РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Павликени, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от Катина Минева Административно наказателно
дело № 20234140200030 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58a ЗАНН.
Образувано е по постъпила административнонаказателна преписка №
**********/2022 г. по описа на РДГ ***, касателно преценка за налагане на
наказание “безвъзмезден труд в полза на обществото” на лицето Д. А. К., с
ЕГН **********, с адрес село ***, ул. „***“ № ***, община *** за твърдяно
извършено нарушение с правна квалификация по чл. 213, ал.1, т.1 ЗГ. В
сезиращия съда документ е посочено, че в РДГ- *** е изпратено по
компетентност Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от ***.2022 година по пр. № ***/2022 година по описа на РП-
***, ТО- *** за налагане на наказание по Закон за горите. Твърди се
установено административно нарушение по ЗГ, извършено от Д. К., а именно
транспортиране на 1 /един/ пространствени куб. метра дърва за горене от
дървесен вид „акация“, немаркирани с контролна горска марка. Твърди се, че
нарушението е извършено на територията на РДГ- ***, община ***, с. ***.
Отправено е искане за налагане на наказание “безвъзмезден труд в
полза на обществото” на нарушителя Д. А. К.
1
В съдебно заседание процесуалния представител на АНО- юрисконсулт
И. моли да бъде наложено наказание "безвъзмезден труд в полза на
обществото” на К. на основание чл. 58а ЗАНН. Намира, че от
доказателствената съвкупност по делото се установява наличието на
предпоставките за налагане на такъв вид наказание, тъй като за процесното
нарушение е предвидено да се налага наказание “безвъзмезден труд в полза
на обществото”, както и че с процесния АУАН е установено, че лицето
транспортирало на ***.2022г. дървесина, немаркирана с контролна горска
марка, което представлява нарушение по чл. 213, ал.1, т.1 ЗГ. Посочва, че
АУАН съдържа необходимите реквизити, съгласно нормата на чл.40 ЗАНН,
спазени са изискванията на чл.43, ал.4 и ал. 5 ЗАНН. АУАН е надлежно
връчен, лично на нарушителя, който е посочил, че няма възражения. Тъй като
нарушението е наказуемо, съгласно чл. 266, ал.1 ЗГ с “глоба”, а съгласно ал. 3
на същата разпоредба, когато нарушението по ал.1 е извършено повторно
наказанието е “глоба” или “безвъзмезден труд в полза на обществото”,
процесуалният представител на АНО намира, че е налице законовата
разпоредба, предвиждаща налагане на “безвъзмезден труд в полза на
обществото” за този вид нарушение, което е извършил Д. К. Обуславя
наличието на следващата изискуема предпоставка- нарушението да е
извършено повторно, а именно в едногодишен срок от влизане в сила на акт, с
който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид с
приложеното по делото наказателно постановление, т.е. процесното
нарушение извършено на ***.2022 г., намира да е извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на посочено наказателно постановление, с което
нарушителят е санкциониран за нарушение от същия вид. Предвид
изложеното до съда се поддържа отправеното искане за налагане на
наказание безвъзмезден труд в полза на обществото на нарушителя К. в
размер определен от съда.
Нарушителят Д. К. редовно призован се явява лично в съдебно заседание
заявява, че е отишъл с колата си на място в една гора, в землището на село
*** и натоварил нарязана дървесина в автомобила си, от дървесен вид акация,
които не били маркиран и за които нямал превозен билет. Дошъл
собственикът на гората- А. и го проследил до селото, където го хванал. К. се
признава за виновен, като заявява, че ще понесе наказанието си.
2
Районен съд Павликени, като разгледа искането и изложените в него
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Съдът е надлежно сезиран по реда на чл. 58а ЗАНН в законоустановения
срок, от активно легитимирано лице, при спазване на императивните
изисквания за форма и съдържание и пред родово и местно компетентен съд.
Разгледано по същество предложението на АНО - директор на РДГ- *** се
явява ОСНОВАТЕЛНО.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Нарушителя Д. К. живее в село ***, ул. „***“ № ***, община *** На
***.2022 г. в землището на село *** К. натовари в личния си автомобил
дървесина, немаркирана с горска марка от една гора. А. Т. забелязал К. да се
движи с лек автомобил през нивите посока село ***. В населеното място Т.
забелязал, че в колата на К. имало нарязани дърва. След намесата на органите
на МВР К. предал доброволно 1 /един/ пространствени куб. метра дърва за
горене от дървесен вид „акация“, немаркирани с контролна горска марка на
младши разузнавач В. М. П. Установено е, че дървата били собственост на А.
Л. Т. - лесовъд, К. ги натоварил в автомобила си от имот, за който Т. имал
позволително за сеч, който имот работел в момента. Дървесината била
върната на собственика й А. Т., видно от протокол за доброволно предаване.
По случая било образувано досъдебно производство, но с
постановление от ***.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура ***, ТО
*** бил постановен отказ да се образува наказателно производство, поради
което материалите по преписката били изпратени на РДГ- ***, за
предприемане на действия, за санкциониране на К. с оглед извършено
административно нарушение.
