Р Е Ш Е Н И Е № 231
23.12.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 394 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт Е.Р., против Г.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 01.07.2017г. бил сключен договор за
цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/23.01.2017г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Г.Т.С., било прехвърлено в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 01.06.2018г. било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземанията“ ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърлило в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № *********/23.01.2017г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и Г.Т.С., ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Излага, че договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица,
като „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощило дружеството ищец, в качеството на
цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от свое има и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди се, че
съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с
изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018г. за станалата продажба, като също
така до ответника било изпратено и уведомително писмо изх.№
ЛД-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018г. от страна на „Провидент Файненшъл
България“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ООД, в качеството на
преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД за извършената на дата 01.07.2017г.
цесия между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като двете
писма били изпратени едновременно до длъжника, но били върнати в цялост.
Твърди, се че на 16.05.2019г. ищцовото дружество повторно изпратило писмо до
ответника, съдържащо уведомителни писма изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********. и изх.№
ЛД-П-ИАМ-ФН/********* и двете с дата 16.05.2019г., ведно с обратна разписка към
товарителница № 68368572, удостоверяваща изпращането на уведомителните писма
към длъжника. Релевира, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърляне на вземане не е от значение за основателността на иска, след като
по делото безспорно се установявало, че претендираното с исковата молба
задължение не било погасено.
В исковата молба се твърди, че на
23.01.2017г. Г.Т.С. в качеството на кредитополучател е сключила договор за
потребителски паричен кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД
при спазване разпоредбите на ЗПК и на основание договорните разпоредби, които
били неразделна част от договора за потребителски кредит. Сочи се, че
подписвайки договорните разпоредби, кредитополучателят удостоверил, че преди
сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр,
описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България“
ООД му бил предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които
кредитополучателят се съгласил с факта на подписване на договора за кредит,
като подписвайки същият, кредитополучателят потвърдил, че е прочел договора
преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му било
акт на неговата свободна воля. Излага се, че при условията на договора за
потребителски кредит, кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 500 лева,
като сумата била предоставена в брой от кредитен консултант по местоживеене на
кредитополучателя, като получаването на сумата се потвърждавало с подписване на
кредита. Между страните по договора за потребителски кредит била уговорена
договорна лихва с фиксиран размер за целия срок на договора от 98,63 лева. Общата стойност на кредита бил в
размер на 598,63 лева, който се заплащал на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 9,98 лева, като първата погасителна вноска била
платима на 01.02.2017г., а последната била с падеж 21.03.2018г. Твърди се, че с
подписване на договора кредитополучателят се съгласил да заплати такса за
оценка на кредитното досие в размер на 25,00 лева, платима при подписване на
договора, но страните постигнали съгласие въпросното задължение също да бъде
разсрочено на 60 броя равни вноски в размер на 0,42 лева, които били платими на
падежните дати на погасителните вноски. Била уговорена и допълнителна услуга
„Кредит у дома“, дължима за предоставяне на кредита по местоживеене на
кредитополучателя, в размер на 127,95 лева и била разделена на 60 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 2,13 лева, които били платими на падежните
дати на погасителните вноски. Излага се, че останалата част от таксата „Кредит
у дома“, която била в размер на 298,55 лева била свързана с разходите на
кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя и
били дължими през срока на кредита, като също били включени в седмичните вноски
и също били разделени на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 4,98 лева.
Релевира се, че подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се задължил
да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне заедно с начислените лихви и
такси в сроковете, указани в договора, посредством заплащането на седмични
вноски, платими чрез предаване на пари на определен от кредитополучателя
кредитен консултант по местоживеене на кредитополучателя. Сочи се, че крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 21.03.2018г. /датата на
последната погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от
договора за кредит били обявени за предсрочно изискуеми. На кредитополучателя
били начислени от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД в качеството на
кредитодател, обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната
лихва за забава за периода от 23.03.2017г. до датата на входиране на
задължението в съда, в общ размер на 69,02 лева. Ищецът излага, че ответникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, като до момента била платена сумата
от 135,00 лева, с която били погасени както следва: такса услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя:
17,04 лева, такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя: 39,84 лева, такса за оценка на досие: 3,36
лева, договорна лихва: 23,21 лева и главница: 51,55 лева. Предвид това за
ищцовото дружество възникнало правен интерес от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Г.Т.С.
като кредитополучател по договора за потребителски кредит № *********, сключен
на 23.01.2017г. да заплати: главница – 448,45 лева, договорна лихва – 75,42
лева, такса за оценка на досие – 21,64 лева, такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя – 110,91
лева, такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя – 258,70 лева и обезщетение за забава в
размер на 69,02 лева или сумата в общ размер на 984,14 лева. Съдът бил уважил
частично претенцията и по образувано ч.гр.д.№ 201/2019г. по описа на Районен съд
– Средец била издадена заповед за изпълнение, но тъй като длъжникът не бил
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като длъжникът не се бил явил в съда, за
да получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло правния интерес за
подаване на исковата молба. Отправя искане да се постанови съдебен акт, по
силата на който да се признае за установено по отношение на длъжника Г.Т.С., че
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 448,45 лева –
представляваща главница по договор за кредит; 45,42 лева – представляваща
договорна лихва за периода от 22.03.2017г. до 21.03.2018г.; 21,64 лева –
представляваща такса за оценка на досие за периода от 29.03.2017г. до
21.03.2018г.; 110,91 лева – представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за
периода на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от
29.03.2017г. до 21.03.2018г.; 258,70 лева – представляваща такса услуга „Кредит
у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 29.03.2017г. до 21.03.2018г.; 69,02 лева –
представляваща обезщетение за забава за периода от 23.03.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от дата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноските, сторени в исковото и заповедното
производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Г.Т.С., чрез особения
представител адв.А.Д., с който заявява, че не оспорва иска по основание, но го
оспорва по размер. Твърди се, че ответницата е получила искания кредит при ГПР
48,10 %, който размер противоречал не само на морала, но едва ли съществувал
някъде по света. Релевира, че предложената услуга „Кредит у дома“ едва ли е
била възприета правилно от кредитополучателя, а възлизала на стойност почти
колкото главницата, т.е. цената ѝ била прекомерно висока. Излага, че
въпреки плащането на една четвърт от главницата по кредита, ответникът
продължавал да дължи сума, надхвърляща два пъти първоначално отпуснатата сума.
С молба постъпила в съда на 11.12.2019г.,
представена преди проведеното в настоящото производство открито съдебно
заседание, ищецът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД заявява, че поддържа
исковата молба и оспорва отговора на исковата молба, като в тази връзка
релевира подробни съображения по същество на спора.
В открито съдебно заседание, особеният
представител на ответника адв.А.Д., поддържа отговора на исковата молба, като
релевира съображения относно условията при които е отпуснат кредита и наличие
на несправедливи клаузи, противоречащи на морала и добрите нрави.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за потребителски
кредит № ********* от 23.01.2017г. се установява, че „Провидент Файненшъл България“ ООД
/понастоящем с наименование „Файненшъл България“ ООД/ е предоставило на Г.Т.С.
