№ 1147
гр. Варна, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110109768 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Е.М.“ ЕООД срещу Т. П. С.
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 2646/27.04.2022 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
5203/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за следните парични вземания:
сумата от 896,24 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен
кредит № 2915780 от 09.10.2017 г., сключен със „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 26.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
42,87 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г. и
сумата от 61,72 лв. – лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
14.02.2021 г. до 26.04.2022 г., които вземания са прехвърлени на заявителя „Е.М.“
ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2021 г.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит №
2915780 от 09.10.2017 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД е предоставило на
ответницата кредит в размер на сумата от 4760,73 лв., който следва да бъде върнат на
48 месечни вноски, с последна такава на 14.09.2021 г. Сочи се, че в договора е
уговорен фиксиран годишен процент в размер на 16,50%, а ГПР е в размер на 21,95%.
След усвояване на кредита кредитополучателят е погасил част от дължимите вноски,
след което е преустановил плащанията и е останала непогасена главница в размер на
896,24 лв. и съответните лихви. Поддържа се, че вземанията по договора за кредит са
прехвърлени на ищеца от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2021 г. Навежда се, че
длъжникът е уведомен на посочения в договора адрес за новия кредитор на 03.12.2021
г., но въпреки това ищецът моли да бъде прието, че ответницата е надлежно уведомена
за извършената цесия с връчване на исковата молба и приложенията към нея. Излага
се, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните вземания, срещу която ответницата е подала възражение. Поддържа, че
1
към настоящия момент дължимите суми по договора за кредит не са погасени. При
тези съображения моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответницата Т. П. С., с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове, като оспорва същите по основание и размер.
Излага, че не е ясно от къде и как се определя началото на претендирания срок
14.02.2021 г. за мораторни лихви и счита, че след прехвърляне на вземанията от
първоначалния кредитор не се дължат договорни и мораторни лихви към трето лице.
Поддържа, че не е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за
потребителски паричен кредит № 2915780 от 09.10.2017 г. и оспорва цесията като
недействителна. Твърди, че не е спазен 15-дневният срок по договора с първоначалния
кредитор да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Моли съдът да извърши
служебно проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора и посочва за
такива уговорените в чл. 13, ал. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 от договора. Навежда довод, че на
05.10.2017 г. не е подписвала никакви договори за кредит с когото и да било, в т.ч. и с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, както е посочено в Приложение № 1 към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.10.2021 г. под №
258, поради което е налице липса на предмет на договора за цесия, тъй като не
съществува договор за кредит от 05.10.2017 г. Оспорва се представителната власт на
приложените пълномощни. Намира, че в тежест на ищеца е да докаже, че преди
прехвърляне на вземането кредиторът е обявил с нотариална покана неговата
предсрочна изискуемост и същата е връчена на ответницата, както и че й е даден срок
да изпълни доброволно. Оспорва се и представеното потвърждение за извършена цесия
на парични вземания на осн. чл. 99 от ЗЗД, тъй като е без дата и не е законовия срок по
чл. 99, ал. 2 ЗЗД, както и посочения в договора за цесия 3-дневен срок по т. 3.2. При
тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства и заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Възникването на претендираното от ищеца спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за паричен заем, по силата на
който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно
погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил
на потребителя уговорената сума; 3) кредиторът да е изпълнил задълженията си,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят; 4) индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да
обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси) в
съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба и 5) наличие на
валидно сключен договор за цесия и съобщаването на длъжника за цесията.
Установява се от представения по делото Договор за потребителски паричен
кредит № 2915780 от 09.10.2017 г., че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и Т. П. С. е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на
което ответницата е получила от кредитора сумата от 4000 лв., със задължение да я
върне при условията на договора на 48 равни месечни погасителни вноски всяка в
размер на 135,15 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 16,50 % и ГПР 21,95%,
като крайният срок на за връщане на кредита е 14.09.2021 г.
2
Наред с главницата и договорната лихва по договора за кредит ответницата се е
задължила да заплаща и такса за разглеждане на кредит от 280 лв. и застрахователна
премия от 480,73 лв., съответна част от които, видно от от клаузата на чл. 3, ал. 2 от
ОУ към договора за кредит и погасителния план към него, е включена във всяка
погасителна вноска. Така като общ размер на кредита е посочена сумата от 4760,73 лв.