Видно е от наказателно постановление № *** от *** г., издадено от
директор на РДГ- ***, че на Д. К. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50.00 лева на основание чл. 266, ал.1, предл.4 ЗГ, за
извършено нарушение на ***.2020 г. с правна квалификация по чл. 213, ал.1,
т.1 ЗГ, за това че транспортирал 0,5 пространствени куб. метра дърва за
3
горене от вида „цер“, немаркирани с контролна горска марка. Посоченият
санкционен акт е връчен лично на К. на ***.2021 г., видно от заверено ксеро-
копие на разписка за връчване. От справка с рег. № ***/***.2023 год. на
Районен съд – П., се установява, че против наказателно постановление № ***
от ***.2021 г. на РДГ – *** в Районен съд П. няма образувани АНД по ЗАНН.
Санкционният акт- наказателно постановление № *** от ***.2021 г. на РДГ –
*** е влязъл в сила на ***.2021 г.
С оглед получените в РДГ- *** материали по преписката бил съставен
АУАН от П. Й. и Н. М. В процесния акт за установяване на административно
нарушение серия В № *** от ***.2022 година, съставен от П. Й. - горски
инспектор при РДГ *** и в присъствието на Н. М.- горски инспектор при РДГ
и Я. Й., също служител на РДГ ***, е констатирано, че на ***.2022 г. в РДГ
***, ДГС „Б.“, община ***, село *** Д. К. транспортирал дърва за горене от
дървесен вид „акация“ немаркирани с контролна горска марка, общо 1 пр.
м3,.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т.1 ЗГ,
като след съставянето му препис от същия е връчен лично на Д. К. на
***.2023 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели П. Й. и Н. М.-
горски инспектори РДГ *** се установяват, релевантни за процеса факти,
касателно установяване на процесното нарушение и санкционирането на
нарушителя, посредством АУАН.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото гласни
и писмени доказателствените средства, настоящият съдебен състав намира, че
по еднопосочен начин са доказани обстоятелствата, свързани с
транспортирането от К. на процесната дървесина за горене, немаркирана с
контролна горска марка. Показанията на посочените свидетели следва да се
кредитират с доверие, доколкото се намират в пълна кореспонденция
помежду си, и не е налице индиция за тяхната заинтересованост. А изведената
информация от тези показания кореспондира и с останалите писмени
доказателствени средства по делото- постановление за отказ да се образува
наказателно производство от ***.2022 година на Районна Прокуратура ***,
ТО ***, справка УРИ ***.г., заявление от А. Л. Т., Обяснение от *** г.,
протокол за доброволно предаване от *** г., разписка за върнати вещи от ***
4
г., позволително за сеч № ***, наказателно постановление № *** от ***.***
г., издадено от директор на РДГ- ***. На следващо място следва да се посочи,
че за този съдебен състав не съществува съмнение, че свидетелите П. Й. и Н.
М. дават необективни и тенденциозни показания, обстоятелство потвърдено и
от нарушителя Д. К., признавайки за извършеното нарушение и установеното
по време на същото. Това, което твърдят в показанията си свидетелите са
възприели при изпълнение на служебните си задължения. Служебните им
функции не може а priori да обоснове извод за заинтересованост и
необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвежда личните си
възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства,
свързани с констатираното от тях.
Безспорно е доказано по делото, че на детерминираните в акта време и
място Д. К. в село ***, община *** транспортирал, с лек автомобил „Форд",
модел ***, без регистрационни табели дърва за горене от дървесен вид
„акация”, немаркирани с контролна горска марка, общо 1 пр. м3.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Съдът не е обвързан нито от
твърденията на нарушителя, нито от фактическите констатации в акта, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН е съставени от длъжностно лице в
пределите на неговата компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН– тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42 и
43, ал. 5 ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен
срок от извършване на нарушението, респективно – 3 месеца от откриване на
5
нарушителя. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална
страна.
Предвид изложеното, АУАН е съставен без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната му на
формално основание.
По делото е установено по несъмнен начин, че на ***.2022 г. Д. К. в село
***, община *** транспортирал с лек автомобил „Форд", модел ***, без
регистрационни табели дърва за горене от дървесен вид „акация”,
немаркирани с контролна горска марка, общо 1 пр. м3. Правилно така
очертаната деятелност е квалифицирана като административно нарушение на
чл. 213, ал. 1, т.1 ЗГ, в която разпоредба е обективирана забрана за
транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна горска марка. От
анализа на гласните и писмени доказателствени средства се установява, че в
конкретния случай К. е нарушил регламентираната по императивен начин
забрана за съхранение на дървесина, немаркирана с контролна горска марка.
На следващо място по делото се доказа, че с наказателно постановление
№ *** от ***.*** г., издадено от директор на РДГ- *** на Д. К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева на основание чл.
