Присъда по НОХД №5551/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260043
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20195330205551
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                         П Р И С Ъ Д А

 

 

Номер 260043                    18.02.2021 г.                           Град ПЛОВДИВ

 

 

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ  РАЙОНЕН  СЪД                               ІІ наказателен състав

На осемнадесети февруари                         две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

                                                            

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

         

 

СЕКРЕТАР: Величка Илиева

ПРОКУРОР: Бригита Байрякова

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

наказателно ОХ дело номер 5551 по описа за 2019 година,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Д.Б. - роден на ***г***, б., българско гражданство, със средно образование, разведен, неработещ, осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 13.01.2018г., в гр. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил на М.Н.Ч., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по шията, което й е причинило болка и страдание, без разстройство на здравето, по начин особено мъчителен за пострадалата -  престъпление по чл.131, ал.1, т.5 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78А, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ОСЪЖДА подсъдимия М.Д.Б. /със снета самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец и частен обвинител М.Н.Ч. с ЕГН: ********** сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл.131, ал.1, т.5 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението – 13.01.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер, ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА подсъдимия М.Д.Б. /със снета самоличност/ да ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр.Пловдив сумата от 60 /шестдесет/ лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.  

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М.Д.Б. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец и частен обвинител М.Н.Ч. с ЕГН: ********** направените по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000 /хиляда/ лева.

          На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М.Д.Б. /със снета самоличност/  ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски на досъдебното производство в размер на 304,60 /триста и четири лева и шестдесет стотинки/ лева, както и направените разноски на съдебното производство в размер на 300 /триста/ лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Пловдив.

          ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО –  1 бр. компактдиск, съдържащ записи на охранителни камери, ДА ОСТАНЕ по делото.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр.Пловдив.

 

                                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.

 

                                               

 

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Присъда по НОХД № 5551 по описа за 2019 година

на ПРС

 

След проведено досъдебно производство с обвинителен акт е повдигнато обвинение на М.Д.Б. ***, ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК и предаден на съд за това, че на 13.01.2018г., в гр.Пловдив, по хулигански подбуди е причинил на М.Н.Ч., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по шията, което й е причинило болка и страдание, без разстройство на здравето, по начин особено мъчителен за пострадалата.

Срещу подсъдимият М.Д.Б. е предявен граждански иск от М.Н.Ч. като пострадало лице за сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението по чл.131, ал.1, т.5 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК. Съдът е приел така предявения граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното производство и е конституирал М.Н.Ч. като частен обвинител и граждански ищец в процеса.

Представителят на Районна прокуратура гр.Пловдив поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М.Д.Б. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК. Пледира за осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. Предлага наказанието на подсъдимия Б. да бъде  определено при превес на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства в размер на една година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години. Моли да бъде уважен предявения от пострадалата Ч. граждански иск, като доказан по основание и размер, както и направените от пострадалото лице разноски. Моли подсъдимият Б. да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Моли съда да се произнесе по приложеното по делото ВД – компактдиск, който да остане по делото.

Частният обвинител и граждански ищец М.Ч., чрез своя повереник адв.Е.К. поддържат обвинението срещу подсъдимия Б. наред с прокурора и молят да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода при отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, което да бъде изтърпяно ефективно. Молят да бъде уважена изцяло гражданско правната им претенция, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание подсъдимият М.Д.Б. не се признава за виновен. Поиска да бъде признат за невинен.

Защитникът на подсъдимия – адв.Б.К.  представи доводи в подкрепа на искането си за оправдаване на подзащитния му Б. за причинени леки телесни увреждания по особено мъчителен за пострадалата начин и по хулигански подбуди. Направи и алтернативно искане при приемане за налични на хулигански подбуди, съдът да освободи подзащитния му Б. от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание глоба по реда на чл.78 от НК, тъй като към датата на извършване на престъплението не е бил осъждан. Оспори приетия граждански иск като установен по основание и размер.

 

Съдът, като съобрази и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Подсъдимият М.Д.Б. е роден на *** ***, б., българско гражданство, със средно образование, разведен, неработещ, осъждан, ЕГН: **********.

От приетата по делото справка за съдимост на подсъдимия М.Б. / лист 11 от наказателното дело/ се установи че към датата 13.01.2018г.  същия не е бил осъждан с влязъл в сила съдебен акт, както и че не е бил освобождаван от наказателна отговорност и да му е налагано административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК. 