заем в размер на 500 лева, като страните са уговорили такса за оценка на досие
в размер на 25 лева, общ размер на фиксирана лихва в размер на 98,63 лева,
представляваща 31,82 % годишно, като ГПР се равнява на 48,10 % или общо 123,63
лева, такса за услуга „кредит у дома“ в размер на 426,49 лева, посочен е общия
размер на дължимата сума по кредита – 1050,12 лева, срок на договора – 60
седмици, размер на седмично плащане с изключение на последното – 17,51 лева и
размер на последно плащане – 17,03 лева, като първото седмично плащане било
дължимо на дата 01.02.2017г. В доказателствената съвкупност е приобщен
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит с параметрите на договора от 23.01.2017г., като същият е подписан от
ответницата, както и формуляр за кандидатстване за кредит, попълнен от С. на
23.01.2017г. По делото са представени Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД, Потвърждение за сключена цесия на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, Допълнително споразумение към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключено на 01.11.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране
на вземания“ ООД, Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от „Изи Асет Мениджмънт“ АД от 01.06.2018г., Потвърждение за сключена цесия
на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от „Файненшъл България“ ЕООД, с която се потвърждава
извършената цесия от 01.07.2017г. между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД за вземането към С. по процесния договор, Приложение № 1 от
01.06.2018г., видно от което „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърля на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД вземането към С. по процесния договор, пълномощно от
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което се упълномощава „Агенция за събиране на
вземания“ ООД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането,
пълномощно, с което „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощава „Агенция за събиране
на вземания“ ООД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането от
името на „Файненшъл България“ ЕООД, уведомление за извършено прехвърляне на
вземания от „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“
ООД от 25.06.2018г. и уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания
от от„Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ООД от
25.06.2018г., двете изпратени с известие за доставяне, видно от което пратката
не е получена от адресата С., изпратено е повторно уведомително писмо и
уведомление за извършена цесия от цесионерите, чрез цедента, с дата
16.05.2019г., като от представената товарителница се установява, че отново не
са получени от Салабкова. Представено е по делото и потвърждение за сключена
цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от „Файненшъл България“ ЕООД за
прехвърляне на вземането към ответницата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, Договор
за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г. между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и пълномощно, с което
„Файненшъл България“ ЕООД упълномощава „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми
всички длъжници за прехвърляне на
вземанията им.
В настоящото
производство е допусната Съдебно – счетоводна експертиза, от чието заключение
се установява, че задължението на ответницата по процесния договор е главница –
448,45 лева, такса оценка на досие – 21,64 лева, договорна лихва – 75,42 лева и
такса кредит у дома – 369,61 лева или общо 915,12 лева, като е направена
подробна разбивка на първоначално дължимото, платеното и дължимия остатък. Съответно
е посочен и размера на направените плащания от ответницата по договора – 135
лева. В заключението е прието, че размерът на лихвата за забава по договора за
потребителски кредит от 23.01.2017г. е в размер на 69,79 лева за периода от
23.03.2017г. до 01.03.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание
чл.9 от ЗПП във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр.
с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 201/2019г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 375/02.04.2019г. по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Г.Т.С., за вземанията, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е
приета за редовно връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване
на претендираната в заповедното производство сума в едномесечен срок от
съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4
от ГПК по отношение на всички вземания, предмет на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това е налице правен интерес от
предявения в настоящото
производство иск по чл.422 от ГПК, което от своя страна обуславя неговата
допустимост.
Основателността на исковата претенция е обусловена от
установяването при условията на пълно и главно доказване на следните
материалноправни прeдпоставки: 1. наличие на валидно възникване на
твърдяното облигационно правоотношение; 2. изпълнени на задължението за
предоставяне на заемната сума; 3. изискуемост на претендираните вземания; 4. сключването на
договорите за прехвърляне на вземания, с които са прехвърлени претендираните
вземания и фактът на уведомяването на ответника за извършеното прехвърляне на
вземането за главница по договора за кредит.
В настоящото производство не е спорно
наличието на облигационно отношение по договор за потребителски кредит №
*********/23.01.2017г. между ответницата и ищцовото дружество, в качеството му
на цедент на прехвърлените му вземания последователно от „Изи Асет Мениджмънт“
АД и „Файненъшъл България“ ООД. От представените по делото договори за
прехвърляне на вземания, ведно с приложения към тях, се установи, че процесните
вземания са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като относно
факта на уведомяването на длъжницата за извършената цесия, доколкото препис от
исковата молба, ведно с приложения към нея – включително и уведомителните писма
за прехвърлянията на вземанията, са връчени на особения представител, който я представлява в
настоящото производство, следва да се презумира, че е уведомена за цесията,
съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Не е спорно и обстоятелството, че С. е
получила отпусната в заем сума в размер на 500 лева.
От съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит става ясно, че същият е сключен за срок от 60 седмици,
считано от 01.02.2017г., като същият е изтекъл на 21.03.2018г., което обуславя
неговата изискуемост.
Спорен в настоящото производство е
въпросът за дължимостта на вземанията за годишния процент на разходите, както и
за услугата „кредит у дома“.
Сключеният от С. договор за
потребителски кредит, намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на
чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника – потребител да върне предоставената парична сума.
Условие за неговата действителност е писмената форма – чл.10, ал.1 от ЗПК. При
преценката дали потребителският договор поражда правни последици е от
съществено значение установяване на обстоятелството дали същият е действителен,
като в тази връзка следва да се имат предвид разпоредбите на глава VI от ЗПК –
„Недействителност на договора за потребителски кредит, поради неравноправни
клаузи“, според които всяка клауза в договора за потребителски кредит с
фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по – голямо от
посоченото в чл.32, ал.4, е нищожна, а когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1 – 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Нормите на ЗПК, уреждащи материята за неравноправните
клаузи, съдържанието на договора за потребителски кредит и неговата недействителност
са повелителни. Доколкото основна функция на съда е да осигури прилагането на
закона, съобразно заложения принцип в нормата на чл.5 от ГПК, тази му дейност
не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Ето
защо съдът може да приложи императивна материална правна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведена като основание в производството, тъй като се
касае за установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило,
което тълкуване е актуално и потвърдено с т.1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по Тълкувателно дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение №
384/02.11.2011г., постановено по гр.д.№ 1450/2010г., I г.о., ВКС. Още повече, че
процесуалната възможност за служебно произнасяне относно наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договор е прието за допустимо в
съдебната практика, обективирана в Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/14г. на ВКС, І т.о., Решение № 232/05.01.2017г. по т.д. № 2416/15г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 142/01.08.2018г. по т. д. № 1739/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
От събраните по делото доказателства
се установява, че нормативно определеното съдържание на договора е налице.
Относно доводите на особения
представител във връзка с размера на уговорената договорна лихва и годишния
процент на разходите съдът намира следното. Константната практика на съдилищата, която настоящият
състав споделя, приема, че няма пречка страните по договор да уговарят
заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Максималният
размер на договорната лихва е винаги ограничен от чл.9 от ЗЗД, съгласно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, какъвто е настоящия случай, тъй
като едната страна по сделката е потребител. Противно на добрите нрави е да се
уговаря договорна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. В
процесния случай уговорената договорна лихва е в размер от 31,82 %, което е в
рамките почти на трикратния размер на законната лихва. Съобразно нормата на 19,
ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по – висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определени с постановление на Министерски съвет на Република България. Доколкото
от настоящия договор се установява, че уговорения между страните по него
годишен процент на разходите е в размер на 48,10%, то същия не надвишава
предвидения в ЗПК размер, което обуславя законосъобразност на неговото
начисляване. Ето защо претенцията за
договорна лихва и такса за оценка на досие е основателна.
Относно претенцията за обезщетение за забава на
договорното задължение за главница за периода от 23.03.2017г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда в размер на 69,02 лева, същата
е основателна, с оглед акцесорния ѝ характер спрямо вземането за
главница, което се установи, че е дължимо. Видно от заключението на приетата в
настоящото производство експертиза, се установява, че за периода от
23.03.2017г. до 01.03.2019г. въпросното обезщетение е в размер на 69,79 лева,
но доколкото се претендира обезщетение в размер на 69,02 лева, следва да се
присъди именно тази сума. С оглед дължимостта на вземането за главница е
основателна и претенцията за законна лихва считано от подаването на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда до окончателното ѝ изплащане.
