Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1541 18.12.2019 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 18.12.2019 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА-РАШКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА-СТОЙЧЕВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.гр.д.№ 2786 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 35701/29.11.2019 г. по описа на ПОС /вх. № 31576/04.11.2019 г. по описа на ЧСИ/, подадена от И.Н.Р., в качеството му на
длъжник, срещу действия на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, рег. № 822 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, по изпълнително дело
№ 20108220400098, изразяващи се в отказ да
прекрати производството по изпълнителното дело.
Жалбоподателят поддържа, че произнасянето е
неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за
прекратяване на образуваното срещу него изпълнително дело доколкото в
продължение на повече от две години срещу него не са извършвани изпълнителни
действия. С оглед на това, моли съда да отмени Постановлението от 17.10.2019 г. на
ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.
Взискателят по изпълнителното дело – „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, гр.Пловдив в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК не е взел становище по
жалбата.
По делото са представени мотиви на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които е заявено
становище за неоснователност на жалбата.
Приложено е и копие от изпълнителното дело.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа
жалбата и приложените с нея материали, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнителното дело е образувано
на 16.02.2010г. по молба „ЕВН България Теплофикация" ЕАД, ЕИК *********, съе седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов" № 37, взискател, въз основа на
Изпълнителен лист, издаден на 26.01.2010г. по ч.гр.д. № 15196/2009г. срещу И.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***, длъжник. С молбата за образуване
взискателят е поискал да се пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК
способи и е упълномощил ЧСИ с правата по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. С Разпореждане на ЧСИ
от 26.04.2010г. и на осн. чл.
458 от ГПК
Държавата е конституирана като взискател по делото за сумата от 339,42лв. /л. 36/. На осн. чл.
456 от ГПК „ЕВН
България Топлофикация" ЕАД са конституирани като взискател и за вземанията
си срещу същия длъжник по други изпълнителни дела в кантора на съдебния
изпълнител, и така, към изп. дело №
98/20 Юг. са
присъединени вземанията по още три изпълнителни дела: изп. дело № 769/2011г. с Разпореждане на ЧСИ от 15.09.2011г. - л. 45, изп. дело № 230/2013г. с Разпореждане на ЧСИ от 04.04.2013г. - л. 54 - гръб, изп. дело № 251/2014г. с Разпореждане на ЧСИ от 28.03.2014г. - л. 75 - гръб.
На 19.02.2014г. са наложени
запори на пенсията на длъжника, както и на банковите му сметки в „Банка
ДСК" ЕАД, „Уникредит Булбанк" АД, „Обединена българска банка"
АД.
С разпореждания съответно от
28.03.2014 г., 14.08.2014 г., 03.12.2014 г., 10.06.2016 г., 01.12.2016 г.,
20.06.2017 г., 09.09.2019 г. са насровани описи на движими вещи на длъжника .
Междувременно по делото периодично са постъпвали плащания по дълга от трето
лице- К. Ж.-син на длъжника, който в молба е заявил, че ще изплаща задължението
на своя баща, тъй като се явява собственик на имота, за който се отнася
задължението. Впрочем предприемането на гореизброените принудителни действия-
опис на движими вещи, е инициирано при спиране на доброволните плащания . При
получаване на съобщение за насрочен опис, плащанията са подновявани.
Независимо от извършваните
регулярни плащания, длъжникът е подал молба на 15.10.2019 г., с която е поискал
прекратяване на изпълнителното дело поради наличие на условията на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
С Постановление от 17.10.2019 г.
ЧСИ е отказал да прекрати производството, като е приел, че не е изтекъл
преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Видно от известие за доставяне на лист 215 от изпълнителното дело, Постановлението е връчено на частния жалбоподател на 24.10.2019 г.
Въз основа на така установеното, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е
подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник, срещу подлежащо на
обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК – отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна, поради следното:
Предпоставки за прекратяване на
изпълнението са посочени в разпоредбата на чл. 433 ГПК. Разпоредбата на чл. 433, ал. 2, т. 8 от ГПК постановява, че ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка, изпълнителното производство се прекратява.
Съгласно разясненията дадени с т.
10 на ТР № 2/13 г., когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на 2 г., изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, настъпващо по силата на закона, а
съдебният изпълнител само прогласява в постановлението си вече настъпилото
прекратяване. Към същинските изпълнителни действия са посочени: насочването на
изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
В случая от данните по
изпълнителното дело се установява, че в рамките на предприетото принудително
изпълнение длъжникът периодично е извършвал доброволни плащания по
изпълнителното дело. Всяко доброволно плащане в рамките на изпълнителното
производство прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото не може да се обоснове извод,
че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението, за да бъде приложена
перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Изпълнителните действия следва да бъдат
съобразени във всеки конкретен случай според действията на всяка от страните в
изпълнителния процес. Да се приеме обратното, че при периодични доброволни
вноски от страна на длъжника в рамките на образуваното изпълнително
производство, взискателят да бъде принуден да инициира нови изпълнителни
действия, въпреки доброволните плащания от длъжника, това би довело до
неоправдано кумулиране на допълнителни разноски за страните по изпълнението.
С оглед на горното, съдът намира,
че плащанията от името на длъжника не могат да обосноват
прекратяването на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя. В
случай, че чрез приложения изпълнителен способ взискателят се удовлетворява,
макар на части и в по-продължителен период от време, както е в случая,
взискателят не е длъжен да сочи нови изпълнителни способи и перемпция по силата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не настъпва, тъй като се извършват
същински изпълнителни действия.
В този смисъл, тъй като плащания
по изпълнителното дело са постъпвали регулярно,
в същия период не са предприемани други изпълнителни действия, тъй като това не
е било необходимо.
Без значение е фактът, че плащанията са извършвани от трето лице, тъй като
кредиторът е имал интерес да получи изпълнение макар и от лице , различно от
длъжника / чл.73 ЗЗД/ и би противоречало на правната логика да се приеме, че е бил длъжен да предприеме други изпълнителни действия, за да настъпването на последиците
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С оглед на изложеното въззивният
съд намира, че обжалваното Постановление е правилно и
следва да бъде потвърдено, тъй като по отношение на процесното изпълнително
производство не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В обобщение, съдът намира, че
жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 35701/29.11.2019 г. по описа на ПОС /вх. № 31576/04.11.2019 г. по описа на ЧСИ/, подадена от И.Н.Р.,
в качеството му на длъжник, срещу
действия на ЧСИ Минка
Станчева-Цойкова, рег. № 822 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, по изпълнително дело № 20108220400098, изразяващи се в отказ да прекрати
производството по изпълнителното дело, обективиран в Постановление от 17.10.2019 г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати
на ЧСИ и страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.