Осъжданията установено по справката не са определящи за правната квалификация на деянието предмет на разглеждане по настоящето дело.

 

Свидетелката М.Ч. и свидетелката  М.В. са приятелки. На 12 януари свидетелката В. имала рожден ден и двете решили да отидат на заведение. Първоначално двете свидетелки били в заведение „Ескейп“, след което решили да отидат до друго заведение „Планета пайнер“. След полунощ, в неустановено по делото част на 13.01.2018г., двете свидетелки посетили нощно заведение „Планета пайнер”, в гр.Пловдив, където се забавлявали, като в дискотеката имало много хора.

По същото това време, в същата дискотека бил и подсъдимият М.Б., който бил редовен клиент на заведението и всички го познавали. Бил известен с прякора си „***”. За вечерта на 12 срещу 13 януари 2018 година, подсъдимият Б. наел свидетел А.Д.Т. да го пази. Последният работел като охранител в „Планета пайнер” и съществувала такава практика, клиент срещу определена сума пари да наеме охранител, който да стои неотлъчно до него, по време на престоя му в заведението.

Около 03:00ч. на 13.01.2018г.,  подсъдимият Б. посетил тоалетната в заведението. С него отишла и приятелката му – свидетелката  Т.Г.М., с която били заедно през вечерта. Двамата влезнали в една от тоалетните и се заключили.

По същото време свидетелката Ч. също решила да посети тоалетните в заведението. Тя тръгнала сама натам. Имало три тоалетни, като пред тях чакали и други клиенти, за да им дойде реда и да влязат. След като почакала известно време, което й се сторило твърде дълго, свидетелката  Ч. започнала да тропа последователно на всички врати. Оказало се, че всички са заети и вътре имало хора. В една от тях бил подсъдимият Б. с приятелката си – свидетелката М.. Раздразнен, че някой го притеснява, той отворил врата на тоалетната, в която бил и започнал да крещи и обижда свидетелката  Ч.. Тя знаела, че този мъж се казва М.Б., познавала го бегло от неин приятел.  Между двамата възникнал скандал.

След свидетелката Ч.,  свидетелката В. също тръгнала към тоалетните на заведението. Тя видяла няколко човека да чакат, както и  свидетелката Ч., която стояла пред вратата на една от тоалетните. Свидетелката В. станала свидетел на началото на скарването на свидетелката Ч. и подсъдимия Б.. Чула, че скандалът е по повод на това, че приятелката и тропала на вратата. Когато подсъдимият Б. посегнал да удари свидетел Ч. и хващайки я за носа и дърпайки я се опитал да я вкара в тоалетната, свидетелката  В. се уплашила и веднага се намесила, за да защити приятелката си, тъй като счела че подсъдимият Б. е  в неадекватно състояние и изглеждал твърде агресивен. Свидетелката Ч. от своя страна също се защитавала и за да се предпази,  също посягала към подсъдимия Б.,  докато той я дърпал. Подсъдимият Б.  нанесъл няколко шамара по лицето на свидетелката Ч.. Междувременно свидетелката Ч. изпуснала и мобилния си телефон на земята, на когото се счупил дисплея, но продължил да работи.

Във връзка с развилата се ситуация, някой съобщил на диджея в заведението, който обявил по телефона, че имало „проблем” в тоалетната, при което свидетелите  Б.Р., който работел като охранител в нощния бар, заедно със свидетел  А.Т. отишли към тоалетните. По същото време свидетелката Й.Г.М., която била танцьорка в нощния бар и била за кратка почивка в служебно помещение, излязла от помещението. Като излизала видяла, че в коридора на тоалетната се били струпали много хора, както и че имало скандал. Сред хората разпознала и подсъдимият Б., когото знаел с прякора „***”. Свидетелката М. влезнала в тоалетната, като била с нейна колежка. Намесили се, за да разделят подсъдимият Б. и свидетелката Ч.. на мястото пристигнали и свидетелите  Б.Р. и А.. Дошли и други  охранители. На мястото дошла и свидетелката К.К. – управител на дискотеката. За изясняване на случая и успокоение на страните, свидетелката К. заедно с подсъдимия Б. и свидетелката Ч. влезли в помещението за почивка на персонала, намиращо се срещу тоалетните. След кратък разговор всички напуснали помещението. Охранителите като се уверили, че всичко е наред се върнали по работните си места.  Подсъдимият Б.  се върнал на местото си в заведението.

