РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. Плевен, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20224430201226 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №15-2200028 от 31.03.2022г. *** на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен е наложил на основание чл.414 ал.3
от КТ на „***“ ЕООД с ЕИК *** административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят „***“ ЕООД, който чрез управителя ЦВ. Б. П. го обжалва в
срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез процесуалния
си представител адв. Д. от АК-Плевен навежда правни доводи за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен се
1
представлява от *** М. Б., която изразява становище, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№15-2200028 от 7.02.2022г. за установяване на административно нарушение
от който е видно, че при извършена проверка на място на 27.01.2022г. в 11,35
часа в обект: ***“ в гр.***, стопанисвано от „***“ ЕООД с ЕИК *** с
управител Ц.П. е констатирано нарушение на разпоредбите на трудовото
законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно:
„***“ ЕООД в качеството си на работодател е нарушил забраната на чл.63
ал.2 от КТ, като на 27.01.2022г. в 11,35 часа е допуснал до работа в
горепосочения обект лицето М. АНГ. П. с ЕГН ********** на длъжност „***“
преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ. При
проверката на място в обекта на 27.01.2022г. в 11,35 часа лицето е установено
да извършва трудова дейност, а именно: „***“ на определено работно място и
в работното време на обекта. Уведомлението за сключен трудов договор по
чл.62 ал.5 от КТ е прието на 27.01.2022г. в 13,17 часа от ТД на НАП.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител П. М. Т. и свидетелите Г. ИВ. Д., М. АНГ. П., М. М. С. и ИВ.
Т. ИВ., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени доказателства – Справка изх.
№*** за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от „***“
ЕООД, трудов договор №***, Констативен протокол от 27.01.2022г.,
Декларация от М. АНГ. П.. Актосъставителят Т. и свидетелят Д. са
категорични, че при извършена проверка на място на 27.01.2022г. в 11,35 часа
в обект ***“ в гр.***, стопанисвано от „***“ ЕООД с ЕИК *** с управител
Ц.П. е констатирано нарушение на разпоредбите на трудовото
законодателство, а именно: „***“ ЕООД в качеството си на работодател е
нарушил забраната на чл.63 ал.2 от КТ, като на 27.01.2022г. в 11,35 часа е
допуснал до работа в горепосочения обект лицето М. АНГ. П. с ЕГН
2
********** на длъжност „***“ преди да му е предоставил копие от
уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ. От показанията на актосъставителя Т. и
свидетеля Д. се установява, че при проверката на място в обекта на
27.01.2022г. в 11,35 часа лицето е установено да извършва трудова дейност
като *** на определено работно място и в работното време на обекта.
Актосъставителят Т. и свидетелят Д. са категорични, че лицето М. АНГ. П. с
ЕГН ********** се е намирала в обекта в работно време, като е извършвала
действия по ***. В тази насока са и показанията на свидетелите М. АНГ. П. и
М. М. С.. Освен това от приобщената по делото като писмено доказателство
Декларация от М. АНГ. П. се установява, че самата свидетелка П. писмено е
декларирала от кога е започнала работа, длъжността, на която работи,
мястото на работа, работното време. От приобщената като писмено
доказателство по делото Справка изх.№*** за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от „***“ ЕООД се установява, че
Уведомлението за сключен трудов договор по чл.62 ал.5 от КТ за лицето М.
АНГ. П. с ЕГН ********** е прието на 27.01.2022г. в 13,17 часа от ТД на
НАП. В тази насока са и показанията на свидетеля ИВ. Т. ИВ.. Съдът
кредитира напълно показанията на актосъставителя Т. и свидетеля Д., тъй
като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях
действия на свидетелката М.П. по извършването на трудова дейност в обекта.
Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на
наличието на мотив да набедят жалбоподателя „***“ ЕООД в нарушение,
което не е извършил. В тази насока следва да се има предвид, че нито в
АУАН, нито по реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН жалбоподателят не е направил
възражения по констатациите в акта, а именно – допуснал до работа лицето
М. АНГ. П. с ЕГН ********** на длъжност „***“ преди да му е предоставил
копие от уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ. Съдът кредитира напълно и
показанията на свидетелите М. АНГ. П., М. М. С. и ИВ. Т. ИВ., тъй като
същите са последователно и логически изложени, взаимно си кореспондират
и съответстват от една страна на приобщените писмени доказателства, а от
друга – на показанията на актосъставителя Т. и свидетеля Д..
При така приетото за установено от фактическа страна
законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел,
3
че с действията си жалбоподателят „***“ ЕООД е извършил нарушение по
чл.63 ал.2 вр.ал.1 от КТ и законосъобразно му е наложил административно
наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли
е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия
орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на
юридическите лица е обективна, безвиновна. Наказващият орган,
при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид
наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За
налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи
задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия
член работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави посочените документи.
От всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че в деня на проверката 27.01.2022г. лицето М. АНГ. П. с ЕГН
********** е работило като *** в обект ***“ в гр.***, стопанисвано от „***“
ЕООД. От показанията на свидетелката М. АНГ. П. и от приобщената като
писмено доказателство по делото Декларация от М. АНГ. П. се установява, че
същото лице е изпълнявало задълженията си като *** в обекта и към този
момент не му е било предоставено уведомление за сключен трудов договор,
заверено от ТД на НАП.
Поради изложеното съдът счита, че в конкретния случай дружеството -
жалбоподател, като е допуснало на работа лицето М. АНГ. П. , без да му е
4
предоставило копие от уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ, действително е
осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в чл. 63, ал.
2 от КТ нарушение. За това нарушение административнонаказателната разпоредба
на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда административно наказание “имуществена
санкция” в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодателя. В тази връзка съдът
счита, че в настоящия случай именно дружеството - жалбоподател се явява в
качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно „***“
ЕООД е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители
по трудово правоотношение. В настоящия случай дружеството - жалбоподател не
е изпълнило вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с
трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл. 83 от
ЗАНН административнонаказателната му отговорност е обективна и безвиновна.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите
на административнонаказващия орган, че в процесния случай не следва да се
приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение
на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на
административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко
административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен
резултат и начин на извършване. Административнонаказващият орган следва да
извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице
основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ.
Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в,
ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН,
според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в,
ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки:
1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2.
От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен
това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от
КТ не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а
предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в
многократно по-нисък размер. Съгласно посочената разпоредба за нарушение,
което може да бъда отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
5
работници и служители, виновното лице се наказва с „глоба“ или „имуществена
санкция“ в размер от 100 до 300 лева. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2
от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 от
КТ, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, т. е. за тези нарушения,
вкл. и процесното такова – по чл. 63, ал. 2 от КТ, привилегированият състав
на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в
него условия, т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни
нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл макар, че
трудовият договор е от26.01.2022г. и уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ е
подадено до ТД на НАП още на следващия ден след извършената проверка от
контролните органи и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че
осъщественото административно нарушение от „***“ ЕООД е маловажно именно
поради действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е
приел, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. “а“ от ЗАНН, доколкото
процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този
вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че
същото е маловажно. Неприложим към процесния случай е и регламентираният
в чл. 415в, ал. 1 от КТ привилегирован административнонаказателен състав,
доколкото алинея втора от посочения законов текст изрично изключва неговото
приложение в случаите на нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ. В този смисъл е и
константната съдебна практика, като напр. Решение № 102 от 13.03.2013 г. по
КАНД № 3/2013 г. по описа за на ШАС, Решение № 84 от 14.03.2016 г. по КАНД
№ 24/ 2016 г. по описа за на ШАС, Решение № 220 от 12.07.2016 г. по КАНД №
182/2016 г. по описа за на ШАС и др. Изискванията за сключване на трудов
договор в писмена форма, както и уведомлението за сключването му до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, са
регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на
възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно, нарушаването
на императивната разпоредба на чл. 63, ал. 2 от КТ – изрично забраняваща на
работодателя да допуска до работа работника, преди да му предостави цитираните
документи, пряко засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за
деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна
такава.
В същото време обаче съдът счита, че административнонаказващият орган
6
не е индивидуализирал правилно наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 414,
ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят се наказва
с „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от 1500 лв. до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с „глоба“ в размер от 1000 до 10 000 лв. Наложил е
наказание “имуществена санкция” над минималния размер, предвиден в закона
размер без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока.
Следвало е административнонаказващият орган да изложи конкретните си
съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е
следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на
обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в
предвид характера на нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото
извършване, обстоятелството, че уведомлението за сключен трудов договор
по чл.62 ал.5 от КТ е прието на 27.01.2022г. в 13,17 часа от ТД на НАП, т.е. 3
часа след проверката на контролните органи, както и липсата на други
извършени от жалбоподателя нарушения на трудовото законодателство ,
намира за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да
бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно
“имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. В тази
насока съдът съобрази.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.
Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл. 413
ал.3 от КТ, като бъде намален размера на имуществената санкция от 300 лв на
1500лв.
Не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като в съдебното производство въззиваемата страна не е
представлявана от юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №15-2200028 от 31.03.2022г., с
7
което *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен е наложил на
основание чл.414 ал.3 от КТ на „***“ ЕООД с ЕИК *** административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000лв, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 3000лв на 1500лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8