РЕШЕНИЕ№
гр... София, 16.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ шестнадесети април………………………………….……..…….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... … Христинка Колева.……….........
... Доротея Кехайова ….....................
при секретаря... Гергана Цветкова…………………………….….……… в присъствието на
прокурора......... Стоил Томов...............................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров........................въззивно общ характер нак. дело № 660 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест срещу
присъда от 30.05.2016 г. постановена по НОХД № 20260/11
г. по описа на СРС-НО, 17 състав, с която подс. С.Г.С. е бил оправдан изцяло по
обвинението по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1, вр.чл.194, ал1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
В протеста са изложени твърдения, че присъдата е постановена при
непълнота на доказателствата, тъй като не били разпитани полицейските
служители, които са задържали подсъдимия. Било допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като не била дадена възможност на ощетеното
юридическо лице да се конституира като граждански ищец. Иска се на основание
чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия С.Г.С.,
да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4,
пр.1, вр.чл.194, ал1, вр.чл.20, ал.2 от НК..
В съдебно заседание протеста не се
поддържа. Прокурорът твърди, че присъдата на СРС е законосъобразна, поради
което следва да се потвърди.
Защитникът
моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Смята,
че не са събрани никакви доказателства подсъдимия да е извършил престъплението.
Подсъдимия счита протеста
за неоснователен. Присъединява се към становището на защитника. Моли присъдата
да бъде потвърдена.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
Протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В хода на
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства
за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е
направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. Установено е,
че подс.С.Г.С. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, средно образование, осъждан. На 06.12.2004г. същият пътувал
с л.а. марка Мерцедес, модел 200Е с ДК *******, заедно с две неустановени в
хода на наказателното производство лица. Подсъдимият получил посочения
автомобил от свой приятел за неопределено време, безвъзмездно. На посочената
дата подс.С. ***, където на бензиностанция ОМВ , където МО/1 била св.Е.Б..
По-късно, във връзка със спирането спиране за зареждане на автомобила с гориво на
горепосочената бензиностнция станало ясно, че не е заплатено зареденото гориво
в автомобила на стойност 30.00 лева, както и че неустановени лица са взели от
магазина два броя парфюми, марка „Ситру" и един брой моторно масло ОМВ 15 VV 40 от един
литър на стойност 5,00 лева.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, приета отчасти и от районният съд в мотивите към обжалваната
присъда за установена от събраните по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия;
показанията на свидетеля Е.К.Б./прочетени свидетелски показания от ДП/,
свидетелски показания на К.С.Г./прочетени свидетелски показания от ДП/ ,
свидетелски показания на Ф.Д.Т./прочетени свидетелски показания от ДП/,
свидетелски показания на Р.Д.С.; писмени-протокол
за разпознаване на лица, заключение на съдебно-оценителна експертиза и съдебнопсихиатрична
експертиза са направени от решаващия съд
правилни с оглед крайния резултат изводи по същество.
В хода на наказателното производство е
безспорно установено, че Е.К.Б. е била
касиерка в бензиностанция ОМВ, находяща се на бул.********в гр.София. Установено
е че, от магазина на бензиностанцията е извършена кражба, както и не е
заплатено зареденото гориво в лекия автомобил Мерцедес, модел 200Е с ДК *******
. С показанията на свидетел К.С.Г. е установено, че са се познавали с подсъдимия и че
автомобила, с който е бил последния е бил на свидетеля. Даването на лекия
автомобил е било безвъзмездно за известно време, като свидетеля е бил запознат
със случилото се известно време след произшествието, от привикването му от
страна на полицията, за да даде обяснения за случилото се. Свидетеля Р.Д.С. е
работил през този период на конкретната бензиностанция като служител, зареждащ
автомобилите. Същият твърди, че не познава подсъдимия и не си спомня за
проблемен случай с него, но по принцип е имало случаи на не заплащане на
заредено гориво и тогава сумите са били удържани от заплатите на служителите
без да се дават някакви разписки. Св. Ф.Д.Т.установява, че е била касиерка на
бензиностанцията и имало много случаи на не заплащане на заредено гориво или кражби
на малка стойност .
Доказателствената
съвкупност не позволява да се направи обоснован извод, че подсъдимия е автор на
престъплението. Същият при проведеното процесуално действие разпознаване на
лица по снимки, не е разпознат от св.Р.С., който е бил очевидец на извършеното
деяние. Нито един свидетел не посочил подсъдимият като автор на извършеното
деяние. Св.Б. в показанията си от ДП сочи няколко момчета да са били на
процесния ден на бензиностанцията, но твърди, че не е видяла някое от тях да
взема стоки от магазина. Липсата на два броя парфюми е установена по-късно,
като от камерите са видели как едно от момчетата слага парфюмите в джоба си.
Това лице не е индивидуализирано. Свидетелката е заявила, че би могла да го
разпознае, но не е проведено такова процесуално следствено действие с нея. Четиринадесет
години след деянието е невъзможно попълването на доказателствената съвкупност с
нови доказателства.
Първоинстанционния
съд е направил необоснован извод, че не била доказана субективната страна на
деянието, въпреки, че е изложил аргументи за липсата на обективна страна. Всъщност,
в случая действително няма събрани доказателства за съставомерно изразено
субективно отношение от подсъдимия, но, тази недоказаност е производна от
липсата на доказателства за обективирано
съставомерно поведение от същия. Авторството на деянието е част от
обективната страна от състава на престъплението. При липсата на достатъчно
доказателства въз основа на които да се направи извод, че подсъдимия е
обективирал поведение, което е престъпно, е недоказана обективната страна от
състава на престъплението.
С оглед на
това въззивният съд приема, че изводите на първоинстанционния съд за
несъставомерност на деянието на подсъдимия по чл. чл.195, ал.1, т.4, пр.1,
вр.чл.194, ал1, вр.чл.20, ал.2 от НК са верни. В хода на производството не са събрани достатъчно
доказателства въз основа на които да се направи обоснован извод, че подс.С. е извършил престъплението за което е предаден
на съд. Наказателната му отговорност не е следвало да бъде ангажирана и
първоинстанционният съд правилно е съобразил това. С оглед на това атакуваната
присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338
от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.05.2016 г. постановена по НОХД №
20260/11 г. по описа на СРС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.