Свидетелките  В. и Ч. останали в заведението, като изчакали подсъдимият Б. да си тръгне от заведението, след което и те си  тръгнали. Свидетелката  Ч. споделила с баща си за случилото се.

На 16.01.2018г. свидетелката Ч. посетила отделение на Съдебна медицина, където била прегледана и освидетелствана. Било и издадено съдебномедицинско удостоверение № 65/2018г. / лист 15 от ДП/ съгласно което при прегледа на лицето е установено кръвонасядане по шията.

На 17.01.2018г. свидетелката Ч. подала заявление до Началника на 04 РУ гр.Пловдив че на 13.01.2018г. в Планета Пайнер е била пребита от М.Б. около 40 годишен. Във връзка със заявлението от пострадалата Ч. били снети обяснения и прието представеното СМУ. На същата дата с протокол за доброволно предаване е бил приет от полицейските служители предаден от свидетелката Ч. CD със запис, даден на пострадалата от познати от заведението, със запис на нанесения и побой / лист 16 от ДП/ .

След случилото се свидетелката Ч. посещавала психолог – свидетелката Т.В., с която се свързал баща и. Първата среща между свидетелката В. и свидетелката Ч. се осъществила на 15.02.2018г. Свидетелката  В. започнала терапия със свидетелката Ч. поради симптоматика „паник атака”. Посещенията при психолог продължили до 01.05.2018г. Свидетелката В. споделила с бащата на пострадалата, че е овладяла моментната ситуация, но препоръчвала М. Ч. да продължи психолог.

След извършена полицейска проверка, с постановление на прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив от 28.03.2018г. е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК.

Привлечен като обвиняем по досъдебното производство М.Б. не се признава за виновен. Дава обяснения че не е нормално някой да буйства и да рита вратата, докато си в тоалетната, и да тропа по нея. Привлечен като обвиняем М.Б. заявява че ако има запис, ще се види, че с отварянето на вратата девойката ме нападна и ме изрита в слабините, както и че след това може и аз да съм я бутнал.

В хода на ДП е бил извършен оглед на съдържанието на предадения като ВД диск / лист 66 – 67 от ДП/.

В хода на съдебното следствие / лист 104 – 105 от наказателното/ се извърши оглед на веществено доказателство  CD-R RiDATA фабр. № RFD80M - 80991 в присъствието на страните при което се констатира идентичност с отразеното в Протокол за оглед на ВД в ДР / лист 66- 67 от ДП/.

От заключението на вещото лице Ж.В.И. – Протокол  № 551 от 16.08.2018г. за извършена съдебно-техническа експертиза / лист 52 – 60 от ДП /  се установява че  компактдиск CD-R RiDATA фабр. № RFD80M - 80991 съдържа 3 броя видеофайлове, които са цифров презапис от оригинален файл, на записан върху твърдия диск на видеоохранителна система видеозапс. Не се установяват следи от манипулации/намеса, при записаната информация, както и че в обстоятелствена част на протокола са приложени снимкови кадри на заснетите лица при инцидента.

От заключението на вещото лице д-р Т.Д. по назначената съдебно-медицинска експертиза  / лист 62 – 65 от ДП / се установява,  кръвоносяданията по шията на пострадалата М.Ч.  са причинени от действието на твърд тъп предмет – удар или притискане от такъв, както и че по време и начин те са причинени така, както е отразено в представените в ДП материали. Съгласно вещото лице било е причинено болка и страдание, без разстройство на здравето, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, което е в пряка причинно – следствена връзка с инцидента от 13.01.2018г. при който е пострадала свидетелката Ч..

Съгласно заключението на вещото лице, разяснено на страните и в съдебно заседание прякото въздействие върху шията на пострадалата се изразява в стискане с ръце – душене, което води до механична асфикция, чийто морфологичен израз са установените по време на прегледа кръвонасядания по шията на пострадалата. Според вещото лице недостига на кислород следствие на душенето  се изживява мъчително от пострадалите. Съгласно вещото лице пострадалите при асфикция изпитват мъчително чувство на задух, което само по себе си води по определени и значителни по интензитет страдания.

Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица Ж.И. и д-р Т.Д. като изготвено обективни, с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същите  не се оспориха от страните.   

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

          Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия М.Б., дадени в съдебно заседание, в кредитиратата им от съда част, от  показанията на свидетелите М.Н.Ч., Т.П.В., Т.Г.М., П.К.К., А.Д.Т., Б.А.Р., М.Я.В.,  Ю.П.К., К.В.К., П.Б.П., Й.Г.М. дадени в съдебно заседание ,както и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал: Заключения на съдебно-техническа експертиза / лист 52-60 от ДП/ и на съдебно-медицинска експертиза / лист 62 – 65 от ДП/ , Протокол за доброволно предаване, Протокол за оглед на ВД,  справка съдимост, характеристична справка на подсъдимия, и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал.

От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството. Противоречие между доказателствата съдът не констатира.

С оглед на изложеното съдът приема че причинените телесни увреждания на пострадалата М.Ч. са в причинна връзка с действията на подсъдимия М.Б., който е дърпал пострадалата и я захващал за шията. Следствие на неговите действия подсъдимият е причинил на пострадалата лека телесна повреда изразяваща се в кръвонасядания по шията, което и е причинило болка и страдание, без разстройство на здравето. Посоченото телесно увреждане на пострадалата Ч. следва да се квалифицира като извършено по хулигански подбуди. От приетите по делото доказателства няма каквито и да е доказателства за някакво познанство, отношения между подсъдимия Б. и пострадалата Ч.. Липсват и доказателства  за някаква вражда между двете лица от по-рано и следователно и за някакъв личен мотив на посегателството срещу телесната неприкосновеност на пострадалата Ч., която както и подсъдимия е била посетител на заведението. Действията на пострадалата Ч. не са били незаконосъобразни или неправилни от морална гледна точка и не са повод за агресия или каквато и да е реакция, освен нарушаващия закона акт от страна на подсъдимия.  Съобразено със становището на вещото лице д-р Д., съдът намира че посоченото телесно увреждане на пострадалата Ч. следва да се квалифицира и като причинено, по начин особено мъчителен за пострадалата.

Деянието е извършено от подсъдимият М.Б. е с пряк умисъл, тъй като е знаел свойството и значението на извършеното, искал е и е допускал настъпването на общественоопасните му последици.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на подсъдимият  и слабите му морално волеви задръжки.

Налице са всички елементи на фактическия състав на престъплението по чл.131, ал.1, т.5 и т.12, във връзка с чл.130, ал.2 от НК. За извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация.  Не са настъпили имуществени вреди.  Подсъдимият М.Б. към момента на извършването на деяните не е осъждан и не е  освобождаван от наказателна отговорност и да му е налагано административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК. Предвид изложеното съдът намира, че спрямо подсъдимият М.Б. са налице задължителните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.При определяне конкретния размер на наказанието по чл.78а, ал.1 от НК, съдът съобрази ниската степен на обществена опасност на дееца, както и материалното положение на подсъдимия което не е установено,  без доказани доходи.  Отегчаващо отговорността обстоятелство е принципно високата степен на обществена опасност на извършеното деяние.

С оглед горното съдът намира, че целите на наказанието по чл.36 от НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на подсъдимият М.Б.  бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в закона - чл.78а, ал.1 от НК а именно  в размер на 1000 лв. 

С оглед всички обстоятелства по делото, състоянието на пострадалата М.Ч.,  претърпените от нея болки, страдания, неудобство, характера и тежестта на причинените и телесни увреждания, срока на лечение и възстановяване, съдът уважи предявения граждански иск за неимуществени вреди по справедливост в  размер на 1500 лева, като осъди подсъдимия Б. да ги заплати, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното и издължаване, като за разликата до пълния претендиран размер от  15 000  лева гражданския иск, като неоснователен и недоказан отхвърли.

Съдът осъди подсъдимият М.Б. да заплати по сметка на Районен съд гр.Пловдив сумата от 60 лева представляваща ДП върху размера на уважения граждански иск.

Съобразено с изхода на делото и на основание  чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият М.Б. да заплати на направените по делото разноски, както и направените такива от граждански ищец и частен обвинител М.Ч..

Приетото ВД съдът постанови да остане по делото.

 

С оглед изложените съображения, съдът постанови своята присъда.

 

                                                            Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала!

М.М.