(отпуснатият кредит от 4000 лв. + 280 лв. за такса за разглеждане на кредита + 480,73
лв. за застрахователната премия) и в графа „оставаща част от главницата“ в
погасителния план е посочен така формираният общ размер на кредита с приспадане
на съответната част от главницата, дължима на падежната дата на съответната
погасителна вноска, без обаче да е посочено каква част от таксата и каква част от
застрахователната премия се погасява с всяка месечна вноска.
Представени са следните писмени доказателства – Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2021 г., Приложение № 1 към
същия договор и потвърждение от „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД за
прехвърлянето на ищеца вземанията, които има, посочени в Приложение № 1 към
Индивидуалния договор за цесия, в т. ч. и спрямо кредитополучателя Т. П. С. по
договор за потребителски кредит с номер 2915780 и посочена дата в приложението
05.10.2017 г., от които главница в размер на 896,24 лв. и лихви в размер на 126,06 лв.
Представено е и пълномощно (л. 27-28 от делото), с което цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, всички длъжници за
сключения Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
19.10.2021 г., както и пълномощно, с което „Е.М.“ ЕООД е преупълномощило
„Адвокатско дружество – Иванов и Денев“ с правата да уведомяват всички длъжници
по законоустановения ред за прехвърлянето на вземанията на дружеството по силата
на сключени договори с банки, финансови институции, кредитни институции и др.
небанкови търговски дружества (л. 29-30 от делото).
При съвкупния анализ на цитираните доказателства се установява, че
вземанията, дължими от страна на кредитополучателя, са прехвърлени на настоящия
ищец чрез цитирания договор за цесия. Видно от представените писмо с изх. №
7258/02.12.2021 г. и известие за доставяне от 06.12.2021 г. от „Български пощи“ АД,
ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия, съгласно чл. 99, ал. 3 пр.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Относно оспорването от страна на ответницата на
надлежното прехвърляне на вземането по процесния договор за кредит с довода, че в
Приложение № 1 към договора за цесия до името на кредитополучателя Т. П. С. и
номера на договора за кредит 2915780 е изписана дата 05.10.2017 г., а подписаният от
нея договор за кредит с „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД е от 09.10.2017 г.,
съдът намира същото за неоснователно. Очевидно е в случая, че се касае за техническа
грешка при изписване на втората цифра от датата на договора за кредит в Приложение
№ 1 към договора за цесия, доколкото трите имена на длъжника - кредитополучател,
неговият единен граждански номер и 7-цифреният номер на договора за кредит
съвпадат с данните от процесния договор за кредит. Още повече, че съобразно
изричното твърдение на ответницата в отговора на искова молба, същата не е
подписвала договор за кредит с „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД на
05.10.2017 г., а на 09.10.2017 г., респ. не съществува друг договор освен сключеният на
09.10.2017 г., вземанията по който да бъдат прехвърлени с въпросния договор за цесия
от 19.10.2021 г. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че предметът на
договора за цесия, в частност вземанията на кредитора от ответницата, са в достатъчна
степен индивидуализирани и са надлежно прехвърлени на ищеца в настоящото
производство.
Наведените от ответницата възражения относно неспазване на посочени в т. 3.2
и 3.3. от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
19.10.2021 г. срокове за предоставяне на пълномощно на цесионера и писмено
3
потвърждение за сключената цесия са ирелевантни относно валидното сключване на
договора за цесия и уведомяването на длъжника за това, респ. за надлежното
прехвърляне на вземанията. Относно отправените оплаквания от ответната страна
досежно представителната власт на процесуалния представител на заявителя и ищец в
настоящото производство, с доводи за неавтентничност на подписа на
преупълномощителя, следва да бъде изяснено, че според задължителните тълкувателни
разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д.
№ 5/2014 г. на ОСГТК, единствено мнимо представляваният разполага с правото както
да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се
позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като всяко друго лице, вкл.
ответникът, няма правен интерес. Следователно, ответницата не разполага с правото да
възразява относно липсата на представителна власт на пълномощника на ищеца да
извършва процесуални действия от името на страната.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че ищецът не се позовава
на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а претендира вземанията по
договора за кредит, поради изтичането на крайния срок на договора – 14.09.2021 г.
