. Гурково, ул.„Верея” № 22 на името на ответника по делото - Й.И.К., като този имот е бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се
извършвали доставки на питейна вода. Видно и от карнета, в който има подписи на
абоната, доставената и консумирана питейна вода се отчитала по тази партида
от представител на „Водоснабдяване и Канализация”ЕООД и стойността на изразходваното
количество се е фактурирала, като след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по
настоящия иск, възниква задължение в 30 дневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението си,
съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намират приложение по отношение на
всички потребители. Тъй като ответника не е сторил това, а именно да погаси
задълженията си към „Водоснабдяване и
Канализация”ЕООД е изпаднал в забава и съответно дължи и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.
Относно посоченото в отговора на четвърти въпрос от заключението
на експертизата, че за отчитането
на потреблението не са спазени сроковете за отчитане на показанията на водомера
съответно 7 месеца и 27 дни и 7 месеца и 20 дни, а не 3 месеца каквито са
изискванията на Общите условия, съдът счита че следва да се прилагат разпоредбите
на чл.22, ал.3 от Общите условия, съгласно които
при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или
на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от
последното отчитане. Съгласно чл.22, ал.1 от същите общи условия потребителят е
длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица
на В и К оператора за извършване на отчети на водомера на сградното отклонение
и на индивидуалните водомери.
С оглед на събраните по делото писмени
доказателства и приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, съдът
намира за изцяло доказано горепосоченото вземане на ищцовото дружество.
С оглед уважаването на исковата
претенция, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
направените разноски по заповедното производство в размер на 385.00 лв., както
и направените по настоящото производство разноски в размер на 900.00 лв., от
които: 50.00 лв. - държавна такса, 300.00 лв. – депозит за особен представител,
250.00 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 300.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.И.К. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, че
ВЗЕМАНЕТО НА „Водоснабдяване и Канализация”ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.„Христо
Ботев” № 62,
представлявано от управителя Р.
Т.Р. чрез адв. Д.П.Д. *** срещу Й.И.К. за СУМАТА:
208.45 лв. /двеста и осем лева и четиридесет и пет стотинки/, от които: 188.96 лв. /сто
осемдесет
и осем
лева и деветдесет и шест стотинки/ – главница, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода по партида № 283 за периода от 01.06.2016 г.
до 28.08.2018
г., в имот находящ се в с. Паничерево, общ. Гурково, обл. Стара Загора, ул.„Верея” № 22 и 19.49 лв. /деветнадесет лева и четиридесет
и девет стотинки/ мораторна лихва върху
главницата за периода от 02.07.2016 г. до 09.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.11.2018
г. до окончателното изплащане на
задължението, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Й.И.К. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и Канализация”ЕООД, с
ЕИК *********, СУМАТА 385.00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляващи направените разноски по ч.гр.д. № 1987/2018 г.
по описа на РС - Нова Загора.
ОСЪЖДА Й.И.К. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и Канализация”ЕООД, с ЕИК *********, СУМАТА 900.00 лв. /деветстотин лева/
– разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
П Р Е
Д С Е Д А Т Е Л: