№ 110
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20215300900716 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР.
Образувано е по жалба вх. № 20210929142242 на И. К. Ч. ЕГН ********** срещу Отказ №
20210928084421/29.09.2021г. на АВ - ТР, за вписване на промени по партидата на „ЕЙ ЕЙЧ
ДЖИ 1“ ООД ЕИК ********* за заличаването му като съдружници в дружеството поради
прекратяване на участието на основание чл. 125, ал.2 ТЗ чрез едностранно предизвестие.
Твърди, че отказът е незаконосъобразен. Неправилно е прието от длъжностното лице, че
заявителят няма правен интерес да иска вписване на промяна по партидата на дружеството
без да отчете, че практиката на съдилищата е противоречива като бездействието на
представляващите дружеството да поискат свикване на ОС и вписване на промяната не
трябва да се толерира от ТЗ, в който смисъл твърди преди време да са направени промени
при приемане разпоредбите на чл.125 от ТЗ. Твърди, че на 21.06.2021г. писмено е отправил
предизвестие за прекратяване на участие в дружеството. В законовия срок управителят не е
оповестил напускане на съдружника, не е свикал ОС за разпределение и намаляване на
капитала, не е изплатил полагащия се дял по счетоводен баланс в края на месеца, през който
е настъпило прекратяването. Напускането е способ за едностранна промяна на членството и
най – често до него се прибягва от онези съдружници, които са в много обтегнати
отношения като поради липса на общ език с останалите съдружници не могат доброволно и
по взаимно съгласие да уредят излизане от дружеството. Правото на напускане по чл.125 от
ТЗ е безусловно и упражняването му зависи изцяло от неговия титуляр. Позовава се за
правната природа на потестативното право и тълкуването му в цитирана съдебна практика.
Посочва, че прекратяване на правоотношението настъпва с факта на изтичане на срока на
1
предизвестието без необходимост от насрещни изявления и действия. За това вписването в
ТР ще има оповестително, а не конститутивно действие, защото е без правно значение за
факта на прекратяване на правоотношението. Извлича довод за наличие на активна
легитимация да иска вписване от чл.15 ал.1 т.3 от ЗТРРЮЛНЦ като друго лице, в
предвидените по закон случаи, с оглед граматическо тълкуване и нуждата от правен
интерес. Счита, че след като дружеството бездейства и не изпълнява задълженията си да
заяви за вписване настъпилото обстоятелство, което трябва да се отрази в ТР, прекратилият
участието си съдружник е заинтересовано лице и легитимирано да подаде заявление, защото
неговата правна сфера също е засегната. Обратното тълкуване го лишава от защита при
накърнени права от бездействието на органите на дружеството. Позовава се и на общата
норма на чл.531 ал.1 от ГПК, даваща му право като заинтересовано лице в охранително
производство да сезира агенцията с искане за вписване. Позовава се и на аналогията за
управителя, уредена в чл.141 от ТЗ.
В писмено становище АВ – ТР моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Посочва,
че на длъжностното лице по регистрация са възложени компетенции в обществен интерес,
което нормативно е задължено да се увери в проявление на фактите, заявени за вписване,
гарантирано от закона чрез заявление от достоверен източник и надлежно документирани
обстоятелства. С чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ са очертани легитимираните да поискат вписване
лица като нормата е императивна, изчерпателно очертава субектите и има препращане само
към други, уредени от закон, хипотези. Поради това правилото не се прилага по аналогия.
Липсва и празнота в закона, за да бъде попълнена. Липсва норма в ТР или в специален
закон, даваща право на съдружник да заяви за вписване обстоятелството по напускането си.
Позовава се на ТР № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС на мотивите по т.3 касателно пороците
на вписването, едно от които е недопустимо вписване по искане на нелегитимирано в
регистърното производство лице. Поддържа извода на длъжностното лице, че заявителят в
случая не е легитимирано по закон лице, което е абсолютна предпоставка и основание за
отказ като също се позовава на съдебна практика. Счита, че нередовността не подлежи на
саниране и за това указания не са дадени. Излага мотиви за необходимост, след
прекратяване на членството с изтичане на дадения срок, ОС да вземе решения относно
капитала, поради което счита, че съдружникът не може да бъде заличен докато не се реши
въпроса за освободените от него дялове, поради застрашаване и на обществения интерес от
наличие на незаписан капитал. Счита, че автоматичното прекратяване на членственото
правоотношение не е самостоятелно основание за вписване на промени в регистъра. Към
фактическия състав за вписване на освобождаването прибавя решениения на ОСС относно
капитала. Позовава се на съдебна практика.
Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Жалбата е подадена в срок, защото е регистрирана на 29.09.2021г. като това е датата на
постановения отказ, и изхожда от лице с правен интерес – заявител в регистърното
производство. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
2
„ЕЙ ЕЙЧ ДЖИ 1“ ООД ЕИК ********* е дружество със седалище гр.Пловдив, с капитал
от 5 000лв., разпределен между И.Д.М.П. с 1800лв., Д. М. с 250лв., П. М. с 200лв., Б. С. С. с
200лв., Б.Г.М. с 200лв., Д.К.М.М. с 200лв., И. К. Ч. с 200лв. и А.Б.П. с 1950лв.
Управители са И.Д.М.П., Д. М., П. М., Б. С. С. и А.Б.П., действащи заедно и поотделно.
На 18.06.2021г. пред ЧСИ с рег. № 907 Иво Кралев е представено писмено Предизвестие
от И. К. Ч., действащ чрез пълномощника си адвокат М. В. Д., до „ЕЙ ЕЙЧ ДЖИ 1“ ООД
ЕИК *********, за прекратяване на участието си в дружеството по реда на чл.125 от ТЗ, по
което ЧСИ Иво Кралев е образувал канцеларско дело № 3/2021г. Приложено е писмено
пълномощно, с нотариална заверка на подписа на И.Ч. от 15.06.2021г. с рег. № 5015 на
Нотариус Таня Дойчинова, в полза на адвокат М. В. Д. от САК, съдържащо необходимите
упълномощителни изявления в нейна полза по предприемане на действия и извършване на
волеизявления по едностранно напускане на дружеството от името на упълномощителя.
На 21.06.2021г. ЧСИ Иво Кралев е удостоверил връчване на предизвестието по к.д. №
3/2021г., с придружително писмо изх. № 2623/20.06.2021г.
Представена е Разписка, която е получена на 21.06.2021г. в 10.00 часа от Й. Н. П. в
качеството на счетоводител, и Придружително писмо изх. № 2623/20.06.2021г. към к.д. №
3/2021г. до „ЕЙ ЕЙЧ ДЖИ 1“ ООД ЕИК *********.
На 28.09.2021г. по електронен път адв. М. Д. е подала заявление по партидата на
търговското дружество за вписване заличаване на съдружника И.Ч. поради едностранно
напускане, към което, освен горните документи, е приложила нужното пълномощно,
декларации и ДТ.
На 29.09.2021г. е постановен отказ с мотивите, че заявителят не е легитимирано лице по
чл.15 ал.1 и ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ пред ТР да искат вписване. Такива лица са изчерпателно
изброените в закона. Напускащият съдружник не е сред легитимираните лица, цитирани от
разпоредбата, нито такава норма е създадена в ТЗ. Правилото на чл.141 ал.5 от ТЗ е
изключение и има конкретен адресат, поради което не се прилага по аналогия. Позовава се
на съдебна практика. Също така длъжностното лице е изложило мотив, че при прекратяване
на участие в дружеството е необходимо да бъдат уредени отношенията относно
освободения капитал, с оглед защита на обществения интерес, поради което за вписване на
освобождаването е необходимо да са представени взети решения относно съдбата на
капитала, промяна на дружествения договор, уреждане на имуществените отношения, от
ОСС.
При тези данни отказът е законосъобразен.
С разпоредбата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ са очертани лицата, имащи право да заявят
искане за вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства в търговския регистър.
3
Нормата е императивна и изчерпателно очертава легитимираните за това субекти. Подаване
на заявление от такова лице и вписване въз основа на него обосновава допустимостта на
регистърното действие. Такова лице в общата хипотеза се явява управителят. Законовото
изискване не е спазено като заявлението е подадено от съдружник в това му качеството,
следователно от лице, което по закон няма право да сезира АВ.
Законът не предоставя възможност на съдружник в ООД сам да заяви за вписване
подлежащите на вписване обстоятелства по прекратяване на участието си в дружеството в
резултат на едностранно предизвестие, поради което съдружникът не е легитимиран да
подаде заявление за вписване на същото обстоятелство. Изрична норма в този смисъл няма
както в чл.15 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ, така и в ТЗ. Правилото на чл.141 ал.5 от ТЗ не може да се
тълкува разширително и да се прилага по аналогия към хипотезата на чл.125 от ТЗ, когато
дружеството бездейства и не заявява за вписване настъпилото по право прекратяване на
членство на съдружник, отправил предизвестие при изтекъл за това срок, защото нормите,
които уреждат регистърното производство, са с императивен характер и спазването им
обуславя допустимост на вписването. За това те не се тълкуват разширително и не се
прилагат по аналогия. Оттук съдружникът не е легитимирано по закон лице в регистърното
производство и неговите искания, ако се уважат, ще обосноват недопустимо вписва.
Неоснователно жалбоподателят счита, че единственият път за защита на правата му при
бездействие на управителя да заяви за вписване напускането му, е чрез негово право той,
като заинтересовано лице, да поиска това вписване. Накърнените права не дават
автоматично право да се сезира ТР с искане за вписване по партидата на търговец. Бившият
съдружник разполага с общата искова защита на гражданския процес.
Противоречивата съдебна практика не е аргумент за възприемане на дадена теза до
момента, до който противоречието не бъде отстранено по тълкувателен път от компетентния
за това съд.
Съдът не споделя доводите на длъжностното лице и в писменото становище на агенцията
за необходимост от последващи решения на ОСС по въпросите на капитала, които решения
да са част от фактическия състав на вписване на заличаването на напусналия съдружник,
като тук основателно жалбоподателят сочи и се позовава на тълкуването, че правото да
прекрати правоотношението си с дружеството е едностранно, потестативно, поради което
безусловно и прекратяването настъпва с упражняването му и изтичането да дадения срок за
предизвестие, без необходимост от насрещно изявление и последващи решения на ОСС.
Това тълкуване обаче не обосновава автоматично извода, че напусналият съдружник е
легитимирано по закон лице да поиска заличаването си от ТР, доколкото вписванията в ТР
по партидата на дружеството, както се сочи в становището, целят сигурност и поради това
се извършват само по искане на изчерпателно изброен и оттук легитимиран кръг
правоимащи, между които към момента законодателят не е счел за удачно и/или нужно да
включи настоящите и/или бившите съдружници.
4
Доколкото в ТР или друг нормативен акт няма изрична позитивна правна норма,
легитимираща напусналият съдружник като правоимащ да заяви вписването си, не може да
се приложи тълкуването на чл.15 ал.1 т.3 от ЗТРРЮЛНЦ.
Общото правило на чл.531 ал.1 от ГПК е изключено от специалните правила на чл.15
ЗТРРЮЛНЦ, поради което не се прилага поради принципа, че специалната норма изключва
общата.
При този изход на делото следва на агенцията да се присъдят претендираните разноски в
размер на юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението се дължи на основание чл.25
ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, според който разноски се присъждат на страните по реда на ГПК. Чл.78
ал.8 от ГПК предвижда в полза на юридически лица да се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Следователно за размера
нормата препраща към чл.37 ЗПП, който от своя страна сочи, че заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Според правилата на тази наредба – чл.23
т.5, за защита в охранителни производства възнаграждението е от 80лв. до 120лв. за една
инстанция. С оглед депозираното писмено становище, съдът определя възнаграждение в
размер на 80лв.
Въз основа казаното отказът ще се потвърди, поради което съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20210928084421 от 29.09.2021г. на длъжностно лице към
Агенция по вписване – Търговски регистър, постановен по Заявление вх. №
20210928084421/28.09.2021г. на И. К. Ч. ЕГН ********** по партидата на „ЕЙ ЕЙЧ ДЖИ 1“
ООД ЕИК ********* за заличаване на съдружника И. К. Ч. поради напускане по реда на
чл.125 от ТЗ.
ОСЪЖДА И. К. Ч. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.В. Д., да
плати на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ №
20, на основание чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ разноски от 80лв. /осемдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с жалба в срок от
една седмица от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5