Изпратеното от ищеца и получено от ответницата на 03.12.2021 г. писмо с изх. №
7259/02.12.2021 г. (л. 25 и 25 от делото), че задълженията й по договора за кредит е
изцяло и незабавно дължимо, не води до обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като към датата на получаване на това писмо от ответницата вече е бил
изтекъл крайният срок на договора за издължаване на кредита – 14.09.2021 г.
Обявяването на предсрочната изискуемост на кредита при наличие на обективните
предпоставки за това, предвидени в договора, е право на кредитора, а не задължение,
поради което „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не е било длъжно да изпраща
покана за доброволно изпълнение и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
преди да прехвърли вземанията си по него на ищеца „Е.М.“ ЕООД, каквото
възражение е отправила ответницата.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, независимо от направени от ответника
възражения, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, като осигурява възможност на страните да изразят становище
по тези въпроси, което в настоящия случай е сторено с проекта за доклад на делото,
обективиран в Определение № 13303/28.11.2022 г., приет за окончателен в о.с.з.,
проведено на 27.01.2023 г.
Видно от приложения договор за потребителски кредит и приложенията към
него, същият явно не отговаря на изискването в чл. 10, ал. 1 ЗПК за не по-малък от 12
шрифт на текста на документа. Съгласно сочената разпоредба от закона, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Изискването за размер е
поставено като условие за валидност на договора по смисъла на чл. 22 вр. чл. 10 ЗПК.
В случая представеният документ не отговаря на тези изисквания като това се отнася
както до договора, така и до неговите приложения, неразделна част от същия, вкл.
Общи условия, декларация за приемане на застраховане по програма Кредитна
протекция плюс пакет.
Приложеният договор не отговаря и на изискването в чл. 11, т. 10 ЗПК, за
посочване на ГПР не само като фиксиран размер/или процент спрямо отпуснатия
кредит/, но и като се вземат предвид допусканията, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19 ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, както и тези
дължими към посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Поради липсата на каквато и да е
информация в договора и Общите условия относно начина на формирането му по
4
процесния договор, освен посочване фиксиран процент от 16,50%, следва да се приеме,
че е налице несъответствие с изискванията към съдържанието на договора за кредит
съгласно цитираната разпоредба на ЗПК (чл. 11, т. 10 ЗПК). Липсата на тази
информация е съществена за кредитополучателя, тъй като ГПР съдържа пълна
информация за оскъпяване на кредита, т. е. всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
/пар. 1 от ДР на закона/.
В договора за кредит е предвиден като разход и заплащането на застрахователна
премия и такса за разглеждане на кредита, за които не може да бъде извършена
преценка дали попадат в обхвата на посочения фиксиран размер ГПР или води до
скритото му нарастване. Заплащането на застраховката и таксата е разсрочено в
месечни погасителни вноски с действие за целия период на кредита, съгласно чл. 3, ал.
2 от ОУ към договора за кредит. Не е приложен договор за застраховка или
застрахователна полица в полза на трето ползващо се лице, в случая кредитодателя. Не
са налице данни, въз основа на които съдът да прецени дали и доколко сключването на
застраховката е предоставена на волята на кредитополучателя или е поставено като
условие за предоставяне на кредита. Липсват и основания за индивидуално договаряне
клаузите по договора за кредит. Подписаното от ответницата съгласие за
присъединяване към застрахователна полица, касае случаи на задължително сключване
на такава с оглед възрастта на кредитополучателя (65 години), а в случая ответницата е
в много по-млада възраст. Не на последно място, не е ясно дали със сумата по
премията е бил кредитиран длъжника или същата е била дължима спрямо
застрахователя на друго основание, различно от договора за кредит. В договора и ОУ
към същия не се съдържат клаузи, свързани със застраховането, а единственото
основание е декларация, подписана от кредитополучателя за приемане на
застраховането по застрахователни програми „Кредитна протекция плюс“ пакет Б или
„65 Плюс“ по посочени рискове за кредитополучателя, по договори за потребителски
кредити, отпускани от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Няма никакви
доказателства, от които съдът би могъл да прецени съответствието на това
допълнително задължение с изискванията на ЗЗП. В договора липсва и основание за
включване на застрахователната премия в ГПР, а и липсва дефиниране на последния.