По отношение на уговореното възнаграждение за такса за
услуга „кредит у дома“ в размер на 426,49 лева, съдът намира следното. Нормата
на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, като в ал.2 от същата разпоредба е посочено, че кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението
на кредита. Въпросната услуга, по същността си касае усвояването на кредита,
поради което уговорката за заплащане на услуга е в противоречие с нормата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК. С уговорката за допълнителното възнаграждение в размер на
426,29 лева се заобикаля и нормативните ограничения относно размера на ГПР,
който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва, съобразно
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Принципът на добросъвестност и
справедливостта при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава.
Предвид това е налице неравноправна клауза в договора за потребителски кредит,
с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
допълнителни услуги в размер на 426,29 лева. Ето защо исковата претенция за
това вземане е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед гореизложените съображения, ответникът дължи
връщане единствено на главницата по договора за кредит в размер от 448,45 лева,
от която следва да се приспадне платеното по таксата за услугата кредит у дома
в размер на 56,88 лева /видно от заключението на СЧЕ/, съобразно чл.23 от ЗПК,
т.е. сумата от 391,57 лева, 75,42 лева – договорна лихва за периода от
22.03.2017г. до 21.03.2018г., 21,64 лева – такса за оценка на досие за периода
от 29.03.2017г. до 21.03.2018г., обезщетение за забава за периода от
23.03.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда в
размер на 69,02 лева, както и законна лихва върху главницата считано от
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното ѝ
изплащане. В останалата част исковата
претенция за главница за разликата над 391,57 лева до претендирания размер от
448,45 лева, както и исковата претенция за такса услуга „Кредит у дома“ в общ
размер на 369,61 лева, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно
разноските:
При този изход на спора на
разноски имат право и двете страни. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски пропорционално на уважената част от исковете. Същият е
доказал заплащането на държавна такса в размер на 75,00 лева, депозит за особен
представител в размер на 200,00 лева и депозит за възнаграждение на вещо лице в
размер на 150 лева. Претендира на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с НЗПП
да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лева. Общият размер на разноските за исковото производство
възлизат на 525,00 лева, като по съразмерност следва да му бъдат присъдени
297,48 лева. За заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в
общ размер на 75,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, като следва да му се присъдят по съразмерност
42.50 лева. На ответницата не следва да се присъждат разноски, тъй като такива
не са направени от нейна страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Т.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт Е.Р., сумата от 391,57 лева, /триста
деветдесет и един лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща главница по
Договор
за потребителски кредит № *********/23.01.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.04.2019г. до окончателното ѝ
изплащане, сумата от 75,42 лева /седемдесет и пет лева и
четиридесет и две стотинки/ – договорна лихва за периода от 22.03.2017г. до
21.03.2018г., сумата от 21,64 лева
/двадесет и един лева и шейсет и четири стотинки/ – такса за оценка на досие за
периода от 29.03.2017г. до 21.03.2018г., сумата от 69,02 лева /шейсет и девет лева и две стотинки/ - обезщетение за
забава върху главницата за периода от 23.03.2017г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 375/02.04.2019г.
по ч.гр.д.№ 201/2019г., по описа на Районен съд – Средец, I гр.състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено по отношение на Г.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт Е.Р.,
следните суми, претендирани по Договор за потребителски кредит №
*********/23.01.2017г. - исковата
претенция за главница за разликата над 391,57 лева до претендирания размер от
448,45 лева, както и исковата претенция за такса услуга „Кредит у дома“ в общ
размер на 369,61 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 375/02.04.2019г. по ч.гр.д.№ 201/2019г., по описа на Районен
съд – Средец, I гр.състав.
ОСЪЖДА Г.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от пълномощника юрисконсулт Е.Р., сумата от 297,48 лева /двеста деветдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата от 42,50 лева /четиридесет и два лева и петдесет
стотинки/, представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:……………….....