Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2009
гр. Русе, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на четвърти ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4911 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация-Русе” ЕАД
твърдят, че имат с ответницата сключен
договор за доставяне на топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Русе, ...№ 62, бл. “...”, вх. Г, ет.1, с абонаментен № 12000620530.
Сочи се, че за извършените от дружеството услуги през периода 24.02.2018
г.–21.02.2019 г. потребителят им дължи заплащане на цена в размер на 359,91 лв.
по 11 бр. фактури, както и лихва за забава за времето до 27.05.2019 г. от 15,22
лв.В тази връзка и въз основа на подадено заявление по ч.гр.дело 3351/2019 г.
по описа на РРС, в тяхна полза била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК за посочените стойности, като в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК им било
указано да предявят претенциите си по общия исков ред.Искат от съда да признае
за установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми по
ч.гр.дело № 3351/2019 г. по описа на РРС, със законната лихва от подаване на
заявлението.Търсят се разноски за двете производства.
Ответницата П.М.М. не взема
становище по предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 3351/2019 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в
настоящото производство e била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
неплатена от П.М.М.
консумирана топлинна енергия за периода 24.02.2018 г.–21.02.2019 г. в общ размер на 359,91 лв., с лихва за
времето до 27.05.2019 г. от 15,22 лв., със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2019
г., както и 77 лв.–разноски за производството. Заповедта е връчена на длъжника
в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на кредитора, че може в 1-месечен
срок да предяви иск за установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на
страната на 24.07.2019 г.Исковата молба по настоящото дело е постъпила на 08.08.19 г.
Ищецът е ангажирал доказателства, че през процесния
период с ответницата са били в договорно правоотношение по повод извършваната
от дружеството услуга -доставка на топлинна енергия за имот в гр.Русе по ...№ 62, бл. “...”, вх. Г, ет.1 (л.24-л.61).Не се
оспорва, че абонатът не е заплатил на дружеството цената на доставената за
имота топлоенергия за периода 24.02.2018 г.–21.02.2019 г.Приложени са 11 бр.
сметко-фактури, касаещи това време.
Назначената в производството
техническа експертиза, след запознаване с доказателствата по делото, извършена
проверка при ищеца, разпределителното
дружество, както и в процесната сграда, се е произнесла, че имотът на ответницата
е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на
”Топлофикация–Русе”. Експертът е докладвал, че сградната инсталация е с
хоризонтална разпределителна разводка и вертикални щрангове, преминаващи през
всички помещения по вертикалите.Абонатната станция топлоснабдява едновременно
входове В и Г на блок „...“.Измерването на доставената топлоенергия е с един
топломер преди абонатната станция, поради което по смисъла на ЗЕ, двата входа
се разглеждат като една сграда.Измерването на топлоенергията за отопление по
имоти е с индивидуални разпределители, а за битова гореща вода – с индивидуални
водомери.В заключението е отразено, че в сградата и в имота на ответницата е
въведено дялово разпределение.В жилището няма функциониращи отоплителни
тела.През процесния период е била начислявана „сградна инсталация“.Експертът е
посочил, че няма данни етажните собственици да са избрали начин на изчисляване
на дял ”Сградна инсталация” по смисъла на чл.63 от Наредба 16-334 за
топлоснабдяването, поради което приложение намира методиката, записана в
т.6.1.1 от методиката към този нормативен акт.Вещото лице е определило, че при
спазване правилата за дялово разпределение, съобразно ЗЕ, Наредба за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, за имота на ответницата
през процесния период се дължат 359,91 лв.Лихвата за забава върху тази стойност
за заявения по исковата молба период, е определена на 17,01 лв.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3351/2019 г. по
описа на РРС, като актът е насочен срещу П.М.М. и е за заплащане на сумата от 359,91 лв., представляваща цена за извършваните от
дружеството услуги–доставяне на топлинна енергия през
периода 24.02.2018 г.–21.02.2019 г., с лихва
за забава за времето до 27.05.2019 г. от 15,22 лв., като в срока, определен
от съда във връзка с хипотезата на
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, заявителят е
предявил иск за установяване на вземането си, предвид което претенциите
му са допустими.
В настоящото поризводство безспорно се установява, че сградата,
в която се намира апартаментът на ответницата, е присъединена към топлопреносната мрежа на ” Топлофикация – Русе
” ЕАД.Събраните по делото доказателства сочат на извод, че за
времето 24.02.2018 г.–21.02.2019 г. дружеството е изпълнявало договорните си задължения и е доставяло
топлинна енергия до жилището на абоната, за което той не е престирал следващата
се цена.Назначената
по делото техническа експертиза е констатирала, че имотът на абоната е
присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на
”Топлофикация–Русе”, спазени са били съответните нормативни изисквания при
отчитане на топлоенергията, като определената от вещото лице стойност на
дължимата сума за доставената през процесния период услуга е същата, посочена
по исковата молба. Сумата се дължи със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК.
По отношение на лихвата за
забава, по делото не се спори, че длъжникът не е престирал цената за
извършената услуга.При това положение той дължи на насрещната страна
обезщетение за неточното изпълнение.Вещото лице е определило, че
лихвата за забава за заявения по исковата молба период възлиза на 17,01
лв.Претенцията на ищеца е в по-нисък размер.Искът следва да се уважи така,
както е предявен.
При този изход на спора
основателна се явява и претенцията за направените от дружеството разноските по двете
производства.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.М.М., ЕГН **********,***, че дължи на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток,
сумата от 359,91 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия през периода 24.02.2018
г.–21.02.2019 г.,
с лихва за забава за времето до 27.05.2019 г. от 15,22 лв., със законната лихва върху главницата, считано от
28.05.2019 г. до окончателното плащане, присъдени със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 1603 от 29.05.2019 г.
по ч.гр.дело № 3351/2019
г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА П.М.М., ЕГН **********,***, да заплати на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Русе,
ТЕЦ-Изток, по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, сумата от 175 лв.-разноски по делото, както
и сумата от 77 лв.-разноски, присъдени по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2–седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/