266, ал.1, предл.4 ЗГ, за извършено нарушение с правна квалификация по чл.
213, ал.1, т.1 ЗГ. Санкционният акт е влязъл в сила на ***.*** г. Предвид
изложеното по делото се установява, че нарушението предмет на настоящото
производство е от същия вид, като това за което К. е наказан с наказателно
постановление № *** от ***.*** г., издадено от директор на РДГ- ***, тъй
като осъществява признаците на същия основен състав на административното
нарушение по чл. 213, ал.1,т.1 ЗГ, предвид легалната дефиниция за
„нарушение от същия вид от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община от същия вид“, ситуирана в § 1, ал.1, т.6 ДР на ЗАНН. Безспорно
установено е, че деянието за което е привлечен към административна
отговорност в това производство К. се явява „повторно нарушение“, тъй като
е извършено на ***2022 г., тоест в едногодишен срок от влизането в сила на
акт /наказателно постановление № *** от ***.2021 г., влязло в сила на
6
***.2021 г./, с който му е наложено административно наказание за нарушение
от същия вид.
Предвид изложените правни доводи настоящият съдебен състав намира
за законосъобразно отправеното до съда искане за санкциониране на К., с
оглед санкционната разпоредба на чл. 266, ал. 3, във вр. с ал.1, предл. 4 ЗГ,
която предвижда отговорност при транспортиране на дървесина в нарушение
на регламентирания в Закон за горите ред.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Нарушителят К. е предвиждал извършването на
деянието, превозвайки дървесина за огрев без надлежни документи, след като
вече е бил санкциониран за същото деяние в едногодишен срок, съзнавал е
общественоопасния му характер като във волево отношение е целял
настъпването на последиците.
За това нарушение в разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ЗГ са предвидени две
наказания в условията на алтернативност, а именно „глоба“ в относително
определен размер от 1 000 лв. до 10 000 лв. или „безвъзмезден труд в полза
на обществото“. В конкретния случай в настоящото производство, а имено
такова по налагане на наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“
при индивидуализацията на административнонаказателната отговорност
съдебният състав следва да съобрази целите на наказанието определени в чл.
12 ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 ЗАНН - да отчита тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на
нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно
нарушение. По делото следва да се отчетат обстоятелствата, че в резултат на
извършеното нарушение не са настъпили други вредни последици, че
предметът на нарушението не е в големи размери, както и че дървесината е
върната на собственика й. Съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 ЗАНН "За
административно нарушение, извършено повторно или на системно
извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на
обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго
наказание по ал. 1". И тъй като съобразно нормата на чл. 16а
ЗАНН "безвъзмездният труд" е труд, който се полага в полза на обществото
без ограничаване на други права на наказания, то неговата продължителност
7
не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не
повече от две последователни години, съобразно чл. 16а, ал. 2 ЗАНН. В
конкретния случай съда счита, че следва да наложи административно
наказание от този вид самостоятелно и в минимален размер, а именно в
размер на 40 часа годишно, съобразявайки се с нормата на чл. 27 ЗАНН и
тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и имотното
състояние на нарушителя. В хода на съдебното следствие не са събрани
доказателства, които да мотивират по-висок размер на административното
наказание от минимално предвиденото за него, доколкото се касае за
съхранение на 1 пр. куб. м. дърва за огрев. Според материалите по делото
нарушителя е съдействал при направената проверка и не оспорва
извършеното от него. В съдебно заседание нарушителят признава вината си и
намира, че следва да понесе наказанието си. Поради изложеното, съдът
приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с минималното
наказание по закон, а именно "безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 40 часа за срок от 1 година".
За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не
следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1, т. 4
ЗАНН “маловажен случай” е този, при който „извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
8
задължение от съответния вид“. В случая не би могло да се говори за липса
или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други
смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, доколкото и
същото се явява повторно извършено в едногодишен срок от наказване на К.
за идентично административно нарушение.
Така мотивиран, на основание чл. 58в ЗАНН, Районен съд Павликени, IV-
ти състав
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 58в, ал. 1, т. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 266, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от Закон за горите на Д. А. К., с ЕГН **********, с адрес село
***, ул. „***“ № ***, община ***, административно наказание „безвъзмезден
труд в полза на обществото“ в размер на 40 /четиридесет/ часа за срок от 1
/една/ година за извършено от него нарушение по чл. 213, ал. 1, предл.4, т. 1
от Закон за горите, а именно затова че на ***.2022 г., в село ***, община ***
транспортирал с лек автомобил „Форд", модел ***, без регистрационни
табели дърва за горене от дървесен вид „акация”, немаркирани с контролна
горска марка, общо 1 /един/ пространствен кубичен м., като деянието е
извършено при условията на повторност, в едногодишен срок от наказването
му за същото такова деяние с наказателно постановление № *** от ***.2021
г., издадено от директор на РДГ- ***, влязло в сила на ***.2021 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд– Велико Търново, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на РДГ
гр. *** и на Пробационна служба – звено гр. *** за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
9