№ 4747
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110130520 по описа за 2024 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „ТЕАД е предявил установителни искове да бъде признато
със сила на присъдено нещо , че ответницата му дължи следните суми: 1 191,74
лв,представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „** с абонатен № ***, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. ; 156,52
лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2020г. до 19.04.2023г.; 19,25 лв, представляващи 1/2 част от цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г. , и 3,55 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 16.07.2020г. до 19.04.2023г. , заедно със
законната лихва върху двете главници от датата на предявявена на заявлението по чл.410
ГПК – 31.05.2023г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 29386/2023г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено
възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявените искове. В заседанието на 21.02.2025г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за
уважаване на исковете.
1
Ответникът И. П. И. оспорва изцяло по основание и размер предявените искове видно
от изявленията на пълномощника му в представения на 26.07.2024г. отговор на исковата
молба. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за част от
претендираните вземания. Оспорва се ответникът да е притежавал „качеството
потребител на топлинна енергия” през процесния период относно процесния имот, както и
съществуването на „валидно облигационно отношение между страните през процесния
период” . Посочва се ,че не са предтавени надлежни доказателства за реално доставеното
количество топлоенергия в имота през процесния период , както и за извършване на дялово
разперделение от ищцовото дружество.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 21.02.2025г. адвокатът на
ответника е пледирал за отхъврляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д.
№ 40146/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Заповедта за изпълнение № 27104/11.09.2023г. по ч.гр.д. № 40146/2023г. по описа на
СРС, 68 състав е издадена срещу двама длъжници – А.Д.Н. и Веселин Димитров Нушев.
Длъжницата А.Д.Н. не е предявила възражение по чл.414 ГПК против заповедта,
поради което срещу нея е издаден на основание чл.416 ГПК изпълнителен лист №
8429/03.04.2024г. Поради тази причина към заявителят „ТЕАД са отправени указания по
чл.415 ГПК за предявяване на искове по чл.422 ГПК само за вземанията против длъжника
Веселин Димитров Нушев , който е предявил възражение по чл. 414 ГПК. Тези указания са
изпълнение от заявителя и по предявените от него искове по чл.422 ГПК о образувано
настоящото исково гр.д. № 25433/2024г. по описа на СРС, 68 състав.
Впоследствие Длъжницата А.Д.Н. е предявила възражение по чл.423 ГПК до СГС ,
заведено с вх. № 268948/22.08.2024г. по описа на СРС. Това възражение не е пречка за
допустимостта на исковете по чл.422 ГПК против длъжника В.Д.Н. разглеждани по
настоящото дело.
Относно основателността на исковете. :
Предявените установителни искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
2
С исковата молба ищецът е представил заверено копие от Договор за доброволна
делба на съсобствен недмижим имот от 24.09.1993г. , по силата на който процесният имот
– апартамент № 24, находящ се в град София , ж.к. ****, е възложен в дял на Ю.К И.а , а
П.М.А. е запазила правото на ползване върху имота безвъзмездно , докато е жива.
В настоящото съдебно производство не са представени доказателства за наличие на
факти , погасяващи правото на ползване на П.М.А. преди смъртта й на 28.06.2022г. (видно
от приетото по делото препис-извлечение от Акт за смърт № 224/28.06.2022г. – б.с.), поради
което следва да се приеме , че през целия процесен период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. тя е
упражнявала правото на ползване върху процесния имот и следователно е била потребител –
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ.
С исковата молба е представено удостоверение за наследници , изх № РИС 16-УГ01-
8488/15.12.2016г. на Юлиана Кастадинова И.а , починала на 03.02013г. , от което се
установява , че ответникът И. П. И. е един от двамата законни наследници на посоченото
лице заедно с П И. И. , които са нейни синове.
Следователно по делото е доказано чрез цитираните договор за доброволна делба ,
смъртен акт и удостоварение за наследници , че през процесния период от 01.05.2019г. до
30.04.2022г. ответникът по настоящото дело е бил съсобственик на процесния апартамент,
но не е притежавал правомощието ползване, тъй като ползвател на апартамента е било
друго лице – П.М.А. , която е била титуляр на партидата на имота , тъй като издаваните
фактури и извлечения от сметки са адресирани до нея.
По настоящото дело не са представени иникакви доказателства , че ответникът е
ползвал процесния апартамент през процесния период. Това обсотятелство не се признава
от ответника.
Според нормативната уредба „потребител на топлинна енергия” е физическо лице –
собственик или ползвател на имот , което ползва топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване за домакинството си. Следователно за да бъде потребител на топлинна
енергия физическото лице трябва да отговаря на две комулативно изискуеми условия: 1)да
притежава вещно право на собственост върху съответния имот , съответно вещно или
облигационно право на ползване върху същия имот , и 2) да ползва реално имота.
По настоящото дело по отношение на ответника е доказано , че не е притежавал
правомощието ползване , тъй като по силата на договора за доброволна делба от
24.09.1993г. право на ползване върху процесния апартамент е притежавало друго лице -
П.М.А..
Тъй като не е бил потребител на топлинна енергия през посочения период за
процесния апартамент , за ответника не са възникнали задължения по чл.140а ЗЕ да
заплаща цената на доставената в апартамента топлоенергия за горещо водоснабдяване и за
отопление.
По настоящото дело не е представено удостоверение за наследници на ползвателя на
имота П.М.А., поради което не е доказано кои са нейните наследници, и по-конкретно , че
3
сред тях е ответникът , съответно какъв е неговият наследствен дял , за да се установи за
каква част от задълженията на наследодателката следва да отговаря. Следователно не е
доксазано , че ответникът следва да отговаря за задълженията на наследодателката
П.М.А. , включително и за задълженията, възникнали във връзка с доставката на топлинна
енергия в процесиня имот през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.
Предвид изложеното , тъй като ответникът не е бил потребител на топлинна енергия
за процесния апартамент през процесния период , съответно не отговаря за задълженията на
потребителите на топлинна енергия в имота за този период, той не е материално-правно
легитимиран да отговаря по предявените установителни искове. Пасивната материално-
правна легитимация е едно от условията за основателността на исковете.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и
в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца в исковото производство , тъй като исковете не
са уважени.
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по
настоящото исково дело – платеното възнаграждение за един адвокат (900 лв).
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство , тъй
като претенциите срещу ответника са отхвърлени изцяло.
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат
разноски за заповедното производство , тъй като не е осъществил разходи във връзка с това
производство.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, против И. П. И., ЕГН: **********, със
съдебен адрес : град София , ж.к. ***, бизнес –център „*** , чрез адв. М. И., обективно
съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за сумите :
1 191,74 лв (хиляда сто деветдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки),
представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***, с абонатен № ***, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. ; 156,52
лв (сто петдесет и шест лева и петдесет и две стотинки), представляващи 1/2 част от
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до
19.04.2023г.; 19,25 лв (деветнадесет лева и двадесет и пет стотинки), представляващи 1/2
част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. , и 3,55 лв (три лева и петдесет и пет стотинки), представляващи
1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 16.07.2020г. до 19.04.2023г. , заедно със законната лихва върху двете главници
от датата на предявявена на заявлението по чл.410 ГПК – 31.05.2023г. , за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 29386/2023г. по описа на
СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „Т ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***,
ДА ЗАПЛАТИ на И. П. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес : град София , ж.к. ***,
бизнес –център „*** , чрез адв. М. И., сумата от 900 лева (деветстотин лева),
представляващи направените от ответника разноски по настоящото исково производство–
платеното адвокатско възнаграждение (чл.78,ал.3 ГПК).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5