Както бе изяснено, наред с главницата, договорната лихва и застрахователната
премия в общото задължение по кредита е включена и такса за разглеждане на кредита
в размер на 280 лв. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. В договора за кредит и в ОУ към него липсва
клауза, която да съдържа условията, при които се начислява въпросната такса за
разглеждане на кредита, нито е представена тарифа, в която същата да е
регламентирана, но от самото й наименоването може да бъде направен извод, че
същата се дължи за разглеждане на документите на кредитополучателя за отпускане на
кредита. Доколкото последното е неразривно свързано с усвояване на кредита, следва
да се приеме, че договарянето на подобна такса е недопустимо и клаузата от договора,
в която същата е предвидена, е нищожна поради противоречие със закона. Аналогично
на застрахователната премия, в договора липсва и основание за включване на таксата за
разглеждане в недефинирания ГПР.
Съгласно определение, съдържащо се в чл. 3, б. ж от Директива 2008/48/ЕО,
общите разходи по кредита за потребителя включват лихвите, комисионите, таксите и
5
всякакви други разходи, известни на кредитора; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, вкл. застрахователни премии ако в допълнение към това
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита
или получаването му при предлаганите условия. Респективно, премията и таксата би
следвало да се включват в ГПР, но данни за това не са налице по делото.
В този смисъл е и Решение № 67 от 1.03.2023 г. по в. т. д. № 489/2022 г. на
Апелативен съд – Варна.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че процесният
договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК, за която
недействителност съдът е длъжен да следи служебно, съгласно задължителните
тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, изводимо както
от формата на договора (неспазване изискването за размер на шрифта), така и от
съдържанието му (липса на съществен реквизит от договора, ОУ и приложенията към
него).
Въз основа на тези изводи, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22
ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, т. 10 от същия, кредитополучателят дължи връщане на
чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно
чл. 23 ЗПК, т. е. след приспадане на извършените и установени посредством
счетоводната експертиза плащания.
Според заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза кредитополучателят е усвоил сумата от 4000 лв. по
предоставения му кредит и е извършил плащания в общ размер от 5555,12 лв. на
първоначалния кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в периода
14.10.2017 г. – 14.03.2021 г., като са заплатени общо 42 бр. месечни погасителни
вноски, макар и някои от тях с известно просрочие, поради което е начислявана
„наказателна“ лихва в размер на законната лихва за забава. Със заплащането на тази
сума кредиторът е усвоил 3864,49 лв. за главница, 1683,68 лв. за възнаградителна лихва
и 6,95 лв. за „наказателна“ лихва.
Следователно, съобразявайки разпоредбата на чл. 23 ЗПК ответницата е дължи
връщане на чистата стойност на кредита в размер на 4000 лв. и със заплащането на
сумата от общо 5555,12 лв. е изпълнила задължението си, тъй като предвид
недействителността на договора за кредит по см. на чл. 22 ЗПК не дължи лихви и
разходи по кредита. В този смисъл неоснователни си явяват претенциите както за
заплащане на главница в размер на 896,24 лв., предвид погасяването на цялата
главница по договора с извършените плащания към кредитора, така и за договорна
лихва в размер на 64,34 лв., начислена за периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г. и за
лихва за забава върху главницата в размер на 61,72 лв., начислена за периода от
14.02.2021 г. до 26.04.2022 г., съгласно чл. 23 ЗПК предвид недействителността на
договора за кредит.
При така изложените съображения предявените кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора съобразно на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответницата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски в исковото
производство, за които е представен списък по чл. 80 ГПК и са представени
доказателства за реалното им заплащане, а именно сумата от 300 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, както сумата от 50 лв., представляваща
направени в заповедното производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно своевременно
релевираното възражение от ищеца за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на
заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение в исковото производство в
6
размер на 300 лв., доколкото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 68 от 2020 г.), същото
е в минималния размер, предвиден в Наредбата, а такова е и заплатеното в заповедното
производство – арг. чл. 6, т. 5 от Наредбата (ДВ, бр. 68 от 2020 г.).
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, срещу Т. П. С., ЕГН **********, с адрес ***, обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание,
удостоверено в Заповед № 2646/27.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5203/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна, 8 с-в, за следните парични вземания: сумата от 896,24 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2915780 от
09.10.2017 г., сключен със „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
26.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 42,87 лв. –
договорна лихва, начислена за периода от 14.02.2021 г. до 14.09.2021 г. и сумата от
61,72 лв. – лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 14.02.2021 г. до
26.04.2022 г., които вземания са прехвърлени на заявителя „Е.М.“ ЕООД с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2021 г.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Т. П. С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Т. П. С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 50 лв. (петдесет лева),
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7